Мотиви към присъда по НОХД № 2586 по описа за 2018г. по описа на ШРС

От ***ска районна прокуратура, на 03.10.2018г. е внесен в Районен съд гр.*** обвинителен акт по ДП №643/2018г. по описа на РУ - ***, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу М.Т.П., ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, безработен, неженен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл.152, ал.1, т.2 пр. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият, на 22.05.2018г. в ******, се съвкупил с лице от женски пол –Т. И.Н., с ЕГН **********, като я принудил към това със сила– престъпление по чл.152, ал.1, т.2 пр. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура гр.*** поддържа така възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.54 от НК, за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 пр.1 от НК да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да се изтърпи ефективно .

Защитникът на подсъдимия счита, че подсъдимият не е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда да го признае за невиновен, а алтернативно предлага за налагане на наказание в минимално предвидения законов размер. Подсъдимият заявява, че се признава за виновен, като твърди, че всъщност е правил доброволен секс с пострадалата. В последната си дума моли съда да му бъде наложено възможно най- лекото наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е криминално проявен, осъждан за престъпления от общ характер. Живее на семейни начала, има три деца.

На инкриминираната дата подсъдимият живеел на квартира в гр. ***, находяща се на ул. „Ж.П.“ № 16, заедно със своята племенница – пострадалата Т. И.Н..

На 22.05.2018г., около 04:00 часа, пострадалата свидетелка Н. станала от сън и започнала да се приготвя за работа. Непосредствено след излизане от тоалетната, тя видяла вуйчо си да стои пред нея гол от кръста надолу. Тя го попитала защо е в този вид, а той, без да отговори, хванал пострадалата за ръката, казал й да тръгва и я бутнал върху неговото легло. От силната уплаха, Н. не могла да окаже никаква съпротива. Подсъдимият свалил дънките и бикините, с които Н. била обута и проникнал с половия си орган във влагалището на пострадалата. От половия акт последната изпитала силна болка и получила обилно кръвотечение. След половия акт, подсъдимият еякулирал върху чаршафа. Пострадалата Н. получила кръвотечение, но отишла до местоработата си в гр. ***, на *****, по - късно тя била откарана в ЦСМП при МБАЛ гр. ***, поради полученото обилно кръвотечение.

По делото са изготвени съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 77/2018г. и Съдебно - психиатрична експертиза на пострадалата Н..

Били иззети веществени доказателства с протоколи за доброволно предаване от 22.05.2018г. -плик за завивка, бял на цвят, размери 1,9 /1,3м; калъфка за възглавница, бяла на цветя, с размери 0,75/0,70 м.; синя памучна хавлия с размери 1,4/1,2 м; лицева дамаска на матрак, кафеникава, на шарки; плик за завивка, шарен, с размери 1,8/ 1,3м.; черни дамски боксерки, с розов кант; шарен чаршаф с размери 2,2/ 1,8м; бял потник с надпис и знак Adidas в областта на гърдите - вляво, както и на гърба и с черни ленти от двете страни; 1 бр. горнище на анцунг - тип суичер, сиво на цвят, с надпис „AREOEATOIA"; 1бр. дънки марка "Bershкa" - сини на цвят; 1 бр. тениска, черна на цвят, с надпис и знак „Adidas” на лицевата част, надпис “ОЗ” на лицевата част, в областта на гърдите, надпис и знак „Adidas” на десния ръкав; 1 бр. текстилен тампон, поставен в торбичка от кухненско руло.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена, въз основа на част от обясненията на подсъдимия, на показанията на свидетелите С. и М. и от показанията на пострадалата свидетелка Т.И.Н., от присъединените на основание чл.283, ал.3 от НПК, писмени доказателства по делото, както и от веществените доказателства, приложени по делото .

Фактическата обстановка, изложена по-горе, се потвърждава и от изготвената в досъдебното производство и приета от съда съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 77/2018г. на пострадалата Т.Н., която дава заключение, че при проведените прегледи, се установило наличие на една прясна дефлорационна щърбина между 6-7 часа на циферблата на часовника, достигаща до основата й; разкъсване на лигавицата на влагалищната стена в основата на щърбината, с кръвонасядане; кръвонасядане по свободния ръб на девствената ципа в 3 часа по циферблата на часовника; червеникаво охлузване по вътрешната страна на лявата малка срамна устна; една стара щърбина в 9 часа по циферблата на часовника.

Установените травматични увреждания на външните полови органи на освидетелстваната са причинени по механизъм на натиск и разтягане на влагалищната стена. Същите могат да бъдат получени при полов акт. Давността им е около едно денонощие.По отношение на установената дълбока щърбина в 9 часа по циферблата на часовника, експертът е посочил, че се касае за стара матурирана непълна дефлорационна щърбина, тъй като при предходно освидетелстване на Н. по друго ДП, на 31.12.2017г., такава е липсвала, като посочва, че давността й е три седмици.

Експертът е посочил, че установените травматични увреждания могат да бъдат получени по начина, описан от пострадалата и са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаната по – горе фактическа обстановка се потвърждава и от назначената и изготвена в съдебното производство и приета от съда допълнителна съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 150/2018г. Вещото лице посочва, че на поставения въпрос: Дали получените травматични увреждания на пострадалата могат да бъдат получени в условията на доброволен полов акт, не може да отговори. Същевременно експертът заключава, че от медицинска гледна точка възможните причини да се получат такива увреждания, са различни, най-често се касае за грубо и рязко проникване във влагалището, липса на физиологична лубрикация на влагалището у жената, явно анатомично несъответствие между половите органи на извършителя и пострадалата /по - често при деца/, неизползване на лубриканти и др.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка е и изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно - психиатрична експертиза на пострадалата, по която експертът дава заключение, че вследствие на упражненото сексуално насилие на 22.05.2018г., пострадалата е преживяла остър стрес, последван от Разстройство в адаптацията, със смесено нарушение на емоциите и поведението, чиито симптоми са в процес на редуциране, но все още персистират, макар и с по-малка интензивност. Експертът сочи, че по време на деянието пострадалата е изпаднала в състояние на остър стрес, проявен със зашеметеност и страх, с невъзможност за обсъждане на алтернативно поведение и противодействие, като освидетелстваната е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея и е могла да ръководи постъпките си. Вещото лице сочи, че Н. може правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и че е със запазени психични годности за участие в досъдебното производство.

Съдът кредитира свидетелските показания на С. и М. и на пострадалата изцяло, тъй като те са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и разкриващи фактическа обстановкаь водеща до единствен извод. Съдът кредитира показанията им и доколкото в тях се съдържат данни, които са относими и допринасят за изясняване на делото от фактическа страна относно събитията, случили се непосредствено след деянието, установяващи състоянието на пострадалата.

В съдебно заседание, проведено на 20.11.2018г., на стр. 59 от делото, свидетелката М. заяви: “…Тя каза, че не й е до шега, че вуйчо й я изнасилил……В един момент Т. излезе, но беше цялата в кръв и каза: „Д. много ми е лошо. Не се чувствам добре“…когато ми се обади сутринта, гласът й не беше нормален, както друг път ….Гласът й трепереше, говореше много тихо …като я видях, беше пребледняла, жълта , с широки гащи, нямаше и бельо …само разбрах :“ Вуйчо ме изнасили .На мен ми е лошо, не се чувствам добре“.

Свидетелката С.Й., в съдебно заседание, проведено на 20.11.2018г., на стр. 66 от делото, заяви :“ ….Т. ми каза, че вуйчо й я изнасилил, че не се чувства добре и кърви …Преди да тръгнем към спешното, я попитах дали има документи за самоличност в себе си .Тя ми каза, че са в квартирата, но я е страх да влезе сама, защото вуйчо й може да е там…..Т. каза, че вуйчо й я изнасилил рано сутринта, същия ден, някъде около 5 часа….“

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която същият излага твърдения, че е осъществил полов акт със съгласието на пострадалата, че не е употребил сила. В тази си част, тези показания имат характер на защитна версия на подсъдимия срещу обвинението, по което се защитава и имайки предвид, че тези обяснения са изолирани и не се подкрепят, а са в противоречие на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като: подсъдимият отрича употребата на сила, но от друга страна, от заключението на съдебно-медицинската експертиза категорично се установява, че са налице получени увреждания на външните полови органи, при прегледа на пострадалата.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му. Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.152, ал.1, т.2, пр. 1 от НК, поради следното:

*Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват съблюдаването на половия морал в обществото, на половата нравственост, на свободата за формиране на волята и избор на поведение и телесната неприкосновеност на личността.

*От обективна страна престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, е двуактно – изпълнителното деяние се изразява в принуждаване на жертвата към съвкупление чрез използване на сила и осъществяване на самото съвкупление без нейно съгласие.

В настоящия случай, подсъдимият, чрез своите действия, се е съвкупил с лице от женски пол, което не е било съгласно за това, като го е принудил за това, употребявайки сила –хванал я за ръката, сложил я на леглото и разпоредил:„Така ще стоиш“, съблякъл я насила, наредил: „Тук ще стоиш“, въпреки несъгласието на пострадалата /бутах го, крещях му: „Недей“, но той все едно никой няма там“; Аз се съпротивлявах през това време, бутах го и виках: “Недей.Какво правиш“.

Съдът намира, че пострадалата е била поставена при такива обстоятелства, че като не вижда друг изход, се съвъкупява с дееца, въпреки вътрешното си несъгласие /Решение № 520/1973г. - II отд. на ВКС, Решение № 69/1972г. - I отд. на ВКС/, като така употребената принуда е била от естество да сломи съпротивата й, с цел да се съвъкупи с нея. Пострадалата сочи, че е показала несъгласието си за съвъкупление, като съдът приема, че употребената сила спрямо нея, в комбинация със състоянието на остър стрес, е обусловило осъществяването на посегателството. Деянието е довършено със самия факт на съвкупление. Липсата на съгласие се извежда от целия доказателствен материал по делото. В този смисъл, още с излизането на пострадалата от тоалетната и фактът, че вижда подсъдимия да я чака „гол до кръста, целият треперещ“, се заражда чувството на страх и предусещането, че нещо лошо може да й се случи: „Аз се шокирах„.

В този смисъл, разпитана в съдебно заседание, пострадала заявява: “Той ме хвана за ръката – целият трепереше …Сложи ме на леглото и каза: „Така ще стоиш, така ще правиш“ Попитах го какво прави с мен .Той не реагираше …”.

Между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на изнасилването, съществува функционална връзка, тъй като използваната сила в случая се явява начин, метод за парализиране на съпротивата на пострадалата, която въпреки това, е показала своето несъгласие, което съвпада по време с принудата, т.е. принудата не само обективно предхожда или съпровожда онези части от изпълнителното деяние, с което те се довършват, но и субективно е свързана с тях.

В горния смисъл е и заключението на изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза, съгласно която по време на деянието пострадалата е изпаднала в състояние на остър стрес, проявен със зашеметеност и страх, с невъзможност за обсъждане на алтернативно поведение и противодействие.

Поради изложеното, съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че в настоящия случай не се доказа използването на сила спрямо пострадалата. В този смисъл съдът съобрази, че константната практика на ВКС и правната теория по този въпрос приема, че в конкретната ситуация може и самата обстановка да въздейства по начин, възприеман от пострадалата като заплаха, стига да са налице две условия, а именно: първо да създава обективно състояние на безизходност и реална възможност за накърняване на половата неприкосновеност на пострадалата и второ – да бъде заявено или подсказано/или да са предприети действия, както е в случая/ по недвусмислен начин, поведение за съвкупление. От материалите по делото може да се направи категоричният извод, че в настоящия случай са налице и двете условия. Първо - пострадалата се е намирала в обективно състояние на безизходност, обусловено от присъствието на мъжа - авторитет-неин родственик - вуйчо, брат на нейната починала майка, много по - силен физически.

Реалната опасност за засягане на половата й неприкосновеност е била ясно манифестирана от страна на подсъдимия, употребявайки сила чрез хващането й за ръката и поставянето й на леглото и заявявайки й със заповеднически тон къде да стои и какво да прави. Налице са достатъчно доказателства и относно наличието на ясно манифестираното от страна на подсъдимия желание за осъществяване на съвкупление с нея, което се извежда при преценка на цялостното му поведение по време на деянието, а и преди това – чакал я гол до кръста, до вратата на тоалетната. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай е безспорно доказано наличието на използваната от страна на подсъдимия сила спрямо пострадалата Н..

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалата се установява, че са налице увреждания - една прясна дефлорационна щърбина между 6-7 часа на циферблата на часовника, достигаща до основата й. Разкъсване на лигавицата на влагалищната стена в основата на щърбината, с кръвонасядане. Кръвонасядане по свободния ръб на девствената ципа в 3 часа по циферблата на часовника .Червеникаво охлузване по вътрешната страна на лявата малка срамна устна, една стара щърбина в 9 часа по циферблата на часовника. Установените травматични увреждания на външните полови органи на освидетелстваната са причинени по механизъм на натиск и разтягане на влагалищната стена. Същите може да бъдат получени при полов акт. Давността им е около едно денонощие, а това напълно кореспондира с показанията на пострадалата като място на уврежданията и начин/механизъм на получаването им.

Пострадалата е постоянна в своите показания, които са в логическа връзка и обусловеност. Същата не спестява от известните й факти, независимо от неудобството, което изпитва. Други доказателства, в подкрепа на това обвинение, са свидетелските показания на разпитаните свидетели М. и С., които, макар и да не са били преки очевидци на деянието, са придобили непосредствени впечатления за състоянието, в което се е намирала пострадалата, непосредствено след осъщественото спрямо нея деяние по чл.152 от НК и което, от своя страна, също е достатъчно красноречиво за употребеното спрямо нея насилие.

Вярно е, че тези свидетели разказват това, което им е казала пострадалата, но това са възприятия, непосредствено след извършване на деянието и това, което са възприели тези свидетели и това, което разказва самата пострадала, е в унисон с останалите доказателства по делото. Освен това, от заключението на съдебно - психиатрична експертиза се установява, че вследствие на упражненото сексуално насилие на 22.05.2018г., пострадалата е преживяла остър стрес, последван от разстройство в адаптацията, със смесено нарушение на емоциите и поведението, чиито симптоми са в процес на редуциране, но все още персистират, макар и с по-малка интензивност. Експертът сочи, че по време на деянието, пострадалата е изпаднала в състояние на остър стрес, проявен със зашеметеност и страх, с невъзможност за обсъждане на алтернативно поведение и противодействие, като освидетелстваната е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея и е могла да ръководи постъпките си.

Субект на престъплението е пълнолетно лице от мъжки пол. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че пострадалата не е съгласна да се съвкупява с него, съзнавал е принудителния характер на употребената сила и е целял да извърши половия акт. В тази връзка, при обсъждане въпроса за умисъла у подсъдимия, следва да се преценят не само изявленията и словесните прояви на същия, но и цялостното му поведение по време на деянието.

При определяне квалификацията на деянието по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК, съдът съобрази обстоятелството, че деянието е извършено, при употреба на сила.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до грубо незачитане от страна на подсъдимия на половата неприкосновеност на личността, а също на честта и достойнството на личността.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства: степента на обществена опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока – касае се за деяние и то спрямо родственица - племенница, изразяващо се в посегателство срещу личността и половата неприкосновеност, осъществено чрез сила, което от своя страна обуславя висока степен на обществена опасност на самото деяние.

Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява от данните за личността му – осъждан за престъпления от общ характер, като приема, че е налице завишена обществена опасност, предвид предишните му осъждания, които не са довели до корекция на неговото поведение. По настоящото дело подсъдимият заявява, че се признава за виновен, но дава подробни обяснения в своя защита, мотивирайки осъществен полов акт със съгласие от пострадалата. Предвид правото му на защита, съдът приема, че тези обяснения имат характер на негова защитна версия по въпроса и не следва да се тълкуват като обстоятелство, смекчаващо или отегчаващо отговорността му.

Съдът съобрази и подбудите за извършване на престъплението– незачитане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на честта, достойнството и половата и телесна неприкосновеност на личността и половия морал.Предвид изложеното, съдът преценява, че за подсъдимия са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните му осъждания, като не констатира смекчаващи такива.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, при превес на оттегчаващи отговорността обстоятелства. За престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 2 /две/ до 8 /осем/ години. Съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия по отношение на деянието по чл.152, ал.1, т.2 пр.1 от НК, да наложи наказание “лишаване от свобода” в размер на минимално предвидения в посочената разпоредба, а именно 2 години “лишаване от свобода”, което наказание следва да се изтърпи ефективно, при общ режим на изтърпяване.

Не следва да се обсъжда приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия, поради липса на законово основание за това. Условното осъждане в процесния случай противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод не би могъл да бъде направен. Подсъдимият следва да понесе по – сериозна отговорност за извършеното, от което са настъпили тежки здравословни последици за пострадалата, предвид постъпването й в болница след инцидента, довели до значима промяна в живота й. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на дееца, както и с оглед на високата обществена опасност на деянието, намира, че не е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./ Така определеният размер на наказание по отношение на подсъдимия, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.189, ал.2 от ПНК, съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 812,07лв. общо, от които 469,20лв. следва да се внесат по сметка на ОД МВР - ***, а 342,87лв. да се внесат в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС.

Съдът постанови веществените доказателства: плик за завивка, бял на цвят, размери 1,9 /1,3 м; калъфка за възглавница, бяла, на цветя, с размери 0,75/0,70м; синя памучна хавлия с размери 1,4/1,2 м; лицева дамаска на матрак, кафеникава, на шарки; плик за завивка, шарен, с размери 1,8 /1,3 м; черни дамски боксерки, с розов кант; шарен чаршаф с размери 2,2/1,8 м; бял потник с надпис и знак „Adidas“ в областта на гърдите - вляво, както и на гърба и с черни ленти от двете страни; 1 бр. горнище на анцунг - тип суичер, сиво на цвят, с надпис „AREOEATOIA"; 1 бр. дънки марка "Bershкa" - сини на цвят, да се върнат на пострадалата Т.Н.. Вещественото доказателство: 1 бр. тениска, черна на цвят, с надпис и знак „Adidas” на лицевата част, надпис “ОЗ” на лицевата част в областта на гърдите, надпис и знак „Adidas” на десния ръкав, да се върнат на подсъдимия. Вещественото доказателство: 1 бр. текстилен тампон, поставен в торбичка от кухненско руло, да остане приложен по делото

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: