Р Е Ш Е Н И Е
711/11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
единадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 2455 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 46-0000268
от 18.09.2019 г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на
Н.В.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредба № 11 от 03.07.2001 г./. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
За Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в проведените по делото съдебно заседание не се явява
представител.
В съпроводителното писмо до съда излага също
аргументи за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвръдено изцяло.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.В.К. работел като шофьор на товарен автомобил към фирма „Севан“
ООД, която притежавала Лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 13243.
Жалбоподателят Н.В.К. на 26.08.2019 г. управлявал товарен автомобил – влекач, марка „Форд Карго“ с рег. № А 176 НК, с прикачено полуремарке марка „Вилтон НВ 3“ с рег. № А 2093 ЕМ, двете собственост на „Севан“ ЕООД, гр. Бургас, като с посочения товарен автомобил бил извършван превоз на товари за собствена сметка на 55.720 тона пшеница от гр. Българово, собственост на “Бревис” ООД гр. Дулово до с. Секулово и обратно. Около 11.30 часа извън населено място на площадка за отдих на бензиностанция „Шел“ на главен път І-2, км. 112+737 водачът бил спрян за проверка от служители при РД “Автомобилна администрация” – гр. Шумен. Било констатирано, че управляваната от жалбоподателя автомобилната композиция, състояща се от МПС с две оси и полуремарке с три оси е с общо тегло, влючително и товара 55.720 тона, което превишава с 15.720 тона нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното нарушение биле издаден Акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 № 266238 от 26.08.2019 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 46-0000268 от 18.09.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.В.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредба № 11 от 03.07.2001 г./.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.С.С. и свидетеля К.Л.К. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите И.С. и К.К. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от
тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и
пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 46-0000268 от 18.09.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
гр. Шумен, съгласно заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения и Заповед №
194/07.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размер, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Конкретните норми в тази насока са
уредени в Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че по време на извършване на проверката, жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил с две оси с прикачено полуремарке с три оси.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, допустимата максимална маса на
посочения вид ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40
t. От материалите по делото и по-специално от приложените
като писмено доказателство Пътно - прехвърлителна разписка от 26.08.2019 г.,
издадена от “Бревис” ООД, гр. Дулово и документ за извозвани суровини №
16564/26.08.2019 г., представени по време на извършване на проверката се
установява, че общото тегло на превозното средство, ведно с превозвания товар /40.540
тона пшеница/ е било 55.720 тона, което надвишава с 15.720 тона максимално
допустимата маса за движение на ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване.
В същата насока са и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
И.С. и К.К..
От страна на жалбоподателя не са представени доказателства за издадено разрешение за движение на ППС с маса, над допустимата, съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., поради което съдът намира, че управлявайки посочения по-горе товарен автомобил с маса, надвишаваща максимално допустимата, заедно с товара за съответното ППС, е допуснал от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 лева до 3000 лева, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред. В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно нарушението. Наложил е санкция в размер на средния, предвиден в конкретната разпоредба, но изложените от негова страна мотиви в тази насока са съвсем схематични, ограничаващи се до посочване, че се касае за висока стойност на превишението и висока степен на обществена опасност на деянието. Следвало е органът да обсъди и изложи конкретните обстоятелства и съображения, въз основа на които е достигнал до извода, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, преценявайки, както естеството на деянието, така също и личността на дееца. Доколкото това не е било сторено съдът намира, че поради липсата на конкретни мотиви в тази насока, не може да се обоснове извода, че минимума на предвидената в закона санкция се явява несъотносима на естеството на деянието и че налагането на същата няма да изпълни целите на наказанието и няма да допринесе за индивидуалната и генерална превенция на дееца и на другите членове на обществото. С оглед на изложеното съдът намира, че наложената на жалбоподателя санкция следва да бъде изменена, като същата бъде намалена от 1 000 лева на 500 лева.
Действително, разпоредбата на чл. 8 от цитираната Наредба предвижда възможност за движение по пътищата и на ППС с по-голямо тегло от допустимото, но само при определени условия, след заплащане на съответна такса и след издаване на надлежно разрешително, което следва да придружава товара и да бъде представяно при проверка. В случая обаче от показанията на свидетелите се установява, че при проверката нарушителят не е представил такова разрешително, във връзка с което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, за недоказаност на нарушението, тъй като проверяващите не са разполагали с везна и композицията не е била подложена на необходимата проверка за установяване на превозваното тегло. От приложените като писмено доказателство по делото пътно - прехвърлителна разписка и документ за извозвани суровини се установява, че теглото на превозваната пшеница е било 40.540 тона, а на товарната композиция – 15.180 тона, т. е. общото тегло е възлизало на 55.720 тона. Доколкото това обстоятелство е било установено по несъмнен начин от превозните документи, отделна проверка на теглото не е била необходима. В тази насока е и практиката на ШАС. В решението по КАНД № 267/2013 г. например се приемат за неоснователни доводите за недоказаност на нарушението, тъй като въззивният съд е ценил единствено представените от наказващия орган писмени доказателства, без по делото да са приложени доказателства за реалната маса на превозното средство, установена чрез измерване с техническо средство, отговарящо на Закона за измерванията. В цитираното решение се посочва, че контролните органи на ОО „КД-ДАИ“, гр. Шумен, при осъществяване на служебните си функции, могат да използват технически средства за измерване на натоварването на превозните средства, но това свое право те упражняват по своя преценка и в случаите, когато такова замерване е необходимо за целите на доказването, като се приема, че събраните по делото писмени доказателства обосновават по категоричен начин извода, че водачът на посочената дата действително е управлявал МПС с по-голяма маса от максимално допустимата с което е осъществил административно-наказателния състав по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай също така нарушението е извършено виновно, тъй като в представените от нарушителя пътно - прехвърлителна разписка и документ за извозвани суровини са били отразени съответно масата на автомобила, тази на превозвания товар и общата маса, възлизаща на 55.720 тона, за които стойности водачът е бил запознат, като е положил подпис в пътно-прехвърлителна разписка и документа за извозвани суровини. При това положение не би могло да се счете, че са били налице условията на чл. 25 от ЗАНН, тъй като нарушението е било очевидно за жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като в него не е посочена точната длъжност на наказващия орган и не е доказана неговата административнонаказателна компетентност. В цитираното по-горе решение ШАС приема в аналогичен случай, че нарушение от вида на процесното е установено от надлежно оправомощени лица от ИА „Автомобилна администрация“, Областен отдел „КД-ДАИ“ – гр. Шумен, разполагащи с правомощия да съставят актове за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП. Изхождайки от разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, касационният съд е приел, че именно в правомощията на проверяващите органи на Областен отдел „КД-ДАИ“ при ИА „Автомобилна администрация“ е включено задължението по проверка на превозните средства и констатиране на законови нарушения от категорията на процесното. Като е отчел разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и издадената Заповед № РД-08-452/26.09.2011 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отменена със Заповед № РД-08-62/31.01.2013 г., с която на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, във вр. чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН и чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е определен кръгът от длъжностни лица от ИА „Автомобилна администрация“, натоварени с правомощия по издаването на наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП, ШАС е констатирал, че санкционният акт също е издаден от надлежно оправомощено лиц е-Началник на ОО „КД-ДАИ“ – гр. Шумен, поради което изложените и в процесния случай в тази насока доводи следва да бъдат счетени за неоснователни.
Отделно от изложеното,
съдът намира, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на превоз на товари,
за който нормативната база предвижда строги правила за осъществяване. С
деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред
за извършване на превоз на товари, който ред, предвид завишените изисквания при
осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва
с висока степен на защита. Посоченият вид дейност и неспазване на изискванията,
свързани с нея би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като
маловажен случай. В
практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от
санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по
надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на
административно-наказателното производство - обстоятелства, които
в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да
бъде счетен за маловажен.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
С
оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като наложената на нарушителя
санкция следва да бъде намалена от 1 000
лева на 500 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 46-0000268 от 18.09.2019 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен, с което на Н.В.К., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/
лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, като намалява
размера на наложената „глоба“ от 1 000 /хиляда/ на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: