Мотиви към присъда по НЧХД № 2575/2018 г. по описа на ШРС

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от Ю.С.Р. *** срещу подсъдимият Й.И.Р., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ****, български гражданин, със средно-специално образование, женен, работещ, осъждан /реабилитиран/, с постоянен адрес:*** за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимият на 12.12.2017 г. в гр. ****, посредством телефонен разговор от телефон с № 08877739307, е разгласил пред дежурния служител от Дирекция „Национална система 112“ на единен европейски номер 112, позорни обстоятелства за Ю.С.Р. ***, а именно, че „не е добре психически“ и „държейки брадва представлявал заплаха за околните“ и му преписал престъпление, твърдейки, че „Ю.С.Р. препятства правото му на предвижване и отправя заплахи към личността му посредством размахване /използване/ на брадва“.

Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск срещу подсъдимият Й.И.Р. за сумата от 3 000 лева, представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени щети в резултат на извършеното от подсъдимият престъпление чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК.

В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие процесуалния представител на тъжителят поддържа предявеният граждански иск и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е конституирано като граждански ищец по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на частният тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданският иск и предлага на съда да признае подсъдимият за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен гражданският иск в предявеният размер, като в пледоарията си излага подробни мотиви в тази насока. Тъжителят се присъединяват към предложението на повереника си, както и излага и допълнителни аргументи.

Разпитани в съдебно заседание подсъдимият Й.И.Р. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като дава обяснения в своя защита. Процесуалният представител на подсъдимия моли съда да оневини подзащитният му на основание чл. 304 от НПК, тъй като от материалите по делото не се доказва последният да е извършил деянието по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, като излага мотиви в тази насока. Също така моли да бъде оставен без уважение претендираният граждански иск, както и да им бъдат заплатени направените разноски. Подсъдимият Р. се присъединяват към предложението на защитника си, като в последната си дума моли съда за оправдателна присъда. По отношение на предявения граждански иск не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

През инкриминирания период подсъдимият Й.И.Р. и приятелката му – свидетелката М.М.Р. /понастоящем съпруга/ живеели в кооперация /блок № 2/, находяща се на ул. ***** в гр. ****. Тъжителят Ю.С.Р. живеел под наем в общинско жилище, намиращо се в посочената кооперация на ул. ***** в гр. ****. Подсъдимият Й.Р. и тъжителят Ю.Р. били съседи, като отношенията им били до известна степен изострени поради конфликт с паркирането на притежавания от подсъдимия лек автомобил „Субаро“ в близост до кооперацията, като тъжителят по този повод многократно сигнализирали органите на Община **** и на Полицията.

На 12.12.2017 г. – преди обяд около 10.30 часа, частният тъжител Ю.Р. цепел дърва за огрев на бетонната площадка в близост до трети вход на жилищната кооперация на посочения по-горе адрес. По това време подсъдимият Й.Р. и свидетелката М.Р. излезли от входа, в който живеели и се насочили към паркираното встрани от кооперацията МПС, собственият на подсъдимия. Минавайки покрай тъжителя, подсъдимият го помолил да спре да цепи дърва. Тъжителят обаче му отговорил, че съгласно Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община **** на Общински съвет - **** има това право да цепи дърва за огрев. Тогава подсъдимият Р. от собственият си телефон позвънил на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 при Министерство на вътрешните работи, като разговарял със служителката М.С.Р., работеща в РЦ 112 – Кърджали. В цитираното обаждане в отговор на зададените му въпроси от страна на подсъдимия било посочено, че тъжителят е „явно е луд”, „с една брадва посяга на хората“, „преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“, „не е добре човекът и е агресивен“, „просто не е добре човекът явно“. Впоследствие, получавайки тази информация служителката на РЦ 112 – Кърджали М.Р. предала сигнала на дежурния при ОД на МВР – **** и на место бил изпратен дежурният полицейски екип в състав – свидетелите И.С.Г. и И.М.И.. Пристигналите на адреса полицейски служители, след установяване самоличността на лицата, снели писмени сведения от частният тъжител Ю.Р. и подсъдимия Й.Р.. След като дали сведения за инцидента, полицейските служители предприели действия по служба – изготвяне на протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР от полицейския служител И.С.Г..

Впоследствие, разбирайки за посоченото обаждане на единен европейски номер 112, тъжителят се запознал със същото и счел, че посредством телефонното обаждане са разгласени позорни обстоятелства за него, тъй като счита, че изложеното не отговаряло на истината, поради което подал процесната тъжба до ШРС.

Въз основа на посочената жалба първоначално било образувано НЧХД № 1466/2018 г. по описа на ШРС. Съдията – докладчик преценил, че описаната в тъжбата деятелност на Й.Р. има признаците на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и доколкото посоченото престъпление е от общ характер, прекратил съдебното производство по цитираното дело и изпратил същото на Районна прокуратура – **** за произнасяне по компетентност. Впоследствие, прокурор при Районна прокуратура – **** разпоредил извършването на проверка за престъпно посегателство по чл. 286, ал. 1 от НК, след което на 29.08.2018 г. е постановен отказ да се образува наказателно производство, като преписката е прекратена, а материалите по делото са изпратени по компетентност на Районен съд – ****, въз основа на които е образувано производство по настоящото НЧХД.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.С.Г., И.М.И. и Х.А.Х., отчасти от показанията на свидетелите А.Г.Д. и М.Т.М.-Р., отчасти от обясненията на подсъдимият Й.И.Р., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а също така и от веществените доказателства, предявени на страните по реда на чл. 284 от НПК – 1 бр. СД, съдържащ звукозапис на прието обаждане на 12.12.2017 г. в РЦ 112 – Кърджали от телефонен номер 0877739307.

С най-голямо значение за изясняването на делото е съдържанието на приложеният като веществено доказателство – 1 бр. СД, съдържащ звукозапис на прието на 12.12.2017 г. телефонно обаждане в РЦ 112 – Кърджали от телефонен номер на подсъдимия Р., който обективно отразява съдържанието на телефонното обаждане от страна на подсъдимия в процесния ден. В настоящия случай сигналът е подаден от подсъдимия Р. на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 и впоследствие – предаден на ОД на МВР – гр. ****. От съдържанието на същия става ясно, че в отговор на зададените му въпроси от страна на служителката М.С.Р., подсъдимият посочил, че тъжителят е „явно е луд”, „с една брадва посяга на хората“, „преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“, „не е добре човекът и е агресивен“, „просто не е добре човекът явно“.

Същевременно обаче от приложеното като писмено доказателство по делото Писмо Изх. № РД – 29-3063/17.12.2018 г., депозирано от Директора на ДПБ – с. Царев брод се установява по безспорен начин, че тъжителят Ю.С.Р. не се води на отчет и не е лекуван в ДПБ – с. Царев брод.

Също така, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.С.Г., И.М.И., Х.А.Х., поради обстоятелството, че същите са еднопосочни, безпристрастни и изцяло кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал. Разпитани в съдебно заседание свидетелите И.С.Г. и И.М.И. заявяват, че работят като полицаи към ОД на МВР – гр. **** и процесния ден двамата били дежурни в екип, като във връзка с предаден на ОД на МВР – гр. **** сигнал от РЦ 112 били изпратени на посочения адрес. Заявяват също, че при извършената проверка след установяване самоличността на лицата, снели сведения както от подсъдимия Й.Р., така и от частния тъжител Ю.Р., а също така във връзка с посещението на адреса впоследствие изготвили и докладна записка. Освен това, свидетелят И.Г. е изготвил протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. В сведението си подсъдимия Й.Р. посочил, че е поискал от Ю.Р., който цепел дърва пред жилищния блок, да му осигури достъп до личния му автомобил, а последния му отговорил, че ще прави каквото си иска. В съставения от Й.Р. писмен документ /собственоръчно написано обяснение от 12.12.2017 г./ не се съдържат твърдения за конфликт между двамата, за отправяне на вербални заплахи от частния тъжител Ю.Р. срещу подсъдимия Й.Р., нито пък заплахи от първия спрямо втория, реализирани с конкретни действия, насочени към него. Подсъдимият Р.в цитираното обяснение е посочил, че е възприел начина, по който частния тъжител Ю.Р. е замахвал с брадвата, докато цепи дърва, като заплашителен за себе си.

В този смисъл е изложеното в хода на извършената от органите на полицията проверка, възложена с постановление на прокурор при Районна прокуратура – ****, а именно, че между него и частния тъжител Ю.Р. не е възниквал словесен конфликт и последният не е отправял закани срещу него с думи или действия, но обстоятелството че държи брадва /с цел да цепи дърва/ и цялостното му поведение породило у него съмнение, че е възможно частния тъжител Ю.Р. да посегне с брадвата към него и неговата приятелка М.М. и именно това го мотивирало да позвъни на телефон 112. Т. е. очевидно подсъдимия е искал да повлияе на действията на тъжителя да преустанови цепенето на дървата.

В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелят Х.А.Х., който е възприел случилото се от разказа на самият тъжител. Въпреки, че тези доказателства са косвени същите са напълно в унисон с останалия събран по делото и обсъден по-горе доказателствен материал и потвърждават по безспорен начин факта, че е била извършената от полицейските органи проверка по повод подаден сигнал от подсъдимия Р. на Единен европейски номер за спешни повиквания 112, както и че подсъдимия е бил силно притеснен от случилото се процесния ден.

При преценка на свидетелските показания на свидетелите А.Г.Д. и М.Т.М.-Р., съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани частично само досежно твърденията на двамата, че на посочения ден, заедно с подсъдимия са се намирали пред кооперация /блок № 2/, находяща се на ул. ***** в гр. ****, когато частният тъжител Ю.Р. цепел дърва за огрев на бетонната площадка в близост до трети вход на жилищната кооперация на посочения по-горе адрес и че между частния тъжител и подсъдимия е проведен разговор по повод преустановяване цепенето на дърва от тъжителя. В същото време обаче в частта, в която и двамата свидетелстват, че Ю.Р. с една брадва посяга на хората, както и че е щял да удари подсъдимия с нея като минавал покрай него, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани, доколкото не кореспондират с останалия доказателствен материал, обсъден по-горе. По отношение на тази част от показанията на свидетелите съдът, като съобрази обстоятелството, че и свидетелят А.Д. е близък приятел на подсъдимия, а свидетелката М.М. – Р.е съпруга на подсъдимия, то съдът намира, че същите са пристрастни и имат за цел единствено оневиняване на подсъдимия. Същото се отнася и до твърденията на двамата, че тъжителят е “агресивен”. Това обстоятелство се потвърждава единствено от свидетелите А.Г.Д. и М.Т.М.-Р.. В същото време обаче останалите разпитани по делото свидетели не потвърждават подобно обстоятелство. Освен това, съдът не кредитира твърденията на свидетелите А.Г.Д. и М.Т.М.-Р., тъй като показанията им са противоречиви помежду си, а също така противоречат на останалия доказателствен материал, събран по делото.

Приетата от съда фактическа обстановка като цяло не се оспорва от подсъдимият. В обясненията си същият не отрича, че е отправил посочените в тъжбата реплики и твърдения към тъжителя.

Налице са достатъчно и категорични доказателства, че подсъдимият Й.И.Р. е осъществил състава на чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Й.И.Р. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и на 12.12.2017 г. в гр. ****, посредством телефонен разговор от телефон с № 08877739307, е разгласил пред дежурния служител от Дирекция „Национална система 112“ на единен европейски номер 112, позорни обстоятелства за Ю.С.Р. ***, а именно, че „не е добре психически“ и „държейки брадва представлявал заплаха за околните“ и му преписал престъпление, твърдейки, че „Ю.С.Р. препятства правото му на предвижване и отправя заплахи към личността му посредством размахване /използване/ на брадва“, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, защото:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната оценка за личността му.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението клеветата въз основа разпоредбата на чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорно обстоятелство е твърдението за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото.

За да е налице осъществено престъпление „клевета“ при тази форма на изпълнително деяние, от обективна страна деецът следва да разгласи не само обстоятелства, които са неистински, но и същите да са позорни. Позорното обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е от естеството да накърни доброто му име в обществото. За да бъде едно разгласено обстоятелство, позорно за другиго, е необходимо то да сочи извършено от визираното лице действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят отрицателно на мнението за лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. За да е налице клевета в тази форма, трябва фактите и съпровождащите обстоятелства да са ясно казани, те не трябва да се подразбират или да се тълкуват по някакъв начин, който да сочи на нещо позорящо, т. е. да се стига до извода за опозоряване въз основа на тълкуване. Те трябва пряко и директно да са такива. В противен случай и, ако за определени думи и изрази се стига до извода, че са позорящи въз основа на тълкуването им, то е възможно те да се тълкуват в зависимост от ситуацията по различен начин, а в този случай да се приеме, че е налице клевета, е недопустимо. Освен това, позорящите изрази следва да са принципно приети за такива от обществото, да имат трайна обществена оценка като такива, а не да се касае за субективната им преценка в този смисъл от страна на отделни лица. Не на последно място, опозоряващите изрази трябва да са насочени към конкретен адресат.

Предмет на клеветата могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, което носи информация за точно определено обстоятелство, което е позорно, т. е. да е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвика еднозначна негативна оценка на обществото. Тези факти трябва да са обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Фактите следва да бъдат конкретизирани по време и място. Именно в това се състои и една от разликите между престъплението обида и клевета – при обидата се обективира едно лично оценъчно мнение за личността на пострадалия и до определени негови качества, което е оскърбително и унизително, докато при клеветата се разгласява невярна информация за определени позорни факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. За разлика от обидата, средствата на клеветата не е квалификация, епитет, оценка, твърдение, а факт /обстоятелство/, т. е. нещо, което се е случило в действителността и може да бъде доказано.

Втората форма на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК - умишлено приписване на неизвършено от тъжителя престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Престъплението винаги и без изключение е деяние, укримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това, че твърдението, че дадено лице е извършило конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта на този, на когото се твърди, че е извършил престъпление.

На първо място, подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 147 от НК с отправянето на описаните в тъжбата реплики към тъжителя пред служителката в РЦ 112 – Кърджали М.С.Р., която впоследствие разгласила същите чрез дежурния служител при ОД на МВР – **** на полицейските служители при РУ - ****, които са извършили служебна проверка. Съобразно тълкуването на думата “луд”, дадено в Българския тълковен речник, думата се използва за лице, което е изгубило разсъдъка си, като синоним на думата е безумен. Имайки в предвид, че всяко едно от изброените понятия създава една абсолютно негативна оценка към личността, за която се отнася, настоящия състав намира, че използваният от подсъдимия епитет от гледна точка на господстващия морал отразява една крайно отрицателна оценка за честта и достойнството на тъжителят, към който е била изречена и е от естеството да накърни доброто му име в обществото. В случая има изнесени факти, а не съждения. В инкриминираните изрази е налична конкретика, от която се приема, че се съобщават точно определени по време и място позорни факти, свързани с личността на Ю.Р., например, че е „явно луд”, „не е добре човекът и е агресивен“, „просто не е добре човекът явно“. Съдът намира, посочените квалификации, че е „явно луд”, „не е добре човекът и е агресивен“ и „просто не е добре човекът явно“ са позорящи. Те в пълна степен изразяват отрицателна оценка на личността на тъжителя. Позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към написаното от него. За осъществяването на престъплението клевета е необходимо разгласените обстоятелства да са обективно позорни. От друга страна, тези обстоятелства трябва да са неверни. Съдебната практика трайно приема, че за осъществяването на състава на посоченото престъпление не е достатъчно разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но е необходимо и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински. В тази насока изрично са Решение № 22/1995 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 17/2011 г. на ВКС, І н.о., Решение № 70/2009 г. на ВКС, І н.о. и мн. др. Безспорно казаното от подсъдимия е невярно, тъй като от събраните по делото писмени доказателства, по - конкретно писмо с Изх. № РД 29-3063/17.01.2018 г. на Директора ДПБ - с. Царев брод, приложено на л. 155 от делото, става ясно, че липсва регистрация на тъжителя за психично заболяване, не се води на диспансерен отчет към ДПБ - с. Царев брод, както и не е лекуван в посоченото здравно заведение от психично заболяване. Освен това, от събраните по делото гласни доказателства, не се установява, че тъжителят да е имал особености в характера, които да се свързват с така наречената личностова дисхармония и психическа нестабилност. При това положение следва да се счете, че изявленията на подсъдимият обективно не са отговаряли на действителността и това ообуславя необходимостта от реализирането спрямо него на наказателна отговорност за клевета, тъй като, както беше посочено, изявленията му могат да се квалифицират като неистински.

На второ място, подсъдимият е осъществил и втората форма на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК - умишлено приписване на неизвършено от тъжителя престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Престъплението внаги и без изключение е деяние, укримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това, че твърдението, че дадено лице е извършило конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта на този, на когото се твърди, че е извършил престъпление. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление, като деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление – в настоящия случай по чл. 144 от НК - „с една брадва посяга на хората“, „преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“, което в действителност тъжителят не е извършил. Клеветата е резултатно престъпление и се счита за довършено, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за приписаното на тъжителят престъпление, когато това твърдение е възприето от адресата. Освен това, не е необходимо последния да е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да било други последици. В настоящия случай твърдението, че Ю.Р. е извършил престъпление е било възприето пряко от свидетелката М.С.Р. и косвено от свидетелите И.С.Г. и И.М.И.. В настоящия случай клеветата е била нанесена в отсъствието на тъжителя, доколкото приписването на неизвършеното от тъжителят престъпление е станало първоначално в негово отсъствие, но впоследствие това обстоятелство е станало достояние и на тъжителя Ю.Р.. Подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че клеветническите твърдения ще бъдат възприети от трети лица, поради което настоящия състав намира, че класификацията на деянието следва да бъде по чл. 147, ал. 1 от НК. От съдържанието на приложеният по делото като веществено доказателство 1 бр. СД, съдържащ звукозапис на прието на 12.12.2017 г. телефонно обаждане в РЦ 112 – Кърджали, става ясно, че в подаден от подсъдимия Р. на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 и впоследствие – предаден на ОД на МВР – гр. **** сигнал се съдържат твърдения за извършено от тъжителя престъпление - „с една брадва посяга на хората“ и „преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“. В съставения от Й.Р. писмен документ /собственоръчно написано обяснение от 12.12.2017 г./ обаче не се съдържат твърдения за конфликт между двамата, за отправяне на вербални заплахи от частния тъжител Ю.Р. срещу подсъдимия Й.Р., нито пък заплахи от първия спрямо втория, реализирани с конкретни действия, насочени към него. В този смисъл е изложеното в хода на извършената от органите на полицията проверка, възложена с постановление на прокурор при Районна прокуратура – ****, а именно, че между подсъдимия и частния тъжител Ю.Р. не е възниквал словесен конфликт и последният не е отправял закани срещу него с думи или действия.

От изложеното може да се направи категоричния извод, че от материалите по делото не се доказва тъжителят да е извършил престъпление по чл. 144 от НК и да има някаква съпричастност към него, поради което не се доказва и истинността на приписаното от страна на подсъдимия престъпление. Фактът на самото приписване на престъплението не се отрича и от самия подсъдим, който в обясненията си в съдебно заседание на 14.11.2018 г. заявява: “На записа е моят глас и не оспорвам този факт.”

Също така следва да се посочи, че когато едно лице на едно и също място, в едно и също време направи едно изказване, в което се съдържат различни думи, изрази и фрази, клеветнически по естеството си, и те са насочени срещу една и също лице се извършва едно престъпление без значение от това колко различни категории клеветнически обстоятелства се разгласяват за това лице. Това обстоятелство би могло да има значение единствено при индивидуализация на наказанието.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че изричайки тези думи, същите са едновременно и позорящи и неистински, както и деецът е бил сигурен, че приписваното престъпление не е извършено от пострадалият, но е целял твърденията му да стигнат до знанието на посочените по-горе лица.

Причини за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимият и несъобразяването и незачитането на защитената от закона непрекосновеност на честта, достойнството и доброто име.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като сравнително висока – касае се за нанесена обида, с която подсъдимият е засегнал честта и достойнството на пострадалият, както и за приписване на престъпление, с което е била засегната неприкосновеността на доброто име на тъжителят в обществото и на положителната оценка за личността му.

- степента на обществена опасност на подсъдимият, която съдът преценява с оглед данните за личността му. В тази връзка следва да се отбележи, че към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил с чисто съдебно минало. Действително същият е осъждан преди около 12 години с присъда № 1336/02.10.2017 г., постановена по НОХД № 1153/ 2007 г. по описа на Районен съд – ****, влязла в законна сила на 17.10.2007 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, но е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – на 25.04.2010 г. Следва да се отбележи също така, че в случая настъпването на реабилитация е без правно значение, доколкото в настоящото производство следва да се прецени обществената опасност на извършителя. Съдебната практика приема изрично, че реабилитацията не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /арг. от Решение № 430/1996г. на ВС/. Обсъждайки личността на подсъдимият Й.И.Р. съдът взе предвид обстоятелството, че същият работи във Френския легион, което следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. Същевременно липсват отегчаващи вината обстоятелства.

- както и подбудите за извършване на престъплението – незачитане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на пострадалия в обществото и на положителната оценка за личността му.

Изложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият Й.И.Р., като наказанието бъде определено при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. За престъплението по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание „глоба“ от 3 000 /три хиляди/ лв. до 7 000 /седем хиляди/ лв. и “обществено порицание”. Съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението, извършено от подсъдимият се предвижда наказание „глоба“ от 3 000 /три хиляди/ лв. до 7 000 /седем хиляди/ лв. и “обществено порицание”. Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият е осъждан, но реабилитиран и няма отбелязани налагани мерки по чл. 78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на по 1 200 /хиляда и двеста/ лв. Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

По отношение на предявения граждански иск, предявен от страна на тъжителят Ю.С.Р. за претърпените от последната неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалата тъжителка, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият Й.И.Р., в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалата за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимият, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /арг. от т. 13 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то и допълнителните неудобства, моралните страдания, които са били причинени вследствие нанесената клевета и пр. /в т. см. Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/. Предвид на това и във връзка с претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размер 700 /седемстотин/ лева, като се вземат предвид претърпените страдания, неудобства и емоционален дискомфорт в резултат на деянието на подсъдимия и причинната връзка между тях. В останалата си част до пълния предявен размер съдът счете, че гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на тази сума.

На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимият Й.И.Р. да заплатят държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

При разпределянето на направените по делото разноски съдът отчете разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, според която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските, направени от гражданския ищец, ако е направено такова искане. С оглед изложената нормативна уредба съдът прие, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Й.И.Р. следва да заплати на тъжителката Ю.С.Р. сумата от 460.92 лева /четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Също така, съдът възложи на подсъдимия Р. и заплащането на направените от съда разноски в размер на 31.60 лв. /тридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляващи пътни разноски на свидетеля Х.А.Х., както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Освен това, съдът постанови вещественото доказателство по делото - един брой CD, съдържащ звукозапис на прието обаждане на 12.12.2017 г. в РЦ 112 – Кърджали от телефонен номер 0877739307, на основание чл. 112, ал. 4 от НПК да бъде оставено по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: