Р Е Ш Е Н И Е

745/31.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №2247 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №26-59/27.08.2019 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Б.Г.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си моли същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание не се явява лично. От негово име на 17.12.2019 год. е депозирано писмено становище, в което излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

За ИАРА - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2019 год. при извършване на проверка от служители към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“, област Шумен към ИАРА в района на язовир Дибич било установено, че жалбоподателят Б.Г.П. извършва любителски риболов. По време на проверката било констатирано, че П. е уловил 10 /десет/ броя риба от вида шаран с размери под минимално допустимите за улов, съгласно Закона за рибарство и аквакултури, а именно под 30 см. всички, като уловената риба била събирана в пет литрова кофа, разположена на брега, непосредствено до него. След установяване на нарушението в присъствието на проверяващите лица жалбоподателят взел кофата и я изсипал във водата. Свидетеля Р.Т.С. и колегата му С.И. успели с помощта на пръчка да измъкнат две от рибите, които останали на брега, тъй като вече били мъртви. Същите били измерени със служебна рулетка с инв.№990944435, собственост на ИАРА и отново върнати във водата. Било установено, че едната риба е с размери 15 см, а втората – 17 см. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение №В0016305 от 20.07.2019 год., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА. Актът за установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №26-59/27.08.2019 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Б.Г.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя – Р.Т.С., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетеля Р.Т.С. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същият лично е участвал в извършената проверка и в показанията си пресъздава своите лични впечатления от възприетите факти и обстоятелства. Показанията му са еднопосочни, непротиворечиви и напълно кореспондират със събраните в хода на производството писмени доказателства, като напълно подкрепят отразената в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл.3, ал.1, т.1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Съставът на посоченото нарушение е изпълнен от обективна страна с осъществяване на което и да е от изчерпателно изброените изпълнителни деяния. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че на 20.07.2019 год. по време на извършване на проверката жалбоподателят е извършвал любителски риболов във водите на яз.Дибич, област Шумен, за което е притежавал редовен риболовен билет. В същото време не се спори от страна на жалбоподателя, че в намираща се до него пет литрова кофа е имало уловена риба от вида шаран.

От разпита в съдебно заседание на актосъставителят се установява по безспорен начин, че една от рибите е била с дължина 15 см, а втората – 17, като преди жалбоподателят да изхвърли уловената риба във водите на язовир Дибич, както С., така също и колегата му – свидетел при установяване на нарушението – И., са успели да възприемат същата и да установят, че броя на уловените риби е около 10 и че всички са с приблизително еднакви размери.

Имайки предвид, че съгласно т.29 от Приложение 2 към чл..38, ал.1 от ЗРА минимално допустимите размери за улов на риба от вида Шаран (Cyprinus carpio) е 30 см., то с улавянето на риба с размери 15 см., респективно 17 см., жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липса точно описание на нарушението, доколкото не е посочен точния брой на уловената риба и точния размер на всяка една риба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че основна причина да не може с точност да бъде преброена и измерена всяка една от уловените риби е факта, че жалбоподателя в присъствие на проверяващите го лица, е изхвърлил рибата чрез изсипване на кофата във водите на язовира. Независимо от изложеното обаче за осъществяване на състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА е достатъчно нарушителят да е уловил и една риба, която да е с размери под минимално допустимите, съгласно посоченото по-горе приложение. В настоящия случай, в резултат на действията на актосъставителя са били извадени две от изхвърлените риби /които вече са били умрели и не са успели да се отдалечат от брега/, като същите са били измерени по посочения в разпоредбата на чл.38, ал.4, т.1 от ЗРА начин с помощта на ролетка. Освен това за съставомерността на деянието е без значение точния размер на всяка една от рибите. Достатъчно е същия да е под минимално допустимата дължима от 30 см. Следователно непосочването на конкретния размер на всяка една от рибите в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, въз основа на какви доказателства се твърди, че го е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.

При така установеното съдът намира, че жалбоподателят, с улавянето на риба от вида шаран с размери под минимално допустимите размери, съгласно т.29 от Приложение 2 към чл..38, ал.1 от ЗРА е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗРА.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил деянието виновно, доколкото в качеството си на лице, извършващо любителски риболов и притежаващо редовен риболовен билет е следвало да бъде запознат с разпоредбите на ЗРА и подзаконовите актове, уреждащи дейността по извършване на любителски риболов, следователно е знаел, че няма право да лови риба, която не отговаря на посочените по-горе допустими размери, но въпреки това е извършил деянието.

Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е определил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл.75, ал.1 от ЗРА, която предвижда наказание глоба от 600 до 900 лева за лице, което лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА.

В същото време обаче съдът намира, че настоящия случай следва да бъде квалифициран като "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от приобщените материали, липсват доказателства за предходно санкциониране на дееца за нарушения по чл.75, ал.1 от ЗРА или на който и да е друг текст от закона, т.е. би могло да се приеме, че деятелността е инцидентна проява в поведението на жалбоподателя и характеризира дееца със сравнително по-ниска степен на обществена опасност. Следва да се има предвид, че предмет на простъпката са около 10 броя риби от вида шаран, като по-голямата част от тях са били върнати във водоема в живо състояние. Тоест по делото липсват данни от извършеното нарушение реално да са настъпили някакви вредни последици за обществените отношения, охраняващи нормалното развитие на рибните ресурси в страната. В този смисъл следва да бъде съобразено и обстоятелството, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов, като е притежавал редовно издаден риболовен билет. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че очевидно описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.38, ал.1 от ЗРА. С оглед на изложеното се налага извода, че дори минимума на лредвидената в разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗРА санкция от 600 лева се явява несъответна на тежестта на реализираното нарушение, поради което с оглед поправянето и превъзпитанието на нарушителя не е необходимо същият да бъде санкциониран по този начин. Доколкото процесното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, компетентният орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя с предвиденото в чл.75, ал.1 от ЗРА административно наказание, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание. Като не го е сторил, административно наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, постановявайки незаконосъобразен правораздавателен акт, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. В този смисъл е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение №464 от 08.11.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №381/2013 год., което е постановено по сходен случай.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-59/27.08.2019 год. на Началника на отдел „Рибарство и контрол“-Централен Дунав със седалище гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, с което на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на Б.Г.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Закона за върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: