Р Е Ш Е Н И Е
565/10.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
девети октомври
през две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНХД
№ 2082 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000837/23.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ на “Атис Инженеринг” ООД, с ЕИК 103097952, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район
Одесос, ул. “Съединение”
№ 4, ет. 1, ап. 36, представлявано от Е.А.К.-Х., ЕГН **********, И.К.Х., ЕГН ********** и И.И.Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева
за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2
от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда
да постанови решение, с което да измени
наказателното постановление, намалявайки размера
на наложената имуществена санкция, като излага подробно доводите си
за това в жалбата.
В
съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се
явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излага
допълнителни мотиви.
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си
за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
“Атис Инженеринг” ООД е със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. “Съединение” № 4, ет. 1, ап. 36 и се
представлява от управителите Е.А.К.-Х., ЕГН **********, И.К.Х., ЕГН ********** и И.И.Г., ЕГН **********.
На
16.07.2019 г. била извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен
на обект – строеж „Присторойка
– разширение на производствена и складова сграда“,
находящ се в кв. 369 по плана на гр. Шумен, с възложител „Лавена“ АД
гр. Шумен и строител “Кордеел
- България” ЕАД гр. София. При проверката, било
установено, че доставката и монтажа на складовото оборудване се
извършвало от екип на “Атис Инженеринг” ООД
гр. Варна. В хода на извършвана проверка било констатирано също, че лицето
И.Н. П., ЕГН ********** работел на горепосочения обект като „монтажник метални
конструкции“. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от същият били взети
писмени обяснения, в които посочил, че работи на обекта от днес - 16.07.2019 г., както
и че е с работно време от 9.00 часа до 14.30 ч., на длъжност – монтажник, като извършва
разтоварване на елементи за стелажите, които ще монтира. Управителят на
дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви на 23.07.2019 г. в Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Шумен. На посочената
дата от страна на управителя на дружеството са били представени копие на Трудов
договор № 482/16.07.2019 г., Договор за
услуга № 4 от 16.07.2019 г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 4 от КТ, подадена на 17.07.2019 г. в 16:47:06 часа, касаеща трудовото
правоотношение с лицето И.Н. П.. Било
установено, че към момента на постъпване на работа на лицето не е било връчено
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от
КТ, заверено от ТП на НАП в гр. Шумен. Такова му е било връчено едва на
следващия ден. Резултатите от проверката са обективирани
в Протокол № ПР 1923555 за извършена проверка на 16.07.2019 г. – в обекта и 23.07.2019 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” -
гр. Шумен, а констатираните нарушения били
описани в девет точки в съставения протокол. В точка втора от протокола за извършената
проверка е записано, че на обекта на
контрол е било допуснато до работа като „монтажник метални конструкции“ лицето И.Н.
П., ЕГН ********** на 16.07.2019 г. в 11.20 часа без да е получило екземпляр от
заведеното уведомление от ТД на НАП за сключения с него трудов договор,
с което е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ,
във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за
изпълнение - 24.07.2019 г. и занапред
Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на
дружеството на 23.07.2019 г. Въз основа на установените факти, на 23.07.2019 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-0000837
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Актът е
бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител лице,
като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000837/23.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ на “Атис Инженеринг” ООД, с ЕИК 103097952, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район
Одесос, ул. “Съединение”
№ 4, ет. 1, ап.
36,
представлявано от Е.А.К.-Х.,
ЕГН **********, И.К.Х., ЕГН ********** и И.И.Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя Г.П.П. и на свидетеля П.В.С. - свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.П. и П.С.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са
се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат
за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания
да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
При извършената
проверка настоящията
съдебен състав
не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават
необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно
разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание
на свидетелите Г.П. и
П.С. се установява по безспорен начин, че в деня на
проверката 16.07.2019 г., И.Н. П. е работил като „монтажник метални
конструкции“ на горепосочения обект. От дадените от лицето обяснения на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
става ясно, че има подписан трудов договор, както и че днес извършва разтоварване
на елементи за стелажите и монтирането им. Към този
момент не му е било предоставено уведомление за сключен трудов договор, заверено
от ТД на НАП - гр. Шумен.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай
дружеството - жалбоподател, като е допуснало на работа лицето И.Н. П., без да
му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, действително е
осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63,
ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание
“имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя.
В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател
се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като
именно “Атис Инженеринг” ООД е
юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. В настоящия казус дружеството -
жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез
Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и
съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му
отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган,
че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата
на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно
нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно
нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на
извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на
тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ
Специалният състав на
маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е
налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени
предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или
служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административно-наказателна
отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена
санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно
посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“
или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ,
чл. 62, ал. 1 и ал. 3
от КТ и
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от
КТ, т. е.
за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в
него условия, т. е.
същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на
цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 16.07.2019 г. и уведомлението по чл. 65, ал. 5 от КТ е подадено до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни
последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение
от “Атис Инженеринг” ООД е маловажно именно поради
действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Правилни и съобразени
с доказателствата по делото са доводите на
административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно
задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,
б. “а“ от
ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с
по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Неприложим
към процесния казус е и регламентираният в чл. 415в,
ал. 1
от КТ
привилегирован административно-наказателен състав, доколкото
алинея втора от посочения законов текст
изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. В този
смисъл е и практиката на Административен съд – гр.Шумен и по-специално Решение
№ 102 от 13.03.2013 г. по КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от
14.03.2016 г. по КАНД № 24/ 2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от
12.07.2016 г. по КАНД № 182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията за
сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за
сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на
труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно,
нарушаването на императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до
работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга
тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от
обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.
В
същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ,
работодателят се наказва с „имуществена
санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с „глоба“ в размер от 1000 до
10 000 лв.
Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в
закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази
насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други
нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира
неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на
административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока
санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и
да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния,
предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000837/23.08.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “Атис Инженеринг” ООД, с ЕИК 103097952, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос, ул. “Съединение” № 4, ет. 1, ап. 36, представлявано от Е.А.К.-Х., ЕГН **********, И.К.Х., ЕГН ********** и И.И.Г., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: