Р Е Ш Е Н И Е

188/12.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

секретар Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2723 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-0000578/14.09.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “СОЛО ТЕКСТИЛ” ООД, с ЕИК204465874, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Цветан Зангов“ №3, представлявано от Й.И., роден на *** год. /ЛНЧ**********/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател не се явява лично. Изпраща упълномощен представител – адв.С.Т. от ШАК, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага конкретни мотиви в подкрепа на искането.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател “СОЛО ТЕКСТИЛ” ООД осъществява производствена дейност в Шивашки цех, намиращ се в гр.Шумен, ул.“Цветан Зангов“ №3. При извършена проверка на 26.07.2018 год. и 02.08.2018 год. по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Шумен от страна на дружеството, на територията на производствената база било установено, че работодателят при осъществяване на неговата дейност е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като със Заповед №7/15.02.2018 год. е разпоредил и е допуснал на 17.02.2018 год. /събота/ от 08.00 часа до 17.00 часа /8 работни часа/ полагането на извънреден труд от 29 работника. Било установено, че за календарната седмица от 12.02.2018 год. до 18.02.2018 год. работниците са работили по 8 часа на ден /от понеделник до събота включително/, което обстоятелство било отразено и в отчетната форма за явяване/неявяване на работа. Проверяващите лица приели, че работодателят е допуснал полагането на 8 часа дневен извънреден труд за една календарна седмица при законово допустими 6 часа дневен труд за календарната седмица, като положения извънреден труд бил изплатен на работниците. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР1822790 от 14.08.2018 год., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. Протокът бил връчен лично на представляващия дружеството-жалбоподател на 15.08.2018 год., като същият му е бил преведен на турски език от служител в дружеството Т.Х., която собственоръчно удостоверила това обстоятелство чрез подписване на протокола, отразявайки, че е превела съдържанието на турски език на лицето Й.И.. На 15.08.2018 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-0000578, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.146, ал.2, т.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството и в присъствие на преводач от турски език – лицето Т.Х.. Акта бил връчен лично на управителя на дружеството и подписан без възражения, като в същия собственоръчно било изписано от страна на лицето Т.Х., че е превела съдържанието на настоящия документ на турски език на представляващия дружеството-жалбоподател. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-0000578/14.09.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “СОЛО ТЕКСТИЛ” ООД, с ЕИК204465874, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Цветан Зангов“ №3, представлявано от Й.И., роден на *** год. /ЛНЧ**********/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Р.К., на свидетеля Г.П.П. и отчасти на свидетеля В.Д.В., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите С.Р.К. и Г.П.П. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са непротиворечиви, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.

В същото време обаче съдът намира, че показанията на свидетеля В.Д.В. следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същият свидетелства, че на 17.02.2018 год. в дружеството-жалбоподател е бил разпореден и положен извънреден труд от работници на дружеството, като целта на същия е била довършване на поръчка за износ. В останалата си част показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл твърдението на свидетеля, че работниците на 17.02.2018 год. са работили по-малко от 8 часа и по-конкретно до около 14.00-15.00 часа противоречи на представените от страна на дружеството писмени доказателства в този смисъл, а именно - присъствената форма за отчитане явяванията на работа на служителите за месец февруари 2018 год. и фишовете за заплати за месец февруари 2018 год., от които по безспорен начин се установява, че 28 работника във фирмата са положили извънреден труд на 17.02.2018 год. за времето от 08.00 часа до 17.00 часа и че на същите за този работен ден е било заплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 8 часа.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд е забранен, като ал.1 от същия законов текст дава легална дефиниция на понятието „извънреден труд“, като го определя като труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд се допуска само по изключение, като в разпоредбата на чл.144 от КТ законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези, в които по изключение се допуска полагане на извънреден труд:: 1.за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2.за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3.за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4.за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 5.за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 6.за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 7.за извършване на усилена сезонна работа. Въпреки, че посочената разпоредба е била изменена след датата на извършване на нарушението /ДВ бр.42 от 22.05.2018 год./, разпоредбата на чл.144, т.6 от КТ, касаеща настоящата хипотеза е идентична с разпоредбата на чл.144, т.5 от КТ /преди изменението с ДВ бр.42 от 22.05.2018 год./. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от присъствената форма за отчитане явяванията на работа на служителите за месец февруари 2018 год. и фишовете за заплати за месец февруари 2018 год. се установява по безспорен начин, че 28 работника във фирмата са положили извънреден труд на 17.02.2018 год. за времето от 08.00 часа до 17.00 часа, въпреки, че работниците са работили при петдневна работна седмица при 8-часов работен ден. Полагането на извънредния труд е станало по разпореждане на работодателя, доколкото видно от приложената по делото Заповед №7/15.02.2018 год. е разпоредил полагането на извънреден труд на 17.02.2018 год. /събота/ за часовете от 08.00 до 17.00 часа /8 работни часа/, като заповедта касае 29 поименно изброени в нея работници. Заповедта е била връчена на посочените лица и подписана от 28 от тях. От Графика за отчитане явяванията на работа на служителите за месец февруари 2018 год. и от фишовете за заплати за месец февруари 2018 год. се установява, че 28 работници от „СОЛО ТЕКСТИЛ“ ООД действително са положили извънреден труд в рамките от 08.00 до 17.00 часа на 17.02.2018 год. и на същите е било заплатено и включено във фишовете за заплати възнаграждение за 8-часов извънреден труд.

Нормата на чл.146, ал.2, т.2 от КТ допуска продължителност на извънредния труд през една календарна седмица за един работник или служител не повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд. В настоящия случай положения от 28 работника в дружеството извънреден труд за седмицата 12.02.2018 год. – 18.02.2018 год. е бил в размер на по 8 часа за всеки един от тях, което несъмнено превишава посочената по-горе допустима от закона продължителност. В същото време по делото липсват данни в дружеството да е било въведено сумирано изчисляване на работното време за месеца, респективно за седмицата, което да даде възможност за компенсиране на положения от работниците извънреден труд чрез осигуряване на почивка в други два последователни дни.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че констатираното превишение на седмичната норма правилно е било квалифицирано от актосъставителя като извънреден труд по смисъла на посочената законова разпоредба. Същият несъмнено е положен от 28 работника в полза на санкционираното дружество, разпоредило извършването му със Заповед №7/15.02.2018 год. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Р.К., Г.П.Г. и отчасти на свидетеля В.Д.В..

Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснато нарушение на чл.146, ал.2, т.2 от КТ.

За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работниците извънреден труд е бил уреден със съответните изискуеми от закона документи, бил е отчетен и заплатен на всеки един от тях. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът не кредитира възраженията, направени от дружеството-жалбоподател и от процесуалния представител на същото за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, изразяващи се твърдението, че управителя на дружеството, на когото е бил връчен акта за установяване на административно нарушение не владее български език. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от материалите по делото и по-конкретно от самия акт за установяване на административно нарушение и от Протокол за извършена проверка №ПР1822790 от 14.08.2018 год., и двата документа са били връчени лично на управителя на дружеството – жалбоподател, като в момента на връчването им същите са му били преведени на турски език от лицето Т.Х., която е придружавала управителя на дружеството и която собственоръчно е изписала в края на всеки от документите, че е превела на И.Й. съдържанието на турски език. Писменото изявление на Х. не съдържа каквото и да е съмнение относно правилността и категоричността на превода, поради което се налага извода, че по време на извършване на проверката на управителя на дружеството е била осигурена възможност да ползва негов преводач и възможност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило дружеството и на база на какви факти и доказателства е установено същото. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че нормите на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач на фазата по установяване на нарушението и съставяне на акта. По този въпрос не могат да намерят субсидиарно приложение и разпоредбите на НПК, доколкото съгласно чл.84 от ЗАНН неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпроса, свързан с назначаването на преводач. Преценявайки конкретния случай съдът намира, че управителят на дружеството, макар и чужд гражданин, посредством участващия в производството преводач, който му е превеждал, е разбрал в какво се изразява конкретното нарушение, за което е съставен акта. Неоснователни са и доводите, изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че лицето, извършило превода, не притежава съответен лиценз и доказателства за степента му на владеене на турски език. Според константната съдебна практика законът не изисква преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а да владее чуждия език до степен, позволяваща му да извърши верен превод. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №320/18.12.2017 год. на ШАС по КАНД №310/2017 год., Решение №120/13.04.2017 год. на ШАС по КАНД №74/2017 год., Решение №188/16.05.2014 год. на ШАС по КАНД №118/2014 год., Решение №485/03.12.2008 год. на ВКС, ІІ н.о. и др. В тази връзка съдът взе предвид и практиката на Съда по правата на човека, който произнасяйки се по чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи нееднократно е отбелязвал, че справедливостта на една процедура се преценява с оглед процедурата като цяло, а не само на отделен етап от нейното производство и че ако е допуснато едно процесуално нарушение, което впоследствие е отстранено, без да се накърняват правата на страните, то процедурата като цяло е справедлива. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че както след връчване на акта за установяване на административно нарушение, така също и след връчване на наказателното постановление дружеството-жалбоподател и в частност неговия представляващ е имал практическата възможност да поиска да му бъде извършен отново превод на съответния документ и съобразно съдържанието му да подаде допълнителни възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, което не е било сторено или пък да организира защита си в съдебната фаза на процеса по един адекватен начин, което е било сторено от негова страна чрез ангажиране на адвокат и депозиране на жалбата, предмет на настоящото производство.

Съдът не кредитира и твърденията на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, доколкото полагането на извънреден труд от всеки един от работниците е следвало да бъде преценено като отделно административно нарушение. Действително посочената правна норма предвижда, че когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В същото време обаче дори и да се възприеме това становище, санкционираното лице не би могло да претендира, че са нарушени процесуалните му права, когато му е наложено само едно наказание при наличие на няколко извършени нарушения, тъй като това е изцяло в негов интерес. Имайки предвид, че правата и законните интереси на дружеството-жалбоподател не са накърнени с налагането на само едно наказание, а напротив-това обстоятелство се явява много по-благоприятно за него, то изложеното не би могло да обуслови отмяната на обжалваното наказателно постановление. Изцяло в правомощията на административно-наказващия орган е да прецени дали да санкционира едно или повече констатирани от съответните органи нарушения, с оглед на което фактът, че при установени осем нарушения е санкционирал само едно от тях, не обуславя нарушение на чл.18 от ЗАНН, респективно не води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът не кредитира и изложените в жалбата твърдения за липса на конкретизация на нарушението, изразяваща се във факта, че не са изчерпателно посочени имената на всички работници, положили извънреден труд. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в наказателното постановление по ясен и недвусмислен начин е посочено, че нарушението се изразява в това, че дружеството-жалбоподател е допуснало полагането на извънреден труд от 29 работници. Доколкото описаното е квалифицирано като едно административно нарушение, респективно на дружеството е наложена една имуществена санкция е ирелевантно колко точно работника са положили извънредния труд и кои точно са те. Още повече, че от материалите по делото – присъствена форма за отчитане явяването на работа за месец февруари 2018 год. и фишове за заплати за месец февруари 2018 год. се установява по безспорен начин точння брой и имената на работниците, положили извънреден труд на 17.02.2018 год. В тази насока е и практиката на ШАС и по-конкретно решение №31 от 05.02.2019 год. по КАНД №265 по описа за 2018 год. на ШАС, което касае идентичен случай.

Съдът намира за неоснователни и изложените от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател твърдения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на посочени дата и място на извършване на нарушението. Видно от текста на обжалваното наказателно постановление в него по ясен и категоричен начин е посочено, че нарушението е извършено на 17.02.2018 год. в гр.Шумен, като е посочен и точния адрес на шивашкия цех, в който е било извършено същото.

Съдът напълно споделя и доводите на административно-наказващият орган, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В настоящия случай Кодексът на труда охранява особен вид обществени отношения, като урежда и регулира точното времетраене на положения и условията, в които същия е положен. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0000578/14.09.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “СОЛО ТЕКСТИЛ” ООД, с ЕИК204465874, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Цветан Зангов“ №3, представлявано от Й.И., роден на *** год. /ЛНЧ**********/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 2000 /две хиляди / лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: