Р Е Ш Е Н И Е
564/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На десети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор: К.Киряков
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД №2010 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Л.Б.Л., с ЕГН**********
*** - обвиняем по досъдебно производство №1412/2018 год. по описа на РУ Шумен
към ОД на МВР - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343, ал.1,
б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване
от свобода” до три години или „пробация“, извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени
щети.
В съдебно заседание представителят на ШРП предлага
на обвиняемия при приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК да бъде
наложено наказание „глоба” в размер на минималния, предвиден в закона размер от
1000 лева.
В съдебно заседание,
обвиняемото лице, редовно призовано, се явява лично и с упълномощен защитник –
адв.С.Т. от ШАК. Молят обвиняемото лице да бъде признато за невиновно в
извършване на посоченото обвинение, като считат, че е налице случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК. Като алтернативно искане защитника на обвиняемото лице
моли на същия да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и на основание разпоредбата на чл.78а, ал.4
от НК да не му бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС“.
От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство
№1412/2018 по описа на РУ на МВР - гр.Шумен/,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Л.Б.Л. бил правоспособен водач на МПС
и работел като куриер в „Еконт Експрес“ ООД, като обслужвал Централния офис в
гр.Шумен. На 13.11.2018 год. около 13.00 часа управлявал служебен товарен
автомобил марка „Фиат Добло“ с рег. №Н4235ВС, като се движел по южната част на
ул.“Петра“ в гр.Шумен в посока към
кръговото кръстовище между
ул.“Владайско въстание“ и ул.“Петра“, като възнамерявал да продължи движението
си по северното платно на ул.“Владайско въстание“. В центъра на кръстовището
имало изграден остров, затревен с ниски декоративни храсти. В средата на
острова по цялата му дължина имало обособена пътека за нерегламентирано
преминаване на пешеходци, като в района на кръговото кръстовище нямало
изградени и сигнализирани пешеходни пътеки за пресичане на платното за движение
на ул.“Владайско въстание“. Времето било облачно, без валеж, с добра видимост.
Пътната настилка била асфалтова, мокра, без неравности. Движейки се в
кръстовището със скорост от 13.6 км/ч. обвиняемият Л. се оглеждал в посока надясно към ул.“Владайско въстание“ и
ул.“Петра“ за идващи моторни превозни средства, които поради факта, че са
дясностоящи се ползвали с предимство при преминаване.
В същото време пострадалият С.И.С. предприел
пресичане на кръстовището от северната частта на ул.“Петра“ в посока към
средната част на затревения кръг в кръстовището, движейки се в посока от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на управлявания от обвиняемия автомобил.
Първоначално Л. не възприел пешеходеца, който бил в средата на кръстовището.
След възприемането му незабавно задействал спирачната система на автомобила, но
въпреки положените усилия последвал удар между предния ляв край на автомобила и
лявата страна на пострадалия Стоянов.
След инцидента водачът слязъл от автомобила и
заедно с други пристигнали на место свидетели се опитал да вдигне пострадалия.
Преместил автомобила от местопроизшествието и помогнал на пострадалия да седне
на предната седалка до шофьора, за да изчакат пристигането на линейка и на
органите на ОД на МВР. Последните били изпратени след обаждане на телефонен
номер 112 от служител на намиращия се в близост офис на куриерска фирма
„Еконт“.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, която дава заключение,
че скоростта на движение на управлявания от обвиняемия лек автомобил към
момента на ПТП-то е била 13.6 км/ч., че
пострадалият не се е намирал в опасната зона на спиране на автомобила и водачът
е имал възможност да предотврати удара при своевременна употреба на спирачките,
в случай, че навреме е забелязал същия. Според вещото лице причините за ПТП-то
се коренят в поведението на водача, който е отклонил вниманието си и не е забелязал
своевременно пешеходеца, който е започнал пресичането на платното.
Видно от изготвената в
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №93/2019
год. на пострадалия са били причинени
следните травматични увреждания: фрактура на дясната бедрена кост в областта на
шийката, които са му причинили трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок по-голям от един месец – средно 6 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес.
Извършената проба на
водача не е показала наличие на етилов алкохол или упойващи вещества.
В хода на съдебното
производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи
или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка. Същата се
потвърждава от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства, както и от назначените и изготвени в хода на
досъдебното производство експертизи.
Така установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият Л.Б.Л. ***, на
кръговото кръстовище между ул.“Владайско въстание“ и ул.“Петра“, в близост до
ул.“Осми март“ №21 при управление на МПС - товарен автомобил марка “Фиат Добло”
с ДК№ Н 4235 ВС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението и чл.116, предл. последно от
ЗДвП, съгласно който Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, с
което по непредпазливост причинил на С.И.С. от гр.Шумен средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на дясната бедрена кост в областта на шийката, които
са му причинили трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок
по-голям от един месец – средно 6 месеца, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343,
ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна,
деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост /небрежност/,
доколкото деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
като резултат от своето поведение, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът намира, че в случая
са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Л.Б.Л., а
именно:
-за престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо деянието
се предвиждало наказание “лишаване от свобода” за срок до три години или
„пробация“.
-обвиняемият не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК.
-с деянието не са причинени
имуществени вреди.
-не са налице визираните в
разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК отрицателни предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК.
При преценка на деянието съдът констатира, че от
изложената и приета за установена фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин, че обвиняемият не е оказал помощ на пострадалата по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.343а, ал.1 от ЗДвП, независимо, че независимо от неговата
воля е бил изместен на предната седалка на управлявания от обвиняемия
автомобил. Въпросът с прилагането на разпоредбата
на чл.343а НК не е само правен, а е въпрос и на фактология, тъй като за да се
приеме, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, е необходимо да е
установено, че той е извършил действия обективно и субективно ориентирани към
спасяване на живота и/или здравето на пострадалия при произшествието. В
настоящия случай действията на обвиняемия непосредствено след инцидента могат
да се характеризират като изпълнение на законово регламентираните в ЗДвП
задължения на водача – участник в едно ПТП с пострадали лица и не следва да
бъдат характеризирани като оказана от негова страна помощ на пострадалия по
смисъла вложен в разпоредбата на чл.343а, ал.1 от ЗДвП. От обясненията, дадени
от обвиняемия в хода на съдебното производство се установява, че след деянието
се е опитал да осъществи контакт с пострадалия, като го е посетил, за да му се
извини и двамата са провели разговор помежду си. Липсват данни за последващи
действия на обвиняемия в тази насока, като последният заявява, че близките на
пострадалия са му забранили да контактува с него и да го посещава.
Съдът не споделя твърденията на защитата, че
деянието представлява „случайно деяние“ по смисъла, вложен в разпоредбата на
чл.15 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
посочената разпоредба Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е
в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението,
независимо дали същото е на платното за движение, или извън него. За начало на
възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато например един
пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди
още да е стъпил на него, и с поведението си явно или очевидно показва, че във
всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за
движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще
доведе до навлизане в него непосредствено след това. Моментът на възникване
опасност за движението е фактически въпрос и той не може да бъде свързан с
формалния критерий - определена част от пътя. Когато се касае до деца или до
възрастни хора, дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма
отдалеченост от платното за движение, те представляват възникнала опасност за
движение, независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя. Самото
местоположение на пострадалия в средата на кръговото кръстовище само по себе си
показва, че същият извършва действия по пресичане или възнамерява да извършва
такива. Следователно водачът е могъл да предвиди това обстоятелство и
своевременно да предприеме действия по
предотвратяване на удара преди пострадалия да попадне в опасната зона за
спиране на автомобила. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Тълкувателно решение № 28
от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК,
Тълкувателно решение № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК и
др.
При определяне на наказанието, съдът отчете
ниската степен на обществена опасност на дееца и добрите характеристични данни
за личността му – висше образование, чисто съдебно минало и липса на данни за
други противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде отчетен факта, че самият пострадал с поведението си /пресичане
през кръстовище, на нерегламентирано за това место/, сам се е поставил в
състояние на сериозен риск за здравето и живота си. Това обстоятелство, само по
себе си представлява форма на съпричиняване на вредоносния резултат и въпреки,
че не може да доведе до оневиняване на обвиняемия или да промяна в правната
квалификация на повдигнатото спрямо него обвинение, следва да бъде тълкувано
като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът намира и обстоятелството, че след деянието деецът е
направил опит да се срещне с пострадалия, да му се извини и да получи
информация за състоянието му. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема и младежката възраст на обвиняемия, както и факта, че същият работи
по трудов договор и осъществява трудова дейност като куриер. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Л. да бъде наложено
наказание в размер на минимума, предвид в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а
именно „глоба” в размер на 1000 лева. При определяне размера на наказанието
съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както
и данните за имущественото състояние на лицето, които се установяват от
представените в тази насока в съдебно заседание писмени доказателства /трудов
договор №00201722/19.04.2018 год./. От последния се установява, че обвиняемият
работи в куриерска служба, като получава основно месечно възнаграждение в
размер на 774 лева. В този смисъл съдът намира, че наказание в размер на минимума на наказанието, предвидено
в разпоредбата на чл.78а от НК ще изпълни целите на индивидуалната и
индивидуална превенция, доколкото същият е съобразен с имущественото състояние
на дееца, с тежестта на извършеното деяние и обществената опасност на дееца и
неговата личност.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и разпоредбата
на чл.343г от НК, която предвижда при този род престъпления възможност за
кумулативно налагане и на наказание “лишаване от право да управлява МПС”. В
тази връзка с оглед естеството на производството следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК, която дава възможност на съда за преценка
дали да наложи или не посоченото кумулативно предвидено наказание. В настоящия
случай съдът като съобрази изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
данните за личността на дееца и осъществяваната от него трудова дейност като
куриер към куриерска фирма, изискваща ежедневно управление на МПС, намира, че налагането
на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ ще доведе до невъзможност
лицето да упражнява трудовите си задължения и да реализира трудови доходи,
необходими за издръжката му. В този смисъл самото наказание вместо да изиграе
своята превъзпитателна и превантивна роля би довело до неоснователна и несъобразена с тежестта на
нарушението репресия спрямо обвиняемия. С оглед на изложеното съдът намира, че
е справедливо и съответно на извършеното нарушение и обществената опасност на
дееца на същия да не бъде налагано наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за конкретното деяние.
Съдът счита, че наказание
в посочения по-горе размер ще породи възпитателната и превантивна функция на
наказанието у обвиняемия и ще постигне целите, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
На обвиняемият следва да бъдат възложени и
направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 553.80
лева.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.414г, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Л.Б.Л., с ЕГН**********, роден на *** год. в гр.Воронеж,
Русия, с постоянен адрес ***, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, работещ ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 13.11.2018 год. в гр.Шумен, на кръговото кръстовище между ул.“Владайско
въстание“ и ул.“Петра“ , в близост до ул.“Осми март“ №21 при управление на МПС
- товарен автомобил марка “Фиат Добло” с ДК№ Н 4235 ВС нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и
чл.116, предл. последно от ЗДвП, съгласно който Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора, с което по непредпазливост причинил на С.И.С. от гр.Шумен
средна телесна повреда, изразяваща се в фрактура на дясната бедрена кост в
областта на шийката, които са му причинили трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за срок по-голям от един месец – средно 6 месеца –престъпление
по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба”
в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Осъжда Л.Б.Л., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата
сумата от 553.80 лева /петстотин петдесет
и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени разноски в
хода на досъдебното прозиводство, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 553.80 лева следва да бъде заплатена по
сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
Решението подлежи на
обжалване в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :