Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2985/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Фондация “Интелектуалка” –гр.София срещу Наказателно постановление № ГМД-24/14.09.2018г. на началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ -Североизточна България в Главна дирекция „Надзор на пазара” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на фондацията било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52г от ЗТИП, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52б от ЗТИП, както и административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52д от ЗТИП. Фондацията –жалбоподател счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и в насока маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание за фондацията се явява надлежен представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Фондацията-жалбоподател стопанисвала търговски обект- офис/социален магазин „Находка“, намиращ се в гр.Шумен, Автогара, етаж 1. В началото на м.юни 2018г. в магазина се предлагал за продажба ключодържател във формата на мече с очи, вежди и устни в бял и червен цвят, опакован в прозрачен полиетиленов плик. В магазина се предлагал за продажба и ключодържател с правоъгълна форма в бял и зелен цвят, с нанесени сини, зелени, червени и жълти топчета, също опакован в прозрачен полиетиленов плик. Била предлагана за продажба и детска играчка „желе“, синьо на цвят, в буркан с винт. Посочените стоки били без обявен производител и вносител, без инструкция или указание за употреба на български език и без нанесена маркировка за съответствие СЕ. На 04.06.2018г. от св.Г.М.Д.- главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на пазара“- Североизточна България била извършена проверка на посочения обект за спазване на относимата нормативна уредба, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 31.08.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на фондацията-жалбоподател, за това, че посочените продукти са без обявен производител и вносител, без инструкция или указание за употреба на български език и без нанесена маркировка за съответствие СЕ, нанесена върху продукта или върху прикрепен етикет, или върху опаковката или в придружаваща листовка. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на фондацията било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за неизпълнение на задължение по чл.4б, т.1 от ЗТИП, във вр. с чл.17, ал.1 и ал.2 и чл.11, ал.3 от НСИОСИ, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за неизпълнение на задължение по чл.4б, т.4 от ЗТИП, във вр. с чл.11, ал.3 от НСИОСИ, както и административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за неизпълнение на задължение по чл.4б, т.2 от ЗТИП, във вр. с чл.6, ал.1 и ал.3 и чл.11, ал.3 от НСИОСИ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Г.М.Д., М.Т.Б. и И.Г.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в достоверността на показанията им. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на процесните стоки, отразяващи извършването на нарушенията. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.4б, т.1, т.2 и т.4 от Закона за техническите изисквания към продуктите задължава търговците да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1, с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, както и с инструкция и/или указание за употреба на български език. Като юридическо лице с нестопанска цел, участващо в процеса на реализация на продуктите, което ги предлага срещу заплащане, след като те вече са били пуснати на пазара, санкционираната фондация се явява „търговец“ по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗТИП и следователно е била обвързана от задължението по чл.4б от с.з. На първо място фондацията е била задължена да предлага само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1 /производители и вносители/. По силата на чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките производителят следва да нанася върху играчката търговското си наименование или търговска марка и адрес за връзка. Когато размерът или естеството на играчката не позволява тези данни да бъдат нанесени върху нея, те се нанасят върху опаковката или в документ, който придружава играчката. В случай на внос върху играчката, а когато това е невъзможно - върху опаковката или в документ, който придружава играчката, следва да се нанасят и търговското наименование или търговската марка и адресът на вносителя. На следващо място, разпоредбата на чл.4б, т.4 от Закона за техническите изисквания към продуктите задължава търговците да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 са с инструкция и/или указание за употреба на български език. От своя страна нормата на чл.4б, т.2 от ЗТИП изисква от търговците да предлагат само продукти с маркировка за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл.7. Една от наредбите, приети на основание чл.7 от ЗТИП е Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на играчките. Разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредбата задължава търговеца, преди да предостави играчка на пазара, да провери има ли играчката нанесена СЕ маркировка, нанесени данни по чл. 16, чл. 17, ал. 1 и/или ал. 2, и придружава ли се от инструкция за употреба и информация за безопасност на български език. От показанията на свидетелите се установява, че процесните стоки са се предлагали в магазина без обозначено наименование и адрес на управление на производители и вносители, без инструкция и/или указание за употреба на български език и без нанесена маркировка за съответствие СЕ- обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. Оспорва се обаче квалифицирането на част процесните стоки като играчки по смисъла на НСИОСИ, като се изразява становище, че два от продуктите представляват модни аксесоари по смисъла на т.19 от Приложение №1 към Наредбата и следователно не са играчки. Понятието играчки е дефинирано в чл.2, ал.1 от Наредбата като продукти, проектирани или предназначени за използване предимно за игра или с друга цел от деца под 14-годишна възраст. Съдебната практика трайно приема, че продукти, които имат и игрови функции, попадат в обхвата на НСИОСИ / Решение № 100 от 12.07.2018 г. на РС - Девня по а. н. д. № 130/2018 г., Решение № 47 от 17.04.2018 г. на РС - Айтос по а. н. д. № 93/2018 г. и др./. От показанията на св.Г. се установява, че процесните продукти са били изложени в търговския обект на щанд с останалите играчки, които са се предлагали в магазина. Описаните в наказателното постановление като играчки тип скуишис също така са били изработени от материя, предназначена за стискане. При това положение и предвид вида на продуктите /видно от приложените фотоснимки/ се налага категоричния извод, че посочените продукти, освен като ключодържатели, са били предназначени и за ползване като играчки, т.е. имали са и игрови функции и следователно попадат в приложното поле на Наредбата. Следва да се отбележи, че спор в тази насока не съществува по отношение третият описан продукт /“желе“/, който несъмнено се явява играчка по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата и който няма друго приложение. Доколкото процесните продукти са били без обозначено наименование и адрес на управление на производители и вносители, без инструкция и/или указание за употреба на български език и без нанесена маркировка за съответствие СЕ, съдът намира, че фондацията действително е осъществила описаните в наказателното постановление неизпълнения на административни задължения, за които правилно и законосъобразно са ѝ били наложени и съответни санкции.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанията на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, като позволяват на санкционираното лице да разбере за какви неизпълнения на административни задължения е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не обуславя формирането на различен извод твърдението в жалбата, че два от процесните продукти са определени в наказателното постановление като „скуашис“, а в търговската номенклатура съществува стоката скуиши. Касае се за произношение на чуждоезично понятие, като за съда не съществува съмнение, че санкционираното лице е разбрало във връзка с какви стоки са му наложени процесните наказания. Не са накърнени процесуалните права на жалбоподателя и с описването на продукт №1 като мече, предвид обстоятелството, че по делото са приложени фотоснимки на стоката, които гарантират правилното възприемане на приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Не представлява процесуално нарушение претендираното неправилно посочване на името в писмото-покана, тъй като за съставянето на акта се е явило упълномощено лице и следователно не е било затруднено реализирането на правото на защита на фондацията. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и не е накърнил правото на защита на санкционираното лице в хода на административнонаказателното производство при налагането на наказанията. В наказателното постановление са описани три нарушения, за всяко от които е наложено отделно, ясно определено наказание, в съответствие с изискванията на чл.18 от ЗАНН.

Санкционните норми са определени правилно, като наказанията са наложени съответно на основание чл.52г от ЗТИП, чл.52б от ЗТИП и чл.52д от ЗТИП, предвиждащи специални санкции за нарушения от вида на процесните. Административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно и наказанията. Отчетена е липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили конкретни вредни последици, като законосъобразно санкциите са определени в минималния размер, предвиден в закона.

Не са налице основания нарушенията да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Процесните административни задължения нямат само формален характер, а са гаранция, че продуктите, предназначени за ползване от деца, са преминали съответна проверка за безопасност- според чл.4 от Наредбата играчките, пуснати на пазара, трябва да отговарят в периода на тяхната предвидима употреба на съществените изисквания за безопасност. Поради това цената на стоките е без правно значение, тъй като не е свързана с евентуалната опасност при ползването им. При това положение, за да се счете дадено нарушение за маловажно, е необходимо да са налице някакви особени извинителни обстоятелства, които да са обусловили осъществяването на съответните неизпълнения, а такива в случая не са констатирани, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № ГМД-24/14.09.2018г. на началника на отдел Регионален отдел „Надзор на пазара“ -Североизточна България в Главна дирекция „Надзор на пазара” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Фондация “Интелектуалка” –гр.София, ЕИК:175749203, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52г от ЗТИП; административно наказание имуществена санкция в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52б от ЗТИП, както и административно наказание имуществена санкция в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52д от ЗТИП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: