Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2642/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.Г.И. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-000042/26.01.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят счита, че не е налице административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 03.01.2018г. около 15,10ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ 5“ с рег.№XWP774, собственост на лицето М.Ж., по път I-7, в посока от гр.Шумен към с.Хан Крум. В района на км.126+989 същият бил спрян за проверка от свидетелите П.С.П. и С.К.К.- служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен, които наред с други документи поискали да им бъде представена и полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но жалбоподателят не представил такава. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на М.И. за това, че управлява лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, което управлява, валидна към датата и часа на управление. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 26.01.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400,00 лв. за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П. и С.К.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КЗ посочва, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Макар и в посоченият кодекс да липсва разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не са тяхна собственост, да сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” /в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е предвидена само такава възможност, но не и задължение/ или да управляват само автомобили, по отношение които има сключен и действащ такъв договор, нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда специално наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за посочената задължителна застраховка. Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се приеме, че такова деяние действително осъществява състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение. В случая съдът намира, че за управлявания от жалбоподателя автомобил не е бил наличен действащ договор за сключена застраховка. Действително, И. е депозирал жалба срещу наказателното постановление, като при разглеждането на делото от касационната инстанция е представил копие на документ- „Международна застрахователна карта за моторно превозно средство“, в който е отразено, че по отношение процесния автомобил е бил сключен съответен застрахователен договор със срок на действие от 26.06.2017г. до 26.06.2018г. Копие от същият документ, придружено със съответен превод, е представено и при разглеждането на настоящото ВАНД. Съдът намира обаче, че посоченият документ не се явява достоверно в достатъчна степен доказателствено средство. От представеното в съдебно заседание писмо от Национално бюро на българските застрахователи е видно, че след направено запитване до Националното бюро на Швеция е установено, че процесният автомобил е бил незастрахован към датата на проверката. Посоченото писмо представлява официален документ, издаден след извършена проверка от компетентен орган в Швеция, поради което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на съдържащите се в него данни. Следва да се отбележи, че от приложеното копие от писмото, с което наказващият орган е изискал посочената информация, е видно в напълно достатъчна степен, че се касае именно за процесния автомобил. Поради това искането за приобщаване на отговора от Националното бюро на Швеция е оставено без уважение, тъй като не е необходимо за изясняването на фактическата обстановка. Изводът за достоверността на данните, съдържащи се в отговора от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, се подкрепя и от обстоятелството, че жалбоподателят не е направил възражения, че по отношение автомобила е бил наличен валиден застрахователен договор, нито при съставянето на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Подобни твърдения не се съдържат и в жалбата срещу наказателното постановление, а и в касационната жалба срещу решението на ШРС по ВАНД№1014/18г., а са направени едва в депозираното допълнително изложение към последната. При положение, че жалбоподателят е санкциониран именно за липса на съответен застрахователен договор, не е логично същият да не съобщи на проверяващите, че такъв е наличен, както и да не изтъкне това обстоятелство при обжалването на наказателното постановление, в случай, че тези твърдения отговарят на истината. Липсата на изявления в подобна насока както при съставянето на акта, така и при разглеждането на делото в ШРС, налага извода, че следва да бъдат кредитирани именно данните от писмото на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, при което съдът приема, че по отношение процесния автомобил действително не е имало сключен валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” към момента на проверката. На фактическите изводи на съда кореспондира и обстоятелството, че жалбоподателят е сключил договор за застраховка „ГО“ незабавно след проверката, за което не би имало причина, ако е съществувал подобен договор. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата, за липса на нарушение, като не споделя и изразеното становище, че за лицата, управляващи МПС, регистрирано в друга страна-членка на ЕС, не е налице задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, която да е валидна за територията на Република България. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ установява задължение и за несобственици да управляват само моторни превозни средства, във връзка с чието притежаване и използване има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За изпълнението на това законово изискване не е необходимо застрахователният договор да е сключен в Р България или с български застраховател. Достатъчно е договорът да е валиден за територията на страната. От своя страна нормата на чл. 480 от КЗ изрично предвижда, че застрахователното покритие на българската полица за задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" се разпростира на цялата територия на ЕС. Аналогично е застрахователното покритие, осигурявано от полиците издадени във всяка една държава-членка на ЕС. Доколкото договор за застраховка, сключен във всяка държава-членка, покрива застрахователните рискове, настъпили на територията на България, е безпредметно сключването на застрахователен договор за автомобили, регистрирани в други държави членки, още повече, че чл. 484 КЗ прогласява изрична забрана за дублиране на застрахователни покрития. За избягване дублирането на застрахователни покрития е въведена и нормата на чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ, която освобождава от задължението за сключване на договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС от друга държава членка. Предвид коментираната нормативна уредба е видно, че управлението на автомобил без сключена българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите не е съставомерно по чл. 638, ал.3 КЗ, ако автомобила е с регистрация в държава членка, в каквато насока е и трайната съдебна практика. Това положение е приложимо обаче само в случаите, когато за съответния автомобил е имало валиден застрахователен договор, сключен със застраховател в друга държава членка. По изложените по-горе съображения съдът приема, че в настоящия случай за процесния автомобил не е имало валиден договор, при което безспорно е налице нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В тази насока е и установената съдебна практика- в Решение № 520 от 28.12.2017 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 597/2017 г. се приема изрично, че разпоредбата на чл. 483, ал.4, т.1 от КЗ освобождава водача на МПС от държава – членка от задължението за сключване на нова застраховка за същото МПС на територията на РБългария, но само с оглед предположението, че всички движещи се на територията на ЕС превозни средства са покрити със застраховка "ГО", т.е. имат задължителна застраховка "ГО" с покритие за цялата територия на ЕС. Това обаче не означава, че при управлението на процесното МПС водачът не е длъжен да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО", валидна за територията на РБългария, каквото е вмененото на жалбоподателя административно нарушение. В цитираното решение, постановено по аналогичен случай, изрично се приема, че като е управлявал МПС, регистрирано в друга държава членка, на което не е бил собственик и за което не е имало сключена задължителна застраховка "ГО", валидна към датата на проверката, касаторът е осъществил състава на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ- становище, което изцяло се споделя и от настоящия състав. Без значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е обстоятелството, че с параграф 8 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" се въвежда презумпцията, че всички движещи се на територията на Общността моторни превозни средства са покрити от застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Правно ирелевантно е и обстоятелството, че всички държави членки на ЕС са подписали т.нар. „Многостранно споразумение“, по силата на което страните се споразумяват да гарантират за автомобилите, регистрирани на техните територии, само по регистрационен номер, независимо дали те са застраховани или не, както и да пътуват на територията на страните, подписали това споразумение, без Зелени карти. (Разпоредбата на чл.486, ал.2 от КЗ също предвижда изрично, че за моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение, се приема, че имат презюмирано покритие на гражданската отговорност на виновния водач). Касае се за положения, свързани с уреждането на претенции във връзка с настъпили застрахователни събития, които обвързват съответните застрахователи и организират тяхната дейност, но по никакъв начин не освобождават собствениците или ползвателите на моторни превозни средства от задълженията да сключат договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Да се приеме обратното би означавало да се овластят водачите да сключват застрахователни договори само при желание за това, което не би могло да съответства на целта на закона. Неоснователни са и доводите, че актосъставителят не е имал правомощия да осъществява контрол за наличие на застрахователен договор по отношение автомобили, регистрирани в държава-членка. Действително, според разпоредбата на чл.486, ал.2 от КЗ не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия (държави, чиито национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение), както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. Второто изречение на цитираната норма обаче изрично посочва, че това не се отнася за инцидентните проверки от оправомощените контролни органи, които се извършват на друго основание. В случая от показанията на св.П. се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян за проверка за наличие на винетка, като също така е било проверено дали е преминал технически преглед и дали водачът е правоспособен. Видно е, че се касае за инцидентна проверка за наличието на застрахователен договор, която е била предприета на друго основание, при което безспорно е налице изключението по чл.486, ал.2, изр.2 от КЗ.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си /видно и от самия текст на жалбата/. На следващо място, съдът констатира, че административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон. Санкцията също е определена правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-0869-000042/26.01.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на М.Г.И. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: