Мотиви към присъда по НОХД № 2583 по описа за 2018г. на ШРС

Подсъдимият А.М.Ч. е предаден на съд по обвинение по чл.338, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на две неустановени дати през периода 01.04.2015г.-15.06.2015г., при условията на продължавано престъпление, в землищата на гр.Шумен, кв.Дивдядово и с.Овчарово, обл.Шумен, предоставил огнестрелно оръжие- ловна карабина „ТОЗ/8-01“ на лице, ненавършило осемнадесет години, а именно- на малолетното лице М.А.Ч., роден на ***г.

НОХД № 2583/18г. по описа но ШРС е преобразувано от НОХД№488/18г. на ШРС, което с Решение №80/26.09.2018г., постановено по ВНОХД№ 259/18г. по описа на ШОС е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание. По съображения, подробно изложени в Разпореждане №2063/15.10.2018г. съдът прие, че указанията на въззивния съд за провеждане на разпоредително заседание следва да бъдат изпълнени по начин, който да не води до нарушаване на императивната разпоредба на чл.248, ал.3 от НПК. Поради това проведе разпоредително заседание, в което са обсъдени въпросите по чл.248, ал.1, т.1, т.2 и т.4-т.6, но не и този по т.3 от цитираната норма, тъй като възможността за обсъждането му е преклудирана както по искане на страните, така и по почин на съда. При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения или искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.1, т.2 и т.4-т.6 от НПК.

В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи обстоятелства, да определи на подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл.66, ал.1 от НК. Сочи, че определянето на различно наказание е процесуално недопустимо.

От своя страна подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, но не изразява конкретно становище във връзка с обвинението. Защитникът изразява становище за недоказаност на обвинението и моли подсъдимият да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият и св.К.Д. били съпрузи, като от брака си имали едно дете- М.А.Ч., роден на ***г. Тримата живеели заедно с дъщерята на подсъдимия от предходен брак-М.А.Ч., в жилище, намиращо се в гр.Шумен, кв.Дивдядово, ул.“Вела Благоева“ №9. През 2015г. настъпила фактическа раздяла между подсъдимия и свидетелката, като на 01.04.2015г. последната напуснала семейното жилище и взела със себе си сина си М.. Малко по-късно, на 08.05.2015г. малолетният се завърнал в дома на баща си, където останал да живее преимуществено, но продължавал да поддържа контакти и с майка си. Подсъдимият бил дългогодишен ловец и имал издадени разрешения за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия, като притежавал такива, между които и две ловни карабини- „ИЖ МР-18МН“ с №101883621 и „ТОЗ/8-01“ с №Х6332. След завръщането на сина му в семейното жилище, на неустановена дата през периода 01.04.2015г.-15.06.2015г. подс.Ч. излязъл заедно с него в района на землището на кв.Дивдядово на гр.Шумен, като взел със себе си ловна карабина „ТОЗ/8-01“. В близост до хартиена мишена, върху която личали следи от произведени изстрели, подсъдимият предоставил карабината на малолетния, който позирал с оръжието до мишената и бил заснет с ползвания от последния мобилен телефон.

На неустановена дата през периода 01.04.2015г.-15.06.2015г. подсъдимият се уговорил със свой приятел-св.Д. М., да го посетят в пчелина му, намиращ се в землището на с.Овчарово, обл.Шумен, където щял да се намира и св.С.В., също приятел на Ч.. Подсъдимият взел със себе си сина си М. и дъщеря си М., за да си направят пикник. Тримата се срещнали със свидетелите М. и В., като докато свидетелите работели по намиращ се на пчелина фургон, подсъдимият приготвил храна. В хода на деня на св.М. се наложило да отиде с автомобила си до района на с.Костена река, но аварирал и се наложило св.В. да отиде и да го изтегли със своето превозно средство. Междувременно подсъдимият се разходил заедно с децата в гората. Същият отново носел ловна карабина„ТОЗ/8-01“. Докато се разхождали в отсъствието на свидетелите М. и В., подсъдимият предоставил на сина си посочената карабина, която била заредена, за да произведе изстрел. Малолетният седнал на земята, взел карабината с двете си ръце, прицелил се и стрелял. След произвеждането на изстрела подсъдимият, който стоял до сина си в клекнало положение, взел оръжието от ръцете му. На тези действия присъствала и дъщерята на подсъдимия-М.Ч., която заснела видеозапис с мобилния си телефон. Същата направила и снимка на брат си, който позирал с карабината, като подсъдимият стоял до детето и придържал оръжието с една ръка. Впоследствие при една от срещите си със св.Д. малолетният споделил, че подсъдимият му е предоставил карабината, за да се снима и за да произведе изстрел, като ѝ показал запазените в паметта на телефона му снимки и ги изпратил и на нейния апарат. Свидетелката се разтревожила от обстоятелството, че синът ѝ е имал достъп до оръжие и сезирала РУ-Шумен със съответна жалба. Малко по-късно същата установила, че в паметта на телефонния апарат на М.Ч. се съхранява и видеозапис на действията на детето и на подсъдимия, като изпратила видеоклипа към мобилния си телефон. В хода на извършената по повод жалбата проверка свидетелката предоставила на полицейски инспектор Г.Г. CD, на който бил записан посоченият видеоклип, а впоследствие- и цветни снимки на хартиен носител. След извършената проверка било образувано и досъдебно производство, след приключването на което в ШРС бил депозирал съответен обвинителен акт срещу подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- от показанията на свидетелите К.Д.Д., С.М.В. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК и по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/, К.П.К. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, М.П.П., Г.В.Г., Д.Й.М. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК и по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, Т.Й.Й. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/ и Д.С.Г. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК/, а също и от заключенията на назначените видеотехническа и идентификационна експертиза, съдебно-балистична експертиза /Протокол №38/, балистична експертиза /Протокол за извършена експертиза №16/БАЛ-185/, видеотехническа експертиза /Протокол за извършена експертиза №16/ИДИ-179/, допълнителна комплексна балистична и видеотехническа експертиза /Протокол за извършена експертиза №17/БАЛ-35/ и втора допълнителна комплексна балистична и видеотехническа експертиза /Протокол за извършена експертиза №18/БАЛ-1/, от приложените веществени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Измежду събраните гласни доказателствени средства с най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите К.Д.Д. и Г.В.Г.. Макар и да не е очевидец на деянията, св.Д. възпроизвежда направено пред нея изявление на М.Ч., че се е снимал с оръжие и е произвел изстрел с такова, както и че последното му е било предоставено от баща му. Следва да се отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. Свидетелката също така лично е възприела направените снимки и видеозапис, като е категорична, че разпознава хората на снимките и видеоклипа, а именно- М. и баща му /подс.Ч./. Достоверността на показанията на свидетелката е оспорена от защитника, който изтъква заинтересоваността и предубедеността на последната, предвид данните за крайно влошените ѝ отношения с подсъдимия. В практиката си обаче ВКС изтъква, че свидетелските показанията не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната заинтересованост на лицето, а при наличие на такава заинтересованост съдът следва при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. Обективността и добросъвестността на показанията се преценява след съпоставка с всички други преки и косвени годни доказателства /Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК/. В случая показанията на св. Д. са напълно подредени и логични, като кореспондират и на останалите обективни доказателства по делото. Както в подадената жалба /приобщена в качеството на писмено доказателство/, така и пред св.Г., а впоследствие и пред съда, свидетелката последователно твърди едни и същи обстоятелства. От своя страна св.Г.Г. потвърждава изцяло твърденията на свидетелката за изявленията, които е направила пред него и за снимките и записите, които му е предоставила. Посоченият свидетел не се намира в някакви особени добри или лоши отношения нито със свидетелката, нито с подсъдимия, като по никакъв начин не може да се счете за заинтересован или предубеден. Като напълно безпристрастен и обективен свидетел, същият предоставя информация от съществено значение за изясняването на делото. На първо място, показанията му налагат извода за достоверността на показанията на св.Д., тъй като изявленията на двамата напълно кореспондират помежду си. Св.Г. също така заявява категорично, че разпознава на снимките и видеозаписа М. и А.Ч.. Съдът намира обаче, че не следва да коментира и съобразява показанията на свидетеля в частта, в която се възпроизвеждат изявления на подсъдимия. Установената в последно време съдебна практика приема за недопустимо основаването на фактическите изводи на съда на извънпроцесуалните обяснения на подсъдимия, дадени по време на оперативна беседа с него, тъй като с разпита на свидетеля се допуска заместване на обяснения, дадени от обвиняемия по съответния процесуален ред, с обяснения, дадени от него в хода на оперативна беседа /Решение № 180 от 1.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 393/2015 г., I н. о., НК/. В Решение № 626/2011 г., І н.о., ВКС, също е посочено изрично, че „в случаите на приобщаване на информация, предоставена от обвиняемото лице за обстоятелствата, включени в предмета на доказване чрез способ, различен от разпита на обвиняем, е налице заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния кодекс правила за събиране и проверка на доказателствата.”. Поради това съдът не основа фактическите си изводи на показанията на свидетеля в тази им част. С най-голямо значение при оценката на достоверността на показанията на св. Д. се явяват приобщените като веществени доказателства фотоснимки и видеозапис, които отразяват извършването на отделните деяния. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС и мн. др.). От заключението на назначената видеотехническа и идентификационна експертиза се установява, че в представеният за изследване видеозапис не са установени следи от манипулация или намеса върху записаната информация. Следи от манипулация или намеса върху записаната информация не са открити и от вещите лица, изготвили заключението на назначената видеотехническа експертиза /Протокол за извършена експертиза №16/ИДИ-179/. При това положение посочените веществени доказателства се явяват от решаващо значение за фактическите изводи на съда, тъй като са изцяло обективни, неповлияеми от субективизъм и отразяват извършването на двете отделни деяния.

Показанията на свидетелите В. и М. не допринасят съществено за изясняването на делото. Двамата не са присъствали при извършването на деянията и нямат лични възприятия в тази насока. Информацията в показанията им касае основно общата обстановка около извършването на второто деяние, като въз основа техните твърдения се установява преди всичко обстоятелството, че двамата не са присъствали през цялото време в района на пчелина, а в определен момент са се намирали в района на с.Костена река. Поради това твърденията на двамата, че не са виждали занимания с оръжие през този ден, не опровергават обвинението, тъй като подсъдимият е имал възможност да извърши деянието докато същите са отсъствали. Основателни са и доводите на прокурора, че показанията на посочените свидетели потвърждават достоверността на тези на св.Д., която не е присъствала при това посещение на пчелина и е имала възможност да научи съответните подробности единствено в разговор със сина си. В показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство на 01.12.2015г. св.М. заявява също, че разпознава на предявените му снимки подсъдимия и синът му М..

Показанията на св.К.К. също не са от особено значение за изясняването на делото, доколкото същият последователно твърди, че не е присъствал на събирането в землището на с.Овчарово. При положение, че свидетелят не предоставя никаква информация в тази насока, вероятността все пак да е присъствал на това събиране е без особено значение за настоящото наказателно производство. В показанията на св.К. от значение за разкриването на обективната истина е единствено изявлението му, че на предявените му снимки и видеоклип същият е разпознал братовчед си М. и вуйчо си- подс.Ч.. Заявил е и че калъфът за оръжие, заснет на снимките, му е познат и го е виждал в дома на подсъдимия.

С по-голямо значение за формирането на фактическите изводи на съда са показанията на св.М.П.. По отношение свидетеля не са установени данни за наличие на мотив за отклоняване от истината, като няма основания твърденията му да не бъдат кредитирани. Същият възпроизвежда изявление на М.Ч., направено в негово присъствие, като последният се е похвалил, че е стрелял с пушка. Към този момент двамата са били в близки приятелски отношения и са поддържали чести контакти, което повишава достоверността на изявлението на М.Ч. пред свидетеля.

В хода на разследването, на 12.05.2017г. подсъдимият предал доброволно предмет с вид на пушка с монтиран оптичен мерник „BSA“, с тъмнокафяви приклад и ложа, опакован в калъф за пушка, сива на цвят, на червени, жълти и зелени листа, като заявил, че това е реплика на ловна карабина ТОЗ/8-01, предназначена за забавление на сина му, както и че именно тази играчка е заснета на приложения по делото видеоклип. В хода на съдебното производство защитникът също поддържа последователно твърдението, че на снимките и видеозаписът малолетният е заснет с играчка /“реплика“/, а не с истинско огнестрелно оръжие. Във връзка с обосноваване на линията на защитата са допуснати до разпит като свидетели лицата Т.Й.Й. и Д.С.Г., който твърдят, че М.Ч. действително е притежавал имитация на пушка, която приличала на истинска. Двамата сочат също, че играчката е погинала през м.март 2016г. /преди приобщаването на описания обект като веществено доказателство/, но заявяват, че им е било споделено, че репликата впоследствие е била възстановена. Твърдения за наличие на подобна играчка се съдържат и в показанията на св.М.. От своя страна свидетелите Д., М.П. и К.К. /пред друг състав на съда/ заявяват, че не им е известно М.Ч. да е притежавал такава играчка. Показанията на последните трима свидетели поставят под съмнение обстоятелството, че малолетният е притежавал такъв предмет към момента на извършване на деянията. От особено съществено значение в тази насока са показанията на св.П. /за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани/, който към този период е бил близък приятел на М.Ч. и „споделяли доста неща“. При това положение е незначителна вероятността да не забелязал и да не е играл с подобна вещ при посещенията си в дома на подсъдимия. От решаващо значение при преценката дали на снимките и видеозаписът е закрепено истинско оръжие или реплика, непритежаваща характеристики на такова обаче, са заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи. В заключението на видеотехническата и идентификационна експертиза /Протокол №2 от 08.01.2016г./ се приема, че детето, заснето на видеозапис, държи в ръцете си видимо пушка с оптически прицел, както и че момчето е произвело изстрел, придружен с откат на оръжието. Констатирано е наличието на пълен синхрон на действията със звуковите ефекти, характерни за възпроизвеждането на изстрел. Установено е и наличие на сходни общи признаци на заснетото оръжие с тези на представен сравнителен материал от ловна карабина ТОЗ/8-01 с №Х6332. След проведен сравнителен анализ вещото лице е формирало извода, че е заснета ловна карабина ТОЗ/8-01 както на видеозаписа, така и на приложените фотоснимки. Качеството на записа и на фотоснимките обаче не е позволило отграничаване на частни признаци, индивидуализиращи оръжието. В съобразителната част на заключението е посочено, че произвеждането на изстрел е придружено с откат на оръжието и изхвърчане на гилзата от затвора на оръжието. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че се касае за предмет, наподобяващ гилза. От заключението на балистичната експертиза /Протокол №38 от 12.03.2016г./ се установява, че изхвърлянето на гилзата след произведен изстрел с ловна карабина ТОЗ/8-01 се осъществява с издърпване на затвора в задно положение, а не автоматично. При това положение съдът приема, че е налице известна неточност в заключението на видеотехническата и идентификационна експертиза, което обаче не рефлектира върху достоверността ѝ в останалата част. В заключението на балистичната експертиза, изготвена от вещо лице към НИКК-МВР /Протокол №16/БАЛ-185/ също се приема, че на видеозаписа е заснето оръжие, както и че същото показва сходства в общи признаци с притежаваната от подсъдимия карабина ТОЗ/8-01 с №Х6332, но отново не са установени индивидуализиращи /частни/ признаци, по които да може да се даде категорично заключение дали оръжието, заснето на видеозаписа, е представената за изследване ловна карабина. Установено е, че отката, който се получава при изстрел с посочената карабина, е много слаб, какъвто се наблюдава и при изстрела на видеозаписа. Вещото лице, изготвило първата от обсъдените балистична експертиза също посочва, че произвеждането на изстрел с ловна карабина ТОЗ/8-01 с №Х6332 е придружено с пренебрежимо малък откат. От съществено значение за формиране на извода на съда, че се касае за огнестрелно оръжие, а не за реплика, е и заключението на видеотехническата експертиза /Протокол №16/ИДИ-179/, изготвено от експерти към НИКК, в което отново се приема, че на записаният файл е заснето изображение на момче, държащо дългоцевно оръжие с оптичен прицел, което произвежда изстрел. Констатирано е преминаване на обект с неустановен характер по траектория под ъгъл на цевта на пушката. Установено е движение на пушката назад след произвеждането на изстрела, наподобяващо относително слаб откат. Констатирано е, че характеристиките, с които е извършен видеозаписа, не оказват въздействие върху звуковите и светлинните ефекти, възникващи вследствие на боравенето с оръжието. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че заснетият обект от неизвестен характер може да бъде от всякакво естество /включително едро насекомо/, като не може да се каже, че се касае за гилза. С най-голямо значение в подкрепа на обвинението е заключението на двете допълнителни комплексни балистични и видеотехнически ескпертизи, изготвени от вещи лица към НИКК-МВР, назначени за проверка на твърденията на подсъдимия. В заключението на първата /Протокол№17/БАЛ-35/ се приема, че най-вероятно заснетата във видеоклипа пушка не е пневматична, а е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ; същата не е направена трайно негодна за употреба като оръжие чрез деактивиране и не е нестреляща реплика /имитация/ на оръжие. По особено категоричен начин въпросът е решен в заключението на втората комплексна балистична и видеотехническа експертиза /Протокол №18/БАЛ-1/, в заключението на която се приема категорично, че не е възможно във видеозаписа и снимките към делото да е заснета представената имитация на пушка.

Предвид събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Като обобщение следва да се посочи, че приложените като веществени доказателства снимки и видеозапис нямат следи от манипулация или намеса върху записаната информация. Върху тях са заснети две лица, за които от показанията на посочените по-горе свидетели се установява по несъмнен начин, че са подсъдимият и малолетният му към този момент син М.Ч.. Основателни са доводите на прокурора, че установяването на самоличността на заснетите лица със свидетелски показания е допустимо. В случая не се касае за процесуално-следствено действие разпознаване по смисъла на НПК. Установената съдебна практика приема последователно, че разпознаване на видеозапис може да извърши всеки свидетел, който познава лицата, които са на записа и носи наказателна отговорност за показанията си /Решение №384/14г. на ВКС, I н.о., Решение №11/15г. на III н.о. и др./. Установено е на следващо място, че на снимките и видеозаписа малолетния държи огнестрелно оръжие, с което в единия случай произвежда изстрел. Обстоятелството, че се касае за оръжие, а не за нестреляща имитация /реплика/ на такова се изяснява по категоричен начин от заключенията на коментираните експертизи. Макар и заключенията на назначените експертизи по начало да не са задължителни за съда, в случая липсват каквито и да било основания за съмнение в достоверността и обективността на заключенията. Същите са изготвени от специалисти, притежаващи съответните специални знания, мотивирани са убедително, логично и последователно, като кореспондират не само на останалите доказателства по делото, но и помежду си. При това положение липсват основания изводите на вещите лица да не бъдат кредитирани, а твърденията, че се касае за играчка, а не за оръжие, се явяват недоказани и неубедителни. От доказателствата по делото се налага и извода, че оръжието е предоставено, т.е.- предадено във фактическа власт на малолетния, именно от подсъдимия. Подс.Ч. е ловец и притежава огнестрелни оръжия. От заключенията на коментираните експертизи се установява, че както на видеозаписа, така и на приложените фотоснимки е заснета ловна карабина ТОЗ/8-01, каквато към този момент подсъдимият е притежавал. Вещите лица посочват, че произвеждането на изстрел с ловна карабина ТОЗ/8-01 е придружено с пренебрежимо малък откат, какъвто се наблюдава и във видеозаписа. При това положение е безспорно, че подсъдимият е имал възможност да предостави оръжие от вида на заснетото на своя син. От страна на защитата се излагат пространни доводи за недоказаност на обстоятелството, че процесната вещ е предоставена на малолетния от подсъдимия, тъй като не е установено, че заснетият предмет е идентичен с иззетата от дома на последния ловна карабина. Изтъква се също, че на записа подсъдимият взема от ръцете на сина си вещта, но не е заснето същият да му я предава, от което защитникът формира извод за недоказаност на обвинението. Действително, вещите лица сочат, че поради качеството на снимките и записа не е могло да бъдат установени индивидуализиращи /частни/ признаци, по които да може да се даде категорично заключение дали оръжието, заснето на видеозаписа, е представената за изследване ловна карабина. Съдът намира обаче, че невъзможността да се идентифицира категорично заснетото оръжие не обуславя отпадането на наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като е безспорно установено, че същият е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Въпросът за идентичността между притежаваната от подсъдимия ловна карабина и оръжието, което е било предоставено на малолетния, е без съществено значение за изясняването на фактическата обстановка. Съставът на престъплението би бил осъществен и ако конкретното оръжие не бъде намерено, а и ако извършителят по начало не притежава такова. Това обаче по никакъв начин не би довело до недоказаност на въпросите по чл.102, т.1 от НПК, след като същите се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства с безспорна достоверност. За реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия е достатъчно да се докаже, че същият е предоставил огнестрелно оръжие на ненавършило пълнолетие лице, независимо дали може да се установи и посочи конкретната карабина или изясняването на това обстоятелство е невъзможно. Да се приеме обратното би означавало например да бъде оправдано лице, доказано извършило убийство, само защото не може да бъде установена самоличността на жертвата. На следващо място, при решаването на въпросите за виновността на подсъдимия следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, а не отделни такива изолирано. В случая от съществено значение са показанията на св.Д., пред която малолетният е заявил, че оръжието му е било предоставено не от друг, а именно от баща му. Липсва каквато и да било логична причина детето да е твърдяло пред майка си неистина. Това изключва възможността карабината да му е била предоставена от неустановено по делото лице или детето само да я е взело. Следва да се отбележи и че е крайно невероятно трето неустановено по делото лице да предостави на сина на подсъдимия огнестрелно оръжие от същия вид като притежаваното от последния. Също толкова нелогично е и при подобна ситуация подсъдимият да не се намеси, а спокойно да наблюдава сина си, който борави с оръжие и произвежда изстрел. Напротив, от показанията на св.Д., от обстановката, която е отразена на видеозаписа и от заснетото поведение на подсъдимия, който спокойно наблюдава сина си, докато произвежда изстрел, се налага единствено възможния извод, че оръжието е било предоставено на малолетния не от друг, а от подс.Ч.. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). Доколкото всички събрани доказателства за авторството на деянието, макар и косвени, в своята съвкупност налагат единствения извод за виновността на подсъдимия и при липсата на достоверни доказателства, разколебаващи обвинението, съдът приема същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. В практиката си ВКС изрично и последователно приема, че осъдителната присъда може да се изгради само върху косвени доказателства /Решение №70/95г. на III н. о.; Решение № 80/79г. на II н. о. и др./.

Доколкото събраните по делото доказателства в напълно достатъчна степен изясняват фактическата обстановка по делото, съдът счете за неоснователно искането от страна на защитника за назначаване на допълнителни експертизи по поставени от него въпроси. По делото са събрани напълно достатъчно и достоверни доказателства относно сочените от защитата обстоятелства, а събирането на допълнителни такива не е необходимо. По принцип съдът не е длъжен да удовлетворява всички претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени чрез други доказателствени средства и способи на доказване /Решение №468/08г. на ВКС, III н.о./. Съдебната практика трайно приема, че е право на съда да вземе решение по допустимостта на доказателствени искания, упражняването на което не е произволно, а основано на оценката за възможността да бъдат установени новооткрити обстоятелства /Решение №415/12г. на ВКС, II н.о./. В случая обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са установени по несъмнен начин от събраните доказателства. При това положение съдът няма не само правото, но и задължението да уважава нови доказателствени искания, тъй като това би било в разрез с необходимостта от приключване на делото в разумен срок и от правилата за процесуална икономия.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият действително е осъществил състава на престъпление по чл.338, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на две отделни дати е предоставил огнестрелно оръжие- ловна карабина „ТОЗ/8-01“ на лице, ненавършило осемнадесет години, а именно- на малолетното лице М.А.Ч., роден на ***г. /видно от приложените писмени доказателства/. Касае се за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, а именно- преносимо цевно оръжие, което произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество- обстоятелство, установено въз основа заключенията на коментираните експертизи. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.338, ал.2 от НК предвижда наказателна отговорност не само за предоставяне на огнестрелно оръжие, но и на неогнестрелно такова по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОБВВПИ. Неогнестрелни оръжия са пневматични и газови и сигнални оръжия /чл.4, ал.5 от с.з./, при което възраженията на защитника, че е възможно оръжието да е било пневматично, са неоснователни, тъй като и при това положение би бил осъществен състава на процесното престъпление. Отделните деяния са извършени в кратък срок едно след друго /в рамките на период от около два месеца и половина, определен от датата на фактическата раздяла между подсъдимия и съпругата му и датата на подаване на жалба от последната /, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Предвид сходствата в обстановката около извършването на двете деяния съдът приема, че последващото деяние се явява продължение на предшестващото по такъв начин, че еднородните прояви на дееца се обединяват в едно цяло поради наличие на субективна и обективна връзка между тях /в такава насока е Решение № 542 от 27.XI.1987 г. по н. д. № 603/87 г., II н. о./. Периодът, през който са извършени двете деяния, е по-малък от едногодишния срок, възприет от съдебната практика като максимален допустим такъв, с оглед приложението на чл.26, ал.1 от НК.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието на подсъдимия Ч. съдът отчете обстоятелството, че ВНОХД№259/18г. на ШОС е образувано по жалба на подсъдимия, а протест от ШРП не е бил подаден. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.337, ал.2, т.1 от НПК е в действие принципът за забрана на reformation in pejus, а именно- забрана за влошаване положението на обжалващия. Доколкото при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд наказанието е било определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК в минималния допустим от закона размер, а именно-3три месеца лишаване от свобода, определянето на различно наказание в случая е процесуално недопустимо. Поради това настоящият състав не следва да обсъжда смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като няма друга процесуална възможност, освен да наложи на подсъдимия наказание в посочения размер. По аналогични съображения изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, за същия изпитателен срок- от три години.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът върна на подсъдимия приложеното по делото веществено доказателство-1бр. предмет с вид на пушка с монтиран оптичен мерник, с тъмнокафяви приклад и ложа, опакован в 1 бр. калъф за пушка.

На основание чл.301, ал.1, т.11, вр. с чл.112, ал.4 от НПК съдът прие, че иззетите като веществени доказателства 3бр. дискове с разпечатки по ЗЕС, 2бр. снимки на хартиен носител и 3бр. дискове, приложени съответно на л.56, л.58 и л.60 от том 1 на Досъдебното производство, следва да се оставят по делото.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Ч. да заплати в полза на държавата направените разноски в общ размер на 1277.88 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: