В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 2769 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1729-000433/02.10.2018год. на Началник РУП към ОДМВР - Шумен, РУ Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя А.М.Х. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 100/сто/ лева . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание изпраща процесуален представител в лицето на адв.С. от ШАК, който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП №18-1729-000433/02.10.2018год. на Началник РУП към ОДМВР - Шумен, РУ Шумен , на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер от 100/сто/ лева за това, че „управлява МПС със свидетелство, невалидно за Република България, защото не е придружено от легализиран превод на български език“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.161 т.3 от ЗДП Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 048444/8/19.09.2018г., в който е отбелязано, че на 19.09.2018г. в 16.00 часа. жалбоподателят е управлявал л.а. „Фиат Типо ” с номер на рама №ZFA16000002654133, неустановена собственост на ул.“Витоша“ пред дом №7 в с.Калино в посока с.Иглика обл.Шумен със СУМПС с №R085822-турски образец, което не е придружено от легализиран превод на български език. Жалбоподателят е отказал да подпише съставения му АУАН, като отказът му е удостоверен с подписа на К.К.. В срока по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателя не е депозирал писмени възражения.

В съдебно заседание, актосъставителят Е.С. и свид.К.К., изтъкнаха, че са спрели за проверка на главната улица в с.Калино, управляваният от жалбоподателя лек автомобил, тъй като същия бил с регистрационни табели стар образец, като в хода на проверката , освен, че установили, че управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано по надлежния ред/в атакуваното наказателно постановление е отбелязано, че е образувано досъдебно производство по описа на РУ Шумен, за извършено от жалбоподателя Х. престъпление по чл.345 ал.2 НК/, констатирали, че жалбоподателя управлява автомобила и със СУМПС, издадено в Република Турция-стар образец без легализиран превод на български език.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят Х. е извършил визираното в акта и в НП нарушение , а именно управлявал е МПС със свидетелство, невалидно за Република България, защото не е придружено от легализиран превод на български език. Чл.161, т.3 от ЗДвП изисква чуждестранното СУМПС да бъде придружено с легализиран превод на български език. Режимите за легализация са консулска (дипломатическа) легализация и легализация под формата на апостил, който по силата на чл.3 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана от РБългария и РТурция, удостоверява истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата или марката, поставени върху документа. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че жалбоподателя е представил издаденото от РТурция свидетелство за управление на МПС пред проверяващите органи, без да е придружено с изискващия се легализиран превод. Действително същият е представила превод на посочения документ от турски език, но този превод категорично не може да се квалифицира като легализиран такъв по смисъла на чл.161, т.3 от ЗДвП, тъй като не представлява дипломатическа легализация, нито легализация посредством апостил. В подкрепа на този извод е и Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи от чужд език на български език, според който, за да е валиден преводът от чужд език на документ, същият следва да е извършен след легализацията на документа по реда на глава втора от този правилник (т.е. от Министерство на външните работи - чл.3 от правилника) и трябва да е осъществен от лице, включено в списъка на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България, поддържан от Министерство на външните работи (чл.18, ал.1 и ал.2), едва след което подписът на преводача, положен в извършения от него превод, може да бъде нотариално удостоверен в Република България (чл.21а, ал.1). А в случая легализация на свидетелството на жалбоподателя не е извършена. В тази връзка следва да се отбележи, че ЗДвП изисква легализиран превод, а не обикновен превод на СУМПС, тъй като легализираният превод освен превод на съдържанието на документа, установява и автентичността и верността на същия. Съобразявайки се с изложеното, съдът счита, че в конкретната хипотеза, жалбоподателя е действал в дисонанс с чл.161 т.3 от ЗДП , поради което и напълно адекватно е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е определил размера на наказанието в минималния предвиден такъв в чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 18-1729-000433/02.10.2018год. на Началник РУП към ОДМВР - Шумен, РУ Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: