Мотиви към присъда по НОХД № 2978 по описа за 2018г. на ШРС

На 04.11.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 83/2018г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу В.А.Ж. ЕГН ********** ***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343в ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 07.11.2018г., в гр. Шумен управлявал МПС – лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № Р 86 85 ВТ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 17-0869-003677 от 23.01.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, влязло в законна сила на 05.05.2018г.,

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като наложеното наказание бъде изтърпяно ефективно при общ режим, както и комулативно даденото наказание „глоба“, което да бъде в размер от 800-900 лв. Предлага също така, да бъде приведено в изпълнение условно наложеното наказание по НОХД № 4394/2017г. на Районен съд гр. Варна в размер на три месеца лишаване от свобода.

Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият, се възползва от правото си да не дава показания. Не желае адвокатска защита. В последната си дума иска да му се наложи по-леко наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия В.А.Ж. не притежава СУМПС. Въпреки това обаче същият системно управлявал превозни средства, като са му налагани административни наказания за различни нарушения по ЗДвП, а също така е и осъждан за престъпления по транспорта. С Наказателно постановление № 17-0869-003677/23.01.2018г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Шумен, влязло в законна сила на 05.05.2018г., той бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

На 07.11.2018г. около 17.00 часа в гр. Шумен, по бул. „Мадара“ подсъдимия Ж. управлявал лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № Р 86 85 ВТ. По време на управлението си той бил спрян от служители на РУ на МВР гр. Шумен, за извършване на рутинна проверка. При същата било констатирано, че Ж. е неправоспособен водач на МПС, като констатацията била обективирана в Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 526401/07.11.2018г., който бил подписан от него без възражения.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на, показанията на разпитаните в съдебно заседение свидетели В. Ж. В., А.В. А. – очевидци и И.П.С. – актосъставител, както и писмените доказателства по делото - приети в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК, като всички събрани по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в ал.2 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по "управление на МПС", което съгласно константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му";

* от приложеното по делото наказателно постановление № 17-0869-003677/23.01.2018г., влязло в законна сила на 05.05.2018г. е видно че, Ж. бил наказан по административен ред за управление на МПС, без да притежава съответна правоспособност; подс. Ж. до момента на извършената му проверка, след спирането му на 07.11.2018г. от органите на ОД на МВР –Шумен и КАТ - ПП - Шумен, не е притежавал съответно свидетелство за управление на МПС;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи упоритото несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия. Видно от приложената по делото справка за нарушител, въпреки, че не е правоспособен водач в продължение на две години той е санкциониран седем пъти от органите на КАТ.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която преценява като висока, степента на обществена опасност на дееца - видно от данните за личността му в приложената по делото справка за нарушител/водач на МПС тя е висока, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Ж.:

* смекчаващи вината обстоятелства – младежката му възраст;

* отегчаващи вината обстоятелства – Анализът на приложената по делото справка за нарушител на името на подсъдимия води до факта, че подсъдимият многократно е наказван по административен ред за същото деяние, както и за нарушения по ЗДвП, но въпреки това не си е взел поука;

Видно от приложената справка за нарушител подсъдимия Ж. не е водач на МПС. Въпреки, че не е правоспособен водач, считано от 2016г. насам, той системно управлява МПС, за което са му налагани административни наказания по ЗДвП. Видно от справката му за съдимост е, че същият на 08.03.2017г. е осъществил престъпление наказуемо по чл. 343в ал.2 от НК, т.е. същото за каквото е предаден за съд по това дело. По отношение на това му престъпление е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК., като решението е влязло в законна сила на 20.04.2017г. Само три месеца по късно – на 23.07.2017г. подсъдимия Ж. отново е шофирал МПС, като отново е осъществил престъплението по чл. 343в ал.2 от НК. МПС подс. Ж. е управлявал и два месеца по късно – на 22.09.2017г. когато пък е осъществил друго престъпление против транспорта за което е осъден с влязла в сила присъда. С присъда по НОХД № 4394/2017г. на Районен съд гр. Варна е осъден на три месеца „лишаване на свобода“ отложено за изпълнение за срок от три години, също за извършено престъпление по чл. 343в ал.2 от НК. Тази присъда е влязла в сила на 23.10.2017г. Въпреки наличието на такава условна присъда с изпитателен срок, само година по късно – на 07.11.2018г. подс. Ж. отново е осъществил състава на престъплението но чл. 343в ал.2 от НК. Това говори за една трайна престъпна нагласа в подсъдимия и съдът намира, че не може и не следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Такава е била прилагана при предишните му осъждания, но без дължимия резултат. Все пак обаче, съдът като съобрази младежката му възраст, а също така и обстоятелството, че в рамките на извършваната му проверка, видно от свидетелските показания същият не е оказвал съпротива и е съдействал на проверяващите, намира, че наложеното наказание следва да бъде около минимума предвиден в НК. По отношение на режима, той следва да бъде общ съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС. Доколкото настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, следва да се приложи разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК и да се приведе в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, което е наложено на подс. Ж. по НОХД № 4394/2017г. по описа на Районен съд гр. Варна. Относно наказанието „глоба“ което се предвижда в разпоредбата на чл. 343в ал.2 от НК, съдът намира, че същата следва да се наложи в среден размер в предвид факта, че подсъдимия работи и може да я заплати.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл. 54 от НК, без да се прилага разпоредбата за наличието на изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: За престъплението по чл.343в ал.2 от НК законодателя е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок от една до три години, както и глоба в размер от 500 до 1200 лв. Съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното от дееца ще бъде налагането на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година – минималния предвиден от закона срок, като то следва да бъде изтърпяно ефективно при общ режим. Размера на наложената глоба следва да бъде в размер от 850 лв., тъй като от наличните материали по делото е видно, че той има възможност да заплати тази глоба, а незаплащането и ще има значение при бъдеща реабилитация на подсъдимия.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: