Р Е Ш Е Н И Е

609/29.10.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2122 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18 – 0869 - 003245 от 13.12.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д.Н.Ц., ЕГН **********,*** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради наличие на съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата му в административното производство и поради несъобразяване с материалния закон.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения. В съдебно заседание излагат и допълнително съображенията си за това.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор от 09.11.2018 г. сключен между „Билд“ ЕООД гр. Шумен, като възложител и жалбоподателя Д.Н.Ц., в качеството на изпълнител, последният приел да извърши строително-монтажни работи на обект: „Изграждане на канализационно отклонение на ул. „Цар Освободител“ № 33 на търговски обект“ и възстановяване на съпътстващите пътни настилки /тротоар от бетонови плочки, трошенокаменна и асфалтови настилки/, със срок на изпълнение на договора – 30 календарни дни.

Съгласно изготвен проект и Заповед № РД-25-2279 от 13.11.2018 г. на Кмета на Община Шумен, на 19.11.2018 г. жалбоподателят Д.Н.Ц., в качеството си на изпълнител по цитирания договор, възложил на свидетеля П.В.П. осъществяването на строително-монтажните работи /СМР/ на посочения обект, намиращ се на пътното платно на ул. „Цар Освободител“ № 33 в гр. Шумен. След приключвана на СМР обаче жалбоподателят Ц. не възстановил асфалтовата пътна настилка. Няколко дни по-късно - на 21.11.2019 г. вследствие на атмосферните условия /дъждове/ възникнало препятствие на пътното платно, представляващо изкоп със следните размери: дълбочина 60 см, ширина 80 см и дължина 310 см. Тогава жалбоподателя Ц. наредил на свидетеля П. да се ремонтира пътя чрез затваряне на изкопа, но не взел мерки за осигуряване на безопасността на движението, като препятствието не било сигнализирано. Малко по-късно същият ден около 10.30 часа на посоченото място настъпило пътно-транспортно произшествие с управлявания от свидетеля Г.Н.Г. лек автомобил, марка „Дачия“ с рег. № Н 8606 ВР, на който предната лява гума пропаднала в изкопа. В тази връзка била извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, по време на която било констатирано, че отговорно лице по строителството в обекта е именно жалбоподателя и че същия е наредил да се ремонтира пътя, но в същото време не е взел мерки за осигуряване безопасността на движението. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 466828 от 21.11.2018 г., в който било посочено, че жалбоподателят, като изпълнител на обекта – СМР „Изграждане на канализационно отклонение на ул. „Цар Освободител“ № 33 е наредил да се ремонтира пътя, чрез затваряне на изкопа, без да е взел мерки за безопасността на движението /препятствието не е сигнализирано/, вследствие на което на посоченото място е настъпило ПТП с лек автомобил, марка „Дачия“ с рег. № Н 8606 ВР, на който предната лява гума пропаднала в изкопа. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. От жалбоподателя били снети писмени обяснения на 21.11.2018 г., в които същият излага, че на 17.11.2018 г. започнал изкопни работи по канал, за които има всички разрешителни от Общината и от КАТ, като свършил в срок, но тази сутрин по независими причина изкопът пропаднал. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 18 – 0869 - 003245 от 13.12.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д.Н.Ц., ЕГН **********,*** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.С.Г. и на свидетелят Е.С.Б. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелите П.В.П. и Г.Н.Г., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите И.Г., Е.Б. и Г.Г.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на лек автомобил, марка „Дачия“ с рег. № Н 8606 ВР и мястото на констатиране на нарушението, отразяващи, че не са поставени всички пътни знаци, както и не са били взети мерки за безопасността на движението. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Доколкото създадените фотоснимки, направени на 21.11.2018 г. отразяват и съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 18 – 0869 - 003245 от 13.12.2018 г. е издадено от компетентен орган - от ВПД Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението се наказва с „глоба“ от 2000 лв. до 7000 лв.

А разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. В същото време условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ при извършване на строителни и монтажни работи /СМР/ по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация, както и сигнализиране на препятствия в обхвата на пътя или улицата са регламентирани подробно с Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 74 от 21.09.2010 г., изм. и доп., бр. 34 от 12.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г.

Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на 19.11.2018 г. в качеството си на изпълнител по силата на сключен на 09.11.2018 г. договор, заедно със свидетеля П.В.П. осъществил строително-монтажните работи /СМР/ на посочения обект, намиращ се на пътното платно на ул. „Цар Освободител“ № 33 в гр. Шумен съгласно изготвен проект и Заповед № РД-25-2279 от 13.11.2018 г. на Кмета на Община Шумен. Освен това е видно, че след осъществените СМР не е възстановил съществуващите пътни настилки, включително и асфалтовите настилки, както и не са били взети мерки за безопасността на движението, което е станало причина за възникване на пътно – транспортното произшествие на 21.11.2018 г. А от съдържанието на приложения по делото договор, става ясно също, че неговият предмет е бил не само да се изгради канализационното отклонение на посочената улица в гр. Шумен, но и да се възстановят съществуващите пътни настилки, включително и асфалтовите настилки. Т. е. към момента, в който става процесното ПТП, изпълнението на обекта не е било приключено, тъй като не са били възстановени асфалтовите настилки.

В подкрепа на този извод са всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, от които става ясно, че въпросния изкоп не е малък, като асфалтът изцяло е отрязан и преминаването през този участък създава опасност за водачите на МПС, защото би могло да нарани техните гуми, дори и да не беше се слегнал от дъждовете изкопа и да не беше се образувал този огромен трап. Затова е необходимо участъкът да бъде обезопасен през цялото време до момента, в който бъде изпълнен обекта, т. е. до възстановяване на настилката, а същевременно същият не е бил обозначена със съответните знаци или други средства за осигуряване безопасността на движението и неговото регулиране. Следователно по отношение на изпълнителя е в тежест да изпълни освен тези нередности, а също така да спазва всички документи, които касаят този строителен обект, техническите правила и мерките за безопасност.

От свидетелските показания на П.В.П. е видно, че изпълнението на самите строително-монтажните работи дори не е осъществено лично от жалбоподателя Д.Н.Ц., който като страна по цитирания договор е изпълнител, но като физическо лице, а не в търговското си качество, а е осъществено от други лица, които той е наемал срещу заплащане. Т. е. налице е нареждане от негова страна за осъществяване на този ремонт на това трето лице – свидетеля П.П.. Още повече за жалбоподателя Ц. са задълженията касателно мерките за безопасност, дори и той да няма как да предвиди действително какво ще е времето.

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че жалбоподателят Ц. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като адреса на отговорността също е определен правилно, тъй като само от изпълнителя по този договор е зависело в какъв момент ще бъде осъществен ремонта, кога ще бъде приключен и как безопасно той ще бъде приключен.

В случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че се касае за нареждане да се ремонтира път, без да са взети мерки за осигуряване на безопасността на движението и са посочили действителната нарушена норма, която е и санкционната такава – на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Няма пречка правната норма да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. В случая нарушението на Ц. е точно посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. Не е задължително административнонаказващия орган да издирва и цитира всички възможни нормативни разпоредби, което третират поведението на наказаното лице като противоправно. Настоящата инстанция намира, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на лицето. В мотивационните си части и актът, и наказателното постановление са достатъчно подробни и ясни, като нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, са описани достатъчно детайлно, така, че наказаното лице да разбере какво му се вменява, че е извършило. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/ 2016 г. и др.

Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателя несъмнено покрива белезите на нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението се наказва с „глоба“ от 2000 лв. до 7000 лв. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия минимален размер.

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 57 от ЗАНН.

Ето защо поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 18 – 0869 - 003245 от 13.12.2018 г. на ВПД Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Д.Н.Ц., ЕГН **********,*** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: