ОПРЕДЕЛЕНИЕ

489/14.10.2019г.

Шуменският районен съд, осми състав

На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

като разгледа докладваното от съдията НЧХД № 2164/2019г. по описа на ШРС, намира, че не са налице условията за разглеждане на делото в открито заседание, по следните съображения:

НЧХД№2164/19г. е образувано въз основа тъжба на И.Д.И. срещу Н.В.Й. ЕГН ********** по обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във вр.чл. 148, ал.1, т.2 от НК вр. чл.147, ал.1 от НК вр. чл. 26, ал.1 от НК .

В обстоятелствената част на тъжбата се сочи, че Н.В.Й. ЕГН ********** при условията на продължаване престъпление е приписала на тъжителя извършване на престъпление кражба / на хранителни продукти с изтекъл срок на годност и кражба на нафта от местоработата му/, като е сезирала РП Шумен на 17.12.2018г. и на 19.12.2018г., в гр. Шумен, сигнали съдържащи твърдения за извършени от И.Д.И. престъпни деяния - кражба, като във връзка с подадените жалби били образувани преписки вх. № 3062/2018г. по описа на ШРП и вх. № 2997 /2018г. по описа на ШРП , по които са постановени откази, съответно с постановления от 15.02.2019г. на 22.01.2019г.от ШРП.

Тъжбата е депозирана в ШРП на 30.05.2019г., като първоначално по нея е било образувано НЧХД № 1248/2019г. по описа на ШРП.

С разпореждане от 03.06.2019г., съдия докладчика по делото е преценил, че описаното деяние има признаците на престъпление по чл. 286 ал.1 от НК и е прекратил съдебното производство, като е изпратил делото на ШРП за произнасяне по компетентност.

В ШРП е била образувана преписка по повод изпратените материали с оглед данни за престъпление по чл. 286 ал.1 от НК. В хода на проверката били снети сведения, изискани материали от образуваните преписки и от медицинска документация. След анализ на събраните материали наблюдаващият прокурор е преценил, че липсват данни за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от НК , като посочил, че в случая липсва субективният елемент в поведението на Н.В.Й. , а именно знанието, че И.Д.И. е невинен. Относно кражбата на хранителни продукти с изтекъл срок на годност, представителят на ШРП е преценил, че е налице липса на годен предмет на престъпление , т.е липса на елемент от обективната страна на престъплението по чл. 286 ал.1 от НК.

С постановление от 04.09.2019г. прокурор при ШРП е постановил отказ да образува наказателно производство по преписката и я е прекратил .

Копие от постановлението за отказ е изпратено на ШРС за сведение . Въз основа него е образуваното настоящото НЧХД №2164/19г.по описа на ШРС и след отвод на първоначалният съдия докладчик е разпределено на настоящия докладчик.

Настоящата инстанция намира, че описаното в тъжбата на И.Д.И. срещу Н.В.Й. ЕГН ********** деяние, съдържа признаците на престъпление по чл.286 ал.1 от НК, тъй като в обстоятелствената част на тъжбата се сочи, че приписването на престъпление е извършено пред РП Шумен, т.е. пред надлежни органи на властта по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, като описаното в тъжбата престъпление не представлява такова от частен характер.

Становището на представителя на ШРП и отказа му да образува наказателно производство не променят това обстоятелство, както и не променят характера на процесното деяние,описаните факти в тъжбата ,нито заличава или променя обстоятелството, че вмененото на тъжителя приписване на престъпление е извършено пред надлежни органи на властта- ШРП, както и не променя извода на настоящата инстанция.

Разглеждането на случая по реда на частното обвинение би довело до заобикаляне на закона, което е недопустимо - точно както би било недопустимо в евентуална хипотеза на предявяване на тъжба за престъпление по чл.130 от НК, когато в действителност е причинена средна телесна повреда, но по някакви причини съответното досъдебно производство е било прекратено.

Съдът намира, че следва да се посочи и да се съобрази разликата между престъпленията по чл. 286 и чл. 147 от НК, доколкото за едно и също деяние, такова каквото е описано в тъжбата и то в хипотезата на приписване на престъпление, може да се търси отговорност само за клевета или само за набедяване, защото идеална съвкупност при тях не е възможна. Съставите на двете престъпления са дадени при условията на алтернативност, тъй като това следва от спецификите им и от редът, по който те се разглеждат. Разликата между тях се отнася до лицето, пред което са произнесени изразите / респ. предоставени сигналите/– пред надлежен орган на властта при набедяването и пред представители на обществеността – при клеветата.Различни са обектите на двете престъпления, начина на тяхното извършване, съдържанието на умисъла и на последно място налице е разлика и в целта на дееца. При клеветата целта на дееца е в насока опозоряване на наклеветения, в частност засягане на доброто му име и чест в обществото. Когато деецът е сигнализира съответните компетентни органи за извършени нередности от друго лице, липсва посочената по-горе цел. При набедяването основната цел на дееца е да предизвика наказателно преследване срещу набедения. Когато престъпни обстоятелства се съобщават пред надлежен орган на власт, може да става дума само за набедяване. В конкретния случай изнесените в тъжбата обстоятелства могат единствено и само да се квалифицират като съдържащи признаците на престъплението по чл. 286 от НК.

Това е така, защото в тъжбата се твърди, че Й. е приписала извършване на престъпления от тъжителя, но пред надлежен орган на властта – РП Шумен. Невъзможно е, а и е изключено при едни и същи факти и обстоятелства същите да се квалифицират и като престъпление по чл. 286 и като такова по чл. 147 от НК. Тъжителя би могъл да защити правата си само и единствено в рамките на съответно производство от общ характер, чрез обжалване на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, което не е обвързано с определен срок, но не и чрез тъжба за престъпление от частен характер, каквото в действителност не е описано в тъжбата. Съобразно константната съдебна задължение на съда е да квалифицира деянието, изхождайки от фактическите му признаци, изложени в тъжбата / Решение №472/01г. на ВКС, ІІ н.о./. В случая описаното в тъжбата деяние има признаците на престъпление по чл.286, ал.1 от НК, което е от общ характер, поради което преследването му въз основа частна тъжба е недопустимо.

Поради изложеното съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Съобразно промяната на НПК със ЗИДНПК /ДВ бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г./се отменя правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление. Задължение на съдията-докладчик още в първия стадий на съдебната фаза, е да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление, което се преследва, именно по частен ред, продължава да съществува. Това е така и доколкото съществува правомощието на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по чл.250, ал.1, т.1 НПК, когато е образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. Нормата на чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали престъплението е токова, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокуратурата. Съдът счита, че и след измененията в НПК от ДВ бр. 63/2017г. е налице правомощие за съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по дела от частен характер, ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, в това число, ако в същата не се съдържат данни за престъпление от частен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо от НПК , съдията-докладчик насрочва делото от частен характер, когато са налице основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, защото в нея не е описано съставомерно деяние, то съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл. 250,ал.1,т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК. Този извод, се подкрепя и от разпоредбата на чл. 252, ал. 4 НПК /ДВ,бр. 44 от 2018г./, съобразно която следва бъдат разглеждани в съдебно заседание редовни тъжби - “когато са налице основания за разглеждането й в с.з.“. Нередовността на тъжбата, поради липса на описано в нея престъпление от частен характер, обосновава прекратяването на наказателното производство. По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането си по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите изложени в тъжбата. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва освен тъжбата и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което, повдигането му по този вид дела е фактически състав, приключващ с разпореждането на съдията-докладчик, с което на практика се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. Доколкото съдът има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство.

Настоящата инстанция, изпълнявайки задълженията си регламентирани в чл. 252, ал. 4 от НПК „насрочва в едномесечен срок образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основания за разглеждане на тъжбата в съдебно заседание“ и упражнявайки правомощията си по чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК във вр. с чл. 250-252 от НПК и чл. 247а, ал. 3 НПК приема, че в конкретния случай делото не е подсъдно на съда, тъй като се касае престъпление от общ характер.По изложените съображения съдът намира, че наказателното производство по настоящото НЧХД №2164/19г.по описа на ШРС, следва да бъде прекратено защото описаното в тъжбата деяние има признаците на престъпление от общ характер, поради което преследването му въз основа частна тъжба е недопустимо. Водим от горното и на основание   чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК във вр. с чл. 250-252 от НПК и чл. 247а, ал. 3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява наказателното производство по НЧХД №2164/19г.по описа на ШРС.

Преписи от определението да се изпратят на тъжителя и на Н.В.Й..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Шумен в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: