Мотиви към присъда по НОХД №2772 описа за 2018 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС гр.Шумен обвинителен акт по бързо производство №1276/2018 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Б.Д.Р., ЕГН**********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.2 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият, на 14.10.2018г., в гр.Шумен, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, “Опел Корса“, с рег. № В 9672 КС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 1.29 промила , установено по надлежния ред, със съдебно –химическа експертиза , изготвена в МБАЛ „Св. Анна-Варна„ АД, съгласно Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК – по НОХД № 176/2009г. по описа на ШРС- престъпление по чл. 343Б, ал.2 от НК.

В съдебно заседание, подсъдимият, преди даване ход на делото, изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 29.10.2018г., обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да му бъде определено наказание, предвидено в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, което, след редукцията на чл. 58а от НК, да остане 8 месеца и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. Представителят на ШРП предлага ефективно изтърпяване на наказанието, при общ режим.

Също така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК, да му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години.

Защитникът пледира, че квалификацията на обвинението е неточна, следва да е такава по чл. 343б, ал.1 от НК, поради настъпила реабилитация на подсъдимия и приложение на условно осъждане.

Подсъдимият изразява съжаление за постъпката си и моли да му бъде наложено условно наказание.Поддържа казаното от адвоката си.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС.

По отношение подсъдимия с определение на състав на ШРС е одобрил споразумение за прекратяване на наказателно производство по НОХД №176/2009 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 09.02.2009г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК извършено на 29.01.2009г. Също така по НОХД № 46/2012г. по описа на ШРС, подсъдимият бил отново осъден за управление на МПС в пияно състояние, а именно престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, извършено на 05.01.2012г.

Въпреки горните осъждания на 14.10.2018год., след като употребил алкохол, подсъдимият отново поел управлението на МПС - лек автомобил марка “Опел Корса“, с ДК № В 96 72 КС, като се движел в гр.Шумен“. Бил спрян от служители на ОД на МВР-Шумен на ул.“А Константинов“ около 00,20 часа, за рутинна проверка. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARDN 0034, била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.44 промила.

Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 1/2017г.за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №533927/14.10.2018г., подписан от него без възражения и му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване. Впоследствие, подсъдимият се явил в ЦСМП гр.Шумен, за даване на кръвна проба. От изготвената по делото химическа експертиза от МБАЛ „Св. Анна-Варна„ АД, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в представената проба за изследване, била 1,29 промила.

Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №18-0869-001017 от 14.10.2018г., му е било временно отнето свидетелството за управление на МПС и бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № УРИ 372з-122 от 14.10.2018г.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание, на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това, съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК -разпит на св. П.П., св. Ц.К., протокол за химическа експертиза № 1592/16.10.2018г., справка за нарушител и др.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл: Съдът приема, че с горното деяние, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.2 от НК, поради следното:

*Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

*Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС, което е било осъдено със следните съдебни актове :

1.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 176/2009г . на ШРС, в законна сила от 09.02.2009г., с което му е наложено наказание „Пробация“ - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл. 343г от НК, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 1 година, считано от 29.01.2009г.;Пробацията е изтърпяна на 18.08.2009г., а лишаването от право да управлява МПС е изтърпяно на 29.01.2010г.

2.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 46/2012г . на ШРС, в законна сила от 20.01.2012г., му е наложено наказание “лишаване от свобода„ 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК, за срок от 3 години.

На основание чл. 343г от НК, му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 1 година, считано от 06.01.2012г.

Налице е спор между страните настъпила ли е реабилитация по второто осъждане по чл. 86 от НК.

Съобразявайки свидетелството за съдимост на подсъдимото лице, съдът намира, че по отношение на двете осъждания няма настъпила реабилитация. Няма настъпила такава по чл. 86 от НК по отношение на второто осъждане- по НОХД № 46/2012г . на ШРС, в законна сила от 20.01.2012г., каквото становище изразява защитата на подсъдимия- адв. Дочев.

Съгласно Решение № 216 от 04.06.2015г. на ВКС по н.д. № 647/2015г. на I н.о. НК, реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира върху юридическия статус на личността като цяло и в този смисъл не е възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други – не.

В конкретния случай, по първото осъждане на подсъдимия по НОХД № 176/2009г. на ШРС, в законна сила от 09.02.2009г., не е настъпила реабилитация по право, тъй като наказанието „пробация“ е изтърпяно на 18.08.2009г., както е отразено в бюлетина за съдимост, а лишаването от право да управлява МПС е изтърпяно на 29.01.2012г. От тази дата 29.01.2012г., не са изтекли 3 години, предвидени в нормата на чл. 86, ал.1, т.2 от НК, за да настъпи реабилитация, като следващото деяние по второто осъждане на лицето - НОХД № 46/2012г., е извършено на 05.01.2012г.

По отношение второто осъждане - по НОХД № 46/2012г. на ШРС, в законна сила от 20.01.2012г., единствено възможната реабилитация е по чл. 88а от НК. Съгласно решение № 116 от 29.03.2001г. на ВКС по н.д. № 621/2000г. на I н.о., невъзможността осъденият да бъде реабилитиран по право за първото си осъждане, е пречка за настъпването на последваща реабилитация по право. Т.е. вече е възможна реабилитация само по чл. 88а от НК. В конкретния случай такава също не е настъпила, доколкото наказанието по второто осъждане е изтърпяно на 20.01.2015г., когато е изтекъл срокът на условното осъждане и реабилитация би настъпила съобразно правилото на чл. 88а от НК, а именно: когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Съобразно чл. 82, ал.1 ,т.4 от НК, този срок е 5 години.

Съобразно нормата на чл. 88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

В свое решение № 278 от 01.12.2017г. на ВКС по н. д. № 960/2017 г., II н. о., НК, по искане за възобновяване на ВНОХД № 94/2017г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, ВКС сочи, че съгласно категоричната забрана на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание реабилитацията по право е невъзможна, когато предходната реабилитация /както е в конкретния случай - относно първото осъждане/ изобщо не е настъпила. Разумът на закона е, че реабилитация по право настъпва за по-леко санкционирани престъпления, извършени от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност, които са се поправили след изтичане на определен срок, в който са доказали зачитане на установения правопорядък. Ако тези предпоставки не са били налице, поради което осъденият не би могъл да е реабилитиран за предходна престъпна дейност, те не биха били налице и по отношение на извършеното след това престъпление. Посочените по-горе решения обективират константната съдебна практика на ВКС. С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че няма настъпила реабилитация по осъжданията на подсъдимия, поради което и квалификацията на обвинението е правилна.

*От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.29 на хиляда, установен по надлежния ред със съдебно - химическа експертиза, след като лицето е било осъдено за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

*От субективна страна престъплението е извършено с вина, под формата на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и факта на предишното си осъждане, обществено опасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на обществено опасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата, от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло по надлежния ред, съобразно Наредба № 1/ 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени:

Степента на обществена опасност на деянието, съдът преценява като много висока - касае се за управление на автомобил с концентрация на алкохол в кръвта – 1,29 промила и то след като лицето е било осъждано за идентични деяния. Степента на обществена опасност на подсъдимия, съдът преценява като висока, с оглед данните за личността му, които сочат, че същият е осъждан за престъпления по транспорта.

Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства за приложение на чл. 55 от НК. Самопризнанието на подсъдимия, направено заедно с искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, не може да се цени втори път при преценката на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Според настоящата инстанция, едно наказание, определено при условията на чл.55 от НК, за вече третото поредно осъждане за престъпление по транспорта –управляване на МПС с алкохол, не би изпълнило нито целите на специалната превенция, превъзпитавайки и поправяйки подсъдимия, нито на генералната превенция, така че да възпре и останалите членове на обществото. Да се приеме еднозначно приложението на чл.55 от НК, би означавало да се игнорира много високата степен на обществена опасност на деянието и високата степен на обществена опасност на подсъдимия.

Съдът намира, че представените от подсъдимия писмени доказателства в насока, че лекарствата, които приема за диагнозата му - цироза на черния дроб „може да му е повлияло нещо на кръвта„ са неотносими и не обосновават извод за наличие на смекчаващо обстоятелство. Видно от представената Епикриза И.З. № 6478 /2018г., в „Препоръки и назначения“, на подсъдимия изрично са дадени препоръки за спазване на съответен хранително - диетичен режим без алкохол, като настоящото производство е доказателство за очевидното неспазване на този режим от подсъдимия и това обстоятелство би могло да се тълкува дори в отрицателна насока за него .

При определяне на наказанието, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността му, времето, през което е бил водач на МПС, първоначално издадено СУМПС на 17.09.2007г. и наложените му множество наказания за този период от време, видно от приложената по делото справка за нарушител, направените от него признания в процеса, изказаното съжаление за извършеното. Съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени предишните осъждания на подсъдимия, за извършени престъпления по транспорта и многобройните административни нарушения по ЗДвП, установени от справката за нарушител.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК. За престъпление по чл. 343Б, ал.2 от НК, е предвидено наказание “лишаване от свобода” от 1 до 5 години и глоба от 500лв. до 1500 лева.

Съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода” в размер на минимума 1 година. На основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на 8 месеца.

Същевременно съдът намира, че не може да бъде приложено условно осъждане поради обстоятелството, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приложението на чл.66 от НК, тъй като лицето вече е било осъждано на лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено. Освен това, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия, е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Всяко друго наложено наказание би противоречало на принципите на индивидуализация на наказанието. Би противоречало и на индивидуалната и генералната превенция, в контекста на настоящото производство. На подсъдимия е било налагано наказание „пробация“, което не е изпълнило своите функции. Прилаган е и институтът на чл. 66 от НК, с изпитателен срок от три години. Това наказание също не е постигнало целения ефект. При това положение, съдът намира, че се касае за упорита престъпна дейност и прилагането на института „пробация“ и чл. 66 от НК, не изпълняват своите функции по отношение на индивидуалната превенция.

Поради изложеното и съобразявайки упоритостта у подсъдимия да продължава да извършва престъпления по транспорта, съдът приема, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, се налага ефективно изтърпяване на наказанието. На осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 59, ал.2 от НК, съдът зачете задържането за срок от 24 часа на подсъдимия, на осн. чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от 14.10.2018г.

По отношение чл. 343г от НК - Наложеното наказание „лишаване от права“ винаги следва да надвишава по размер наложеното наказание „лишаване от свобода“. Съобразно Решение № 66 от 25.Х.1988г. по н. д. № 64/88 г., ОСНК, когато съдът прилага чл.37, ал.1, т. 7 от НК, срокът на наказанието „лишаване от права“ не може да бъде по-малък от срока на „лишаване от свобода“. Този извод произтича от разпоредбата на чл.49, ал.2 и 3 от НК. Поради изложеното, съдът счете, че подсъдимият следва да бъда наказан по чл. 343г от НК, с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, като на основание чл.59, ал.4 от НК, приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки от 14.10.2018 год.

Така определеният размер на наказанието по настоящата присъда, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.Съдът възложи в тежест на подсъдимия и направените в досъдебното производство деловодни разходи.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: