Р Е Ш Е Н И Е

621/5.11.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2230 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В - 0050444/22.08.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, недоказано и необосновано, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр. София, представлявано от Д.К.К., Я.Х. и М.С. извършва търговска дейност в стопанисвания от него магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6. На 20.06.2019 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М.С.Р. с Вх. № В – 03 - 1099 от 12.06.2019 г. за отказ от страна на “Теленор България” ЕАД да приеме рекламация. В хода на проверката в търговския магазин било установено, че на 04.09.2018 г. потребителката М.Р. от гр. Шумен закупила от посочения магазин по силата на договор за покупко - продажба мобилен телефон, марка “Nokia 3.1 Black”, като за извършената покупката била издадена фактура № 4862010227 на стойност 179.90 лв. и фискален бон № 1650/04.09.2019 г. на същата стойност. По повод на повреда на посоченият телефон на 11.03.2019 г. жалбоподателката Р.се опитала да предяви рекламация, възползвайки се от правата си по чл. 123, ал. 1 от ЗЗП, но от работещия в търговския обект служител ѝ било отказано приемането на телефона за рекламация с мотива, че липсва гаранционната карта. Същия ден потребителката Р.подала до “Теленор България” ЕАД жалба с искане за издаване на гаранционна карта за посочения мобилен телефон. Поради неполучаване на отговор, на 15.04.2019 г. Р.подала втора жалба с идентично съдържание, на която получила отказ за издаване на дубликат на гаранционна карта и предложение за извънгаранционен ремонт срещу заплащане. При проверката бил проверен поддържаният от търговеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД регистърът на предявените рекламации в обекта, като било установено в същия, че предявената от потребителя Р.рекламация както към датата 11.03.2019 г., така и предявената на 15.04.2019 г. рекламация не била вписана. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2667711/20.06.2019 г. На 27.06.2019 г. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата гаранционно, сочейки, че „съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗЗП, при подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията, както и че освен касова бележка или фактура, потребителят следва да представи и предоставената му на основание чл. 118 от ЗЗП, във вр. чл. 123, ал. 2 от същия закон гаранционна карта за законосъобразно оформяне на рекламацията“. За констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № К-0050444/26.07.2019 г., като актосъставителят е посочил, че търговецът не е изпълнил императивното си задължение да приеме своевременно предявената рекламация, с което на 11.03.2019 г. в гр. Шумен е нарушил разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В - 0050444/22.08.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Н.И.Й. и на свидетелят А.Г.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н.Й. и А.Д. и следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № В - 0050444/22.08.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, съгласно заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.

Дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл. 104, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Безспорно установено по делото е, че “Теленор България” ЕАД се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от същия закон е имал задължението да приема рекламацията, ако тя е предявена своевременно /чл. 126, ал. 1 от ЗЗП - рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяването на несъответствието с договореното/. В ал. 2 на чл. 127 от ЗЗП се установява задължение за търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. От друга страна, от разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от цитирания закон, става ясно, че при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Т. е. “Теленор България” ЕАД, гр. София като търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 и сл. от същия закон е имал задължението да приема своевременно направените рекламации, както и задължението при предявяване на рекламация задължително да бъде описана в регистъра.

От материалите по делото се установява, а и това обстоятелство не се спори и от страна на дружеството – жалбоподател, че на 11.03.2019 г. в търговския обект на “Теленор България” ЕАД, гр. София, а именно магазин „Теленор”, намиращ се в гр. Шумен, бул. ”Велики Преслав” № 6 е била направена писмена рекламация от страна на лицето М.С.Р. пред служител на фирмата. В същата са били изложени конкретни оплаквания за дефект на закупения от дружеството мобилен телефон и по-конкретно повреда на батерията. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че посочената рекламация, депозирана под формата на писмена жалба на 11.03.2019 г. не е била описана в регистъра за рекламациите. Вписване на същата не е било извършено и при повторно посещение на Р.в обекта на фирмата на 15.04.2019 г. В подкрепа на изложеното са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Й. и на свидетелят Д., които в съдебно заседание заявяват, че при извършената проверка са констатирали, че рекламацията на потребителката не е била вписана в регистъра след нейното предявяване в обекта на дружеството.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че вписването на рекламацията е било възпрепятствано от факта, че Р.не е представила гаранционна карта на устройството. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗЗП, при подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията: 1. касова бележка или фактура; 2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното и 3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер. В жалбата си до “Теленор България” ЕАД, гр. София Р.е посочила, че проблемът с батерията на телефона датира от повече от месец – от месец декември 2018 г. и че през този период същата неколкократно е правила опити да направи рекламация, но поради липсата на гаранционна карта, същите са били безуспешни. Същевременно обаче от изложеното в жалбата става ясно, че Р.разполага както с договор за покупко - продажба на мобилен телефон, марка “Nokia 3.1 Black”, така и с фактура № 4862010227 на стойност 179.90 лв. и фискален бон № 1650/04.09.2019 г. на същата стойност за извършената от нейна страна покупка. Следователно от изложеното в жалбата може да се направи извод, че при подаване на рекламацията потребителят е представил документи /фактура с касова бележка/, в които има пълна идентификация на мобилния телефон като марка, сериен номер и стойност.

В същото време, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ЗЗП рекламацията се подава устно или писмено, не може да бъде споделено и възражението на дружеството-жалбоподател, че рекламацията не е била вписана, поради факта, че не е съдържала изискуемите съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗЗП документи, по-конкретно гаранционна карта. В този смисъл, видно от текста на жалбата потребителката по недвусмислен начин е посочила проблема и обстоятелството, че желае същия да бъде отстранен, като е декларира и желание да ѝ бъде предоставен дубликат на гаранционна карта. В същото време е посочила и адрес за контакти, с което е изчерпила всички визирани в разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗЗП задължителни реквизити на рекламацията. Но дори да не беше посочила някой от тях, факта, че рекламацията може да бъде предявена и устно, сам по себе си означава, че служителят, отговорен за вписване на рекламацията е бил длъжен да изиска от потребителката да посочи горните обстоятелства и да отрази същите в регистъра. Още повече, че независимо от основателността на предявената рекламация за търговеца съществува задължение да опише в регистъра по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП предявяването ѝ.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател, като не е описало на 11.03.2019 г. предявената от страна на лицето М.С.Р. рекламация в регистъра за рекламациите е нарушило разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗП. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 222 от ЗЗП, която предвижда за неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП и чл. 127 от ЗЗП „имуществена санкция” за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лева до 3000 лева. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и имайки предвид, че нарушението е извършено за първи път, е определил наказание в размер на минимума, предвиден в закона.

Ето защо, поради всичко изложено по-горе и предвид установената в настоящия съдебен район практика съдът приема, че търговецът с неизпълнението на това задължение е осъществил вмененото му нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл. 222 от ЗЗП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Следва да се посочи също, че датата и мястото на нарушението е посочена изрично в наказателното постановление, а именно - в гр. Шумен на 11.03.2019 г., датата на отказа за приемането на телефона за рекламация, която е отразена и в наказателното постановление. Освен това, в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, като дата и място на извършване на нарушението е посочена именно 11.03.2019 г. в гр. Шумен. В хода на административно-наказателното производство по безспорен и несъмнен начин е установено, че потребителят е предявил пред търговеца рекламация именно на тази дата - 11.03.2019 г., при предявяването на която последният е следвало да приеме рекламацията, но и да издаде на потребителя документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията, каквото е изискването на чл. 127, ал. 3, предл. второ от ЗЗП. Безспорно е установено също така, че както към тази дата, така и към датата на извършване на проверката – 20.06.2019 г. такъв документ от страна на търговеца не е бил издаден на потребителя. Поради това не може да се счете, че е допуснатото съществено процесуално нарушение, водеща до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 222 от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 127, ал. 1 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Също така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за нуждата от мобилен телефон. Следва да се отбележи също, че една от основните цели на закона съгласно чл. 1 от ЗЗП е да осигури на потребителите право на информация за стоките и услугите, както и защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В - 0050444/22.08.2019 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Теленор България” ЕАД, гр. София е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 127, ал. 1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: