Мотиви към присъда по НОХД № 2727 по описа за 2018г. на ШРС

На 16.10.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 73/2018г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу М.А.Р. с ЕГН **********, по прякор „Х.“ от гр. Шумен, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.196 ал.1 т.1 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.”а”и б.”б” от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на подсъдимия е посочено, че на 28.08.2018г. в гр. Шумен, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр. портмоне на стойност 12 лв., 1 бр. метален ключ на стойност 3 лв. и сумата от 200 лева, от владението и собственост на Е.Ч.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

Преди началото на разпоредителното заседание, пострадалия Е.Ч.Д. бе конституиран като граждански ищец и бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му имуществени вреди в размер на 50 лв., ведно със законната лихва считано от датата на деянието. По време на съдебното следствие подсъдимия Р. възстанови сумата от 50 лева на Д. и предявения от него граждански иск бе оттеглен.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на две години, като намира, че разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима в настоящия случай.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за виновен. Изказва своя лична версия на случилото се, целяща да го оневини и да прехвърли на другиго извършеното от него. В последната си дума подсъдимият моли за милост и по лека присъда. Защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения изразява становище, че наказанието следва да се наложи в границите на минималното наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 55 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Р. по прякор „Х.“ е многократно осъждан за престъпления против собствеността, като наложените му наказания “лишаване от свобода” предимно е изтърпявал ефективно. Последно излязъл от затвора на 07.11.2017г., където със споразумение по НОХД № 1314/2017г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 09.06.2017г. изтърпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК вр. чл. 195 ал.1 т.4 от НК вр. чл. 194 ал.1 от НК вр. чл. 29 ал.1 букви „а“ и „б“ от НК. Р. бил безработен и често обикалял около магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. Шумен ул. „Бели лом“ №1, където пиел кафе или алкохол. Поради това бил познат на персонала на магазина и на част от доставчиците. На 28.08.2018г. около 6,25 -6,37 часа сутринта подсъдимия отново се навъртал около магазина. Тогава на товарна рампа да разтоварва стока спрял със служебен микробус /т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ТХ 0549 ХН/ на фирма „Савимекс“ гр. Добрич свид. Е.Ч.Д. ***. Обвиняемия Р. забелязал, че Д. влязъл в магазина и оставил буса отключен. Тогава подсъдимия решил да се възползва от възможността и да открадне нещо от шофьорската кабина. Р. се приближил оглеждайки се, отворил дясната врата, пресегнал се, бръкнал в чантичката на свид. Д. и му отнел портмонето заедно с цялото му съдържание, след което си заминал и укрил откраднатото. Не след дълго Д. приключил зареждането на обекта, качил се в буса и потеглил. След известно време решил да похапне нещо и разбрал, че портмонето му на стойност 12 лева го няма в личната му чантичка. В портмонето били следните вещи негова собственост: сумата от 200 лева, метален ключ за гардероб на стойност 3 лева, лична карта, СУМПС, контролен талон, карта за квалификация на водач, СРМПС за л.а. „Фолксваген Голф“ и за л.а. „Форд Фюжън“, дебитна карта, кредитна карта /Бяла карта/, карти за отстъпка на горива на бензиностанции „Лукойл“, „Петрол“ и „Еко“, карти за пазаруване в магазин „Булмаг“ и талон за разрешително за инструктор обучаващ. След като разбрал за случилото се, той се върнал в магазин „Кауфланд“ където сигнализирал за случилото се охраната на магазина, а също и полицията.Свидетелите К.Р.Н. и Б.И.Б., които работели като охранители към фирма „Телепол“ в магазина, прегледали записите от охранителните камери и на записа видели извършването на кражбата, като на записа разпознали извършителя – подсъдимия Р.. Впоследствие свидетеля Г.Н.Й. ***/ също разпознал на записа извършителя Р.. В последствие Р. развивайки своя защитна версия, завел разследващите до откраднатите и скрити от него вещи и ги предал на разследващите. От откраднатото липсвала сумата от 50 лв.

От заключението на изготвената и прието от съда съдебно - счетоводна експертиза, в която са посочени и определени вещите предмет на кражбата, става ясно, че общата стойност на откраднатото е 215 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие в които обяснения се опитва да омаловажи извършеното от него, а също така, че извършеното е деяние на друг човек, а самия той е жертва на случилото се, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, заключението на съдебно - оценителната експертиза за оценка на движими вещи, поддържана от вещото лица в съдебно заседание и прието от съда, както и приетите в съдебно заседание писмени доказателства и приобщените по реда на чл.283 от НПК, доказателства събрани в хода на досъдебното производство. Изгледания в съдебно заседание запис от охранителната камера, където ясно се вижда, посегателството из-вършено от подсъдимия. От събраните доказателства безспорно се установи извършеното от подсъдимия на посоченото в обвинителния акт престъпно деяние. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.196 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, възведено с обвинителния акт по отношение на него, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на свид. Е.Ч.Д., без съгласието му като владелец, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието е упражнявала и е установил своя фактическа власт върху него; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета:

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал пряк умисъл – той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правото на собственост другимо и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и моментното състояние, в което е изпаднал подсъдимият и което го е мотивирало за извършването на деянието.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия Р..

* смекчаващи вината обстоятелства – съдействие, макар и неохотно на разследващия орган за намиране и възстановяване на част от откраднатите вещи, възстановяване на претендираната от гр. ищец сума, тежко материално положение

* отегчаващи вината обстоятелства – многократни предишни осъждания за аналогични престъпления.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при наличието на констатираните по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.196 ал.1 т.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” за срок от две до десет години. Съдът, намира, че наложено в долния размер предвиденото в чл.196 ал.1 т.1 от НК наказание би се оказало съответстващо на извършеното. Съдът не намира основания да наложи наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като не намира такива. По отношение на така определеното наказание лишаване от свобода, съдът взе предвид гореизложените обстоятелства, от които направи своята преценка, че у подсъдимия има изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение, а извършеното от него инкриминирано деяние не представлява инцидентен случай и поради това, счете, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, ще бъде недостатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия. Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения от гражданския ищец Е.Д. граждански иск за нанесените му в резултат на деянието имуществени вреди и невъзстановената от тях част. След като стойността на предявения иск бе възстановена на Д. в изрично негово изказване той оттегли поддръжката на така предявения си преди това граждански иск.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: