Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2995/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.Ф.А. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-002616/24.10.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита и че наказващият орган не е издирил правилно приложимите правни норми. Привежда и доводи за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.09.2018г., около 23,10 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ Н 4975 ВА по ул.”Дедеагач” в гр.Шумен. На кръстовището с ул.“Индустриална“, движейки се в посока ул.“Строител“, жалбоподателят извършил маневра, като приплъзнал автомобила посредством употреба на ръчната спирачка и направил обратен завой. След това същият извършил описаната маневра още два пъти. Действията му били наблюдавани от свидетелите А.Г.А. и Р.К.К.-***, които спрели жалбоподателя за проверка и поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“. Във връзка с констатациите на посочените свидетели, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, не по предназначението му за превоз на хора и товари. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 24.10.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.А. била наложена глоба в размер на 3000,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К., А.Г.А. и Р.К.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. От особено съществено значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите А. и К., които непосредствено са възприели действията на жалбоподателя. Двамата не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с А., като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не съществуват основания за съмнение в техните показания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул.“Дедеагач“ в гр.Шумен е отворена за обществено ползване. От показанията на свидетелите А. и К., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че жалбоподателят е използвал посочената улица не по предназначението ѝ за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в приплъзване на автомобила чрез употреба на ръчна спирачка и завиване по този начин в обратна посока. По този начин същият е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че отразените в наказателното постановление фактически констатации са неверни и неотговарящи на действителността, тъй като липсват доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка. Не може да бъде споделено и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че правната квалификация на деянието е определена неправилно. Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява именно състава на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП- в тази насока са Решение №30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по к. а. н. д. №1/2018 г., Решение №294/27.11.2017 г. на Административен съд –Велико Търново по к. а. н. д. №10275/2017 г.; Решение №821/29.12.2017 г. по а. н. д. №3212/2017 г. на РС-Стара Загора и мн.др.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, нарушението е осъществено с извършването на три отделни маневри, като жалбоподателят е навлизал с висока скорост в кръстовище, обединяващо няколко улици, при което е съществувал значителен риск от настъпване на произшествие. Липсват също така каквито и да било извинителни причини за извършването на нарушението, при което и не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неприлагане на цитираната норма.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-002616/24.10.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Т.Ф.А. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: