Р Е Ш Е Н И Е

724/17.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №2039 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №19-0869-002425 от 30.07.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на К. В. В., с ЛНЧ*********, с постоянен адрес: *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2019 год. около 22.00 часа жалбоподателят К. В. В. управлявал лек автомобил марка “Опел Тигра” с рег.№ Н 9442 ВН, собственост на „ВИЕСНЕР“ ЕООД, с ЕИК127522785, като се движел в гр.Шумен, по бул.”Славянски”, в посока ул.“Адам Мицкевич”. При движението му в посочената посока на кръстовището между бул.“Славянски“ и ул.“Карел Шкорпил“ бил спрян за проверка от служители при РУ към ОД на МВР - Шумен. Било констатирано, че В. управлява автомобилът без свидетелство за управление на МПС. В същото водачът имал до себе си в автомобила отворена бутилка с бира и лъхал на алкохол, но отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0030372, но същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване. Обяснил на проверяващите лица, че има заболяване, което не му позволява да бъде изпробван с техническо средство и че може да даде кръвна проба, но след няколко дни. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, №113216 от 28.04.2019 год., който бил подписан от нарушителя, като е изложил възражения, които не могат да бъдат разчетени. Жалбоподателят владеел български език, но тъй като към края на проверката започнал да отговаря на немски език, актът за установяване на административно нарушение му бил преведен на немски език, чрез осъществен телефонен разговор с близка родственица на свидетеля Л.М.С., която владеела немски език. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление наказателно постановление №19-0869-002425 от 30.07.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на К. В. В., с ЛНЧ*********, с постоянен адрес: *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП. На 22.05.2019 год. на В. била издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №19-0869-000632/22.05.2019 год., по силата на която била наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка “Опел Тигра” с рег.№ Н 9442 ВН за срок от шест месеца, считано от 28.04.2019 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетеля Л.М.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите С.Б.С. и Л.М.С. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на жалбоподателя, както по време на управление на автомобила, така също и по време на извършената проверка Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че по време на проверката В. не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. В тази връзка от материалите по делото и от разпита на свидетелите се установява по безспорен начин, че в Република България на лицето не е било издавано свидетелство за управление на МПС. Също така от изисканата справка и получен отговор на запитване, отправено от Главна дирекция „Национална полиция“ се установява, че във Федерална Република Германия на лицето също не е било издавано свидетелство за управление на МПС. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, от които да се установи евентуално издадено на лицето свидетелство за управление на МПС в която и да е друга държава, което да му дава право да управлява МПС на територията на Република България.

Ето защо, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба в размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съдът намира, че наказанието е било правилно индивидуализирано, като е наложена санкция в предвидения в закона минимум от 100 лева.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката жалбоподателят е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние, като при спирането му до негов в автомобила е имало отворена бутилка с бира. От показанията на свидетелите С.Б.С., на свидетеля Л.М.С. става ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, като е дал обяснения, че има заболяване, което не му позволява да бъде изпробван с техническо средство. В хода на съдебното производство от страна на лицето не са представени доказателства, от които да се установи изложеното от него пред проверяващите лица твърдение. В същото време жалбоподателят не е изпълнил и даденото му предписание да се яви в МБАЛ Шумен за даване на кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта на водача. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества, както и да му бъде взета проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в наказателното постановление е посочена като нарушена санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В същото време обаче, настоящият състав приема, че посочената разпоредба освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването именно на тази разпоредба, както в акта, а така също и в наказателното постановление не е съществено процесуално нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу него. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от 01.04.2009 год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. В същото време съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил наказанието „глоба“ в абсолютния, предвиден в закона размер, а именно 2000 лева. В същото време наказващият орган правилно е преценил, че с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление на МПС то същият не може да бъде лишен от това право, поради което и не може да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години.

При преценка на издаденото наказателно постановление съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от материалите по делото по време на съставяне на акта за установяване на административно нарушение се е наложило текста на същия да му бъде прочетен чрез осъществен телефонен разговор с лице, владеещо немски език. От разпита на свидетелите С.Б.С. и Л.М.С. се установява, че лицето е разбирало и говорело на български език, но към края на проверката е започнало да им отговаря на немски език. В тази връзка текста на акта му е бил прочетен от лице, владеещо немски език, като жалбоподателят е заявил, че разбира текста и значението на прочетеното. По делото липсват каквито и да е твърдения или доказателства, че лицето не е разбрало естеството на нарушенията ,за които му е бил съставен акта или други детайли във връзка с извършената му проверка, както и съмнение относно правилността и категоричността на извършения превод, поради което се налага извода, че по време на извършване на проверката на жалбоподателя е била осигурена възможност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил и на база на какви факти и доказателства е установено същото. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че нормите на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач на фазата по установяване на нарушението и съставяне на акта. По този въпрос не могат да намерят субсидиарно приложение и разпоредбите на НПК, доколкото съгласно чл.84 от ЗАНН неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпроса, свързан с назначаването на преводач. Преценявайки конкретния случай съдът намира, че жалбоподателя, макар и чужд гражданин, посредством лицето, което му е превело текста, е разбрал в какво се изразяват конкретните нарушения, за които му е съставен акта. Според константната съдебна практика законът не изисква преводачът да има специално образование, в това число филологическо, а да владее чуждия език до степен, позволяваща му да извърши верен превод. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №320/18.12.2017 год. на ШАС по КАНД №310/2017 год., Решение №120/13.04.2017 год. на ШАС по КАНД №74/2017 год., Решение №188/16.05.2014 год. на ШАС по КАНД №118/2014 год., Решение №485/03.12.2008 год. на ВКС, ІІ н.о. и др. В тази връзка съдът взе предвид и практиката на Съда по правата на човека, който произнасяйки се по чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи нееднократно е отбелязвал, че справедливостта на една процедура се преценява с оглед процедурата като цяло, а не само на отделен етап от нейното производство и че ако е допуснато едно процесуално нарушение, което впоследствие е отстранено, без да се накърняват правата на страните, то процедурата като цяло е справедлива. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че както след връчване на акта за установяване на административно нарушение, така също и след връчване на наказателното постановление жалбоподателят е имал практическата възможност да поиска да му бъде извършен отново превод на съответния документ и съобразно съдържанието му да подаде допълнителни възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, което не е било сторено или пък да организира защита си в съдебната фаза на процеса по един адекватен начин, което е било сторено от негова страна чрез депозиране на жалбата, предмет на настоящото производство.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0869-002425 от 30.07.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на К. В. В., с ЛНЧ*********, с постоянен адрес: *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: