Мотиви към присъда по НОХД №2759 по
описа за 2018г. на ШРС
На 19.10.2018г. от Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №75/2018г., по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу М.А.К. с ЕГН **********
за извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл.194 ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че в периодите 19 - 20.01.2018г.
и 31.03.2018г. – 01.04.2018г. в гр.Шумен, при условията на продължавано
престъпление отнел чужди движими вещи
– мобилен телефон „Самсунг Галакси Тренд плюс“, ведно със сим
карта и силиконов кейс и мобилен телефон „Нокиа 2 блек МТ 15“, ведно със сим
карта, на обща стойност 369.00 лева, от владението на И.М.М. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия защитник
е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради
което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на
производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 27.11.2018г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от
НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК, а именно „пробация“ за срок от 1 година. Прави искане и за
определяне на общо наказание на основание чл.25 от НК .
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът в хода на съдебните
прения пледира също за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК като
наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с „пробация“.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият М.А.К.
***, по прякор „Казака“ бил многократно осъждан за различни престъпления, сред които
и такива против собствеността. К. бил безработен, не разполагал с финансови
средства и често играел хазартни игри.
В периода
19.01.2018г.-20.01.2018г. отишъл на гости у своя приятелка св.З.Б.К., жив. в
гр.***********. Там бил и техен общ приятел св.И.М.М. ***. Тримата започнали да
се черпят с алкохол, като след известно време в тъмната част на денонощието, М.
си тръгнал, като преди това си забравил на масата мобилния телефон марка
„Самсунг“ модел „Галакси Тренд Плюс“ с ИМЕЙ № 355056063138492 /на стойност 160
лева/. Телефонът бил бял на цвят със силиконов гръб /кейс/ (на стойност 15
лева) и поставена сим карта с тел.номер 0896974875 /на стойност 12 лева/. К.
видял забравения телефон и решил да го отнеме, като в изпълнение на намерението
си го взел незабелязано и си заминал. Още същата вечер посетил игрална зала
„Съркъл“ находяща се в близост до „Руски паметник“ и пл.“България“ и продал
откраднатия телефон на св.И.С.И. за сумата от 50 лв., които изиграл.
В периода
31.03.2018г.-01.04.2018г. подсъдимият и св.М. отново били в дома на св.К.да се
черпят. След като се почерпили св.М. тръгнал да се прибира в нетрезво състояние,
като преди това отново си забравил
мобилния телефон марка „Нокиа“, модел „2 блек М 15“ с ИМЕЙ № 356039081117507
/на стойност 175 лева/, в който била поставена сим карта с тел.номер 0896974875
/на стойност 12 лева/. Подс. К. решил да се възползва от възможността и отново
отнел незабелязано мобилния телефон на св.М.. Впоследствие в началото на месец
април 2018г. го продал на таксиметровия шофьор А.Н.М. от гр.Шумен за сумата от
20 лева.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на
основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК . Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи ;
* от обективна страна подсъдимия,
чрез своите действия отнел чужди движими
вещи, от владението на другиго като е прекратил фактическата власт върху
вещите, осъществявана от св.М. и е установил своя фактическа власт
върху тях, без съгласието на владелеца;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, коео не е имало
фактическа власт върху движимите вещи
предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл – ъзнавал е, че лишава от
фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целел да
установи тази власт върху предметите на престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес (имал е намерение
противозаконно да ги присвои)- т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във
връзка с чл.26 ал.1 от НК тъй като двете деяния
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което второто деяние от обективна и субективна
страна представлява продължение на първото деяние.
.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму
и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен
начин.
При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното престъпление
съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства
- самопризнания още в досъдебното производство, добросъвестно поведение в наказателния процес;
*
отегчаващи вината обстоятелства – осъждан;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът
не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 8 години. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства
счита, че предвид многократните осъждания на подсъдимия, справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание 3 години
«лишаване от свобода» при отчитане от една страна на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а от друга отегчаващите
такива. На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер
на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и
на подсъдимия да бъде наложено наказание 2 години “лишаване
от свобода”. На основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието, доколкото са изминали повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
което е било изтърпяно ефективно.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Налице са предпоставките на чл.25 ал.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК
, поради което съдът определи общо наказание на
подсъдимия от наложеното му
по настоящата присъда и по присъда
№6/31.01.2018г. по НОХД №761/2017г. на Районен съд гр.Шумен, влязла в законна
сила на 15.06.2018г. до размера на най - тежкото от тях, а именно: 4 години “лишаване от свобода“ като на основание чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС бе определен първоначален
режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспада
изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
Вещественото
доказателство – CD съдът остави по делото
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: