Р Е Ш Е Н И Е

 

64/29.1.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                              Председател: Диана Георгиева  

При секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2428/2018 г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 18-1729-000318 от 02.08.2018г. на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на И.М.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и трети септември № 35 са наложени две административни наказания: 1. - “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни доводи за това.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

            Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично основателна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Е.Т.М. и М.Й.П. – служители на РУ при ОД МВР Шумен на 04.07.2018г. били на специализирана полицейска операция. Двамата свидетели отишли в с. Буйновица, обл. Шумен и застанали по ул. Добруджа - в централната част на селото. Преди да застанат в центъра на с. Буйновица, свидетелите М. и П. видели поставения, от дясната страна на пътното платно преди началото на с. Буйновица, откъм с. Пчелина, обл. Разград, пътен знак В-18 с изписано на него 3,5 т. Около 12,50 часа на 04.07.2018г. по ул. Добруджа, до дом № 9 в с. Буйновица, двамата свидетели видели да се движи  тежкотоварен автомобил. Тъй като водачът му не бил спазил пътен знак „В-18“ /забранено влизането на ППС с маса с товар 3.5 тона/, като навлязъл след него, свидетелите М. и П. го спрели и била извършена проверка. При проверката, свидетелите установили, че водач на влекача бил жалбоподателя И.М.И., а товарен автомобил „Скания Р 400 ЛБ“ с рег. № Н78 70ВР бил собственост на „ПЛАМИМА“ ЕООД, с ЕИК 127624150. В хода на проверката водача на товарния автомобил не представил контролния талон към СУ МПС, а АУАН сер.А №251282 от 18.05.2018г. За констатираните две нарушения на водача – жалбоподателя И.И. бил съставен АУАН серия Д, бл. № 213300  от 04.07.2018г., в който актосъставителя - свидетеля Е.М. посочил, че с горните деяния е нарушена разпоредбата на: 1. чл.6, т.1 от ЗДв.П и 2. Чл.157, ал.6 от ЗДв.П. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и подписан от него със следното възражение: „имам възражения“. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18-1729-000318 от 02.08.2018г. на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на И.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и трети септември № 35 са наложени две административни наказания: 1. - “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДв.П.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и гласните доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.Т.М. и на свидетеля М.Й.П., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите М. и П. съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП при извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН и на ППЗДв.П и Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, водещи до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. На първо място, както атакуваното наказателно постановление, така и процесния АУАН страдат от липса на достатъчно по обем, ясни и конкретно посочени обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно като водач на МПС, който навлиза след знак забраняващ навлизането на ППС с размери, маса или натоварване на ос над означените при въведена временна забрана за движение. В обстоятелствената на част на АУАН и наказателното постановление обаче е записано единствено, че жалбоподателят е навлязъл след пътен знак В-18.

Съгласно чл.47 от Правилник за прилагане на ЗДв.П, пътен знак В18 означава "Забранено навлизането на ППС с товар по- голям от означения на пътния знак". Какъв точно е бил посочения върху пътния знак товар нито от съдържанието на АУАН, нито от наказателното постановление е ясно. Едва в съдебно заседание от показанията на разпитаните свидетели се установи, че пътния знак е въвеждал забрана за навлизане на ППС над 3,5 тона. Посоченото обстоятелство е от съществено значение за извършване на преценка дали е осъществено твърдяното нарушение, а при констатираната липса на същото в задължителното съдържание на АУАН и атакуваното наказателно постановление такава преценка не може да бъде направена. Горното представлява същество нарушение на императивните процесуални правила, установяващи минимално необходимите реквизити на задължителното съдържание на АУАН и наказателното постановление, а неспазването им влече като последица отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Извън горепосоченото процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание, съдът намира, че по делото не са налице доказателства, установяващи, че пътен знак В18, освен в началото на пътния участък, за който е въведена забраната, да е бил поставен и предварително, на предходно кръстовище с поставена допълнителна табела Т1, указваща разстоянието до мястото на въвеждане на забраната, каквото е изискването както на чл.49, ал.2 от Правилник за прилагане на ЗДв.П, така и на  чл.73, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Видно от постъпилата информация от Община Самуил, обл. Разград по пътя от с. Пчелина за с. Буйновица, обл. Шумен, съгласно одобрените проекти и Разрешението за ползване с № ДК-07-РЗ-1/21.03.2013г. път SHU 1024 с. Пчелина не е предвиден и не е поставен пътен знак В18, а самият пътен знак В18, е бил поставен в началото на с. Буйновица на 11.06.2018г. При така установените факти, съдът намира, че за водачите на тежкотоварни МПС, сред които и жалбоподателя не е била ясна и разбираема въведената забрана с пътния знак В18, така че същите да са били наясно от субективна страна, че извършват нарушение на посочената в знака забрана, което обстоятелство е предпоставка за реализиране на административно- наказателна отговорност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по пункт 1, атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.

По отношение на второто нарушение, визирано в пункт 2 е налице следната нормативна рамка. Съгласно  чл.157, ал.6 от ЗДвП - При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3, като актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. В чл.157, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно. Съгласно приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДвП - За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лева.                       

За жалбоподателя, като водач на МПС е налице задължение по нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която визира задължението на водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС. Следва да се добави, че доколкото със съставяне на АУАН контролният талон се отнема, като АУАН и НП заместват същия, то от разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и  чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП, следва задължението на водачите да носят при управление или АУАН, или издаденото им НП. В процесният случай, на жалбоподателя е бил съставен АУАН, сер. А № 251282 на дата 18.05.2018г. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П и и съгласно чл.157, ал.6 от ЗДв.П е имал право да управлява с него само за срок от един месец. След като жалбоподателят е управлявал МПС след 18.06.2018г. едномесечния срок от съставяне на АУАН, то същият виновно е нарушил горепосочената разпоредба на  чл.157, ал.6 от ЗДвП и правилно му е наложено наказание по чл. 185 от ЗДвП в абсолютен размер. Съгласно приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДвП - За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лева.

Поради изложеното по-горе, съдът намира, че по пункт 2, процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.                     

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА пункт 1 от Наказателна постановление № 18-1729-000318 от 02.08.2018г. на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на И.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и трети септември № 35 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П, като неправилно и незаконосъобразно.

            ПОТВЪРЖДАВА пункт 2 от Наказателно постановление № 18-1729-000318 от 02.08.2018г. на Началник сектор към ОД МВР Шумен, с което на И.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** и трети септември № 35 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: