РЕШЕНИЕ

143/20.2.2019г.,    Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2643 по описа на ШРС за 2018 год., За да се произнесе взе предвид следното.

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000624/21.09.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на “Тича-Шумен” ООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 166 ал.1 от Наредба № №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999 г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

Дружеството – жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на адв.И. от ШАК, който поддържа депозираната жалба, като алтернативно моли за приложение на чл.415в ал.1 от КТ .

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Тича-Шумен” ООД е със седалище и адрес на управление: Шумен, бул. “Ришки проход” № 54 и се представлява от В. К. В..

На 11.08.2018 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с допусната трудова злополука с лицето С. Е.в производствената база на наказаното дружество, находяща се в Шумен, бул. “Ришки проход” № 54 . Впоследствие на 13.08.2018г., била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР1827910, а констатираните нарушения били описани в три точки в съставения протокол. В точка трета от протокола за извършената проверка е записано, работодателя, не е предоставил на рабогещите в дружеството писмена инструкция за използване на работното оборудване/работа с челен товарач/, с което е нарушен чл. 166 ал.1 от Наредба № №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г./, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 31.08.2018 г. Протоколът за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 24.08.2018 г. Въз основа на установените факти, на 24.08.2018 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000624, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 166 ал.1 от Наредба № №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000624/21.09.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на “Тича-Шумен” ООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 166 ал.1 от Наредба № №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Г.П. и свид.М.М. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване.

Съгласно разпоредбата на чл. 166 ал.1 от Наредба № №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999 г./, работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване, а съгласно ал.3 на чл.166, писмените инструкции по ал. 1 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, а именно условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа, както и извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.. В конкретната хипотеза, при извършените проверки на 11 и 13.08.2018г., провокирани от допусната трудова злополука с лицето С. Е.в производствената база, стопанисвана от жалбоподателя, било установено, че жалбоподателя не е предоставил на работещите в дружеството писмена инструкция за използване на работното оборудване/работа с челен товарач/ като това обстоятелство се установява по безспорен начин, както от показанията на посочените по горе свидетели, така и от приобщената по делото декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, подписана от Ц. В. Х.-организатор експедиция и реализация и охрана на труда в на “Тича-Шумен” ООД. . В тази връзка с Протокол № №ПР1827910 от 24.08.2018 г. на управителя на дружеството е било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да предостави на работещите в дружеството писмена инструкция за използване на работното оборудване/работа с челен товарач/, поради което и съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е предоставило на работещите в дружеството писмена инструкция за използване на работното оборудване, а именно с челен товарач , чрез бездействието си е осъществило посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл. 166 ал.1 от Наредба № №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999 г. За работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, административно-наказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 5 000 лева ако не подлежи на по-тежко наказание.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. В настоящия случай се касае за липсата на информация относно използването на конкретно работно оборудване, т.е. нарушението е отстранимо с оглед характера на същото. Същевреминно обаче правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като самото нарушение е констатирано в хода на извършената проверка по повод настъпилата злополука с лице, което е извършвало трудова дейност точно с това работно оборудване, т. е. настъпили са вредни последици за работника.

Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ и с оглед постигане целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН е наложил санкция в минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №27-0000624/21.09.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: