Р Е Ш Е Н И Е

175/7.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2822 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №18-0869-002103 от 02.10.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на В.П.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП и е прекратено административно-наказателното производство по отношение на останалите три, описани в него нарушения на основание разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.П.С. на 28.05.2018 год. управлявал лек автомобил марка „Мицубиши Каризма”, с ДК№ Н3082ВС, собственост на П.И., с ЕГН**********, като се движил в гр.Шумен по бул.”Славянски” в посока пл.Кристал. В района на кръстовището между ул.“Адам Мицкевич“ и бул.“Славянски“ ненужно привел автомобила в странично движение, като с действието си застрашил останалите участници в движението. При спиране за проверка от служители при ОД на МВР – гр.Шумен било установено, че водачът управлява превозното средство без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС-то е оборудвано, че управлява МПС с гуми с дълбочина на протектора 1.1 мм на задна дясна гума, измерено с техническо средство №D50 1100038, представляващо техническа неизправност със степен значителна и че управлява без необходимото оборудване /светлоотразителна жилетка/. За констатираните нарушения на 28.05.2018 год. на С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №1994 с бланкетен номер №473318. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.137А, ал.1, чл.189, ал.1, т.1 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения по него. На 05.07.2018 год. за същите нарушения на жалбоподателя бил съставен втори акт за установяване на административно нарушение, като единствено по отношение на нарушението, описано в пункт трети от акта било посочено, че описаната техническа неизправност е „опасна“, а не „значителна“, както е било посочено в първия акт. Актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.139, ал.1, т.1, чл.101, ал.3 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. Въз основа на така съставените на жалбоподателя два акта и съобразявайки материалите в административно-наказателните преписки били издадени две наказателни постановление, съответно Наказателно постановление №18-0869-001994 от 02.10.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, което не е предмет на обжалване в настоящото производство и наказателно постановление №18-0869-002103 от 02.10.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на В.П.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП и е прекратено административно-наказателното производство по отношение на останалите три, описани в него нарушения на основание разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите А.Н.А. и И.П.С. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.101, ал.1 и 2 от ЗДвП предвижда, че при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка, а когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. В същото време ал.3 от същия законов текст предвижда, че разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности. Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява съгласно предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По смисъла, вложен в т.5.2.3, б.“б“ от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение №5 към Наредбата/ опасна неизправност е дълбочина на протектора на гума, който не е в съответствие с изискванията и по-конкретно когато дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите е по-малка от 1,6 mm.

В настоящия случай от материалите по делото се установява, че задната дясна гума на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била с дълбочина на протектора 1.1 мм, което се явява опасна техническа неизправност по смисъла на Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.С.П., А.Н.А. и И.П.С., които свидетелстват, че дълбочината на протектора на гумите е била измерена чрез техническо средство – дълбокомер, като и в двата акта за установяване на административно нарушение е посочен неговия номер, а именно – №D50 1100038.

Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, който обжалва наказателното постановление на друго основание.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в обжалваното наказателно постановление, доколкото на 28.05.2018 год. е управлявал МПС с опасна техническа неизправност с гума с дълбочина на протектора 1.1 мм, измерена на задна дясна гума с техническо средство дълбокомер с №D50 1100038. Същото представлява нарушение на разпоредбата на чл.101, ал.3 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП предвижда за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева при констатирани опасни неизправности. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.

В същото време обаче при преценка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено при допуснато сериозно процесуално нарушение, изразяващо се в съставянето на два идентични акта за едни и същи нарушения. Както се установява от материалите по делото за констатираните нарушения първоначално на 28.05.2018 год. на С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №1994 с бланкетен номер №473318, а впоследствие на 05.07.2018 год. за същите нарушения на жалбоподателя бил съставен втори акт за установяване на административно нарушение, като единствено по отношение на нарушението, описано в пункт трети от акта била заменена думата „значителна“ с думата „опасна“ пред израза техническа неизправност. При това положение вторият акт е съставен в противоречие на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, към която препраща нормата на чл.84 от ЗАНН и съгласно която не се образува ново наказателно производство, когато спрямо същото лице за същото нарушение има незавършено наказателно производство. Имайки предвид, че съгласно нормата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, се налага извода, че към датата на съставяне на втория акт срещу същото лице за същите нарушения вече е имало образувано друго административно-наказателно производство, което не е било прекратено. В този смисъл е и становището, залегнало в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №3/2015 год., чиито постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по т.д. №4/2017 год., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. В този смисъл, въпреки, че по нито едно от образуваните административно-наказателни производства деецът не е бил наказан с влязъл в сила съдебен акт съдът намира, че принципът ne bis in idem е бил нарушен именно поради факта, че жалбоподателят е бил преследван по две образувани административно-наказателни производства за идентични нарушения. Посоченият принцип е защитен в по-широк обем и от разпоредбата на чл.4, §1 от Протокол №7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до хипотезите, когато жалбоподателят е бил повторно обвинен и преследван, без да е бил отново окончателно осъден по което и да е от двете производства.

Както става ясно от материалите по делото и по-конкретно от разпита на актосъставителя П.С.П., целта на втория съставен акт за установяване на административно нарушение, е била да бъде изправена допусната нередовност в първия акт, изразяваща се в обстоятелството, че по отношение на нарушението, описано в пункт трети от същия е било посочено, че техническата неизправност е значителна, а е следвало същата да бъде квалифицирана като опасна. В същото време обаче разпоредбите на ЗАНН предвиждат специален ред за саниране на допусната нередовност в акта, като съгласно нормата на чл.53, ал.2 от същия наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно, дори да приемем, че в първия акт за установяване на административно нарушение е била допусната нередовност, то същата е следвало да бъде отстранена по реда, предвиден в чл.53, ал.2 от ЗАНН, а не чрез образуване на ново административно-наказателно производство, успоредно с първоначално образуваното, чрез съставяне на втори акт за установяване на административно нарушение за същите четири нарушения.

В същото време видно от текста на приложеното като писмено доказателство по делото Наказателно постановление №18-0869-001994 от 02.10.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, което не е предмет на обжалване в настоящото производство със същото е било прекратено образуваното срещу жалбоподателя административно-наказателно производство в частта относно нарушението, описано в пункт трети, като е посочено, че същото се прекратява на основание разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Последната предвижда възможност за наказващият орган да прекрати образувана преписка в случай, че установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина. Следователно е налице съществено противоречие в мотивите на наказващият орган по отношение на деянието, представляващо нарушение на разпоредбата на чл.101, ал.3 от ЗДвП, доколкото в първото наказателно постановление приема, че деянието не представлява нарушение или не може да се вмени във вина на нарушителя, като основание за прекратяване на тази част от производството, а във второто приема, че същото представлява нарушение, за което жалбоподателят следва да понесе съответната санкция. Още повече, че прекратяването на производството по отношение на това нарушение с първото наказателно постановление, което не е обжалвано и към днешна дата е влязло в сила, се явява пречка за същото нарушение на жалбоподателя да бъде наложено наказание с второто наказателно постановление.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че по този начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на настоящото съдебно производство. Ето защо и обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №18-0869-002103 от 02.10.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на В.П.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП и е прекратено административно-наказателното производство по отношение на останалите три, описани в него нарушения на основание разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: