Р
Е Ш Е Н И Е
626/6.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Жулиета Стоянова
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2260
по описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на Ю.Д.А., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 966/2019
г. по описа на РУ – Шумен с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство
е образувано за престъпление по чл. 296, ал. 1,
предл. 2-ро от НК, за което е предвидено наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/
години или „глоба“ до 5 000 лв., извършителят е осъждан за престъпление от общ
характер, но реабилитиран, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени щети, както и не
са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които
се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на
обвиняемия А. наказание “глоба” в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият Ю.А.,
редовно призован, се явява лично. Обвиняемият А. дава обяснения относно
деянието и семейното си и материално състояние, като предоставя на съда преценката
за вида и размера на наказанието.
От
приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 966/2019 г. по описа на РУ – Шумен/, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ю.Д.А. и
свидетелката В.Н.Г. са бивши съпрузи. От съвместният си живот имат родени две
деца - Т.Ю. Д., роден на *** г. и И.Ю.Д., родена
на *** г.
Бракът им бил прекратен с Решение № 13 от 08.01.2019 г., постановено по гр.
дело № 2842/2018 г. по описа
на Районен съд – Шумен, като свидетелката В. Г. и децата ѝ
обитавали жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. *************** ** ап. 29.
По молба на В.Н.Г.
в Районен съд – Шумен било образувано гр. дело № 266/2019 г. по описа на ШРС, с
която последната потърсила защита по реда на Закона за защита от домашно
насилие /ЗЗДН/. С Решение
№ 164 от 18.02.2019 г., постановено по цитираното гр. дело, съдът разпоредил
издаването на Заповед за незабавна защита, с която наложил мерки за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, като задължил обвиняемия Ю.А. да се въздържа
от извършването на домашно насилие над свидетелката В.Н.Г.
и дъщерите ѝ Т.Ю.
Д. и И.Ю.Д., както и забранил на обвиняемия А. да приближава жилище им в гр.
Шумен на ул. *************** ** ** местоработата на свидетелката Г. – хранителен
магазин „Едея“ в кв. Боян Българанов, учебни заведения на непълнолетните деца –
СУ „Панайот Волов“ и НУ „Княз Борис I“ в гр. Шумен, и местата им за социални
контакти и отдих, както и тях самите, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
Заповедта за защита от домашно насилие била връчена на обвиняемият Ю.А. на
21.02.2019 г.
На 23.06.2019
г. свидетелката
В.Н.Г. била втора смяна на работа в хранителен
магазин „Едея“ в кв. Боян Българанов на гр. Шумен. Около 13.30 часа тръгнала от
дома си към работното място. Вървейки видяла, че обвиняемия А. стоял до
квартален магазин, но го подминала. В този момент обаче обвиняемият започнал да
върви успоредно с нея на отсрещния тротоар, като ѝ казал, че желае да
разговарят, но последната отказала и продължила да върви към местоработата си.
Тогава обвиняемият е пресрещнал в близост до СУ „Т.С.“. Докато пристъпвал към
свидетелката Г., тя извадила от чантата си спрей, с който го напръскала.
Обвиняемия А. приклекнал на земята, а свидетелката Г. избягала и сигнализирала
на тел. 112 органите на МВР, но не пристигнали полицейски служители, понеже
обвиняемия вече не бил при нея. Впоследствие свидетелката Г. подала жалба за
случилото се в Районна прокуратура – Шумен.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си Ю.Д.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро от НК, а именно: същият на на 23.06.2019 г. в гр. Шумен, не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 18.02.2019 г. на Районен съд –
Шумен, постановена по гр. дело № 266/2019 г. по описа на ШРС, връчена му лично
на 21.02.2019 г., задължаваща го да не приближава В.Н.Г., като не изпълнил тази
забрана.
В хода на съдебното производство от
страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или
поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка. Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, приобщени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК.
Обект на посоченото престъпление са обществените отношения, които гарантиран нормалното функциониране на съдебната система в страната и осигуряване на защита от домашно насилие.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, по отношение, на което е било издадена Заповед за незабавна защита от домашно насилие по ГД № 266/2019 г. по описа на ШРС.
От обективна страна престъплението се изразява в извършване на действия, които представляват неизпълнение на посочената по-горе заповед и задълженията, които тя вменява за лицето. В настоящия случай такива действия се явяват отказа на лицето да не доближава лицето В. Г. по отношение на което е имал изрична забрана да го доближава.
От субективна страна престъплението е извършено
с вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че спрямо него
има издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие, съзнавал е че няма
право да се доближава до пострадалата и че в този смисъл с действията си
нарушава заповедта, но въпреки това е искал и целял настъпването на конкретните
последици. Умисълът се извлича не само от това какво е говорил обвиняемия, но и
от цялостното му поведение, както по време на деянието, а така също и преди
него. От цялостното поведение на подсъдимия може да се направи извод за умисъла
на последния към извършване на посочените действия. Умисълът се извлича и от
обстоятелството, че обвиняемият е отказал да изпълни заповедта след като е
узнал за същата, доколкото му е била връчена лично на 21.02.2019 г.
Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъпление по посочената квалификация
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или „глоба“ до
5 000 лв.;
- обвиняемият е осъждан три пъти за
престъпление от общ характер, но видно от
свидетелството му за съдимост същият към датата на извършване на
деянието е бил реабилитиран за първото деяние, а второто и третото осъждане е
настъпило след датата на извършване на деянието по настоящото производство,
поради което същото не е пречка за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че правнорелевантният момент на
издирване и преценяване на предпоставките по чл. 78а от НК е този на извършване
на деянието, а не на постановяване на съдебния акт. В този смисъл и
константната съдебна практика и по-конкретно Решение № 27 от 19.02.2003 г. на
ВКС по н.д. № 654/2002 г., I н.о., Решение №
499 от 28.06.2004 г. на ВКС по н.д. № 79/2004 г., II
н.о. и др. По отношение на първото му осъждане с присъда № 849/29.05.2008 г. по
НОХД № 863/2008 г. по описа на РС – Шумен, влязла в сила на 05.06.2008 г., съдът
съобрази, че по отношение на него лицето е било реабилитирано на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, като реабилитацията е настъпила на 30.12.2011
г.;
-
от престъплението не са настъпили имуществени вреди;
- не са налице отрицателните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва
приложението на този текст.
При определяне на наказанието на Ю.Д.А. за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, което съдът преценява като висока, с оглед на ръста и динамиката
на посоченото престъпление и неговата масовост в съдебния район, обуславящо
висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на обвиняемия
съдът преценява като висока, с оглед данните за личността на дееца, които
сочат, че същият е осъждан за други престъпления от общ характер. Това от своя страна само по себе
си говори за изградената у обвиняемия нагласа за противоправно поведение, което
обуславя високата степен на обществена опасност на дееца. Въпреки, че по
отношение на част от осъжданията на обвиняемия /първото осъждане/ е настъпила
реабилитация, то в същото време обаче съгласно трайно установената съдебна
практика и по-конкретно Решение № 430/1996 г. на ВКС, реабилитацията заличава
факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват с него, но тя не може да заличи факта на престъплението и на
наказанието, на значението, което те имат за преценката на дееца и наказателната
отговорност. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на
други нарушения от страна на обвиняемия на забраните от момента на постановяване заповедта за защита срещу
домашно насилие до този момент. Същевременно по делото липсват данни за други
образувани срещу лицето висящи наказателни производства. Съдът намира, че
изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината
обстоятелства. Разпитан, в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие обвиняемият се признава за виновен и дава подробни обяснения, като
същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за извършеното. Съдът
отчете и оказаното съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното
производство. При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и
материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от неговите обяснения, дадени
в днешно съдебно заседание, от които става ясно, че към настоящият момент
работи, но с мамалено работно време – на 4 часа и реализира трудови доходи в минимален
размер на 280 лв., както и че изплаща издръжка за двете си непълнолетни деца.
Ето защо, съобразявайки изложените
обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът
намира, че наказание в размер над минималния, предвиден в закона, а именно 1 200
/хиляда и двеста/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на
наказанието у обвиняемия.
Съдът намира, че така определеното
наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, посочени в чл. 36
от НК.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
Ю.Д.А.,
ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин,
с основно образование, разведен, работещ, осъждан, с постоянен адрес:***, с
адрес *** за виновен в това,
че на 23.06.2019 г. в гр. Шумен, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие от 18.02.2019 г. на Районен съд – Шумен, постановена по гр. дело №
266/2019 г. по описа на ШРС, връчена му лично на 21.02.2019 г., задължаваща го
да не приближава В.Н.Г., като не изпълнил тази забрана - престъпление по чл. 296, ал. 1,
предл. 2-ро от НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “глоба” в
размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :