Р Е Ш Е Н И Е

633/7.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2110 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №462433-F500543 от 10.09.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

За ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание н есе явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 15.10.2019 год., в която излагат становище по съществото на спора, като заявяват, че считат жалбата за неоснователна и молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2019 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на лицето А.И.Д., с ЕГН********** в качеството му на лице, упражняващо свободна професия - адвокат. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят, в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, не е подало Декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице” за м.септември 2018 год. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. За констатираното нарушение на 17.07.2019 год. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN № F500543, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.“А“ от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №462433-F500543 от 10.09.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец септември 2018 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.И.М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че лицето А.И.Д. извършва трудова дейност като лице, регистрирано като упражняващо свободна професия – адвокат и има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.„а“ от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, Д. е следвало да подаде декларация образец №1 за данните за месец септември 2018 г. в срок до 25.10.2018 год. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок.

При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.10.2018 год. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. чл.3, ал.1, т.2, б.„а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление.

Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. Административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО предвижда наказание за лице което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и за лице, което не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, а именно „глоба“ от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или „имуществена санкция“ за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на посочената правна норма, като е била съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

Съдът намира, че деянието не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е необходим единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е подал декларации образец №1 за дванадесет различни месеци, като за всеки един от тях са му били съставени различни наказателни постановления. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване и нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В този смисъл съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за липса на компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на административни нарушения, респективно на наказващия орган да издава наказателни постановления. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.355, ал.5 от КСО, съгласно която актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че актосъставителят В.И.М. работи като главен инспектор по приходите в НАП при ТД – гр.Варна, офис Шумен и същия при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е действал в качеството си на орган по приходите. В същото време наказателното постановление е било съставено от лицето С.Д.К.- В. - Директор на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, което по силата на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. е била упълномощена от Изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в различни законови текстове, между които и чл.355 от КСО.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява валидно издадено, правилно и законосъбразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от негова страна разноски. На първо место по делото липсват доказателства същият да е направил някакви разноски във връзка с обжалване на настоящото наказателно постановление. В същото време, дори да имаше доказателства за направени такива, независимо от изхода на делото в настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски, направени от жалбоподателя. В т.1 от Тълкувателно постановление №2/2014 год. на ВКС и ВАС от 19.05.2015 год. по т.д. №2/2014 на ОС на ВКС и ВАС изрично е посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №462433-F500543 от 10.09.2019 год. на Директора на Офис – Шумен на ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на А.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец септември 2018 год.

Оставя без разглеждане искането на А.И.Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: