Мотиви към присъда по НОХД № 2739 по описа за 2018г. на ШРС- съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.

На 19.10.2018г. от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС гр. Шумен, обвинителен акт срещу С.А.К., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Ихтиман, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4 от НК .

В диспозитивната част на обвинителния акт, по отношение подсъдимия, е повдигнато обвинение за това, че на 24.02.2018г. в гр. Шумен, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на лицето Г.Г. ***, като получил от нея с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от 2 600 лева и 2 500 щатски долара, която сума пострадалата предала вследствие на възбуденото и поддържано у нея заблуждение от неизвестен извършител, че предаването й е необходимо за съдействие на органите на МВР, с което й причинили имотна вреда в размер на 2 600 лева и 2 500 щатски долара - престъпление по чл.209, ал.1 от НК вр. с чл. 20, ал.4 от НК.

В проведеното разпоредително заседание по делото, подсъдимият и защитникът му правят искане да се разгледа делото по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид това, в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” в размер на две години, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК, съответно- на 1г. и 4 месеца „лишаване от свобода“ и да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години .

Защитникът на подсъдимия –адв. Г. при ШАК, заявява, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и на подсъдимия да бъде наложено наказание под минимума, предвиден в закона, заедно с приложение на чл. 66 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

В последната си дума подсъдимият моли за възможно по-леко наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.А.К. ***, изпитвал недостиг на парични средства и решил да се сдобие с такива по неправомерен начин. През месец февруари 2018г. с подс. К., по мобилния му телефон, се свързало непознато за него лице от мъжки пол, което му предложило работа, а именно да му съдейства за вземането на пари от различни адреси в страната, които след това да оставя на тайни места, за да може непознатият или друго лице, познато нему, да ги взема. За да има връзка с него и за да му дава инструкции, непознатият /неустановено по делото лице - извършител на измамата/ обяснил на К., че ще трябва да си вземе нова СИМ карта, която да ползва. На К. му било обяснено, че няма да има проблеми с органите на МВР или прокуратура, защото операциите щели да се осъществяват така, че същият да не бъде заловен, като се вземат всички предпазни мерки. Подсъдимият осъзнал, че реално ще съдейства на измамници и че ще стане съпричастен към извършване на т.н. „ало измами“, но въпреки това започнал да ползва СИМ карта от „М-тел“ ЕАД /“А1 България“/, която закупил брат му и същата била с мобилен № 0887710067. На няколко пъти, чрез осъществяване на контакт именно с този мобилен номер с неустановения извършител, той бивал изпращан от него до различни адреси в градове из България, откъдето вземал пратки и впоследствие ги оставял на определени му от непознатия мъж тайни места в гр. Горна Оряховица. Въпреки, че К. осъзнавал, че извършва неправомерна дейност срещу заплащане, той продължавал да изпълнява инструкциите на непознатия, които му давал по телефона.

На 23.02.2018г. непознатият мъж предупредил подсъдимия, че на следващия ден ще трябва да пътува за гр. Шумен, защото там ще направят опит да измамят някой човек и ще трябва отново да се вземат пари. Въпросния ден на К. били оставени пари за път, на тайно място в гр. Горна Оряховица, които той взел. На 24.02.2018г. сутринта, К. пристигнал с влак в гр. Шумен, като непознатият му обяснил по телефона, че трябва да чака инструкции и през това време може да пие кафе, да се нахрани и да се разходи. Макар че разбрал, че неустановеният извършител мотивирал чрез въвеждане в заблуждение пострадали хора да се разпоредят с парични суми, подсъдимият не преустановил деятелността си, а продължил да изпълнява заръките на непознатия.

Същия ден, преди обяд - на 24.02.2018г., неизвестният извършител на измамата се обадил на стационарния телефон на пострадалата свидетелка Г.Г. ***, живуща ***, а именно - 054/830 232. Представил й се за служител от полицията и обяснил, че трябва да му съдейства за задържането на престъпници, които вече са измамили една жена, като един от измамниците е заловен в кв. Дивдядово. Неустановеното лице въвело в заблуждение пострадалата, като й казало, че в задържания престъпник е намерен списък с телефони, като нейният стационарен телефон бил включен в списъка на измамниците и те щели да й се обадят всеки момент. Непознатият поискал от нея и номерата на мобилните й телефони, за да комуникира с нея чрез тях, тъй като я заблудил, че на стационарния й телефон ще звънят престъпниците. И. предоставила двата си мобилни номера - 0882 37 41 39 и номерът, който ползвала към оператор от САЩ - +16316726389. Впоследствие, на стационарния си телефон, тя действително получила обаждане от лице от мъжки пол, което започнало да й крещи, че апартаментът им е обграден от много хора, че всички те са от „Ислямска държава“ и че тя трябва да им предаде всички пари, включително валута, както и злато, които притежава.

Междувременно непознатият, който се представял за полицай, й звъннал на мобилния телефон и я излъгал, че се налага да помогне на полицаите и за целта тя трябвало да предаде на измамниците парична сума, каквато може да събере, след което полицията щяла да залови престъпниците и всичките й пари щели да й бъдат върнати. И., в състояние на стрес и уплаха, повярвала на обясненията на непознатия „полицай“, че ще помогне на МВР, извадила от чантата си всички свои пари - 2 600 лева и 2 500 щатски долара, увила ги във фолио, а след това ги сложила, според инструкциите, в найлонова торбичка /бяла със сини ленти/ и ги хвърлила през терасата на жилището. В този момент подс.К. вече бил пристигнал на адреса на пострадалата с такси /според дадените му инструкции от неизвестния извършител/ и чакал хвърлянето на торбичката в близост до терасата.

Пострадалата успяла да го види за момент и запомнила дрехите, с които бил облечен. К. взел хвърлената на земята торбичка с пари и отишъл на Автогарата в гр. Шумен. Там отново получил телефонно обаждане на мобилния си номер № 0887710067, като непознатият извършител му наредил да преброи парите, но от страх обвиняемият не успял да стори това. След това той хванал влак за гр. Горна Оряховица, а оттам - такси до гр. Лясковец. В дома си подсъдимият успял да преброи парите, като заделил за себе си сума от около 250 -300 лева, според инструкциите на неизвестния извършител, на когото съдействал. Малко по-късно получил отново обаждане, като му било наредено от същото лице да отиде с такси до гр. Горна Оряховица и до автобусна спирка в близост до ЖП –гарата, да остави торбичката с парите, които бил взел от гр. Шумен.

На 19.06.2018г. в гр. Габрово, подсъдимият С.К. бил задържан от органите на МВР, при пореден опит за измама, в момента на вземане на пари, хвърлени от пострадало лице. В него била намерена СИМ карта с № 0887710067, поставена в мобилен телефон „Нокия“ .

При разследването и от приложените по делото данни от мобилни оператори се установило, че с този мобилен апарат е била ползвана на 24.02.2018г. СИМ карта с мобилен номер № 0887710067, с която са провеждани разговори в гр. Шумен чрез клетки, обслужващи именно района на местоживеене на пострадалата Г.И.. Причинената имотна вреда на пострадалата не е възстановена.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие, на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК: 5 бр. СД дискове с данни от мобилни оператори и веществени доказателства от СРС, показанията на свидетелката Г.И., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че не е осъждан.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4 от НК, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на лицето Г.Г. ***, получил от нея, с цел да предаде на неизвестния извършител, сумата от 2 600 лева и 2 500 щатски долара, която сума пострадалата предала вследствие на възбуденото и поддържано у нея заблуждение от неизвестен извършител, че предаването й е необходимо за съдействие на органите на МВР, с което й е причинена имотна вреда в размер на 2 600 лева и 2 500 щатски долара.

*От обективна страна подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като на 24.02.2018г. в гр. Шумен, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на лицето Г.Г. ***, като получил от нея, с цел да предаде на неизвестния извършител, сумата от 2 600 лева и 2 500 щатски долара, която сума пострадалата предала вследствие на възбуденото и поддържано у нея заблуждение от неизвестен извършител, че предаването й е необходимо за съдействие на органите на МВР, с което й причинили имотна вреда в размер на 2 600 лева и 2 500 щатски долара.

*От субективна страна, за съставомерността на деянието се изисква умисъл у извършителите, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма на вината при пряк умисъл.

По отношение квалификацията по чл. 20 ал.4 от НК

Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК, помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на замисленото деяние /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за и младши съдии, младши прокурори“ стр. 84/. Съдебната практика трайно приема, че помагачеството трябва да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на непосредствения извършител, но не може да има „последващо помагачество“ /Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./. В настоящото производство се касае за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което според константната съдебна практика е довършено с настъпването на имотна вреда за пострадалия.

В случая, неизвестният извършител е контактувал с подсъдимия, като му е дал съответните указания, след въвеждането на пострадалата в заблуждение, но преди имущественото разпореждане от страна на последния. При положение, че подсъдимият е дал обещание да окаже съдействие на извършителя и да подпомогне извършването на престъплението преди довършването на последното, следва безспорно да се приеме, че е налице съучастие под формата на помагачество от страна на подсъдимата. Следва да се посочи също, че в случая транспортирането на парите и вещите от страна на подсъдимия, се третира като форма на физическо помагачество /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за и младши съдии, младши прокурори“/. Като е транспортирал до мястото, определено за предаване на получената от престъпната дейност сума, подсъдимият несъмнено е улеснил извършването на измамата, с което и с предварително даденото съгласие за съдействие, е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. По отношение на подсъдимия следва да се отбележи, че неустановяването на самоличността на непосредствения извършител е без правно значение. В случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя, е възможно и воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник, стига неустановяването на извършителя да не е пречка за формулирането на обвинението срещу известния съучастник по един пълен и ясен начин /Решение №482/08г. на ВКС, III н.о./.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал техния общественоопасен характер и е искал настъпването на обществено опасните последици. В подкрепа на този извод са конкретните фактически обстоятелства и направените самопризнания, при което е очевидно, че подсъдимият добре е разбирал естеството и последиците на действията си.

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи .

* субект на престъплението – подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице.

Съдът счита, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства в конкретния казус, както, че не е налице изключителност, която да обуславя приложението на чл. 55 от НК, както бе поискано от защитата.

При определяне на наказанията по отношение подсъдимия, съдът отчете размера на причинената имотна вреда, както и особената морална укоримост на деянието. Като смекчаващи обстоятелства, съдът отчете оказаното съдействие от подсъдимия на органите на полицията за разкриване на обективната истина и младата възраст на подсъдимия. Същевременно, съобразявайки ръста на престъпленията от вида на процесното в последните години и сериозните им последици спрямо пострадалите лица и обществото и съобразявайки обстоятелствата по делото, факта че с деянието са причинени щети в един значителен размер, които не са възстановени, съдът приема, че адекватен размер на наказание по казуса е в размер над минималният, предвиден в закона, а именно- 2 години „лишаване от свобода“.

С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което подсъдимият следва да изтърпи наказание от една година и 4 месеца „лишаване от свобода“.

Подсъдимият е неосъждан към момента на деянието, при което не са налице формални пречки за приложението на чл.66 от НК и съдът намира, че за постигане целите на наказанието е достатъчно условното осъждане на подсъдимия, съобразявайки и съдебната практика, която приема, че разпоредбата на чл.66 от НК се прилага само, когато се установят действителни възможности за поправянето на подсъдимия /Постановление №4/78г. на Пленум на ВС/. За да се приложи институтът на „условното осъждане“, следва да бъде направена констатация, че по този начин може да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото /Решение №31/2010г. на ВКС, I н.о./. В настоящия случай подобен извод може да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, при изтърпяване на наказанието с изпитателен срок в минимален размер, предвиден в закона, а именно 3 години. Постигането на индивидуалната превенция не бива да става за сметка на пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие, което наказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото /Решение №227/04г. на ВКС, I н.о./.

Съдът приема, че условното осъждане на подсъдимия би способствало за постигане на целите и на генералната превенция. По изложените съображения, съдът прие за целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от НК, в настоящия казус.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: