Р Е Ш Е Н И Е
563/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2003 по описа на
ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 2472282 на ОД на МВР - Шумен, с който на Х.С.Х.,
ЕГН **********,***, ****е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага
конкретни доводи.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен
представител. Депозира писмена молба на 07.10.2019 г., в която изразява
становище по съществото на спора, като моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалвания електронен фиш.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Х.С.Х. на 01.01.2019 г. в 17.23 часа управлявала собствения си лек автомобил,
марка “Тойота Авенсис”
с ДК № СН 32 45 АТ, като се
движела по главен път І-2, км. 112+737. В района на бензиностанция „ШЕЛ”,
където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената
скорост за движение от 60 км/час, процесният
автомобил се движел със скорост от 83 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –
стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, № 00209D32D447. Впоследствие бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 2472282 от ОД на МВР – Шумен, с
който на Х.С.Х., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Електронният фиш бил
изпратен, като видно от приложеното по делото заверено копие от разписка, същият е получен лично от жалбопадателката на 27.08.2019 г. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се
изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1
и 2 от
цитирания закон,
а именно -
на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен
представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик
на процесния автомобил е Х.С.Х., ЕГН **********, като електронният фиш е издаден на собственика, който съответно е
имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство..
В срока по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателката е представила писмена декларация, в
която е посочил, че на посочената дата автомобилът е бил управляван от лицето Т.Й., роден на *** г., с постоянен адрес: ****. Същевременно
обаче, към декларацията като доказателство не е
приложила копие на свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията
лице и неговата лична карта.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. По
делото е приложен снимков материал, изготвен чрез преносима
система за контрол на скоростта на МПС, от който е видно, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е
издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени с преносима
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват
веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 01.01.2019 г. в 17.23 часа лек автомобил
марка “Тойота Авенсис”
с ДК № СН 32 45 АТ се е движел
по главен път І-2 км. 112+737, като в района на бензиностанция „ШЕЛ”, в зоната
на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение
до 60 км/ч, се е движил със скорост 83 километра в час. Съгласно разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват
с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо
средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, № 00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 86 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 83 км/ч. По
делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 01.01.2019 г. в 17.23 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 86 км/ч. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка № 7-С-ИСИ/02.05.2018 г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 02.05.2018 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
По делото не е представена снимка на
преносимия пътен знак „Е24“, изготвена съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за автоматизираните технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно обаче
следва да се посочи, че задължението за обозначаване на контролирания пътен
участък отпадна с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, обн. с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек
автомобил марка “Тойота
Авенсис” с ДК №
СН 32 45 АТ, собственост на Х.С.Х., ЕГН **********. Т. е. към
момента на заснемането жалбоподателката Х.С.Х., ЕГН ********** действително е
била собственик на посочения автомобил.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 83 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил
законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 100 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в
границите от 21 до 30 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш и същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана Х.С.Х. е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
При преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателката Х.. Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административно наказателната отговорност е лична, така и разписаните в нормите на чл. 188 и чл. 189 от ЗДвП специфични правила и процедури за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/. В конкретния случай, жалбоподателката Х. в 14-дневния срок е посочила друго лице, на което е предоставил управлението на собственият лек автомобил към момента на заснемане -Т.Й., роден на *** г., с постоянен адрес: **** /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, във вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/. Същевременно обаче, към декларацията като доказателство не е приложила копие на свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице и неговата лична карта. Т. е. жалбоподателката не ангажира достатъчно доказателства за това, че друг е извършил административното нарушение.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден
изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № 2472282 на ОД на МВР - Шумен, с който на Х.С.Х., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като
законосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: