Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2905/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „М-А Интернейшанъл” ЕООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-0000654/18.10.2018г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност строително-ремонтни работи. На 12.09.2018г. бил сключен трудов договор между санкционираното лице и лицето Х.А.Х., по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „общ работник строителство на сгради“ с място на работа- обекти на дружеството. На същата дата Х. постъпил на работа, като му бил проведен начален инструктаж. На 13.09.2018г. дружеството извършвало разчистване на строителни отпадъци в района на североизточния ъгъл на Пресов цех на „Алкомет“ АД-гр.Шумен. На посочения обект като общ работник полагал труд и Х. Х.. Около 10,50ч. на посочената дата от П.В.С., работещ като главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която изложените обстоятелства били установени. След извършена впоследствие справка в ТД на НАП проверяващият установил, че трудовият договор на лицето е бил регистриран на 13.09.2018г. в 14,57ч. Във връзка с тези констатации, на 18.09.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на неговата дейност, на 13.09.2018г. е допуснало до работа като общ работник строителство сгради лицето Х. Х., без същият да е получил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП за сключения с него трудов договор. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 18.10.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „М-А Интернейшанъл” ЕООД -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите П.В.С. и В.В.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в достоверността на показанията им.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето Х. Хакан е било допуснато до работа като общ работник на 13.09.2018г.- преди да му бъде предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването на проверката и установяването на нарушението. Това обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице, се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите, от попълнената въз основа изявленията на работника декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, както и от приложената справка от ТД на НАП /л.13/. При така установеното е видно, че нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй като на Х. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Приложимата санкционна разпоредба също така е издирена правилно, като е наложено наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, какъвто е и процесният случай. Неоснователни са доводите за накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като при съставянето на акта на управителя на дружеството не е бил назначен преводач. В практиката си ШАС приема, че процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач в административнонаказателното производство. По тези въпроси не може да намери субсидиарно приложение НПК, тъй като съгласно чл.84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не е включен въпроса, свързан с назначаването на преводач (Решение 0349/13г. по КАНД№268/13г.; Решение №393/12г. по КАНД№361/12г.). Независимо от изложеното следва да се отбележи, че в конкретния случай представляващият дружеството е бил придружен от лице, което е превело на говорим от него език съдържанието на акта и е положило подпис, удостоверяващ това обстоятелство. Няма данни лицето, извършило превода, да има специално образование, но според константната съдебна практика законът не изисква преводачът да има такова, в това число филологическо, а да владее чуждия език в степен, позволяваща му да извърши верен превод (в този смисъл изрично е Решение №485/03.12.2008г. на ВКС, ІІ н.о.). От показанията на св.С. се установява също, че макар и турски гражданин, представляващият дружеството разбира български език. При това положение липсват каквито и да било основания да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били нарушени, още повече, че същото очевидно е успяло да организира съответно защитата си.

Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Втората алинея на нормата обаче изрично предвижда, че нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ не са маловажни. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ, в каквато насока е и трайната практика на ШАС.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но в НП не са изложени конкретни мотиви за това. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000654/18.10.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „М-А Интернейшанъл” ЕООД -гр.Шумен, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 2000,00 лева на 1500,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: