Р Е Ш Е Н И Е
687/2.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На двадесет
и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНХД № 2477 по описа на ШРС за 2019 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 03-1897 от 21.10.2019 г. на Началника на Регионален отдел
„Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на „Водоснабдяване
и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“
№ 1,
представлявано от И.Б.И. е наложена „имуществена санкция” в размер на 200
/двеста/
лева на основание
на основание чл.
83 от ЗАНН и чл.
85, ал. 2 от Закона за
измерванията /ЗИ/ за нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал.
1 от ЗИ. Дружеството
- жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това
в жалбата.
В
съдебно заседание
представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща упълномощен процесуален
представител. В депозираното на 28.11.2019
г. заявление, упълномощения процесуален представител моли да бъде
даден ход на делото, като по съществото на спора заявява, че счита
наказателното постановление за неправилно
и моли същото да бъде отменено изцяло. В представените
писмени бележки
излага подробно съображенията си за това.
Представителя
на Регионален
отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция
„Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор – административно - наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството
- жалбоподател „Водоснабдяване
и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 е
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“
№ 1
и се представлява от управителя
И.Б.И..
„Водоснабдяване
и канализация – Шумен“
ООД осигурява присъединяването на недвижимите имоти и потребителите към
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и водоснабдяване с вода за
питейно-битови, стопански и обществени нужди на територията на Община Шумен.
На
27.05.2019 г. в интервала между 11.30 часа и 12.00 часа,
служители на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор извършили надзорна проверка и оглед на средства за търговско измерване
/СТИ, водомер/ в обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в
шахта в маза на къща, находяща
се в *******. Достъпът до обекта бил осигурен
от лицето К.П.К. – техник водомерно стопанство във „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“
ООД и надзорната проверка била извършена в негово присъствие. В хода на
проверката било констатирано, че за непрекъснато измерване на обема на
доставената вода, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, на описания обект за
абонат Р.В.С. с
абонатен номер 539482 „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“
ООД използва водомер за студена вода тип „405 S“, с производствен номер 13 09407671
от 2013 г., със съдържание Е/D86/6.131.97
и номинален разход Qn = 15m³/h, произведен от „Sensus“, с
поставен знак за ЕИО одобрен тип за измерване съгласно чл. 846, т. 1а от
НСИКПМК.
Водомерът бил монтиран на водопроводното отклонение с водомерен възел в шахта в
стая на избеното помещение в къщата
на посочения адрес, като бил свързан към водоснабдителната мрежа и осигурявал
подаване на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната и измервал
количеството потребена вода от абоната.
Било установено, че дружеството-жалбоподател използва описания водомер без знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, тъй като върху водомера липсвала оловна пломба с метрологичен отпечатък, съответстващ на знака за последваща проверка, удостоверяващ извършването на последваща проверка на СИ в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. По време на проверката било установено, че на предвиденото място за предотвратяване на достъпа за регулиране и настройка на описания водомер била поставена оловна пломба, носител на знака за първоначална проверка съгласно чл. 846, т. 4 от Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г., с отпечатък – върху едната страна на пломбата – идентификационен номер на лицето, извършило провраката SК, индивидуалния номер на проверителя – 10, а от другата страна – последните две цифри от годината на извършване на проверката – 13, като проверяващите длъжностни лица заключили, че първоначалната проверка е извършена през 2013 г.
Във връзка с
проверката на дружеството били дадени задължителни предписания с Протокол за
задължителни предписания № 121-СМС-017/23.07.2019 г. със срок за изпълнение до
10 дни, считано от датата на подписване на протокола. Цитираният протокол бил
съставен и връчен на 23.07.2019 г. на лице, упълномощено от дружеството. За
констатираното нарушение на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № ШН 326/16.08.2019 г., в който било посочено, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е бил съставен в
присъствие на упълномощено лице от представляващия дружеството, като последният
подписал акта без да изложи възражения по него. Впоследствие, дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
писмени възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 03-1897 от 21.10.2019 г. на Началника на Регионален отдел
„Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
„Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, представлявано от И.Б.И. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на
основание чл.
83 от ЗАНН и чл.
85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушение по чл. 44, т. 4 от
ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.М.С.
и свидетеля Е.Й.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.С. и Е.Д. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от
тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател
и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече,
доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия
дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите
не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
По делото като веществени доказателства е приложени и фотоснимка на процесното средство за измерване /водомер/, отразяваща, че на водомера няма поставен знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № 03-1897 от 21.10.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съгласно Заповед № А - 33/14.01.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение
на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в
чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната
форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на юридическото лице
или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно
поведение на конкретно физическо лице.
Според разпоредбата на чл. 5 от Закона за измерванията за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол. В същото време нормата на чл. 44, т. 4 от ЗИ предвижда задължение за лицата, които използват средства за измерване да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
По силата на чл. 23 от същия закон на контрол по реда на тази глава /в която е включена и посочената като нарушена разпоредба на чл. 44/, подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък „средствата за измерване“, които се използват в случаите по чл. 5 и са определени в наредбата по чл. 28. Понятието „средство за измерване“ е дефинирано в § 1, т. 27 на Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията като техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съдът намира, че процесният водомера попада в тази категория и представлява „средство за измерване“ по смисъла на посочената разпоредба. От своя страна нормата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знак по чл. 43, ал. 1 от същия закон, а именно - знак за последваща проверка. Доколкото, както беше посочено по-горе, процесният водомер представлява „средство за измерване“ по смисъла на § 1, т. 27 на ДР на ЗИ, като същият е използван за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговски плащания, т. е. в случаите по чл. 5, за лицата, ползващи това СИ е възникнало задължението по чл. 44, ал. 4 от ЗИ, а именно - да си служат с него само след поставяне на посочения по-горе знак.
В чл. 28 от ЗИ е предвидено, че с нарочна наредба – в случая Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г. се определят изискванията към средствата за измерване и реда и метода за извършване на контрол и знаците, удостоверяващи резултати от него. В чл. 846, т. 4 от цитираната Наредба е фиксирано, че знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване, са знаци за първоначална проверка (приложение № 51). Съгласно разпобедбата на чл. 835а, ал. 2 от НСИКПМК когато средствата за измерване са пуснати в действие до края на календарната година, следваща годината на извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка. Т. е. срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка. А последваща проверка на водомери с номинален разход Qn≤15m³/h се извършва на всеки 5 /пет/ години, като посочената периодичност е определена съгласно Заповед № А – 441/13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН, както и действащата към момента Заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 82/2018 г./, издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ.
От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по безспорен начин, че изискуемият по силата на посочената норма знак за последваща проверка /оловна пломба/ с валиден срок на проверката е липсвал - обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Освен това от материалите по делото става ясно, че по отношение на посочения водомер 5-годишния преиод е изтекъл на 31.12.2018 г., поради което преди тади дата, на водомера, намиращ се в употреба, е следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че санкционираното дружество е използвало средство за измерване в нарушение на изискванията на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на съставения акт и на издадено наказателно постановление, тъй като в протокола за задължителни предписания било записано, че едва след неизпълнение на дадените предписания дружеството – нарушител ще подлежи на санкция. Правно ирелевантно се явява изпълнението на задължителните предписания от страна на дружеството - нарушител, тъй като неизпълнението им е обект на друга санкционна норма, тази по чл. 92, ал. 1 от ЗИ и не отменя описаното нарушение за използване на СИ в употреба без знак за последваща проверка какъвто е настоящия случай. Обстоятелствата около изпълнението на задължителните предписания не рефлектират върху административнонаказателната отговорност за процесното неизпълнение, тъй като по никакъв начин не освобождават санкционираното лице от задължението му да не използва процесното средство за измерване без наличието на поставен знак за последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Санкционната норма е
определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.
85, ал. 2 от ЗИ, който предвижда специална санкция за юридическо лице,
което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на
изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44 от
ЗИ, какъвто е и процесният случай.
Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Имуществената санкция на юридическото лице се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.
На следващо място, съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Административно - наказващият орган е отчел липсата на влезли в сила наказания за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили конкретни вредни последици, като законосъобразно съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН санкцията е определена в минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на ЗИ, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Предвид гореизложеното съдът приема, че искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсват основания за това.
Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, водомера е бил използван за измервания, свързани с търговски плащания, през един сравнително продължителен период, през който период по никакъв начин не са били гарантирани точността и достоверността на извършените измервания и са били създадени условия за ощетяване на потребителите. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление бъде потвърдено изцяло, а жалбата срещу същото –
оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-1897 от 21.10.2019 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, представлявано от И.Б.И. е наложена „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушение по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: