МОТИВИ ПО НОХД № 2827/2018г. по описа на ШРС: Подсъдимият Г.К.Г. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26,ал. 1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2018г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума от 7 лева от владението на К.П.К., парична сума от 10 лева от владението на Е.С.И. и парична сума от Е.И.Е., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване и опита останал недовършен поради независещи от дееца.

В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така повдигнатото обвинение, като предлага на съда, да признае подсъдимият за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт, престъпление и да определи наказанието по чл.55, ал.1, т.1 от НК, като предлага една година и шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. Предлага приложеното по делото, веществено доказателство да бъде отнето в полза на държавата, а направените разноски да бъдат възложени на подсъдимия.

Подсъдимият Г.Г. се признава за виновен в извършването на деянието, посочено в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част, за които не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства бе даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2. Назначеният служебен защитник изразява съгласие с фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда при определяне на наказанието да приложи чл.5а, ал.4 и чл.55, ал.1,т.1 от НК. Служебният защитник моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. В последната си дума подс. Г.Г. се извинява и заявява, че няма да се получи втори път.

След преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Подсъдимият Г.К.Г. бил безработен и разчитал на парите, които му давали родителите му, с които живеел. Подсъдимият Г. редовно употребявал алкохол и психоактивни вещества. На 12.04.2018г, подс. Г. употребил алкохол в дома си на ул. Д* и решил да излезе да се поразходи и забавлява. Тъй като нямал пари,, подсъдимият решил да извърши грабеж за да си ги набави, като за целта взел със себе си кръстата отвертка с дължина 20 см и червено гумирано покритие на дръжката и на по-голямата част от металната й част. Около 21,15 – 21,30 часа, подс. Г. видял свидетелката К.П.К., която се намирала на площад Оборище, за да си хване такси. Тъй като свид. К. била сама и нямало таксиметрови автомобили наблизо, подсъдимия решил да изпълни намерението си и се приближил до нея. Подсъдимият поискал пари от свид. К., но тя му казала, че няма, въпреки, че в себе си имала 7 лева. Подсъдимият Г. извадил отверката и казал на свид. К. със заплашителен тон „Дай ми парите!, след което опрял отверката до гърлото й и я заплашил, че ще я убие, ако не му даде парите. Свид. К. побягнала в страни, като подсъдимия продължил да вика след нея: „Дай парите, ще те убия!“. Тогава пристигнал таксиметров автомобил, управляван от свид. Б.З.И. и свидетелката се качила уплашена и потеглили.

Малко по-късно, същата вечер – около 22,30 часа, подсъдимият Г. вървял по пешеходната алея, успоредна на бул. Славянски, в посока от пл. Оборище към пл. Кристал. На площада пред ДКТ „Васил Друмев“, подсъдимият видял свидетелите – непълнолетни ученици в 9-ти клас, Е.С.И. и Е.И. Е.. Тъй като били по-малки от него, подс. Г. решил, че ще му е по-лесно спрямо тях да извърши грабеж. В изпълнение на намерението си, подсъдимият им казал да изчакат и извадил отверката, като със заплашителен тон им казал: „Вадете парите!“. Свидетелят Е.И. имал в себе си 10 лева, а свид. Е. Е. – нямал. Учениците се уплашили и хукнали да бягат в посока пл. Кристал. Подсъдимият не ги последвал, а посетил намиращото се наблизо заведение „Естейт“, от където малкопо-късно бил задържан.

В хода на досъдебното производство били изготвени две съдебно-психиатрични експиртизи – на подсъдимия Г. и на свидетелката К.К.. От писменото заключение на съдебно-психиатричната експертиза е видно, че подсъдимият Г. към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като по време на деянието е бил в състояние на Обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен. От писменото заключение на другата съдебно-психиатрична експертиза е видно, че свидетелката К.К. към момента на деянието е могла да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и е могла да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с деянието и може да ги възпроизвежда в показанията си относно случилото си. В хода на досъдебното производство са били извършени и три разпознавания на лице, като и тримата свидетели – К.К., Е.И. и Е. Е. след внимателен оглед на представени им четири лица са посочили именно подс. Г.Г., като лицето, което се опитало да ги ограби.

В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена тройна съдебно – пдсихиатрична експертиза, с оглед представните от подсъдимия пред съда многобройни епикризи, както и поведението. От писмесното заключение на тройната експертиза е видно, че подсъдимия Г.Г. страда от Психично и поведенческо разстройство в следствие комбинирана употреба на психоактивни вещества и алкохол – вредна употреба. По време на деянието подсъдимият е бил в състояние на Обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен. Промените в психическата сфера са били само количествени в посока стимулиране на деятелността, разтормозване на задръжките, влошаване на самоконтрола, но извън психотичния регистър и при пълноценен спомен. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е годен да участва в наказателното производство, както и да носи наказателна отговорност.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от самопризнанието на подсъдимият. Съдът приема за установено и доказано мястото и времето на извършване на деянието, авторството на подсъдимия, както и неговата вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му.

От така установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че подсъдимият Г.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради следното:

- Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на собственост и човешка неприкосновеност;

- Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние на невменяемост;

- От обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия, като за отнемането е използвал заплашване. Изпълнителното деяние се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите /парите/ от страна на владелеца и собственика и установяване на фактическа власт от страна на подсъдимия, чрез заплашване, отправено към свидетелите К., И. и Е.. Заплашването е било осъществено от подсъдимия с насочване на отвертка към свидетелите и заплашителен, заповеднически тон;

- От субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

- Квалификацията на деянието е по чл.26, ал.1 от НК, тъй като подсъдимия е извършил две деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, през непродължителен период – в рамките на няколко часа, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – умишлено, като последващото се явява продължение на предшестващото.

- Квалификацията на деянието е и такава по чл.18, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е започнал изпълнението на умишлено престъпление – грабеж, но изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от подсъдимия причини. Подсъдимият е извадил отверката, насочил я е към лицата, които е целял да ограби, казал им е със заплашителен и заповеден глас да извадят парите си, но не е успял да отнеме парите на свидетелите, защото те са успели да избягат от него – свид. К. се качила в таксиметров автомобил, а двамата непълнолетни свидетели – избягали в обратна посока.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият, съдът прецени:

Степента на обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента на обществена опасност на дееца – от данните за личността му – неосъждан, с основно образование, неженен, неработещ, които съда преценява като добри.

Съдът намира, че в инкриминирания случай са налице следните смекчаващи вината обстоятелства:

– пълно самопризнание и изказано съжаление за извършеното, добро процесуално поведение, липса на причинени имуществени вреди, както и наличието на психотично разстройство у подсъдимия, в следствие комбинираната употреба на психотични вещества и алкохол и желанието му да се лекува.

Отегчаващи вината обстоятелства – не се установиха.

Съдът намира, че и наказание в минималния размер от три години „лишаване от свобода“ се явява несъразмерно тежко. Предвид констатираните по-горе многобройни смекчаващи вината, обстоятелства и на основание чл.58а, ал.4 от НК наказанието следва да бъде определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът счита, че наказание “лишаване от свобода“ за срок от Една година и два месеца ще изпълни целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. С оглед изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и обстоятелството, че подсъдимият Г. не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ съдът прие, че за постигането на целите на наказанието и най-вече за поправянето му не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи изтърпяването на определеното наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от три години.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът отне в полза на държавата, приложеното по делото веществено доказателство, принадлежало на подсъдимия и послужило за осъществяване на процесното престъпление – кръстата отвертка с дължина 20 см. с червена гумирана дръжка.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият Г.К.Г. направените деловодни разноски.

В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: