Решение по Наказателно дело 2146/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

658/18.11.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седми ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пл.Недялкова

Секретар:Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2146 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №459723-F491978/27.08.2019г. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “ТВМ” ООД, БУЛСТАТ 127628774, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1851.00 лв., за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като излага доводите си затова в жалбата. Счита, че наказващият орган не е взел предвид факти и обстоятелства, имащи значение за правилната преценка на конкретния случай, с оглед приложимата правна норма. Излага също така, че не е посочен размера на неначисления данък, съобразно който се определя размера на имуществената сакция. Счита също така, че в НП се твърди за извършени четири нарушения, а е наложено едно наказание. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява процесуален представител – адв. И.М. от САК.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Дружеството – жалбоподател “ТВМ” ООД, БУЛСТАТ 127628774, гр.Шумен, гр.Шумен се явява получател на услуги по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС по фактури № 35118030810174/31.03.2018г. с ДО 107.76 евро, с левова равностойност 210.76 лв., № 351180308100133/29.03.2018г. с ДО 168.16 евро, с левова равностойност 328.89 лв., № 35118030810189/31.03.2018г. с ДО 1961.67 евро, с левова равностойност 3836.69 лв., № 35118030810077/21.03.2018г. с ДО 2686.97 евро, с левова равностойност 5255.26 лв.,от доставчик – „NV BANDENBEDRIJF VANDEKERCKHOVE“ с VIN ВЕ0884257344, дружество регистрирано за целите на ДДС в държава членка от ЕС.

При извършване на проверка на дружеството, приключила с Протокол № П-03002719036598-073-001/28.05.2019г., св. Я.М.К. установил, че дружеството за получените услуги по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС не е издало протоколи по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС и не ги е отразило в отчетните регистри по чл.124 от ЗЗД през данъчен период м.април 2018г. и размерът на данъка не бил включен при определяне резултата в Справката – декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.април 2018г.

За неизпълнение на задължението си да издаде протоколи по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС и да начисли данък по реда на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС за данъчен период м.април 2018г. срещу дружеството е съставен акт за нарушение F491978 от 12.06.2019 г. за нарушение на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на П.Т. в качеството ѝ на упълномощено лице, на която е и връчен. При предявяване на АУАН Т.отразила, че има възражения, без да ги конкретизира. В законоустановения срок е депозирала писмени възражения, в които не оспорва вмененото нарушение, а излага причините довели до извършването му. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП. На основание чл.180 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя жалбоподателя “ТВМ” ООД, БУЛСТАТ 127628774, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1851.00 лв., за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Я.М.К. – актосъставител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:,

Жалбоподателят е получател на услуги от доставчик регистриран в друга страна – членка на Европейския съюз, за което доставчикът „NV BANDENBEDRIJF VANDEKERCKHOVE“ с VIN ВЕ0884257344 издал фактури - № 35118030810174/31.03.2018г. с ДО 107.76 евро, с левова равностойност 210.76 лв., № 351180308100133/29.03.2018г. с ДО 168.16 евро, с левова равностойност 328.89 лв., № 35118030810189/31.03.2018г. с ДО 1961.67 евро, с левова равностойност 3836.69 лв., № 35118030810077/21.03.2018г. с ДО 2686.97 евро, с левова равностойност 5255.26 лв.

По силата на чл. 82 ал. 2 т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗДДС. Посоченото дава основание да се направи заключението, че в случая са налице кумулативните обстоятелства, посочени в чл. 82 ал. 2 т. 3 от ЗДДС. Налице са облагаеми доставки на услуги с местоизпълнение на територията на страната, извършвани от ДЗЛ, неустановено на тази територия с получател ДЗЛ, регистрирано по ЗДДС, при която данъкът за доставката е изискуем от получателят й. Предвид изложеното “ТВМ” ООД е лице платец на данъка и в тази връзка за същото възниква задължение за начисляване на данъка, чрез издаване на протоколи по чл. 117 от ЗДДС и включването му в отчетните регистри по ЗДДС за данъчния период, през който са издадени.

Протоколът по чл. 117 от ЗДДС следва да бъде издаден не по- късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Общото правило на чл.25 ал.2 от ЗДДД гласи, че данъчно събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение на ДЗЛ да го начисли. Следвателно в 15-дневен срок от датата, на която от страна на доставчика е издадена фактурата за извършена услуга, българската фирма следва да си самоначисли за нея данък с протокол по чл. 117 ал. 2 от ЗДДС и да включи протокола в данъчния период, през който е издаден.

Процесните фактури са били издадени на 21.03.2018г., 29.03.2018г. и 31.03.20198г., предвид гореизложеното дружеството е следвало да начисли ДДС като издаде протоколи по чл.117 от ЗДДС, съответно най - късно до 05.04.2018г. вкл., 13.04.2018г. вкл. и 16.04.2018г. вкл. /тъй като 15.04.2018г.е почивен ден – неделя/. Доколкото в конкретният случай протоколи не са били издадени в регламентирания срок, който и за четирите фактури изтича през м.април 2018г., следва да се приеме, че дружеството е следвало да изпълни задължението си да включи начисленият данък в дневника за продажби и СД за ДДС за данъчния период, през който изтича крайния срок за издаване на протоколите, а именно м. април 2018г., както е приел и актосъставителят. Настоящият състав намира, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, но наказващият орган неправилно е направил други костатации, различни от тези в акта. В тази връзка съдът констатира противоречие между приетите фактически констатации в съставения АУАН и в издаденото НП. Наказващият орган неправилно е приел, че ДЗЛ е следвало да отрази дължимия ДДС за данъчен период м.март 2018г.Разминаването в данъчните периоди, през които актосъставителят и наказващият орган са приели, че е следвало да бъдат включени протоколите по чл.117 от ЗДДС, води и до различни дати на извършване на нарушението. Съгласно чл.125 ал.5 от ЗДДС справка –декларацията и отчетните регистри се подават до 14-о число, вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В обстоятелствената част на НП наказващият орган не е посочил изрично датата на извършване на нарушение, но от изложеното, че дружеството е следвало да изпълни задължението си до 14.04.2018г., вкл., е видно, че наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на 15.04.2018г., което съдът намира за неправилно, предвид изложеното по – горе за данъчния период , в който е следвало да бъдат включени протоколите – м. април 2018г., от което следва, че дружеството е в нарушение от 15.05.2108г. След тази дата е налице неправомерно поведение от страна на жалбоподателят. АНО е приел, че нарушението е извършено, преди същото реално да бъде осъществено, поради което няма как да е възникнала и съответната административно-наказателна отговорност към приетата в НП дата на извършване на нарушението, поради което НП следва да бъде отменено.

Също така неправилно наказващият орган е санкционирал дружеството съобразно нормата на чл.180 ал.1 от ЗДДС. Наказващият орган не е отчел обстоятелството, че данъкът е изискуем от дружеството като платец по глава осма от ЗДДС, и че за начисления данък има право на пълен данъчен кредит.

Разпоредбата чл. 180а от ЗДДС предвижда различна санкция от предвидената в чл.180 от ЗДДС за неначисляване на данък в срок при наличието на следните условия – 1. когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и 2. за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Хипотезата на чл. 180а от ЗДДС сочи като изискване наличието на право на данъчен кредит като предпоставка за прилагане на облекчената санкция, а не упражняването на това право. Законодателят е направил разграничение между правото на пълен данъчен кредит и упражняването на това право. Съгасно чл.73а от ЗДДС при всички случаи на самоначисляване на данък е налице право на данъчен кредит, стига сделката да не е укрита и данни за нея да са налични в счетоводството на получателя. В конкретният случай дружеството е следвало да бъде санкционирано на основание чл.180а от ЗДДС, която предвижда и друг размер на имуществена санкция.

Предвид на изложеното, съдът счита, че административно-наказващият орган е издал едно неправилно и незаконосъобразно НП, поради което следва да бъде отменено без да се разглеждат и останалите доводи на страните .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №459723-F491978/27.08.2019г. на Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя “ТВМ” ООД, БУЛСТАТ 127628774, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1851.00 лв., за неизпълнение на задължение към държавата по чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: