Мотиви към присъда по НОХД № 2853 по описа за 2018г. на ШРС

Подсъдимият Д.Н.Р. е предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК за това, че през периода 10.06.2018г.-12.06.2018г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи- оберфреза „Festo“, модел „ OF900E, винтоверт „Raider 450W“, лентов шлайф “Einhell“, пистолет за кламери “Omer“, дрелка „Sparky“, тип 150 СЕТ, ъглошлайф „Hitachi“ акумулаторна бормашина „Parkside“, ренде „Fern“, дрелка „Sparky“ тип БУР 102Е, фрезер HWD35/12KL, такер механичен, ъглошлайф „Fern“, на обща стойност 1188лв. от владението и собственост на М.М.Л.; 5бр. мъжки тениски, 2 бр. камуфлажни дамски якета, 10 бр. дамски дънки, 30 бр. тениски, 10 бр. дамски потници на обща стойност 538 лв. от владението на А.Б.С., собственост на И.А.А. и Х.А.Я.; шосеен бегач на обща стойност 386 лв. от владението на А.Б.С., нейна собственост; 2 бр. дървени говорители „Kenwood“, 2 бр. комплекти ключове от номер 8 до 34; комплект гидория, комплект лули от номер 6 до номер 26-27, 2 бр. чешмеджийски ключове, 2 бр. брадви, тръборез, 3 бр. бургии с номера 16, 18 и 22, малък шлайф, виброшлайф, прободен трион тип зеге, 2 бр. ключове за джанти, кръстат ключ за джанти, 15 бр. свредла на обща стойност 349 лв. от владението и собственост на А.Х.А., без съгласие на владелците, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и е извършена повторно, в немаловажен случай.

Пострадалите лица не предявяват граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията, описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи обстоятелства, да определи наказание ”лишаване от свобода” в размер малко над минималния, предвиден в закона, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През м.юни 2018г. подсъдимият пребивавал в гр.Шумен. Същият нямал дом в града и нощувал където намери. Тъй като не работел и не разполагал със средства, Р. решил да се снабди с такива чрез извършване на кражби. За целта в ранните часове на 10.06.2018г. същият обикалял местността „Сакарка“ в гр.Шумен в търсене на подходящ обект. Вниманието му било привлечено от дърводелски цех, намиращ се в сграда №160 в посочената местност, стопанисван от св.М.М.Л.. След като прескочил пътната врата на двора на имота, подсъдимият се приближил до цеха, разбил вратата посредством физическа сила и проникнал в помещението. В търсене на различни вещи подсъдимият последователно влизал в отделните помещения, като разбивал и съответните врати, отново чрез използване на физическа сила, като издърпвал силно бравите и оказвал натиск, в резултат от който се повреждали дървените каси. От второто ниво на цеха извършителят избрал и поставил в два чувала машини и инструменти, които намерил там, а именно: оберфреза „Festo“, модел „ OF900E, винтоверт „Raider 450W“, лентов шлайф “Einhell“, пистолет за кламери “Omer“, дрелка „Sparky“, тип 150 СЕТ, ъглошлайф „Hitachi“ акумулаторна бормашина „Parkside“, ренде „Fern“, дрелка „Sparky“ тип БУР 102Е, фрезер HWD35/12KL, такер механичен, ъглошлайф „Fern“, на обща стойност 1188лв. След това Р. прехвърлил чувалите с поставените в тях вещи през оградната мрежа, прескочил я и се отдалечил. Отнетите вещи впоследствие извършителят продал на различни неустановени лица.

Вечерта на 11.06.2018г. срещу 12.06.2018г. подсъдимият минал по ул.“Презвитер Григорий“ в гр.Шумен и решил да извърши кражба от избените помещения на сграда №8. Малко след полунощ на 12.06.2018г. той огънал металните елементи на външния прозорец на мазата на св.А.Х.А. и успял да отвори прозореца, след което проникнал в помещението. Сред намиращите се там вещи подсъдимият избрал 2 бр. дървени говорители „Kenwood“, 2 бр. комплекти ключове от номер 8 до 34; комплект гидория, комплект лули от номер 6 до номер 26-27, 2 бр. чешмеджийски ключове, 2 бр. брадви, тръборез, 3 бр. бургии с номера 16, 18 и 22, малък шлайф, виброшлайф, прободен трион тип зеге, 2 бр. ключове за джанти, кръстат ключ за джанти и 15 бр. свредла, на обща стойност 349 лв. Посочените вещи подсъдимият поставил в торби и ги приготвил за изнасяне, но решил да извърши кражби и от други мази, преди да напусне сградата. За целта същият разбил вратата на мазата, в която се намирал, като дръпнал силно бравата и разбил металната планка на касата, след което излязъл в общия коридор на избените помещения. Там Р. се насочил към намиращата се в съседство маза, собственост на св.М.К.Т. и успял да разбие вратата, като упражнил силен натиск. Св.Т.обаче чул предизвиквания от подсъдимия шум и отишъл в избените помещения, като заварил Р. в момента на взломяване на вратата на собствената му маза. Свидетеля излязъл с намерение да потърси помощ и оставил подсъдимия без надзор. Последният се възползвал от това обстоятелство и избягал от сградата, като изоставил приготвените за отнемане вещи.

Малко по-късно, все още в ранните сутрешни часове на 12.06.2018г., подсъдимият минал по ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен, където вниманието му било привлечено от намиращ се в сграда №5 фризьорски салон, стопанисван от св.А.Б.С.. Същият решил да извърши нова кражба и проникнал във вътрешния двор на сградата, в който се намирал салона. Като счупил стъклото на малък прозорец, подсъдимият успял да го отвори и проникнал в едно от помещенията на салона. В помещението се намирали различни вещи, собственост на св.С., както и вещи, принадлежащи на нейни приятели-свидетелите И.А.А. и Х.А.Я.. Подсъдимият взел текстилен сак, който намерил там и поставил в него свещник, два сувенира слонче, сувенир жаба, настолна лампа, 2 бр. въженца за връзване на завеси, текстилен сак, найлонова торба Джъмбо, 3 бр. закачалки, 10 бр. козметични лепенки за под очи, 5 бр. изкуствени мигли, лепило за мигли, пинцета, тиксо, пакет от 100 бр. четки за ресане на мигли, на обща стойност 106лв., собственост на св.С.. В найлонова торба подсъдимият поставил също така и вещи, принадлежащи на свидетелите А. и Я., а именно- 5бр. мъжки тениски, 2 бр. камуфлажни дамски якета, 10 бр. дамски дънки, 30 бр. тениски, 10 бр. дамски потници, на обща стойност 538 лв. След това Р. излязъл през същия прозорец, като изнесъл сака с приготвените за отнемане вещи. В двора обаче същият се изплашил, че ще бъде заловен, поради което изоставил вещите, като си тръгнал само с шосеен бегач, който намерил там, на стойност 280 лв., собственост на св.С.. Впоследствие извършителят продал велосипеда на непознато лице за сумата от 10 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК-от показанията на свидетелите М.К.Т., М.М.Л., А.Х.А., А.Б.С., И.А.А., Х.А.Я., от заключенията на назначените съдебно-дактилоскопни и съдебно-трасологични експертизи, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Стойността на отнетите вещи, се установява от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан и за други престъпления против собствеността.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи /а именно- вещите, отнети от дърводелски цех, стопанисван от св.Л. и велосипед, собственост на св.С./ и е направил опит да отнеме чужди движими вещи /останалите описани по-горе такива/ от владението на свидетелите Л., С. и А., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Налице е квалификацията по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /разбиване на врати и прозорци/. Престъплението е извършено повторно, тъй като подсъдимият е бил осъждан за престъпления по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, с присъдите съответно по НОХД№277/15г. на РС-Велики Преслав, влязла в законна сила на 06.11.2015г., по НОХД№392/17г. по описа на РС-Велики Преслав, влязла в законна сила на 18.11.2017г. и по НОХД №2754/17г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 24.01.2018г., като от изтърпяването на наказанията не са изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК /наказанието, наложено с първата присъда е изтърпяно на 17.07.2016г., а по последните две посочени присъди е било определено общо наказание по реда на чл.25, ал.1 от НК, което е изтърпяно на 10.05.2018г./. Отделните деяния са извършени в кратък срок /в случая- непосредствено/ едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Няма основания случаят да бъде счетен за маловажен, предвид броя на отделните деяния, размерът на причинените вредни последици и предходната съдимост на извършителя.

Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието на подсъдимия Р. съдът отчете като смекчаващи обстоятелства младежката му възраст и тежкото му материално положение при извършването на деянието /същият е безработен, няма дом, нито родственици, които да му оказват помощ/, направените на досъдебното производство самопризнания, а също и обстоятелството, че част от деянията са останали във фазата на опита. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете немалката обща стойност на процесните вещи, както и обстоятелството, че деянието е извършено при условията на чл.26 от НК. Според константната съдебна практика продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление (Решение №23/98г. на ВКС, ІІІ н.о.). От обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и за други три престъпления от вида на процесното се налага извода за повишената обществена опасност на лицето и значителната му склонност да извършва престъпления против собствеността. Действително, посочените присъди обуславят правната квалификация на деянието като извършено при условията на повторност. Според константната съдебна практика обаче наказателният кодекс посочва само минимално изискуемите обстоятелства за съставомерност на деянието. Проявлението на същите обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при определяне на наказанието /Решение №189/94г. на ВС, I н.о./. При това положение съдът намира, че предходната съдимост на лицето следва да бъде отчетена при оценката на обществената опасност на извършителя и съответно- като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Предвид констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът определи наказание при превес на смекчаващите такива, с отчитане на отегчаващите, в размер малко над законоустановения минимум, а именно- една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което същото се редуцира до размер от една година лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение ”задържане под стража” по настоящото дело, считано от 14.06.2018г.

На основание чл.301, ал.1 т.11, във вр. с чл.111 от НПК, съдът върна на подсъдимия иззетите като веществени доказателства по делото чифт черни обувки и тениска с къс ръкав без яка.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. Р. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 498,58 лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: