Р Е Ш Е Н И Е

170/5.3.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми февруари две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2714 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №18 – 0869 - 001896/05.09.2018г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.К.М., ЕГН ********** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незоконосъобразно. Излага, че не е съгласен с направените фактически констатации. Счита, че няма вина за настъпилото ПТП. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. М.М. от ШАК.

Процесуалният представител на АНО изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение серия Д № 469418 съставен на 21.07.2018г. срещу жалбоподателя за това, че на 21.07.2018г. в 12.45 часа в гр.Шумен по бул. „Симеон Велики“, в посока кв.Тракия, до бензиностанция ШЕЛ при управление на л.а. “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № Н 3416 ВВ, при предприемане на маневра за отклонение на ляво по платното за движение не се убедил, че може да извърши маневрата безопасно и се блъска в движещият му се от лявата страна малко по назад от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н 3555 ВН, с което става причина за ПТП. Като участник в ПТП не спира, за да установи какви са щетите от ПТП. Актосъставителят приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.П.П. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. С колегата си – св.И.С. били изпратени от ОДЧ при ОДМВР- Шумен на път I – 2 „Русе – Шумен – Варна“ км.119, във връзка с получен сигнал за възникнало ПТП между л.а. “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № Н 3416 ВВ, управляван от жалбоподателя Д.К.М. и л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н 3555 ВН, управляван от св.Й.К.Ж.. При изясняване на причините довели до настъпване на ПТП контролните органи установили, че по – рано същият ден между двамата водачи възникнало спречкване при напускане на паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Симеон Велики“. Св. Й.Ж. решил, че жалбоподателят му отнел предимството, поради което му подал звуков сигнал. Жалбоподателят не реагирал и напуснал паркинга. Автомобилът на жалбоподателят бил застигнал от автомобила управляван от св. Й.Ж. при включване в движението по бул. „Симеон Велики“, където св.Ж. отново му подал звуков сигнал. Двамата си разменили реплики, както и неприлични жестове. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил продължил движението си по бул. „Симеон Велики“ в посока изхода на града като бил последван от св.Ж. с намерение да го спре като му подавал звуков и светлинен сигнал. Притеснен от поведението на св. Ж., жалбоподателят не предприел спиране, а продължил движението си. На булеварда в близост до бензиностанция „Шел“ възникнало съприкосновение между двата автомобила, в следствие на което двата автомобила били охлузени – автомобила на жалбоподателя в задната лява част, а автомобила на св. Ж. в предна дясна част. Въпреки това водачите не спрели, а продължили движението си по булеварда посока изхода на гр. Шумен като св. Ж. продължавал да следва управлявания от жалбоподателя лек автомобил, с намерение да го спре. На път I – 2 км 119+000 успял да го изпревари, след което рязко намалил скоростта, в резултат на което управлявания от жалб. М. автомобил се ударил в задната лява част на автомобила на св.Ж. и излязъл извън пътното платно в крайпътна слънчогледова нива.

Контролните органи приели, че за възникналите две ПТП вина имали и двамата водачи, поради което им били съставени АУАН. За първото ПТП възникнало на бул. „Симеон Велики“, св.П. съставил процесния акт серия Д № 469418 срещу жалбоподателя за нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, в който жалбоподателят не отразил възражения. Съставил и протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от двамата участници в ПТП. Били направени и снимки. В протокола са отразени констатирани видими материални щети – охлузен калник на л.а “Ситроен Ксара Пикасо” в задна лява част, охлузен калник на л.а. „Фолксваген Пасат“ в дясно. Снети са сведения от двамата водачи, изготвени са докладни записки. Също така и двамата водачи били предупредени да не се саморазправят по между си, за което били изготвени и съответните протоколи.

В законоустановения 3-дневен срок жалб. М. депозирал писмени възражения. Извършена е проверка, която е приключила с мнение, че възраженията са неоснователни и следва да бъде издадено НП.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.К.М., ЕГН ********** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно.

В акта и в НП е прието, че Д.К.М. виновно е нарушил – чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП има императивен характер и с нея се установява задължение за водача на пътно превозно средство преди да предприеме каквато и да било маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да предприеме маневрата, след като съобрази положението, посоката и скоростта на движението на другите участници. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението.

Свидетелите П.С.П., И.П.С., Ц.П.К. и С. О.С. ***/ не са очевидци на настъпване на ПТП. Същите са извършвали действия по установяване на причините и механизма на настъпилите ПТП. Разговаряли са с лицата, които са били в двата автомобила, констатирали са наличие на щети по автомобилите, снели са писмени сведения от двамата водачи, поради което съдът като косвени доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания относно разказаното им за инцидента от лицата. Относно констатираните охлузвания по двата автомобила , показанията им съставляват пряко доказателство. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил,поради което съдът кредитира показанията им в цялост.

По делото като свидетели са разпитани и водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ - Й.К.Ж., съпругата му Д.Г.Ж. и приятелят му Н.О.Б., които са били пътници в автомобила. Разпитана е и съпругата на жалбоподателя – Р.И.М., която е пътувала в автомобила на жалбоподателя и Ю.Д. К. – синът на жалбоподателя, който бил уведомен по телефона за случващото се и пристигнал на мястото на второто ПТП. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази и обстоятелството, че има индиция за тяхната заинтересованост. Св. Й.Ж. е другият участник в ПТП, св.Ж. е негова съпруга , а със св. Б. е в приятелски отношения, от друга страна св. Р.М. е съпруга на жалбоподателя, а св. Ю.К. негов син, поради което показанията им съдът преценяват, съпоставайки ги с останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на визираната в АУАН и в НП дата е възникнало ПТП в посочения пътен участък, в което е участвал и жалбоподателя, управлявайки л.а. “Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № Н 3416 ВВ, поради което има качеството на водач на МПС, който е участник в ПТП. Самият жалбоподател не отрича, че на посочените дата, време и място е управлявал автомобила. При предявяване на АУАН не е отразил възражения. Подписал е и изготвения от актосъставителя протокол за ПТП, в който той е посочен като участник в ПТП и в който е отразен механизма на настъпване на ПТП. Запознавайки се с причинените по автомобилите щети и на база събраните данни от лицата от двата автомобила, контролните органи са приели, че и двамата водачи имат вина за настъпилото ПТП на бул. «Симеон Велики». Разположението на констатираните по двата автомобила щети, съответстват да са получени при съприкосновение между двата автомобила, което може да бъде получено, както при извършване на едновременни маневри от страна на двамата водачи /единият отклонение на дясно по платното за движение, а другия на ляво/, така и при неправилна маневра от страна на единия от водачите. Съдът намира, че въз основа на събраните доказателства не може с категоричност да се установи дали ПТП е възникнало поради виновно поведение на двамата водачи или на един от тях, съответно на кой от двамата. Свидетелите Д.Г.Ж. и Н.О.Б., подкрепят версията на св.Й.Ж., че ПТП било причинено от жалбоподателя, който без да подаде сигнал преминал в неговата лента за движение, което е в противоречие с приетото от контролните органи. От друга страна според показанията на съпругата на жалбоподателя св. Р.М., тя не е разбрала да е настъпвало ПТП на бул. «Симеон Велики». Доколкото по отношение на свидетелите Д.Г.Ж. и Н.О.Б. има индиция за тяхната заитересованост, съдът намира, че само въз основа на техните показания, не може да се обоснове виновно поведение от страна на жалбоподателя. От друга страна, дори да се приеме, че жалбоподателят също има вина на настъпилото ПТП, следва да бъде отчетена ситуацията, в която се е намирал, а именно в условията на целенасочено агресивно преследване от страна на св. Ж., за да го принуди да спре. За да е едно деяние административно нарушение, същото следва да е обществено опасно. Според чл. 8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Според чл. 13а от НПК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че преди реализиране на ПТП на бул. „Симеон Велики“, поради възникнал спор за отнемане на предимство, св. Ж. целенасочено последвал управлявания от жалбоподателя лек автомобил от паркинга на магазин „Кауфланд“, за да го спре и с тази цел го е преследвал по бул. „Симеон Велики“, подавайки звуков и светлинен сигнал. Жалбоподателят се опитвал да се отдалечи и да избяга от преследващия го автомобил, но не успявал. Действията на св.Ж. са породили притеснение и страх от саморазправа у жалбоподателя и неговата съпруга, поради което съдът намира, че дори да се приеме , че жалбоподателят също има вина за настъпилото ПТП, действията, предприети от него не следва да се считат за обществено опасни.

По отношение на второто нарушение съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП санкционира поведение, при което водачът на МПС е нарушил задълженията си като участник в ПТП, регламентирани в чл. 123 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. В настоящият случай се установи, че след възникване на ПТП на бул. „Симеон Велики“ жалбоподателят не е спрял, за да установи последиците от него. По този начин съдът намира, че той е консумирал от обективна страна състава на чл.123 ал.1 т.1  от ЗДвП. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил е участвал в ПТП. Констатирани са щети и по двете МПС, но същите са минимални.  От показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвения протокол за ПТП, както и от  приложения снимков материал, изготвен от контролните органи, се установява, че двата автомобила странично са се допрели. Според показанията на св. Р.М., преди настъпване на второто ПТП на път I – 2 , тя не е разбрала между двете коли да е имало съприкосновение, преди това. Тези твърдения на свидетелката не се опровергават от показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и тези на полицейските служители. Предвид изложеното по – горе, конкретната ситуация, в която се е намирал жалбоподателя,  безспорно се е отразила на неговите възприятия. Въз основа на събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че жалб. М. е разбрал, че е възникнало ПТП, поради което и не е съзнавал, че има задължение да спре, за да установи какви са последиците, което означава, че не е осъществил вмененото му нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП от субективна страна, поради липса на виновно поведение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че липсват безспорни доказателства, които по несъмнен начин да докажат възведеното административно-наказателно обвинение, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. ІІІ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18 – 0869 - 001896/05.09.2018г. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор ПП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2, във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.К.М., ЕГН ********** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: