Р Е Ш Е Н И Е

                                                        63/28.1.2019г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети  януари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2279 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление №336430 – F374799/09.05.2018г. на Териториалния директор на офис Шумен при ТД  на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя  „ИБО ТРАНС 2016“ ЕООД с БУЛСТАТ 204176268, с.***е наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева, за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това. Оспорва по същество констатираното нарушение. Счита, че е нарушено правото на защита на дружеството, поради обстоятелството, че на представляващия дружеството не е връчван съставения АУАН, не е запознат със съдържанието му. В съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №F374799/12.02.2018г. съставен срещу „ИБО ТРАНС 2016“ ЕООД с БУЛСТАТ 204176268, с.***за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС. В обстоятелствената част на акта е посочено, че при извършена проверка  в ТД на НАП офис Шумен на 21.11.2017г. във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС било констатирано, че през периода 01.09.2017г. – 30.09.2017г. облагаемият оборот на дружеството бил в размер на 68 874 лева, поради което е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС не по –късно от 14.10.2017г., вкл. и доколкото същото е било подадено на 14.11.2017г., астосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.96 ал.1 от ЗДДС. В АУАН  актосъставителят е посочил, че нарушението  е извършено в гр.Шумен на 15.09.2017г., както и, че актът бил съставен в присъствието на  упълномощено лице. В съдържащата се на стр.2 от акта разписка е отразено, че същият е връчен на Ф.М.Н.на 30.03.2018г..

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което  е възпроизведена фактическата обстановка , описана в акта, но наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на друга дата – 14.11.2017г. На основание чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя  „ИБО ТРАНС 2016“ ЕООД с БУЛСТАТ 204176268, с.***е наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева, за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна следното:

Съдът намира за основателен доводът на  жалбоподателя, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство.Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени  всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването на императивни процесуални изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя  са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана  не се яви за съставянето на акта. В процесният случай, под административнонаказателна отговорност е подведено  „ИБО ТРАНС 2016“ ЕООД с БУЛСТАТ 204176268, с.***, представлявано от Ф.М.Н.. Съдът приема, че актът е съставен в негово отсъствие на 12.02.2018г. при неустановена хипотеза на ал.2 чл.40 като отбелязване за отсъствието му  в АУАН не е направено, което се извлича от изписаната дата на получаване и съответно предявяване на АУАН, а именно 30.03.2018г. Видно от отбелязаното в него датата на съставянето му и на връчването  не съвпадат, от което се извежда извода, че същият не е присъствал на съставянето му.  В обстоятелствената част на акта е отразено , че е съставен в присъствие на упълномощено лице, за което няма посочени индивидуализиращи данни.  В преписката няма приложено и пълномощно. В случай, че актът е бил съставен в присъствието на упълномощено лице, не става ясно защо не е бил връчен на него. Съдът намира, че акта е съставен в отсъствие на представител на дружеството, което е довело до ограничаване правото на защита. Прилагането на разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, търсен , негов представител не е могъл да бъде намерен, а що се касае до реализирането на втората алтернативно предвидена хипотеза, необходимо условие за осъществяването на която  е наличието на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви  за съставянето на акта, с оглед събраните доказателства, също не се установява на плоскостта на конкретния казус.

Налице е съществено процесуално нарушение и в процедурата по предявяване, подписване и връчване на акта. Въз основа заключението на назначената в хода на съдебното производство графическа експертиза, по безспорен начин се доказа, че  подписът положен  в акта срещу „нарушител“ и  този положен в разписката срещу „получил“  не принадлежат на  управителя Ф.М.Н., за който е отразено, че го е получил. Твърдението на представляващият дружеството, че актът не му е предявяван и не му е връчван са основателни.

Съдът констатира също така, че актосъставителят неправилно е приел, че нарушението е извършено на 15.09.2017г. Съгласно посочената за нарушена разпоредба чл. 96. ал.1 от ЗДДС, в редакцията й до 01.01.2018г.,  всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация. Актосъставителят е приел, че дружеството е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. през данъчен период м. септември 2017г., поради което 14 дневния срок за регистрация  е от 01.10.2017г. до 14.10.2017г., вкл. След 14.10.2017г., т.е. на 15.10.2017г. ще е налице неправомерно поведение. В тази връзка наказващият орган също неправилно е приел, че нарушението е извършено на 14.11.2017г. В случая не се касае за продължено нарушение, а се касае за неизпълнение на задължение, което е обвързано със срок във времето.  Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие  в рамките на определен срок, то на практика  с изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение, нарушението е било формално осъществено. В конкретният случай на 15.10.2017г.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В конкретният случай допуснатите нарушения в процедурата по съставяне, предявяване, подписване и връчване на акта са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                                        Р  Е  Ш  И :

     

            ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление №336430 – F374799/09.05.2018г. на Териториалния директор на офис Шумен при ТД  на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя  „ИБО ТРАНС 2016“ ЕООД с БУЛСТАТ 204176268, с.***е наложена имуществена санкция  в размер на 500 лева, за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

 

                                                                                    Районен съдия: