Р Е Ш Е Н И Е
693/5.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2251 по описа на ШРС за 2019
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0869-003148 от 25.09.2019 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Х.П., ЕГН **********
*** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 185 от ЗДВП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4
от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от ЗДвП; 4. „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и 5.
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В
проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат
жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
С.Х.П. е правоспособен водач на МПС от 1962 г., като притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство за категории „А“, „М“, „В“ и „АМ“, издадено на 19.09.2016 г. и е собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола
Версо“ с рег. № Н 2798 ВХ.
На
09.09.2019 г. около 14.30 ч. жалбоподателят
С.П. управлявал собствения си лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“ с рег. № Н 2798 ВХ, като се движел в гр. Шумен, по бул. ”Симеон
Велики“ в дясната лента за движение с цел преминаване през кръстовището,
образувано между бул. “Симеон Велики“ и ул. “Алеко Константинов“. Светофарната уредба работела и при разрешаващ
зелен сигнал на светофарната уредба жалбоподателят с управлявания
от него автомобил преминал през кръстовището, като след преминаване през
кръстовището водачът се движил по ул. “Алеко Константинов“ с
цел продължаване на движението по ул. “Цар
Освободител“, като автомобилът не се движил плътно в дясната част на
дясната лента на платното за движение, поради наличието на няколко шахти.
В същото време свидетеля В.С.И. управлявал
мотоциклет, марка „Сузуки ГСХР 750“ с рег. № Т 1940 В по бул. “Симеон Велики“, с цел преминаване през кръстовището
между бул. “Симеон Велики“ и ул. “Алеко Константинов“ и
продължаване на движението в посока към пл. ”България”. С управлявания от
свидетеля И. мотоциклет пътувала и свидетелката А.Е.М.. След преминаване през
кръстовището, водачът на мотоциклета предприел застигане на уплавлявания от
жалбоподателя автомобил от дясната му страна. Понеже управлявания от
жалбоподателя лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ не бил на значително
разстояние от десния край на платното и при приближаването му, водачът на
мотоциклета се почувствал застрашен и рязко увеличил скоростта, насочвайки се
към дясната част на платното за движение. В този
момент жалбоподателят се уплашил от силният шум,
който вдигнал двигателя на мотоциклета и предприел рязко спиране, като
същевременно двигателя на автомобила изгаснал. Тогава настъпило съприкосновение между
двете превозни средства, като предната дясна
странична част на автомобила /непосредствено
до предната дясна гума/ се е протъркала по лявата част на левия сандал на пътничката
на мотоциклета – свидетелката М., поставен на задната лява степенка. А на
автомобила били причинени минимални щети – черна следа от протриване върху
боята в дясната предна странична част на автомобила. В следващия момент
свидетелят И. спрял вдясно на пътното платно на ул. „Алеко Константинов“ на
разстояние от около 15 – 20 метра след кръстовището с ул. „Цар Освободител“, а водачът С.Х.П. продължил
управлението на МПС
в избраната посока по ул. „Цар Освободител“, след което паркирал МПС на
паркинг между блоковете срещу кооперативния пазар, където живеел. Поради това по-късно свидетелят В.И. сигнализирала органите на полицията на телефон 112. На
мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен –
свидетелите П.С.П. и Е.С.Б.. Пристигналите на мястото на
инцидента полицейски служители, след извършена проверка, счели, че посоченото
ПТП е резултат от виновното поведение на жалбоподателя. Поради това на същата
дата бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GА, № 93612 от
09.09.2019 г. Актосъставителят е посочил, че от страна на С.Х.П. са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, чл. 25, ал. 2, предл.1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗМВР, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗМВР и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“
от ЗМВР. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения.
Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт, на 25.09.2019
г. било издадено и атакуваното наказателно постановление №
19-0869-003148 на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с
което на С.Х.П., ЕГН ********** *** са наложени следните административни
наказания, съответно: 1. „глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; 3. „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗДвП; 4. „глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/
месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗДвП и 5. “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите Е.С.Б., В.С.И., А.Е.М., Л.Д.Н.
и С.А.Г., от заключението на назначената
съдебно-автотехническа експертиза, както и от присъединените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показаниятана посочените
свидетели са отчетени при изготвянето на
съдебно-автотехническата експертиза, която е от решаващо значение за
фактическите изводи на съда. След компетентно извършените изследвания вещото
лице е стигнало до категоричния извод, че лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег.
№ Н 2798 ВХ
се е движил изключително в дясната лента за движение на
ул. „Алеко Константинов“ в гр. Шумен, а
мотоциклет, марка „Сузуки ГСХР 750“
с рег. № Т 1940
В е предприел изпреварването му отдясно,
което неправомерно поведение е и
причината за настъпване на процесното ПТП. Заключението е обосновано,
мотивирано и задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата
правилност.
Свидетелите
П.П. и Е.Б. са непредубедени и
незаинтересувани от изхода на спора, но двамата
не са очевидци на произшествието и предоставят информация само за предприетите
в последствие действия, която не допринася съществено за изясняването на делото. От
показанията на посочените свидетели се установява, че жалбоподателят е отрекъл
пред проверяващите обстоятелството, че е възприел настъпването на
произшествието. Същият е направил и възражения и за механизма на ПТП, описан в
акта, както при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, така в съответния срок след съставянето му. Показанията на
свидетелката
А.М. следва да бъдат счетени за частично достоверни, съобразявайки обстоятелството, че
като приятелка на свидетеля В.И. /другия участник в ПТП/ същата
не е безпристрастен свидетел, както и
показанията на свидетелите Л.Н. и С.Г. доколкото не са очевидци на
произшествието и са в близки родствени отношения с жалбоподателя.
Показанията на свидетеля В.И. са в противоположна насока, но
като участник в настъпилото ПТП същият се явява в значителна степен
заинтересуван и показанията му следва да бъдат кредитирани само в частите,
които се подкрепят от останалите доказателства по делото. Твърденията на
свидетеля И.,
че е бил засечен от управлявания от жалбоподателя автомобил при
маневра завой надясно, предприета от негова страна се
опровергават и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието
от съда и неоспорено от страните. Вещото лице заключава, че ударът между автомобила и
мотоциклета не е станал на кръстовището, образувано между ул. “Алеко Константинов“ и
ул. “Цар Освободител“, а доста преди това. Освен това, вещото лице сочи, че ако
съприкосновението между двете МПС е станало на кръстовището с ул. „Цар
Освободител“ и жалбоподателят се е движил в лявата лента /както твърди свидетеля В.И./ би следвало, когато той завие
надясно, съприкосновението да бъде не странично с десния преден калник на
автомобила, а да бъде по-напред от дясната страна на калника или на бронята на
посоченото МПС. Според вещото лице двете превозни средства са били успоредно,
почти едно до друго, когато е имало съприкосновение между тях, както и че
съприкосновението е било много малко - едно много леко докосване и ако
действително мотоциклетиста е подал рязко газ, моторът е станал много устойчив
в този момент. Също така, експерта твърди, че управлявания от жалбоподателя
автомобил не е изгаснал от съприкосновението, а е е изгаснал, понеже жалбоподателя
се е изплашил от силния звук на мотоциклета.
По делото като веществено доказателство са
приложени и фотоснимки, отразяващи както причинените на
автомобила щети, така и травматичните увреждания на пътничката на мотоциклета –
свидетелката М.. Последните не са изготвени по реда
на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.
125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените
фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102
от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д.
№ 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС/. В случая втората приложена фотоснимка /л. 10 от
делото/ потвърждава твърденията на свидетелите П. и Б., че по управляваното от
жалбоподателя ППС е имало следи от произшествието, тъй като е имало щета по предната
странична част на автомобила /непосредствено до предна дясна гума/, която се е протъркала
по лявата част на левия сандал на пътничката на мотоциклета, поставен върху
задна лява степенка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Безспорно е, че на процесната дата е настъпило ПТП с участието на посочените две МПС. По изложените съображения обаче съдът приема, че жалбоподателят не е извършил вменените му нарушения, а произшествието е резултат от виновното поведение на свидетеля В.С.И.. Лекото съприкосновение между двете превозни средства се е случило в лентата за движение и на двете превозни средства – в дясната пътна лента за движение и се дължи на неправомерното поведение на мотоциклетиста - свидетелят В.И., който е извършил маневра в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, а също така и на ал. 2 на посочената правна норма, според която при изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. Следователно маневрата „изпреварване“ винаги е свързана с напускане на своята пътна лента и изцяло или частично навлизане в съседната пътна лента, което свидетеля И. не е сторил, осъществявайки маневрата изцяло в лента си за движение, без да я напуска и то в дясната част на дясната пътна лента, като не изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Т. е. предприел е маневра, която създава опасност за участниците в двиг.жението, без да се съобразява с тях и в нарушение на посочената правна норма. По този начин В.И. е станал причина за настъпилото ПТП, което не е било обусловено от поведението на жалбоподателя С.П.. При това положение съдът намира за недоказано твърдението в наказателното постановление, че жалбоподателят е станал причина за ПТП поради несъобразяване с пътната маркировка и поради непропускане на ППС, което се движи в съседната пътна лента при извършване на маневра от негова страна, тъй като, както беше посочено, причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на свидетеля И.. Поради това жалбата следва да бъде уважена, а наказателното постановление, с което е санкциониран жалбоподателя, следва да бъде отменено изцяло като необосновано и недоказано.
Жалбоподателят
е санкциониран за множество нарушения по ЗДвП, като водещо е нарушението по чл. 6, т. 1
от ЗДвП и по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП за
причиняване на пътнотранспортно произшествие поради несъобразяване с пътната маркировка и поради непропускане
на ППС, което се движи в съседната пътна лента при извършване на маневра от негова
страна.
Останалите съставомерни деяния се явяват последващи визираните
такива,
респ. при отсъствие на доказателства за нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и при
отпадане на отговорността на жалбоподателя
като водач на МПС за извършване на същите,
отпада отговорността му и за останалите му нарушенията
по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗДвП
и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “г” от ЗДвП.
Преценката
на свидетелските показания не доказва извършването на релевираните съставомерни деяния от страна на
административно-наказващия орган. Всестранният, пълен и обективен анализ
на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на
релевираните нарушения на ЗДвП. По делото не са представени доказателства,
които да установят, че жалбоподателят П.,
на процесната дата и час, при извършване на маневра завой надясно и поради несъобразяване с пътната маркировка е
причинил ПТП с пострадал, съответно, че е нарушил
задълженията си на участник в ПТП, не е останал на
местопроизшествието, не е запазил местопроизшествието и не е уведомил
контролните органи. В случая, наказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 103, ал. 1 от НПК да докаже предявените обвинения
и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Действително,
правната фикция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвижда такава възможност,
но при безспорно установено нарушение, извършено при управление на собствения
на съответното лице, автомобил. Както се посочи, такива доказателства в
настоящия казус не са представени от
административно - наказващия орган, комуто принадлежи
доказателствената тежест за установяване на нарушенията.
Въз
основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че събраните в хода на
административно наказателното производство доказателства са крайно недостатъчни
да се приеме, че С.Х.П. виновно е осъществил състава на
посочените
в наказателното постановление нарушения.
Следва да се отбележи също, че производствата от административно -наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите, поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за осъществена отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са снети обяснения от свидетели – очевидци на нарушението /свидетелски показания на други очевидци от нарушението на едно от най - оживените места в гр. Шумен/, които не са свързани по никакъв начин с участниците в инцидента и са напълно безпристрастни и непредубедени свидетели, въпреки наличието на такива, видно от обективираното в приложената по делото докладна записка. Изводите на административно - наказващия орган досежно авторството на деянието не почиват на конкретни факти. В тежест на административно - наказващия орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на извършителя, като противното винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Предвид липсата на осъществено от жалбоподателя нарушение не следва да се обсъждат останалите изложени в жалбата доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.
По отношение направените в съдебно заседание разноски за назначената
съдебно-автотехническа експертиза, съдът отчете задължителните указания, дадени
с Тълкувателно решение № 3/1985 г. на ОСНК, според което при отменяване на
наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото
жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят
разноски.
Съдът намира
за неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените от негова страна разноски. Независимо от изхода на
делото в настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски,
направени от жалбоподателя. В т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на
ВКС и ВАС от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС изрично е
посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да се
остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя без разглеждане искането на адв. Й.С. от ШАК –
процесуален представител на жалбоподателя С.Х.П., ЕГН ********** за присъждане
на разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: