Р Е Ш Е Н И Е
714/12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
единадесети декември
през две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 2540 по
описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 465538-F506708/16.10.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на
НАП - гр. София, с което на „Автомагистрали
– Черно море” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлявано от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д.,
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева
на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно
заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се явява представляващия
дружеството, а изпраща упълномощен процесуален представител, койо поддържат
жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в
тази насока.
Процесуалният представител на ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено, излагайки съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател „Автомагистрали – Черно море” АД,
ЕИК 127001597 е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Алеко
Константинов” № 8, представлява се от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д., ЕГН **********
и е с основен предмет на дейност – строителство, ремонт и поддържане на пътища
и пътни съоръжения, градски комуникации и инфраструктурите около тях. Във връзка с осъществяваната от
негова страна дейност, дружеството - жалбоподател стопанисвало ведомствена
нафтостанция № 26, находяща се в гр. Шумен, Промишлена зона – кв. Тракия, на
която извършвало
зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди.
На 26.08.2019 г. била извършена данъчна проверка на
ведомствена нафтостанция № 26, находяща се в гр. Шумен, Промишлена зона – кв.
Тракия, стопанисвана от „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК 127001597, от компетентни
длъжностни лица от отдел
„Оперативни дейности“ – Варна при Главна дирекция
„Фискален контрол“ към Централно
управление на НАП - гр. София. В хода на
проверката било установено, че в посочения обект има монтирано фискално устройство /електронна система с фискална памет - ЕСФП/, модел ОЙЛ-СИС 2.0-Д-КL с регистационен номер в НАП 4199814/22.05.2019 г., с ИН
на ФУ ОS005515 и ИН на ФП
58005515. Също така било констатирано, че дружеството – жалбоподател в
качеството на лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС не приключва зарежданията на
превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с
течни горива чрез монтираното в обекта фискално устройство с вид на плащане
„резерв 2“ – „вътрешно потребление“, а в системите на НАП зарежданията били
отразявани с вид на плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“. Резултатите от
проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0389148
от 26.08.2019 г. За констатираното нарушение на дружеството – жалбоподател на 30.08.2019
г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F506708, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3,
ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено
лице от дружеството – жалбоподател и
подписан от него без
възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си
право и е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия
орган. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение
е издадено наказателно постановление № 465538-F506708/16.10.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, с което на „Автомагистрали
– Черно море” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлявано от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д.,
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева
на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя К.С.М., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля К.М., съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по
време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията му са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посоченият свидетел не са е намирал в никакви
особени отношения с представляващия дружеството - нарушителя, от които да извлича ползи от
твърденията си, същият не
може да се считат за заинтересуван или предубеден, при което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 465538-F506708/16.10.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на НАП - гр. София, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице
за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
Съобразно
разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДД данъчно задължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника
за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането
по реда на наредбата
по ал. 4, а именно Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена
от министъра на финансите.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от цитираната Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ задължава лицата по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регистрирането на зареждане чрез
ЕСФП да
се приключва с вид плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“.
От материалите по делото е видно, че с наличното в обекта
на дружеството – жалбоподател фискално устройство зарежданията с течни горива
на собствените превозни средства, машини, съоръжения или друга техника не са
приключвани с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“, а в системите
на НАП зарежданията били отразявани с вид на плащане „резерв 1“ – „отложено
плащане“. В тази насока са представените като писмени доказателства по делото
Протокол за извършена проверка № № 0389148 от 26.08.2019 г., Дневен финансов отчет,
Дневен Х отчет, Дневен Z отчет, копия
от ФКБ от 26-08-2019 г. и разпечатка от нивомерната система, а и събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д.Г..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило
задължението си да приключи чрез монтираното в обекта фискално устройство
зарежданията с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди с вид на плащане „резерв 2“ – „вътрешно потребление“,
дружеството е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Независимо от
гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав възприема и споделя твърдението
на представляващия дружеството - жалбоподателя, че в настоящия случай са налице
условията за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
счита, че административно-наказващия орган неправилно е ангажирал отговорността
на дружеството. Съвкупният анализ на материалите по делото обосновава извода,
че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление деятелност следва да се квалифицира като маловажен
случай на административно нарушение по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. На първо място, деецът
и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при която
определената над минималния размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. По делото липсват данни, а и не се
твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения на режима за
отчитане на фискалните устройства, т. е. касае се за инцидентна проява. Следва
да се отчете и факта, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди
за фиска и осъществяването му може да бъде отдадено на несъзнателен пропуск, не
и на целенасочено неспазване на правилата за отчитане на зарежданията с течни горива на превозни средства, машини и съоръжения за собствени нужди. Видно от показанията на
разпитаният свидетел, осъществил проверката - М.Г.,
дружеството – жалбоподател е предприело необходимите действия за отстраняване
на констатираното нарушение, както и че е отстранило същото веднага след
констатирането му. В тази връзка съдът намира, че посоченото нарушение се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
този вид. Съдът
намира, че изводът за маловажността на нарушението би бил в унисон със смисъла
на закона, поради което нарушението следва да бъде подведено под нормата на чл. 28
от ЗАНН, а санкционният акт се явява незаконосъобразен, доколкото
административно-наказващия орган е пристъпил към стриктното прилагане на абстрактната
правна норма, без да отчете горните обстоятелства. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12
от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като
постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е и константната съдебна
практика на съдилищата в страната и по-конкретно Решение № 85/13.03.2008 г. на
АдмС - Шумен по КАНД № 23/2017 г., Решение № 43/21.02.2018 г. по КАНД № 22/ 2018 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД №
73/2013 г. по описа на ШАС, Решение по КАНД № 343/2012 г. по описа на ШАС,
Решение по КАНД № 534 /2012 г. по описа на ШАС; Решение по по КАНД № 156/2008 г.
по описа на ШАС и
др.
Предвид направеното
искане от страна на процесуаления представител на дружеството – жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019
г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е
прието, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. А размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В горния смисъл и съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение
на юрисконсулта, представляващ дружеството - жалбоподател по делото, в размер
на 100.00 лв., която сума следва да се заплати от страна на
административно-наказващия орган.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № 465538-F506708/16.10.2019
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на
НАП - гр. София, с което на „Автомагистрали
– Черно море” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. ”Алеко Константинов” № 8, представлявано от Я.Д.Х., ЕГН ********** и Д.Х.Д.,
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева
на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 3, ал. 7 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ, като неправилно
и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София, представлявана
от изпълнителния директор, да заплати
на „Автомагистрали – Черно море” АД, ЕИК 127001597, представлявано от
изпълнителния директор Д.Х.Д., ЕГН ********** сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание
чл.
37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: