Р Е Ш Е Н И Е

 

720/16.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми ноември  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Пламена  Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2083  по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №27-0000810/16.08.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на  ППК „Начало“ с ЕИК 837064453, с. Добри Войниково е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата. Оспорва констатираното нарушение по същество. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, се явява  процесуален представител – адв. Б. Г.от ШАК, който поддържа жалбата и наведените в нея доводи.  

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка с изпълнение на план за контролна дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен  извършили проверка на ППК „Начало“ с ЕИК 837064453 в ликвидация, с. Добри Войниково относно спазване на трудовото законодателство на 20.06.2019г. в база в с. Добри Войниково и на 02.07.2019г. по документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен. При пристигане в базата в с. Добри Войниково на 20.06.2019г. инспекторите заварили единствено лицето  И.М.И.. От проведения разговор с И. било установено, че между него и дружеството  няма подписан трудов договор. В деня на проверката в обекта, на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ  лицето писмено декларирало, че работи в ППК „Начало“ като чистач.  Работното му време е от 08.00 часа до 20.00 часа, работи всеки ден, вкл. събота и неделя. Работи сам, няма колеги. Работата му се изразява в това да пази стопанския двор. На 02.07.2019г. била извършена документална проверка  на документи представени от страна на кооперацията в Дирекция “Инспекция по труда” – Шумен, между които и сключен граждански договор на 01.06.2019г. с лицето И.М.И.. Съгласно договорът ППК „Начало“  възложило на И.М.И. да изчисти, окоси тревните площи и измете целия стопански двор по указания на възложителя, в рамките на м. юни 2019г. срещу сумата от 560 лева. Въз основа на декларираните писмено от лицето факти и обстоятелства и представените документи, контролните органи приели, че лицето престира работна сила извършвайки дейности по охрана, почистване и косене в базата в стопанския двор без сключен писмен трудов договор, т.е. касае се за трудови правоотношения. Резултатите от проверките са обективирани в Протокол за извършена проверка.

На 18.07.2019г. св.С.Т. съставила акт за установяване на административно нарушение №27-0000810 като е приела, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на  чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на Т.Г.Т. – ликвидатор. При предявяване на акта не са отразени възражения. Депозирани са писмени възражения на 24.07.2019г.,        в които се излага, че се касае за гражданско - правни отношения, а не трудови. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.414 ал.3 от КТ на ППК „Начало“ с ЕИК 837064453, с. Добри Войниково е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с  чл.1 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от събраните по делото гласни доказателства – свид. С.Т. - актосъставител и участник в проверката,  свид.П.С. - свидетел по акта и участник в проверката, както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на  разпитаните по делото свидетели Т. и С., тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено като показанията им са последователни, логични, непротиворечиви и безпристрастни, кореспондират със събраните писмени доказателства. Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ съдържа информация кореспондираща изцяло с показанията на тези свидетели.  Това обаче не се отнася до показанията на свидетелите Н.Р.М./член на Ликвидационния съвет/ и И.М.И., в частта им досежно основните факти и обстоятелства, релевантни към предмета на делото, като съдът приема същите като заинтересовани и противоречащи на съвкупната доказателствена маса. Съдът кредитира показанията им  в частта им относно обстоятелството, че И. е бил в обекта  по време на извършване на проверката и е бил нает за извършване на определени дейности. Съдът не възприема показанията на посочените свидетели в частта им, в която същите сочат, че св. И. е бил нает да свърши конкретна работа – почистване на селскостопанския двор от треви и храсти срещу определено  възнаграждение, и не е имал уговорено работно време. Твърдяното от свидетелите М.и И. в посочената част не само противоречи на показанията на свидетелите Т. и С., относно заявеното им от И. при проверката, но и е в дисхармония с отразеното лично от И. в саморъчно попълнената декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, Съдът намира, че показанията на тези свидетели се характеризират с голяма доза субективизъм и пристрастие, След внимателен анализ на противоречията между тези гласни доказателства  съпоставени с останалите доказателствени материали и с оглед цялостния контекст на установената фактическа  обстановка съдът намира,че тези твърдения на свидетелите  не отразяват вярно реалните факти, а са израз на подкрепа  на  защитната позиция на жалбоподателя. 

Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл. 62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, а именно, че при нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с “имуществена санкция” или “глоба” в размер от 1500лв. до 15 000 лева

Видно от разпита на свидетелите, в деня на проверката И.М.И. е бил в обекта  и при проведеният разговор с проверяващите е обяснил, че охранява и чисти  базата на кооперацията, и работното му време е от 08.00 часа до 20.00 часа. Уговорил се е за минимална работна заплата. Същите обстоятелства е декларирал и писмено, с изключение единствено на възнаграждението. Безспорно установено е и, че в момента на проверката не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с кооперацията. От страна на лицето в деня на проверката  не са били изложени твърдения, че е бил налице сключен граждански договор в писмена форма, какъвто впоследствие е бил представен.

Преценката дали договорът е трудов или граждански  следва да се прави конкретно за всеки отделен случай като се изхожда от действителната  воля на страните. Трудовият договор има за предмет  престирането на работна сила за определен или неопределен срок, а при договора за изработка се дължи конкретен трудов резултат за определен срок. От това произтичат и други разлики между тях: докато при трудовият договор работникът е в зависимост от своя работодател и е длъжен да спазва определен ред и трудова дисциплина, работно време и др., то при договорът за изработка изпълнителят дължи само изработването на нещо, уговореният резултат и е независим и самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се държи възнаграждение, но то се различава по своето естество . Трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се заплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият  се договаря свободно между страните  и се изплаща след приемане на изработката. 

Съдът намира, че в конкретния случай  е налице престиране на труд, а не уговорена изработка. Отношенията между жалбоподателя и св.И. притежават съществените елементи на трудово правоотношение – определено работно време, заплащане, работно място. Налице е престиране на работна сила многократно  срещу  заплащане. Доказателство за това  са  изисканите обяснения от лицето в хода на проверката.  Касае се за начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на работодателя и зависим от него. Съдът намира, че в конкретния случай е налице зависимост на св.И. от жалбоподателя като от работодател, а не характерната за гражданските договори стопанска и оперативна самостоятелност на изпълнителя. Същият фактически е бил нает  на работа  по трудово правоотношение,  чийто елементи  / трудови задължения,  работно време,заплащане/ съдът намира за  доказани по делото. Престацията на труд  е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско договорно правоотношение. Действително страните имат  автономия при договарянето  помежду си, но тя е ограничена  от разпоредбите на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните  да уредят отношенията  по повод предоставянето на работна сила  като трудови. Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай.Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ.

Административно-наказващият орган при издаване на НП е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява множество осигурителни права на работника (от момента на регистрация на трудовия договор, започват да текат срокове за различни по вид осигурителни права), което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Този период от време, въпреки че същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника вредоносни последици.

Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.  В конкретният случай е наложена имуществена санкция над минималния размер без в НП да са изложени конкретни съображения обосноваващи размера на санкцията. По делото няма доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на КТ, поради което съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение ще бъде имуществена санкция в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението, а именно 1500 лева.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на наложената санкция бъде намален на 1  500 лева.

При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.     

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ  наказателно постановление №27-0000810/16.08.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на  ППК „Начало“ с ЕИК 837064453, с. Добри Войниково е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като намалява  размера на наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.  

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: