Р Е Ш Е Н И Е
700/9.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, втори
състав, на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Д. Георгиева
при секретар В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2119 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 460884-F500553/02.09.2019г. на Директор
офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с
което на основание чл.355, ал.1 от КСО на А.И.Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50 лева. Жалбоподателят
сочи, че НП е нищожно, поради липса на компетентност у автора, който го е
издал. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да
бъде отменено, считайки същото за нищожно,
поради нарушаване на процесуалните
правила, установени в чл.42 – 46 от ЗАНН. Сочи още, че вмененото му
административно деяние е несъставомерно и оспорва констатациите в АУАН и в НП.
Моли да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща упълномощен представител в съдебно заседание. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от процесуалния й представител, с което моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа
страна:
При извършена проверка на 17.07.2019г. в ТД на НАП, офис Шумен, свидетелят В.И.М. – гл. инспектор по приходите ТД на НАП, офис Шумен установил, че А.И.Д. в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия, не е изпълнил задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/2005г., за м. януари 2019г. в законоустановения срок указан в чл.3, ал.1, т.2 б.“а“ от Наредба № Н-8/2005г. , а именно до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, в конкретният случай до 25.02.2019г., включително. На 17.07.2019г. свид. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F500553, като вписал, че А.Д.И. е нарушил чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. При предявяване на акта не са отразени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, Директор офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя А.Д. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за това, че в качеството му на самоосигуряващо се лице не е изпълнил задължението да подаде в срок Декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ за м.01.2019г. в срока, указан в чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/2005г.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя -
свид. В.И.М., който потвърждава
констатациите, отразени в АУАН.
Наведените
доводи за нищожност и незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП,
съдът намира за неоснователни. В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките
на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство
е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.355, ал.1от КСО
за нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“
от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано и
санкционирано от наказващия орган по чл.355, ал.1 от КСО, предвиждащ санкция за
всякакви нарушения на чл.5, ал.4 от Кодекса, вкл. и при не подаване или не подадена в срок декларация
с данните по чл.5, ал.4
или декларация от самоосигуряващо се лице.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО самоосигуряващите се
лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", и
облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5,
ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване
на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая
приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а
именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ,
която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в
компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от
Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за
м.януари 2019г. следвало да се изпълни до 25.02.2019г., включително. Като не е
сторил това, жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и наказателното
постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че
нарушението е извършено чрез бездействие
в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.02.2019г. е било осъществено нарушението.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За
административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени
непредпазливо.
В случая не касае за маловажен случай. Критерият за отграничаване на
маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение
е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от
него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или
липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По
делото няма данни за смекчаващи вината
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид. Налице са данни – от показанията на разпитания свидетел,
че е съставил общо 12 акта за 12 за последователни календарни месеци, за които
не са подавани декларация образец 1, като е имало и други, но за тях е бил
изтекъл давностния срок за съставяне на АУАН. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае
за маловажен случай. Неспазването
на законовите норми, свързани с осигурителното
законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата
или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
нарушение.
Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО.
Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че следва да се остави без разглеждане тъй като по делото не са налични никакви доказателства за сторени такива.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 460884-F500553 издадено на 02.09.2019г. от Директор офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание
чл.355, ал.1 от КСО на А.И.Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50 лева за нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г на
МФ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.