Р Е Ш Е Н И Е

 

629/6.11.2019г. ,      гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2229 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В - 0050443/22.08.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “А1 България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание     чл. 208А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 62б от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби на закона и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „А1 България” ЕАД, гр. София, представлявано от А.В.Д. и М.М. извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин „А1“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. ”Симеон Велики ” № 46в. На 03.05.2019 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от К.П.С. с Вх. № В – 03 - 819 от 16.04.2019 г. в която сочи, че след изтичане на срочен договор с „А1 България” ЕАД, част от телевизионните програми са били спрени и таксата за предоставяне на услугата била едностранно повишена от страна на доставчика. В хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 14.05.2018 г. в посочения обект лицето К.П.С. сключило с „А1 България” ЕАД Договор за предоставяне на телевизия и достъп до интернет по ценови пакет „МТел премиум 75“ с № 504707090, със срок на договора 2 /две/ години, т. е. до 14.05.2020 г. включително, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 3 към цитирания договор. В Допълнение към Приложение № 1 към договор № 504707090 от       14.05.2018 г. потребителят декларирал чрез подписа си, че е запознат, съгласен и е получил екземпляр от приложимите Общи условия, публикувани на обществено достъпно място – официалната интернет страница на „А1 България” ЕАД /„А1“/, на адрес: http://www.a1.bg/otgovornost-obshti-uslovia-i-pravila. Съгласно цитирания договор № 504707090, пакетът „Диема Екстра“ бил включен в договорените телевизионни програми, които влизат в пакета „Премиум“. До месец октомври 2018 г. потребителят С. заплащал месечна такса за ползваните от него услуги в размер на 28.19 лв., но след посочения месец месечната такса била повишена на 29.38 лв., поради промяна на условията на „Нова Броудкастинг Груп“, по – конкретно на цената на пакета „Диема Екстра“ /част от тв пакет „Премиум/, ползван от С.. Потребителят бил уведомен за промяната в цената на посочения допълнителен пакет, водещ до увеличаване и на месечната такса, посредством изпратени съобщения до телефонни номера, посочени в договора като такива за връзки с абоната. Потребителят Кирил С. обаче не одобрявал повишаването на заплащаната от него месечна такса, поради което на 15.04.2019 г. депозирал молба до„А1 България” ЕАД, с искане за предсрочно прекратяване на посочения по-горе договор, а на следващия ден -  на 16.04.2019 г. депозирал съответна потребителска жалба до служителите на КЗП - РД- Варна в         гр. Шумен. В тази връзка на 03.05.2019 г. от В.К.Г. - гл. инспектор в КЗП – РД - Варна била извършена проверка на посочения обект, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Проверяващият изискал да му бъде представено допълнително споразумение на хартиен носител, подписано от потребителят, с което последният да е изразила съгласие с промяната на условията по договора, но такова не било налично. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2670019/03.05.2019 г. На 09.05.2019 г. от дружеството било представено писмено становище, ведно с изисканите документи. Междувременно Договора за предоставяне на телевизия и достъп до интернет  по ценови пакет „МТел премиум 75“ с № 504707090 на потребителя С. бил прекратен на 22.05.2019 г. С писмо Изх. № В – 03 - 219/27.05.2019 г. е дадено указание за явяване на управителя или упълномощено лице на “А1 България” ЕАД на 02.07.2019 г. с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като на 02.07.2019 г. не се явил управител или друг представител на “А1 България” ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие - на 03.07.2019 г. на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0050443, като актосъставителят е описал тези свои констатации и посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62б от Закона за защита на потребителите - за това, че е изменило договорните условия по сключен действащ срочен договор без писмено допълнително споразумение. Цитираният акт за установяване на административно нарушение на 02.08.2019 г. бил връчен на лицето Ивелина Пламенова Йовчева – управител на проверявания магазин и подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в Констативен протокол № К - 2665638 от 07.08.2019 г. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В - 0050443/22.08.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “А1 България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 208А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 62б от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят А.Г.Д.– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите В.Г. и А.Д. и следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № В - 0050443/22.08.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, съгласно заповед № 101/09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в           чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 61а от ЗЗП разпоредбите на чл. 62 – чл. 62д от същия закон имат за цел защита на потребителите и се прилагат при договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител.

Дружеството-жалбоподател „А1 България” ЕАД, гр. София има качеството „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а именно - представлява юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност. Поради това дейността на същото попада в обхвата на разпоредбите на чл. 62 – чл. 62д от ЗЗП.

От своя страна нормата на  чл. 62б от ЗЗП установява изискване, когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия да се извършват с допълнителни писмени споразумения.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че дължимата от потребителят С. месечна такса е била увеличена едностранно от дружеството, без с нея да е сключено допълнително писмено споразумение в подобен смисъл. По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с  чл. 62б от ЗЗП, като това обстоятелство правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Санкционираното лице оспорва наличието на неизпълнение на административно задължение, като се позовава на издадените въз основа на Закона за електронните съобщения Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Намира, че разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от посочените Общи изисквания установяват потестативно право на дружеството да измени едностранно условията по договора, като уведоми за това абоната не по-късно от 30 дни преди влизането в сила на изменението, а абонатът от своя страна има правото да прекрати едностранно, без санкции договорните отношения с предприятието в срок до един месец от влизането в сила на измененията.

Съдът счита изложените доводи за неоснователни, като не намира основания да се съгласи с изложеното в жалбата становище, че разпоредбите на Общите изисквания се явяват специални спрямо тези на ЗЗП и дерогират приложението на чл. 62б от посочения закон. Не може да бъде споделено и виждането, че с изпълнението на задължението за уведомяване на потребителя по чл. 46, ал. 1 от ОИ отпада задължението изменението на условията по договора да бъде обективирано в допълнително писмено споразумение с абоната. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, подали уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения, да спазват общи изисквания, определени в зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга. Цитираната норма посочва също, че Общите изисквания се приемат с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. По начало действително специалната норма изключва приложението на общата такава, но е необходимо да се касае за норми от една и съща степен. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, като ако нормативен акт противоречи на такъв от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Очевидно е, че нормите на Общите изисквания, като подзаконов нормативен акт, приет от Комисията за регулиране на съобщенията, не биха могли да дерогират приложението на тези на Закона за защита на потребителите, който се явява нормативен акт от по-висока степен. Следва да се отбележи също, че чл. 74, ал. 1 от Закона за електронните съобщения установява задължение за спазване на Общите изисквания по отношение предприятията, подали уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения, но не и по отношение потребителите. В тази насока е и практиката на ШАС - в решението по КАНД № 139/2018 г. се посочва, че чл. 46 – чл. 48 от Общите изисквания уреждат формите, чрез които потребителят бива уведомяван за предвижданите промени в договора, гарантирайки му право на осведоменост, с оглед защита на интересите на икономически по-слабия субект, какъвто е отделният потребител. Паралелно със задължението по уведомяване обаче текстът на закона изисква изменението да бъде обективирано в нарочен писмен документ. В цитираното решение изрично се приема, че това задължение не е алтернативно на установените с Общите изисквания задължения и не би могло да се дерогира с изпълнението на действията по чл. 46 от ОИ. По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен начин наличието на неизпълнение на административно задължение по   чл. 62б от ЗЗП, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 208а от посочения закон.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Дружеството е изпълнило задължението си да уведоми потребителя за промяната в условията по договора, като в изпълнение на нормативните изисквания е предоставило на лицето възможност да прекрати същия без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията. При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че случаят се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, като санкция от 5 000 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното и не може да бъде възприета като справедлива. Това становище се споделя изрично и от ШАС, в каквато насока е цитираното по-горе решение. Касационната инстанция приема изрично, че изпълнението на задълженията по чл. 46 от Общите изисквания и липсата на данни за допуснати предходни аналогични нарушения налагат извода за маловажност на нарушението, за формирането на който е от значение и прекомерно високият размер на предвидената санкция, неподлежаща на индивидуализация и явно несъответстващ на тежестта на деянието. Следва да се отбележи също, че в жалбата се сочи, че в отговор на оплакването на абоната му е била предоставена нова възможност да прекрати договора без неустойка - обстоятелство, което не е обсъдено в наказателното постановление, а е от съществено значение, тъй като би обусловило извода, че целите по чл. 12 от ЗАНН са били постигнати още преди съставянето на акта. Наказващият орган е следвало да съобрази изложените обстоятелства и да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, без да налага такова. Като не е направил това, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което обуславя и отмяната му на посоченото основание.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № В - 0050443/22.08.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “А1 България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 208А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 62б от ЗЗП, като незаконосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: