РЕШЕНИЕ
190/13.3.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, ІІ състав, на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „СОЛО ТЕКСТИЛ” ЕООД гр. Шумен
срещу Наказателно постановление № 27-0000617/14.09.2018г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева, на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.143,
ал.2 от КТ. В жалбата са изложени подробни твърдения, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на административно-производствените
правила, материалния закон и изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните
съображения:
Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява
следното: Дружеството-жалбоподател развивало дейност по производство на горно
облекло без работно. Във връзка с дейността си същото стопанисвало шивашки цех на
ул. Цветан Зангов № 3 в гр.Шумен. В
обекта бил установен едносменен режим на работа с работно време от 08,00ч. до
17,00ч.. На 26.07.2018г., свидетелите Г.П.Г. и С.Р.К. – главни инспектори при Дирекция
„ИТ“-гр.Шумен извършили проверка в посочения обект за спазване на трудовото
законодателство от страна на дружеството. При проверката било установено, че със
Заповед № 54/29.03.2018г. работодателят е разпоредил полагането на извънреден
труд с тяхно съгласие от 100 работника, описани в заповедта, като трудът
следвало да бъде положен на 31.03.2018г. за часовете от 08.00 ч. до 16.00 ч. на
посочената дата. Като правно основание за допустимостта на разпоредения
извънреден труд била посочена разпоредбата на чл.144 от Кодекса на труда, във
вр. с чл.15 от НРВПО, за довършване на започнатата работа, която не може да
бъде извършена през редовното работно време, поради отсъствие по здравословни
причини на работещите. Съгласие за полагане на извънреден труд било дадено от
96 работника, които на 31.03.2018г. положили определените със заповедта часове
труд, като работодателят начислил и изплатил съответното възнаграждение. Проверяващите
счели, че не са били налице основанията на чл.144, т.5 от КТ, поради което на 15.08.2018г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното
лице за това, че в качеството си на работодател, при осъществяването на
неговата дейност е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че
е разпоредил, съгласно Заповед 54/29.03.2018г. и е допуснал на 31.03.2018г.
/събота/ от 08.00ч. до 16.00ч., полагането на извънреден труд от 97 лица. В
цитираната заповед фигурират подписите на служителите , положили извънредния
труд без да е налице допустимост по изключение по смисъла на чл.144 от КТ, с
което е нарушил разпоредбата на чл.143, ал.2 от Кодекса на труда. Актът бил
съставен в присъствието на представляващия дружеството, бил му предявен и подписан
без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 14.09.2018г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „СОЛО ТЕКСТИЛ” ЕООД гр. Шумен, с ЕИК
204465874 било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 2 000 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл.143,
ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - основно от разпита
на свидетелите Г.П.Г., С.Р.К. и В.Д.В., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на първите двама свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не извличат
никаква полза от твърденията си, не са в някакви специални отношения с работещите
в дружеството и не могат да бъдат счетени за предубедени или заинтересувани. Показанията
на свидетелите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства.
От приложените по делото разпечатки от ведомост за заплати за месец март 2018г.
и от показанията на свидетелите е видно, че дружеството е изплатило суми за извънреден
труд на работниците, които са положили такъв. Съдът кредитира частично
показанията на допуснатия от страна на жалбоподателя, един свидетел – В.В.,
който работи в дружеството – жалбоподател и също е положил извънреден труд на
31.03.2018г. Свидетелят не отрича полагането
на извънредния труд, като дава показания, че това се е наложило поради пик на
грипна епидемия и имало много отсъстващи работници по здравословни причини –
повече от 300 човекодни за месец и половина.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на
извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като
посочва, че извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Поначало работната
седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до
40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа
/чл.136 от КТ/. Такава е била установена и в обекта, видно от приложения
Правилник за вътрешния трудов ред.
Липсват данни, а и твърдения, за
преминаване към посменен режим на работа през процесния период. С нарочна
заповед на работодателя е разпоредено
полагането на труд на 31.03.2018г., който се явява положен извън
установеното работно време, тъй като посочената дата е била съботен ден и
следователно - неработен такъв /с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ/. Трудът
също така е бил реално положен от далите съгласие за това работници. При така
установеното съдът приема, че положеният
труд действително се явява извънреден по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ,
доколкото работната сила е престирана извън установеното за работниците работно
време. Следва да се отбележи, че и в самата заповед, изходяща от дружеството
/л.16 от делото/ изрично е посочено, че се касае за полагане на извънреден труд
на 31.03.2018г. На следващо място, полагането на извънреден труд е допустимо
само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия, никое от
които не е налице в настоящия случай. В цитираната Заповед № 54/29.03.2018г.
като правно основание за полагането на извънреден труд е посочена разпоредбата
на чл.144 от КТ, без да е конкретизирана точка. Като описание, най – вероятно
работодателя е имал предвид т.5 / в редакцията към датата на издаване на
заповедта/, според която извънреден труд е допустим за довършване на започната
работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. С
промяната в чл. 144, ал. 5 КТ (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) е премахнато
ограничението, според което работодателят имаше право да заповяда извършването
на извънреден труд по изключение и за довършване на започната работа, която не
може да бъде извършена през редовното работно време, само „ако прекъсването й
може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на
машини и материали“. При тези изменения следва да се приеме, че след промяната
всяка работа, започната в редовното
работно време, може да бъде довършена при условията на извънреден труд по
нареждане на работодателя, при спазване на нормативните изисквания. В случая
обаче няма данни работата да е продължила след приключването на установеното
работно време, а напротив, разпоредено е полагането на извънреден труд на
конкретна дата, два дни след тази на издаване на заповедта. Видно е, че не се
касае за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през
редовното работно време, като не е налице работа, извършването на която да е започнало
в рамките на редовното работно време, но да се е наложило да бъде довършена
след изтичането му при условията на извънреден труд. Липсват доказателства, че
изпълняваната от дружеството поръчка не е могло да бъде довършена през
установеното в предприятието редовно работно време, за да е приложима
хипотезата на чл.144,
т.5
от КТ. Дружеството е можело да организира по законосъобразен начин
дейността си – чрез въвеждане на посменен режим на работа, на сумирано
изчисляване на работното време, чрез ангажиране на допълнителни работници и
т.н. Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително
не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ,
за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно
постановление. В тази насока е и практиката на ШАС и конкретно- Решение
№183/26.09.2018г., постановено по КАНД№177/18г. Доводите, че труд е бил положен
единствено от работниците, които са пожелали това, както и че са били начислени
и изплатени съответни възнаграждения, не касаят наличието на нарушение, а само
неговата тежест. Не може да бъде споделено и виждането, че деянието не може да
се вмени във вина на дружеството-работодател, тъй като същото е счело, че са
налице правните основания за полагане на извънреден труд. Отговорността на
юридическите лица е обективна /безвиновна/ и не е обусловена от наличието или
липса на вина.
При извършената служебна проверка
съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. Правилно е
счетено, че нарушението е извършено на 31.03.2018г.,
когато е приключило полагането на извънреден труд от работниците, а именно с
полагането на извънреден труд от тези лица е била нарушена забраната по чл.143,
ал.2 от КТ.
Съдът намира за неоснователен
доводът, изложен в жалбата и в съдебно заседание за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в нарушение на чл.18 от ЗАНН е
наложена една имуществена санкция за 97 нарушения на чл.143, ал.2 от КТ. В
настоящият случай, както е описано и установеното неизпълнение на задължение от
страна на санкционираното дружество, работодателят е разпоредил със Заповед №
54/29.03.2018г. полагането на извънреден труд, без да е налице допустимост по
изключение по смисъла на чл.144 от КТ. С издаването на заповедта, дружеството е
започнало осъществяването на практика на едно административно нарушение,
независимо, че в нея са били визирани 100 лица, работещи в дружеството, поради
което ссъдът намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до отмяна на атакуваното НП.
Съдът намира, че санкционната
разпоредба е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.414,
ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и
процесният случай.
Правилно е счетено, че не са налице
основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда
по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно
задължение обаче е довършено с полагането на недопустим извънреден труд от работниците,
при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за
приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма
се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на
специалната норма на чл.415в от КТ, в каквато насока е и трайната практика на
ШАС.
Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът
намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ минималния,
предвиден в закона, е мотивирано с обстоятелството, че нарушението е установено
по отношение повече от едно лице. Съдът
намира обаче, че наказващият орган е следвало да отчете липсата на данни за
други нарушения на трудовото законодателство, обстоятелството, че извънреден
труд са положили само работници, които са дали изрично съгласие за това, както
и че дължимите възнаграждения са били своевременно начислени и изплатени. При
това положение съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния
размер, предвиден в закона, а именно 1 500 лева, поради което и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление № 27-0000617 издадено на 14.09.2018г. от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „СОЛО ТЕКСТИЛ” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК
204465874 на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание за нарушение на чл.143, ал.2 от КТ, като намалява размера на „имуществената
санкция“ от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: