Р Е Ш Е Н И Е

652/14.11.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седми ноември две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пл.Недялкова

Секретар Цв. К.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2112 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №462434-F500531/10.09.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на А.И.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за нищожно,поради липса на компетентност на органа, който го е издал и поради нарушаване на процесуалните правила, без да конкретизира в какво точно се изразяват. Алтернативно моли да бъде отменено като незаконосъобразно.Счита, че вмененото му административно деяние е несъставомерно. Оспорва констатациите в АУАН и в НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 17.07.2019г. в ТД на НАП, офис Шумен, св. В.И.М. – гл. инспектор по приходите ТД на НАП, офис Шумен установил, че А.И.Д. в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия, не е изпълнил задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. юни 2018г. в законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8/2005г. , а именно до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, в конкретният случай до 25.07.2018г., вкл. На 17.07.2019г. св. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F500531 за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба №Н-8/2005г. При предявяване на акта не са отразени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева. НП му е връчено лично на 18.09.2019г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. В.И.М., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

В При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Наведените доводи за нищожност и незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП са неоснователни. В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.355 ал.1от КСО за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано и санкционирано от наказващия орган по чл.355 ал. 1 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса, вкл. и при не подаване или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. юни 2018г. следвало да се изпълни до 25.07.2018г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.07.2018г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

В случая не касае за маловажен случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че по делото няма данни декларацията да е била подадена и след констатиране на нарушението от органите на НАП.

Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.1 от КСО.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че ВАС на РБългария се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС, както и ВКС с Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС . Според цитираните тълкувателни решения нито в производството пред районния съд, нито в касационно административнонаказателно производство, е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от неговия краен изход.Оказан е друг ред, който жалбоподателят следва да реализира претенцията си. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №462434-F500531/10.09.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на А.И.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: