Р Е Ш Е Н И Е

 

146/22.2.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                                                           Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2965/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-002413 от 19.10.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Шумен, с което на П.М..Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за напушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправлино и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с  упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като и излага допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал. 1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П.М..Д. ***. Негов приятел – Ю.Ю.И. заминавайки в чужбина му бил оставил да управлява автомобила си – лек автомобил „БМВ 318ИС“ с рег. № Н36 73ВН. На 18.08.2018г. след обяд жалбоподателя управлявал автомобила на приятеля си по улиците в гр. Шумен. Същият ден към 16,00 часа, свидетелите Д.С.Д. и Д.С.Д. *** се движели с патрулен автомобил по ул. Владайско въстание в гр. Шумен, в посока кръговото на ул. Осми Март. Приближавайки до кръговото кръстовище двамата свидетели забелязали автомобил марка „БМВ“ да се движи неестествено по пътното платно. Автомобилът бил бял на цвят и влизайки в кръговото движение излязъл от нормалната крива на движение с дясната си част и се движел неестествено, приплъзгайки се. Малко преди това било валяло дъжд и платното за движение било мокро. Свидетелите като видели това движение, веднага подали светлинно-звуков сигнал за спиране на водача на БМВ-то, който се подчинил и спрял на уширението, което се продължава по ул. Осми март. Тъй като свидетелите С.Д. и С.Д. нямали правомощия по ЗДв.П, поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен. На место пристигнал младши автоконтрольор П.Г.М., който извършил проверка на документите на автомобила и на водача му.  От обясненията на свидетелите Д.С. и Д.С., свидетелят М. съставил против водача на лекия автомобил – жалбоподателя Д.Д. АУАН серия Д, № 533074 от 18.08.2018г. Актосъставителят посочил, че П.М..Д. на 18.08.2018г. виновно е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Впоследствие жалбоподателя Д. не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 17-0869-002413 от 19.10.2018г. на ВПД Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с което на П.М..Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за напушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП за това, че на 18.08.2018г. в 16,00 часа в гр. Шумен на ул. Владайско въстание на кръстовище с кръгово движение в посока ул. Петра, като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 318ИС“ с рег. № Н36 73ВН, собственост на Ю.Ю.И., ЕГН **********, водачът използва път за обществено ползване не по предназначението му, а с цели изразяващи се в умишлено странично приплъзване по цялото кръгово кръстовище и умишлено продължава неестественото движение на МПС. Деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.Г.М. и на свидетелите Д.С.Д., Д.С.Д. и Й.Т.Й., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, описано в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради следните правни съображения:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба е регламентира забрана водачите на МПС  да  използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

     В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН  и в НП се вменява нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП изразявящо се в това, че управлявайки лек автомобил „БМВ 318ИС“ с рег. № Н36 73ВН, собственост на Ю.Ю.И., ЕГН **********, водачът използва път за обществено ползване не по предназначението му, а с цели изразяващи се в умишлено странично приплъзване по цялото кръгово кръстовище и умишлено продължава неестественото движение на МПС. Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а с цел умишлено странично приплъзване. Не е ясно дали наказващият орган с така описаното нарушение  е приел, че водачът е извършвал, т.нар. „дрифт“, но от показанията на свидетелите Д.С. и Д.С. се установява, че те са приели поведението на водача като дрифт, поради което е и бил спрян за проверка.

Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

По делото е безспорно установено, не се оспорва и от самия жалбоподател, че на въпросната дата и място именно той е управлявал  л.а. «БМВ 318ИС» с рег. № Н36 73ВН по ул. Владайско въстание. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че при движение по кръстовище с кръгово движение, в посока ул. Петра, управлявания от жалбоподателя автомобил се е приплъзнал като по този начин преминал почти през по-голямата част от кръстовището. Във връзка с описанието на констатираното нарушение в АУАН и в НП и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели, съдът констатира известни противоречия. Свидетелят Д.С.Д. даде показания, че забелязъл: „..лек автомобил, който се движеше в кръстовището, приплъзвайки колата, дали с помощта на ръчна спирачка или с педала на газта, не мога да кажа. По-скоро в начина на придвижване е приплъзването, неестествено. Управление на автомобила не е губил, но взе по-голямата част от кръстовището именно така, приплъзвайки се.“ Свидетелят Д.С.Д. даде следните показания: „.. забелязахме автомобил, марка „БМВ“ да се движи неестествено по пътното платно. Имам предвид, че същия влиза в кръговото движение като излиза от нормалната крива на движение, така да се каже с дясната част на автомобила се движи неестествено, приплъзвайки се. Ние продължихме посока кръговото, автомобилът се завъртя втори път и излезе пред нас.“. Какво разстояние е изминал управлявания от жалбоподателя автомобил, приплъзвайки се така и губил ли е контрол над управлявания автомобил не бе установено с категоричност. Доколкото, както бе посочено по-горе «дрифт» е техника на шофиране, то управлението на автомобил с използване на такава техника само по себе си не представлява ползване на път за обществено ползване не по неговото предназначение.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство лица /двамата свидетели очевидци, актосъставителя и лицето, с което жалбоподателя се е срещнал непосредствено след съставяне на АУАН/ и описаната от тях обстановка от гледна точка на атмосферни и пътни условия, неустановено се явява обстоятелството дали водачът - жалбоподателя Д. преднамерено е приплъзвал автомобила при движение в кръговото кръстовище или дали този резултат е последица от друго съставомерно деяние – несъобразяване поведението на водача с регламентираните в ЗДв.П, изисквания и правила. Съдът намира, че събраните в съдебното производство доказателства са индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършенто движение по кръгово кръстовище може да бъде в резултат от пътните условия, състоянието на пътната настилка, както и на обстоятелството, че водача на автомобила не е бил свикнал с автомобила, който не е негова собственост.

Следва да се отбележи, че от АНО не са събрани доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден и час. След като именно неизпълнение на законово определената цел е в състава на административното нарушени, то съставомерния елемент е именно целта на водача. В конкретния случай нито при проверката, нито при съставяне на АУАН, нито след това от водача е изискано обяснение относно целта на движение на автомобила, поради което съдът намира, че липсват доказателства за целта на движението на управлявания от жалбоподателя, автомобил, поради което е недоказан и състава на конкретното твърдяно административно нарушение, за което е издадено атакуваното НП.

Наличието на едно предположение, че би могло жалбоподателят, като водач на лек автомобил с цел изразяваща се в умишлено странично приплъзване да използва обществен път не по предназначение не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение. Имайки в предвид разпоредбите на чл.53 и следващите от ЗАНН, съгласно които наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано и на това основание следва да бъде отменено изцяло.

Фактът, изложен в съдебно заседание от представителя на въззиваемата страна, че жалбоподателят е с висока степен на обществена опасност, тъй като е системен нарушител на правилата за движение не обосновава безспорно, че е извършил и вмененото му нарушение.

 При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002413 от 19.10.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Шумен, с което на П.М..Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДв.П за напушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно и  недоказано.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: