Р Е Ш Е Н И Е

108/18.2.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2385 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №И-3723/17.07.2018 год. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.49, ал.3, т.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен на “А.Л.” ЕООД, с ЕИК201926704, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“*****“ №24 представлявано от В.Д. И., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.16, ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в тази насока.

Процесуалният представител на Община – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като в съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“А.Л.” ЕООД осъществява търговска дейност в търговски обект – кафе-клуб „Естейт“, намиращо се в гр.Шумен, бул.“*****“ №24. На 26.01.2018 год. в 00.45 часа, след получен сигнал служители при РУ Шумен към ОД на МВР Шумен – свидетелите Д.В.Д. и С.К.Й. посетили посочения търговски обект. По това време на денонощието в заведението се намирал управителя А.Д. И., който бил предупреден от проверяващите лица да не нарушава спокойствието на гражданите, живущи в близост до клуб „Естейт“, както и правото им на отдих за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. По този повод на 26.01.2018 год. двамата съставили докладна записка рег.№1729р-3180, в която посочили, че по време на извършената проверка в тяхно присъствие музиката е била намалена. За посочения обект е била налице издадена Заповед за удължено работно време №РД-25-007 от 02.01.2018 на Кмета на Община Шумен, по силата на която им е било разрешено удължено работно време на заведението от 22.00 часа до 06.00 часа за срок до 31.12.2018 год. при спазване на разпоредбите на чл.16 от ЗЗШОС и Наредба №6 от 26.06.2006 год.

Посочената докладна е била изпратена на Кмета на Община Шумен с писмо рег. №УРИ 17200-1563/30.01.2018 год. Въз основа на съставената докладна записка на дружеството е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №10614/27.04.2018 год., като е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.16 ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен. Актосъставителят е посочил, че нарушението се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите, живущи в близките сгради до заведението. Актът е бил връчен на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №И-3723/17.07.2018 год. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.49, ал.3, т.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен на “А.Л.” ЕООД, с ЕИК201926704, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“*****“ №24 представлявано от В.Д. И., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.16, ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Ж.С. и на свидетелите М.С.К., Р.И.Р., Д.В.Д., С.К.Й. и А.Д. И., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По делото се установява по безспорен начин, че дружеството – жалбоподател стопанисва търговски обект, представляващ кафе–клуб „Естейт“ и като такова е следвало при осъществяване на дейността си да спазва изискванията на Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен. Конкретно нормата на чл.16, ал.9 от Наредбата забранява нарушаване на обществения ред и спокойствие на гражданите в обектите за търговия и услуги, около входовете на обектите или на прилежащите им паркинги и терени от техните служители или клиенти. По смисъла, вложен в посочената разпоредба, а и в наредбата като цяло нарушаването на обществения ред и спокойствие на гражданите може да се изрази в различни проявления и да бъде извършено с различни действия или бездействия, в това число и чрез висока музика.

При изследване деятелността на дружеството настоящият състав констатира, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочено единствено, че дружеството е нарушило обществения ред и спокойствието на гражданите, живущи в близките сгради до заведението, без да е конкретизирано в какво точно се изразява това нарушение.

По делото липсват категорични доказателства, от които да се направи извод в какво точно се е изразило нарушението на обществения ред и спокойствие на гражданите и кои точно са близките до заведението сгради, спрямо които е допуснато нарушението. В този смисъл от разпита на свидетелите Д.В.Д. и С.К.Й. се установява единствено, че са били изпратени по сигнал за висока музика в заведението и че след пристигането си са указали на управителя на заведението да намали музиката, което той е сторил. И двамата свидетели обаче нямат спомен дали действително музиката в заведението е била силна, дали се е чувала извън заведението, а още повече, дали се е чувала от гражданите, живеещи в близки до заведението сгради. Подобни твърдения липсват както в съставената от тяхно име докладна записка, послужила за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а така също и в съставените впоследствие акт за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Следвало е както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление да бъде посочено по ясен и категоричен начин в какво точно се е изразило допуснатото от дружеството нарушение, довело до нарушаване на обществения ред и спокойствие на гражданите, живущи в близките сгради до заведението. Доколкото в наказателното постановление се съдържат индиции, че може би актосъставителят, а и наказващият орган са визирали като такова нарушение силна музика в заведението е следвало от страна на административно-наказващият орган, чиято е доказателствената тежест да установи нарушението, да бъдат ангажирани доказателства, че по време на извършената проверка в заведението е имало висока музика, която се е чувала извън заведението и то от гражданите, живеещи в определени сгради около заведението. Както бе посочено по-горе от материалите по делото не се установява проверяващите лица при пристигането си в заведението да са установили подобно обстоятелство, да имат спомен за такова обстоятелство или да са посочили същото по категоричен начин в издадената от тях докладна записка. Самият факт, че са предупредили управителя на заведението „да не нарушава спокойствието на гражданите, живущи в близост до клуб „Естейт“, както и правото им на отдих за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и че той в тяхно присъствие е намалил музиката в заведението по никакъв начин не доказва, че до този момент музиката в заведението е била силна, а още повече, че същата се е чувала от гражданите, живеещи в съседни сгради.

В тази връзка съдът съобрази и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и по-конкретно изисканите и представени от АГКК скици на поземлен имот с идентификатор 83510.666.380 и на съседните сгради, от които се установява, че в най-голяма близост до търговския обект се намира друг търговски обект – кафе „Зино“ и че отдалечеността на съседните жилищни сгради до обекта е значителна и не може да се направи извод дали музиката, звучаща от кафе „Естейт“ се е чувала от живущите в някоя от тези сгради, а още повече да се определи в коя точно от тях.

При преценка на нарушението съдът съобрази и обстоятелството, че по отношение на този обект е било издадено Разрешение за удължено работно време, което е било в сила до 31.12.2018 год., а съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен за получилите удължено работно време, ограниченията на чл.14, ал.2, т.1 и т.2 не се отнасят. Последните ограничения касаят възможността в обекта да се ползват озвучителна техника, усилвателни уредби или оркестър, като с оглед посоченото по-горе изключение, дружеството – жалбоподател е имало право да използва озвучителна техника в обекта дори и в периода от 22.00 часа до 06.00 часа. Следователно, за да е съставомерно по смисъла на чл.15, ал.9 от Наредба №1 използването на музиката в обекта следва да бъде в децибели и сила, които да се чуват извън заведението и то от гражданите, живеещи в някоя от съседните сгради и да нарушава тяхното спокойствие. В този смисъл съдът съобрази константната съдебна практика на ШАС, съгласно която достатъчно доказателство за установяване на нивото на шум, възпроизведен от заведението е субективното впечатление на съответните служители, извършили проверката, без да е необходимо констатирането на определено ниво на шум с техническо средство, по начина посочен в Закона за защита от шума в околната среда и подзаконовите актове, свързани с прилагане на закона. В този смисъл е Решение №227/19.10.2018 год. на ШАС по КАНД №232/2018 г., Решение №326/09.12.16 г., постановено по КАНД№270/16 г. по описа на ШАС, Решение №162/12.06.2017 г., постановено по КАНД№130/17 г. и др.

В същото време обаче отново следва да се посочи, че в настоящия случай събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите не са достатъчни за да обосноват извода, че по време на извършване на проверката нивото на шум в заведението, възпроизведен от работещата в обекта музикална уредба е бил висок, респективно че се е чувал отвън и че е нарушил по някакъв начин спокойствието на гражданите, живущи в близките до заведението сгради. И двамата свидетели, разпитани в съдебно заседание заявяват, че са били изпратени по сигнал за силна музика и че щом са писали докладна значи музиката е била силна, но че не си спомнят дали при пристигането им в обекта музиката е била силна и дали се е чувала извън заведението. Подобни твърдения не са отразени и в съставената докладна записка, доколкото, както бе посочено и по-горе, в нея свидетелите са посочили, че са били изпратени по сигнал за силна музика и че при пристигането си са предупредили управителя да намали музиката, но липсва констатация относно това какво са установили при пристигането си и констатация, че музиката е била силна и че се е чувала извън заведението.

С оглед на всичко изложено се налага извода, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че дружеството е извършило нарушението, предмет на издаденото наказателно постановление.

Съдът не кредитира направеното от процесуалният представител на дружеството-жалбоподател възражение за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, изразяващо се във факта, че акта за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на тримесечния преклузивен срок, считан от датата на откриване на нарушителя. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.34 от ЗАНН предвижда два давностни срока за административно-наказателно преследване - тримесечен и едногодишен. Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Под "откриване на нарушителя" по смисъла, вложен в посочената разпоредба се има предвид не първото действие по проверката, а установяването от конкретните обективни данни, че дружеството е извършило твърдяното нарушение, което в случая следва да бъде преценено от органа, компетентен да издаде акта за установяване на административно нарушение. В настоящия случай, имайки предвид обстоятелствата по делото и по-конкретно факта, че акта за установяване на административно нарушение е съставен от съответните длъжностни лица от Общинска администрация – Шумен и то въз основа преценка на данните, съдържащи се в изпратената им от Началника на РУ – Шумен докладна записка рег.№1729р-3180/26.01.2018 год. се налага извода, че актосъставителят е могъл да извърши преценка дали дружеството е извършило някакво административно нарушение, респективно дали е налице фигурата на нарушител, едва след физическото получаване на докладната записка, което е станало на 31.01.2018 год. С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че акта за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на тримесечния преклузивен срок, доколкото същият е започнал да тече на датата, в която органът, издал акта за установяване на административно нарушение е получил докладната записка – 31.01.2018 год. и е изтекъл след датата на съставяне на акта, което е станала на 27.04.2018 год. В тази смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №56 от 29.02.2016 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №318/2015 г., Решение №192 от 20.06.2016 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №142/2016 г. и др.

С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява недоказано и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №И-3723/17.07.2018 год. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.49, ал.3, т.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен на “А.Л.” ЕООД, с ЕИК201926704, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.“*****“ №24 представлявано от В.Д. И., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.16, ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС Шумен, като недоказано и неправилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: