Мотиви към присъда по НОХД N 2433 по описа за 2018г. на ШРС

 

На 18.09.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен  обвинителен акт по ПД №64/2018г., по който  е образувано производство пред първа инстанция срещу К.Р.Б. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 24.04.2018г. в гр.Шумен управлявал лек автомобил “БМВ“ с рег. № Н 4444 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.71 промила, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б ал.1  от НК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение излагайки подробно доводите си за това, обсъждайки събраните по делото доказателства. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно «лишаване от свобода» в размер около минималния, както и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 1 година и 6 месеца.

Разпитан пред съда подсъдимият  не се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,  дава  обяснения. В последната си дума заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Защитникът на подсъдимия пледира  за оправдателна присъда като смята, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Алтернативно се поддържа, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подс.К.Р.Б. е правоспособен водач на МПС. Във вечерните часове на 23.04.2018г. посетил кафе „Фреш“, помещаващо се в сградата на Адвокатската колегия, като преди това паркирал автомобилът си марка “БМВ“ с рег. № Н 4444 ВМ, на  бул. „Славянски“ на паркинга пред ДКТ „Васил Друмев“. В заведението подсъдимият, св.В.Р. А., св.С.Ш.М. и други лица играли карти и консумирали алкохол. Около полунощ подсъдимият, св. В.А. и св. В.Х.Д., посетили клуб „Естейт“, находящ се в сградата на ДКТ „Васил Друмев“, където св. И.К.Б. работел като барман, а св. Н.Р.К. като диджей. В този момент автомобилът на подсъдимият все още бил паркиран на паркинга пред ДКТ „Васил Друмев“. В заведението подсъдимият продължил да употребява алкохол - уиски. Около 01.00 часа свидетелите В.А. и В.Д. напуснали клуб „Естейт“, в този момент подсъдимият все още бил там. Тъй като подс. Б. нямал пари за да плати сметката около 02.00 часа с такси, управлявано от св. Д.Е.А., отишъл до дома си, след което със същото такси се върнал. Св. А.спрял таксиметровият автомобил  на паркинга на бул. „Славянски“ пред ДКТ „Васил Друмев“, на известно разстояние след автомобила на подсъдимия, малко косо, като предната част на таксиметровия автомобил била насочена в посока сградата на ОДМВР – Шумен. Подсъдимият слязъл и се приближил към автомобилът си “БМВ“ с рег. № Н 4444 ВМ.

В този момент около 02.25 часа свидетелите П.П. и А.А. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР- Шумен, с патрулен автомобил се движели по ул. „Карел Шкорпил“ в посока кръстовището с бул. „Славянски“. В момента, в който патрулният автомобил спрял на кръстовището, полицейските служители чули шум от форсиране на двигател и свистене на гуми. Поглеждайки на ляво възприели автомобил, паркиран  пред ДКТ „Васил Друмев“, който рязко потеглил назад, пресякъл напречно платното  стигайки до отсрещният тротоар, след което  потеглил напред. Свидетелите П. и А. целенасочено се отправили към автомобила. Докато се придвижвали към него МПС продължавано да се движи напречно на пътното платно - от единия до другия тротоар. В момента в който го приближили автомобилът спрял на паркинга пред ДКТ „Васил Друмев“. Спрели патрулния автомобил непосредствено преди автомобила. В този момент водачът се намирал в МПС. Установили самоличността му, а именно – подс. К.Б.. При извършената проверка в 02.27 часа с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, била отчетена стойност 1.7 промила алкохол в издишания от лицето въздух. Бил му съставен АУАН № серия Д №436870/24.04.2018г., който подсъдимият подписал без да отрази възражения. Издаден е и талон за изследване. Подсъдимият  дал кръвна проба за химическо изследване. Бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. Пред свидетелите П.П. и А.А. споделил, че демонстрирал на таксиметровия шофьор възможностите на автомобила си. По същият начин обяснил причината за задържането му и на свидетелите С.О.С. и В.П.В. – полицаи в ГООР при РУ – Шумен, които през нощта на 24.04.2018г. изпълнявали служебните си функции по охрана на задържаните лица в ареста на  РУ - Шумен.

 Съгласно заключението на изготвената химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на подс. К.Б. възлиза на 1.71 промила.

Съгласно заключението на изготвената  съдебно автотехническа експертиза ширината на  цялото пътно платно на бул. «Славянски» пред ДКТ «Васил Друмев» /двете ленти за движение и лентата за паркиране/ е 14 метра. Разстоянието от пешеходната пътека  пред ДКТ «Васил Друмев»  до маркировката разделяща двете ленти за движение по ул. «Карел Шкорпил» /за движещите се в посока бул. «Славянски»/, е 181.55 метра. При движение на патрулният автомобил с максимална скорост до 40 км/ч., разстоянието от 181.55 метра е изминал за 20.04 секудни, за което време л.а. «БМВ» е могъл да направи  общо 3 маневри, при които е изминал 27 метра.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: част от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – П. С.П., А.Н.А., С.О.С., В.П.В., В.Р. А., С.Ш.М., В.Х.Д., Н.Р.К., Д.Е.А., част от показанията на св. И.К.Б. и св.Т.И.Г.,  показанията на свидетелите П. С.П., А.Н.А., Н.Р.К. и И.К.Б. от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 от НПК, заключението на химическата експертиза, поддържано от вещото лице в с.з и прието от съда, заключението на автотехническата експертиза, поддържано от вещото лице в с.з. и прието от съда,  както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство и тези представени в с.з.

Съдът намира, че са налице преки доказателства  установяващи виновността на подсъдимия – това са показанията на свидетелите  П. С.П. и А.Н.А.. Съдът счита, че показанията на тези свидетели  могат да се кредитират в пълен обем. Същите са очевидци на извършване на деянието и пресъздават това, което са възприели непосредствено като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия. По отношения основните факти обуславящи съставомерността на деянието от обективна страна -   извършени ли са били действия по управление на МПС, след употреба на алкохол, както и  вида на действията не са налице противоречия. От мястото, където са били спрели, а именно на кръстовището  на ул. „Карел Шкорпил“ и бул. „Славянски“, свидетелите са имали пряка видимост към мястото, където е бил позиционирал автомобила на подсъдимия, тъй като в този участък булеварда е прав, след което са се движили срещу него като през цялото време са имали пряк визуален контакт. Не са налице противоречия и относно обстоятелството, че  пред тях не е оспорил факта, че е привел в движение МПС, както и причината за това – да покаже на таксиметровия шофьор възможностите на автомобила. В тази част показанията на свидетелите П. и А. се подкрепят и от косвените доказателства  - показанията на свидетелите С.О.С. и В.П.В., пред които подсъдимият  изложил същите обстоятелства.  По време на деянието те не са присъствали мястото на извършване на деянието, поради което  съдът като косвени доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания относно разказаното им от подсъдимия. Пред свидетелите С. и В., подсъдимият е направил  извънпроцесуално самопризнание . В конкретният случай съдът намира, че няма пречка показанията на свидетелите С. и В. да бъдат ценени, тъй като не се касае за възприето извънпроцесуално признание от полицейски служители, които са присъствали на някакви действия по конкретното разследването или да са провеждали оперативна беседа с него. По делото няма данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите П., А., С. и В. или да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия в деяние, което не е извършил. По делото не е установен нито един факт, който да сочи на съществуването на предходни служебни и извънслужебни отношения между тях и подсъдимия, които да ги дискредитират като предубедени свидетели.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели В.Р. А., С.Ш.М., В.Х.Д., Н.Р.К., Д.Е.А., И.К.Б. и Т.И.Г.. Показанията на свидетелите В.Р. А. и В.Х.Д., касаят факта, че те са били с подсъдимия Б., първоначално в кафе „Фреш“, впоследствие в клуб „Естейт“ до около 01.00 часа, както и обстоятелсвото, че в посочените заведения подсъдимият е консумирал алкохол, което не се оспорва от страна на подсъдимия. В тази връзка са и показанията на св. С.Ш.М., който е бил в компанията на подсъдимия в кафе „Фреш“, но впоследствие не е отишъл и в клуб „Естейт“.

 Съотносими към предмета на доказване са показанията на свидетелите Н.Р.К., Д.Е.А., И.К.Б. и Т.И.Г..

Свидетелите И.К.Б. и Т.И.Г. разпитани в съдебно заседание дават показания, че двамата са се намирали пред сградата на театъра, когато са видели подс. Б. да слиза от таксиметров автомобил, след което влязъл в автомобилът си и малко след това пристигнал патрулния автомобил. Двамата свидетели са категорични, че подсъдимият не е палил двигателя на автомобила и не го е привеждал в движение. Поради съществуващо противоречие между показанията на св. Б. депозирани пред съда и тези от досъдебното производство на основание чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.1 от НПК бяха приобщени  показанията от досъдебното производство /л.22/. При проведеният  разпит  в досъдебното производство, св.Б. посочва, че около 02.00 часа  със св. Т.Г. излезли пред клуб „Естейт“ и от там се виждал подсъдимият, който бил до колата си, от лявата страна имало такси , а от дясната  полицейска кола с пуснати сини буркани. Т.е. в първоначалният му разпит не посочва да е видял подсъдимият да слиза от такси, да се качва в автомобилът си и чак тогава да е видял пристигането на полицейския автомобил. Според свидетеля разминаванията в показанията му се дължало на погрешно зададен въпрос от разследващия полицай. При преценка кои показания на св. Б. следва да бъдат кредитирани, същите следва да бъдат съпоставени и с показанията на св. Н.Р.К. дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от НПК /л.23/. Според показанията на свидетеля К. той заедно с св.И.Б. излизайки от клуб „Естейт“ около 02.30 часа видели подсъдимият до колата му, имало паркирано такси и полицейска кола. Показанията на св. К. кореспондират с показанията на св. Б. от досъдебното производство. По отношение присъствието в този момент и на св. Т.Г., св. К. посочва, че не си спомня дали е бил там.

Показанията на св. Т.И.Г. кореспондират с показанията на св.Б. дадени в съдебното производство, относно това какво са възприели, но съдът констатира съществено противоречие в показанията им, относно обстоятелството кога са го възприели. Според показанията на св. Б. от съдебното производство подсъдимият пристигнал с клуб „Естейт“ около 00.00 – 00.30 часа, след около половин час тръгнал към дома си, за да вземе пари и се забавил около половин – един час. В досъдебното е посочил, че около 02.00 часа със св. Т.Г. излезли пред клуб „Естейт“ и видели подсъдимия. Според св. Т.Г. това е станало между 00.00 – 01.00 часа. Съотносими към установяване на този факт са също така и обясненията на подсъдимия, според които около 02.00 часа извикал такси за да отиде до дома си, показанията на свидетелите П. С.П., А.Н.А., Н.Р.К., както и на свидетелите В.Р. А. и В.Х.Д., които посочват, че са напуснали клуб „Естейт“ около 01.00 часа и към този момент под. Б. все още е бил там, приобщените писмени доказателства – Заповед за задържане, от която е видно, че подсъдимият е задържан в 02.27 часа, разпечатка от паметта на техническото средство, съгласно която е регистрирана проба 1689 на 24.04.2018г. в 02.27.10 часа. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства съдът намира за установено, че контролните органи са извършили проверка на подсъдимия след 02.00 часа. Предвид констатираното съществено разминаване на показанията на св. Т.Г., с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, относно периода от време, през който твърди, че е възприел събитията, за които свидетелства, съдът намира, че показанията на св. Т.Г. не следва да бъдат кредитирани.

По отношение показанията на  св. И.Б. дадени пред съда и в хода на досъдебното производство, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото и най - вече с показанията на св. Н.К., съдът намира че заслужават доверие показанията му от досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред. Показанията му дадени пред съда  кореспондират единствено с показанията на св. Т.Г., които съдът не кредитира по посочените по – горе причини.

Предвид изложеното съдът намира за установено, че когато свидетелите И.Б. и Н.К. са излезли пред клуб „Естейт“, свидетелите П. и А. вече са извършвали проверка на подсъдимия. Подсъдимият е бил извън автомобилът си, т.е. същият вече е бил преустановил движението му, поради което и  Б. и К. не са възприели управление на автомобила от страна на подсъдимия или привеждане на двигателя в работен режим, но също така не са възпрели и действията му преди пристигане на контролните органи, поради което показанията им не опровергават тези на свидетелите П. и А..

По делото е разпитан като свидетел и водача на таксиметровия автомобил Д.Е.А..В показанията си пред съда свидетелят сочи, че подсъдимият е отишъл до автомобилът си с цел да вземе дребни пари, тъй като не можел да му развали едрата банкнота. Докато го изчаквал в таксиметровия автомобил забелязал пристигането на полицейския автомобил с пуснат светлинен сигнал. Посочва, че през това време не е видял подсъдимият да привежда автомобила в движение, не е чул и шум от работещ двигател. Но също така посочва и, че вниманието му не било насочено към действията на подсъдимия през цялото време, тъй като боравел с таблета си, вземал друга поръчка, а също така и в таксиметровият автомобил била пусната музика. Показанията на св. А.се преценяват с изразено съмнение от страна на съда, че същия не прави достояние всички известни му обстоятелства.Съдът намира, че така дадените показания от св. А.сами по себе си не са достатъчни да  опровергаят   преките доказателства  установяващи виновността на подсъдимия –  показанията на свидетелите П. и А., които се подкрепят и от косвените доказателства  - показанията на свидетелите С. и В., и да обосноват недоказаност на предявеното обвинение.

От показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия се установява, че полицейският автомобил е бил с пуснат светлинен сигнал, т.е. използван е специален режим на движение, което също навежда на извода, че полицейският автомобил не е минал случайно покрай автомобила на подсъдимия, при което контролните органи да са решили да го проверят, а целенасочено се движели съм него, за да му бъде извършена проверка, а причината за това са възприетите от контролните органи неправомерни действия – рязко движение на МПС напречно на пътното платно, с което безспорно се създават предпоставки за настъпване на ПТП.

Показанията на свидетелите П. и А. не се опровергават и от заключението на автотехническата експертиза, а по скоро кореспондират с него. По безспорен начин се доказва, че за времето за което патрулният автомобил е стигнал до автомобила на подсъдимият, л.а. «БМВ» е могъл да направи  общо 3 маневри като измине  27 метра.  От страна на защитата се излага довод, че при направени  общо 3 маневри /назад, напред и назад/, при пристигането на полицейския автомобил, л.а. «БМВ» е следвало да се намира, не на паркинга, а до отсрещния тротоар. Вещото лице е направило съответните изчисления при достигната максимална скорост на движение на полицейския автомобил 40 км/ч. Същият е бил управляван от св. А., който не можа да посочи с каква скорост са се движили. В показанията си св.П. посочи, че скоростта е била около 40 км/ч, на която база е изготвена експертизата, тъй като няма други данни по делото по отношение на този факт. Доколкото св. П. не е категоричен в твърденията си за скоростта на движение, при по- висока или по –ниска скорост, времето за което е достигнал до автомобила на подсъдимия се намалява при по – висока скорост  и увеличава при по - ниска скорост, съответно броя на възможните маневри също се променя. В конкретният случай, доколкото не е установена по безспорен начин скоростта на движение на патрулния автомобил, не е безспорно ясно и какъв е бил възможният максимален брой маневри, които л.а. «БМВ» би могъл да направи. От друга страна според показанията на свидетелите П. и А.,  движението на л.а. «БМВ» е започнало, докато те все още са били на кръстовището.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи  да са били нарушени съществено изискванията на Наредба №1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, относно пренасянето и съхранението на взетата кръвна проба, които да са довели до протичане във времето на  химични и биологични процеси в кръвната проба, в резултат на които извършеното химическо изследване да не отразява реално концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Вещото лице изготвило химическата експертиза в съдебно заседание категорично заяви, че пробата е била годна за химическо изследване. По отношение на подс.Б. по безспорен начин  е установена  висока  концентрация на алкохол – 1.71 промила.

Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по 343б ал.1  НК. Същото е формално престъпление, като за съставомерността му от обективна страна не се изисква настъпването на друг противоправен резултат, освен управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. Престъплението по 343б ал.1 от НК е на просто извършване. Подсъдимият   съзнателно е употребил алкохол, както и съзнателно се е качил да управлява МПС след това, което определя и прекия умисъл за извършване на престъплението. Неоснователен е доводът, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 НК и в този смисъл не е престъпно. Съгласно чл. 9 ал.2 от НК, едно деяние не е престъпно когато, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Според трайната съдебна практика преценка се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да очертава липса или явна незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Действително в редица случаи, когато деянието е извършено нощем, на слабо населено място и изминатото разстояние е малко ВКС е приемал, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 НК. В този смисъл са Решение № 175 от 24.06.2015 г. по н. д. № 297 / 2015 г. на ВКС, III н. о., Решение № 197 от 12.05.2010 г. по н.д. № 101/2010 г. на ВКС, III н. о.,  Решение № 484 от 13.01.2015 г. по н. д. № 1664/2014 г. на ВКС, II н. о., Решение № 221 от 26.05.2015 г. по н. д. № 421 / 2015 г. на ВКС, II н. о. Но в тези случаи са налице и редица други фактори, които значително намаляват степента на обществена опасност на извършеното - млада възраст на дееца, добри характеристични данни, сравнително ниска стойност на алкохолната концентрация, необходимост да се отнеме управлението на неопитен и неумел шофьор и др. Т.е. следва да се направи преценка и на личността на подсъдимия, мотивите за извършване на деянието. В процесния случай не само, че тези обстоятелства липсват, но са налице и отегчаващи вината обстоятелства, които значително завишават степента на обществена опасност на деянието. Видно от справката за нарушения по ЗДвП подсъдимият има трайно установени навици да нарушава правилата за движение по пътищата - издадени са му общо 63 наказателни постановления. Преценката за обществената опасност е комплексна и изисква да бъдат съобразени всички обстоятелства, характеризиращи деянието. Макар и в ранните часове, деянието е извършено на централен булевард, подсъдимият неколкократно е придвижил МПС напречно по цялата ширина на булеварда. Не са налице каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства. Предвид изложеното не може да се приеме, че защитените от чл. 343 б от НК обществени отношения са били засегнати в незначителна степен и обществената опасност на извършеното от подс. Б. е явно незначителна. В този смисъл са Решение № 64/ 31 март 2017 год. по н.д. № 167/2017 год. на ВКС III н.о, Решение № 27/07.02.2017 г. по н.д.№1295/2016г. на ВКС, II н.о . 

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,  наказуемо по чл.343б ал.1 от  НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му" и чрез химическа експертиза по отношение на подс.Б. по безспорен начин  е установена  висока  концентрация на алкохол – 1.71 промила;

 * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

             * от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

            При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Б.:

* смекчаващите вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

*  отегчаващи вината обстоятелства – осъждан, налагани административни наказания по ЗДП;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Б. като наказанието бъде определено при условията на чл.54 ал.1 от НК, тъй като съдът не костатира смекчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл.343б ал.1 от НК e предвидено наказание "лишаване от свобода" от една  до три години и глоба от 200 до 1000 лева. Съдът счете, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година, както и глоба в размер на 500 лева. Наказание "лишаване от свобода"  следва да бъде  изтърпяно ефективно, тъй като подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер и не е реабилитиран, поради което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът  определи първоначален общ режим на изтърпяване. Също така в съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК съдът наложи и наказание "лишаване от право да управлява МПС" в размер на две години.

На основание чл.59 от НК съдът зачете предварителното лишаване на подсъдимия от правото да управлява МПС, считано от 24.04.2018г., както и задържането му за срок от 24 часа по ЗМВР.

Комбинацията от така определените размери на тези наказания, съдът намира за справедлива и съответстваща на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл.189  ал.3 от НПК  на подс. К.Р.Б. съдът възложи направените в досъдебното и съдебното производство разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.  

 

                                                                           Районен съдия: