МОТИВИ ПО НОХД № 2758/2019г. по описа на ШРС: Подсъдимият А.И.С. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 29.07.2018г. в с. Илия Блъсково, обл. Шумен управлявал МПС – товарен автомобил “Мерцедес Спринтер” с рег. № Н19 37ВТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,58 промила, установено по надлежния ред с годно техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN-0034, проба № 02514, съгласно Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия, обвинение и предлага на съда, предвид чистото му съдебно минало, като смекчаващо вината обстоятелство, а високата концентрация на алкохол – като отегчаващо вината обстоятелство да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 500 лева. На основание чл.343г от НК, представителят на ШРП предлага на съда да лиши от право да управлява МПС, подсъдимия А.И.С. за срок от 1 година и 3 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК се приспадне изтърпяната част от наказанието, наложено му по административен ред. На основание чл.59 НК от наказанието „лишаване от свобода“ предлага да бъде приспаднато времето на задържането по ЗМВР за срок от 24 часа.

Подсъдимият А.И.С. се възползва от правото си да не дава обяснения. Защитникът на подс. С. сочи, че не е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и не се доказва по несъмнен начин обвинението, поради което моли съда да признае подзащитния му за невиновен. В случай на евентуалност, моли съда ако реши, че все пак е имало управление на МПС, то да приеме, че е налице хипотезата на чл.16 от НК, тъй като подзащитния му е изпълнил неправомерна служебна заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 29.07.2018г. след 17,00 часа настъпило ПТП между автомобила, управляван от свидетелката Т.Т.П. и автомобил, управляван от свидетеля Б.А.Б.. ПТП-то настъпило на кръстовище на входа за с. Илия Блъсково, откъм гр. Шумен. На местопроизшествието пристигнал екип на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен – свидетелите С.К.К. и Ц.П.К.. Автомобилът на свид. П. се намирал в самото кръстовище, а автомобилът на свид. Б. бил излязъл от пътното платно и се бил блъснал в ограда. Освен двата автомобила – участници в произшествието имало и други автомобили и други хора. Свидетелите К. и К. изпробвали двамата водачи за употреба на алкохол, като била повикана и спешна медицинска помощ. Свидетелят Б.Б., който бил повече пострадал от настъпилото ПТП, при качването му в линейка, видял, че на местопризшествието пристигнал микробус, който спрял в близост до неговия, катастрофирал лек автомобил, пред линейката. Свидетелят Б. видял и водача му – мъж с много къса подстрижка, който залитал. Свидетелят Б. бил откаран в ЦСМП при „МБАЛ-Шумен“ АД. Тъй като автомобила на свид. П. се намирал в кръстовището се наложило служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР да регулират движението. Валял силен дъжд. Свидетелите К. и К. видели спрения в близост до автомобила на свид. Б., бял микробус „Мерцедес Спринтер“ и попитали кой го е управлявал и защо е паркиран там. От случайните свидетели им бил посочен водача на микробуса. Тогава свидетелите К. и К. видели мъж, който бил във видимо нетрезво състояние. Мъжът казал на двамата свидетели, че той бил водачът на микробуса и пристигнал на место, защото имал роднина, който управлявал автомобил „БМВ“, каквато марка бил автомобила на свид. Б.. Мъжът, в нетрезво състояние бил в средата на пътното платно, ръкомахал, регулирал движението, снимал с телефона си и бил доста ентусиазиран да „помага“. Свидетелите К. и К. помолили въпросното лице да се отдръпне от кръстовището, тъй като било опасно и за него и за движещите се автомобили. Свидетелят К. на няколко пъти му правил забележка и го извеждал от платното за движение, да не го блъсне автомобил. След като малко се успокоила ситуацията, свидетелите К. и К. седнали в патрулния автомобил да попълнят документите, тъй като валял дъжд. Двамата видели как мъжът в нетрезво състояние отварял и затварял вратите на микробуса, по едно време се качил в задната му част, после отново слязъл. После мъжът се качил на шофьорското място и потеглил с автомобила в посока към с. Илия Блъсково. Двамата свидетели веднага го последвали със служебния автомобил, застигнали го и го спрели след около 40 метра, на ул. Георги Димитров, в близост до дом № 3. Тогава извършили проверка на документите на автомобила и на водача, и установили, че водача бил подсъдимия А.И.С., който им представил френско свидетелство за управление на МПС. Свидетелите К. и К. извършили проверка на подсъдимия С. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDN-0034. Пробата под № 02514 отчела наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 2,58 промила. Свидетелят К. съставил подсъдимият А.С., Акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден Талон за изследване № 0030172,който бил връчен на подсъдимия, който го подписал с разкривено вписано „приема“. Тогава на местото, където бил спрян за проверка микробуса пристигнал сина на подсъдимия – свидетеля Д.А.И., който започнал да задава въпроси какво пишат на баща му. Тогава подсъдимия С. заявил на служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, че щели да видят какво ще направи в съда, тъй като знаел какво да говори и отказал да подпише съставения му АУАН. Отказът на подсъдимият да подпише акта бил удостоверен с подписа на един свидетел. Бил извикан друг екип на сектор „ПП“ за съдействие. Свидетелят К. откарал подсъдимия С. *** АД, където последния не дал кръвна проба и после в сградата на РУ Шумен. Свидетелят К. останал на местопроизшествието.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за изяснена въз основа на събраните доказателства – показанията на свидетелите С.К.К., Ц.П.К., Т.Т.П., Борис А.Б. и Д.А.С., както и от приетите на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на първите четирима свидетели като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.А.С., тъй като същия е пряко заинтересован от изхода на делото – баща му е подсъдим. Освен заинтеросоваността, съдът намира, че показанията на свид. Д.С. са в противоречие с всички останали свидетелски показания, още повече, че същия посочи прокурора като лице присъствало на местопроизшествието. Вярно, че трима от четиримата свидетели не са видели пристигането на въпросния микробус на местопроизшествието, но процесното наказателно производство е образувано и подсъдимия е предаден на съд за управление на МПС след употреба на алкохол, което той е извършил след като полицаите са му направили забележка да не стои на пътното платно. И двамата свидетели К. и К., под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване дадоха показания, че подсъдимия се е качил в микробуса и е потеглил за с. Илия Блъсково, а те са го последвали. Ирелевантно за настоящото наказателно производство е, че в действителност подсъдимия е управлявал около 40 метра. Съдът намира за безспорно установено времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия и неговата вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин, доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до извод непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.

От така установеното фактическо положение, съдът прие, че с деянието си, подсъдимия А.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от НК по горепосочения текст, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи безопасността на движение по пътищата;

- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред – с годно техническо средство;

- От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че управлява автомобил след като е употребил алкохол и противообществения характер на деянието. Съдът намира, че в настоящото производство не са налице предпоставките на чл.16 от НК. В хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие не се установи, служители на сектор „ПП“ при ОД МВР да са давали устна или писмена заповед на подсъдимия да управлява микробуса си. И двамата свидетели дадоха показания, че са правили забележка на подсъдимия да не стои самият той в кръстовището и то за негова безопасност, но не са му нареждали да премества или да управлява микробуса си. За да не е виновно извършено деянието, съгласно чл.16 от НК е необходимо деянието да е в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. В настоящият случай управляването на МПС след употреба на алкохол налага очевидно за подсъдимия С., престъпление, поради което съда намира, че деянието е извършено виновно.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият, съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието – управление на МПС след употреба на алкохол - обуславящо сравнително висока степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на дееца – от данните за личността му – с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан, т. е. налице са добри данни за неговата личност. За да определи наказанието, съдът прецени:

- смекчаващи вината, обстоятелства – чисто съдебно минало;

- отегчаващи вината, обстоятелства – сравнително високата концентрация на алкохол.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината, обстоятелства над отегчаващите, такива, като бъде определено наказание „лишаване от свобода“ към минималния предвиден срок - от Една година и Два месеца, както и наказание „глоба“ в размер също към минималния, а именно 400 лева. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс. А.С. не е наложително да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му за минималния срок от Три години. На основание чл.59, ал.2 от НК от определеното наказание „лишаване от свобода“ съда приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предвидено в чл.343г от НК, съдът намира, че срока му следва е Една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК бъде приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 29.07.2018г. Съдът счита, че така наложените наказания са справедливи и съответстващи на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, ще са достатъчни да изпълнят целите, предвидени в чл.36 от НК, ще изпълнят личната си и генерална превенция и ще повлияят поправително към спазване на законите както от осъдения, така и от останалите членове на обществото.

В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: