Мотиви по НОХД 2124/2019г на ШРС
На
01.10.2019г. от ШРП е внесен по обвинителен акт в ШРС по ПД №44 / 2019г. срещу Х.М.Х., с ЕГН **********, роден
на ***г***, с местоживеене ***, български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен, неосъждан за извършено престъпление по престъпление по чл.331, ал.3, пр.2 във вр.
с чл. 331 ал.1 от НК, вр.чл.330,
ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
10.03.2019г., в землището на с. Живково, общ.Хитрино, чрез запалване на необезопасен открит огън до оградата
на дворно място на ул.“К“ **** в с.Живково, по непредпазливост
запалил чужд имот на значителна стойност - 212,000декара/21,2 ха/ горска територия, държавна собственост, намираща се в отдел 2025, подотдели “а“, “б“,“и“, “к“, “л“, “11“, към IV - то ГСУ при ТП ДЛС “Паламара“ , на стойност
491 201,60лв., управлявана и стопанисвана от ТП ДЛС
“Паламара“ с. Венец, като от деянието са последвали
значителни вреди, а именно: обгаряне на общо 123 куб.м. иглолистна дървесина от
вида „Черен бор“ в подотдели 2025 „а“, „и“, „л“ - нанесена вреда на стойност 13
288,80 лв. с ДДС на държавата и обгаряне на капачка на надземен противопожарен
хидрант, разположен в парцел I - 318, кв. 15 II - 321, северно от
имот, намиращ се на ул. „К”47 в с. Живково, общ. Хитрино,
обл. Шумен, собственост на Община Хитрино - вреда на стойност 25.00 лв.,
значителни вреди в общ размер на 13 313.80лв .
В разпоредителното заседание по делото е депозиран
граждански иск от ТП ДЛС “Паламара“ с.Венец чрез адв. С.И. при ШАК, за 13 288,80 лв. ТП ДЛС “Паламара“ с. Венец
са конституирани в качеството им на
граждански ищец.
В хода на разпоредителното заседание, от страна
подсъдимия и защитника е направено искане делото да бъде разгледано по реда на
глава 27 от НПК, поради което, след разпоредителното заседание съдът е преминал
към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК.
Подсъдимият заяви,
че на основание чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение от 28.11.2019г. обяви, че при
постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това, в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2
от НПК, не е извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния
акт.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК, след редукцията
наказанието в размер на 4 месеца лишаване от свобода ,изтърпяването на което да
бъде отложено за 3 години.
Служебният защитник е съгласен със становището на ШРП. Смята,
че гражданският иск следва да бъде уважен изцяло.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за
случилото се.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият Х. М.
Х. ***. В началото на м. март 2019г. св. Л.А. наел, без сключване на писмен
договор, св. Е.Н., подс. и неговия брат М.М.Х., за да разчистят от сухи треви и
храсти двора на къща, която имал намерение да купува. Въпросният имот се
намирал в с. Живково, на ул. „К“ ****, в североизточния край на селото, като по
документи бил собственост на св. С.Н.М., но реално никой не го обитавал. На
09.03.2019г. Л.А. предупредил изрично трите лица, няколко пъти, да не палят
огън, за да горят тревите, а само да ги струпват на купчинки, да съберат после
натрупаното и да го пренесат в края на пътя, откъдето той щял да го натовари на
ремарке и да го изхвърли. Изричното предупреждение на А. да не се пали огън
било направено и с оглед наличния силен вятър. Трите лица започнали да
почистват мястото на 09.03.2019г., като на следващия ден продължили с тази си
дейност. На 10.03.2019г. св. А. разговарял с Е.Н. /син на собственика на
мястото/ по телефона и отново му казал, че не трябва да палят огън, за да горят
сухите треви. Самият Е.Н. напомнил на двамата братя, че не трябва да се пали
огън, за да се горят купчините. Малко след 13.00 часа на 10.03.2019г., подсъдимият
Х. поискал от брат си запалка, за да си запали цигара, но след като си запалил
цигарата, той запалил и струпаната на купчинка трева в близост до оградата на
дворното място. Тогава брат му М.Х. му се скарал защо е запалил тревата при
наличието на силен вятър, но подсъдимият му отговорил: „Спокойно, нищо няма да
стане!“.
Огънят обаче се
разраснал и обхванал и сухите треви около горящата купчина. Свидетелите М.Х. и Е.Н.
се опитали да го загасят и да спрат разпространението на пожара, но не успели,
а междувременно подсъдимият Х. се уплашил и избягат. Свидетелят Н. се обадил
чрез мобилния си телефон на тел.112, за да бъде изпратен екип на РДПБЗН, както
и на баща си и на свидетеля Л.А.. През това време, вследствие на силния
северозападен вятър със скорост 15 м./с. и пориви до 18 м./с., както и ниската
относителна влажност — 25%, започнало неконтролируемо горене на сухите треви
около запалената купчина, огънят се разпространил в посока намиращия се над
дворното място полски общински път, покрит с трева, като обхванал и горския
масив над него. Засегната от пожара горска територия била с площ 21.2 хектара
/212 декара/, държавна собственост, управлявана и стопанисвана от ТП ДЛС
’’Паламара” с. Венец / територия към IV — то ГСУ при ТП ДЛС „Паламара“/.
Същата била
имот със значителна стойност, а именно със стойност 491 202.60 лв. Пожарът
засегнал посочената горска територия, бил на места приземен, като горели
основно сухи треви, храсти, отпадни части от растителност като клони, връжки,
листна маса, но огънят засегнал и дървета и стволове на различна височина. На
част от площта пожарът от приземен, преминал във върхов. Върховият пожар
засегнал дървостоя в подотдел 2025 „и“, като площта, засегната от пожара била 7
дка и този дървостой, нямало да се възстанови. Останалите насаждения били
засегнати от приземен пожар, като в подотдел 2025 „а“ и подотдел 2025 „л“
засегнатата площ била съответно 1 дка и 4 дка и дървостоят в тези подотдели
също нямало да се възстанови, т.е. засегната площ, на която дървостоят нямало
да се възстанови е общо 12 дка или 1,2 ха, като изгорели 123 куб.м. иглолистна
дървесина. Насажденията в тези подотдели /2025 „и“, 2025 „а“ и подотдел 2025
„л“/ били иглолистни култури от вида „Черен бор“ . Пожарът засегнал и
насаждения в подотдели 2025 „б“ /179 дка/ и 2025 „к“ /15 дка/, където
насажденията били издънкови, а също и подотдел 2025 „11“, който бил поляна с
площ 6 дка.
След обаждането
на тел.112, на место били изпратени пожарни екипи, които предприели действия по
гасенето и по-късно пожарът бил ликвидиран.
От изготвената лесотехническа експертиза се
установява, че вследствие на пожара били обгорели, без възможност за
възстановяване, 1,2 хектара иглолистен дървостой - обгаряне на общо 123 куб.м.
иглолистна дървесина от вида „Черен бор“ в подотдели 2025 „а“, „и“, „л“, като
нанесената вреда за държавата е изчислена от лесотехническата експертиза в
размер на 11074.00 лева без ДДС или 13 288.80 с ДДС. В резултат на пожара бил
засегнат и надземен противопожарен хидрант, разположен в парцел 1-318, кв.15
11-321, северно от имот, намиращ се на ул. ‘’К”47 в с. Живково, общ. Хитрино,
обл. Шумен, собственост на Община Хитрино, като обгоряла капачката на посочения
противопожарен хидрант - вреда на стойност 25.00 лв.
От заключението на тройната пожаро - техническа
експертиза се изяснява, че причината за възникване на пожара е изгарянето на
сухи треви и храсти с цел почистването на имота и е налице „небрежност при
боравене с открит огън“. Разпространението на пожара е било с изразена
конусовидна форма в източна посока от имота на ул. „К“ **** в с. Живково и със
силно навлизане в горския масив.
За бързото развитие и разпространение на пожара са
способствали наличието на силен вятър, относително ниската влажност на въздуха
и относително високата дневна температура / 19.2 градуса по Целзий/, което се
констатира от справката на Хидрометеорологичната обсерватория гр. Шумен.
От изготвената
лесотехническа експертиза се установява, че пазарната стойност на засегнатата
от пожара горска територия е 491 202.60лв., т.е. стойността на имота е
значителна / над 14 минимални работни заплати, определени към датата на
деянието, съгласно преобладаващата съдебна практика/. Причинените от деянието
вреди са значителни имуществени вреди/ над 14 минимални работни заплати,
определени към датата на деянието/, тъй като съгласно изготвените
лесотехническа и икономическа експертиза вредите за държавата от изгорелия
дървостой са в размер на 13 288.80 с ДДС, а за Община Хитрино /поради
обгарянето на капачката на противопожарния кран/ са 25.00 лева, т.е. общо 13
313.80лв.
Видно от
изготвената в хода на разследване психиатрична експертиза на подсъдимия Х., при същия са налице данни за
Лека умствена изостаналост - дебилност в лека степен, въпреки наличието на
която той, към момента на деянието, е разполагал с възможности да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. Тази степен
на интелектуален дефицит не е нарушила базисните му психически годности, макар
и да е улеснила лицето да извърши деянието.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена,
въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в
хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание, на основание
чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез разпит на свидетелите.
Освен
това, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК - показания на
разпитаните по делото свидетели- Б.С., С.Б., К.К., Д.Д., Л.А., С.М., Е.Н., М. Х.,
протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване,
заключение на икономическа експертиза, заключение на лесотехнически
експертизи-първоначална и допълнителна, заключение на тройна пожаро-техническа
експертиза ,психиатрична експертиза.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното подсъдимият е осъществил деяние, което се субсумира
под състава на престъпление по чл.331,
ал.3, пр.2 във вр. с чл. 331 ал.1 от НК, вр.чл.330,
ал.1 от НК,
защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които
гарантират безопасността и неприкосновеността от увреждане на чужд имот, лични
или обществени имуществени интереси на неограничен брой лица.
* от обективна
страна подсъдимият, чрез своите действия, чрез
запалване на необезопасен открит огън до оградата на дворното място на ул.“К“ ****
в с. Живково, запалил чужд имот на значителна стойност - 212,000 декара
/21,2 ха/ горска територия, държавна собственост, намираща се в отдел 2025,
подотдели „а“, „б“, “и“, „к“, “л“, „11“ към IV - то ГСУ при ТП ДЛС „Паламара“, на
стойност 491 202.60 лв., управлявана и стопанисвана от ТП ДЛС ’’Паламара” - с.
Венец, като от деянието са последвали значителни вреди, а именно- обгаряне на
общо 123 куб.м. иглолистна дървесина от вида „Черен бор“ в подотдели 2025 „а“,
„и“, „л“ - нанесена вреда на стойност 13 288,80 лв. с ДДС на държавата и
обгаряне на капачка на надземен противопожарен хидрант, разположен в парцел I-318, кв.15 II-321, северно
от имот, намиращ се на ул. „К”47 в с. Живково, общ. Хитрино, обл.
Шумен, собственост на Община Хитрино - вреда на стойност 25.00 лв., значителни
вреди в общ размер на 13 313.80лв./
* субект на
престъплението - пълнолетно вменяемо лице, като
видно от заключението на изготвената психиатрична експертиза за налична Лека умствена
изостаналост - дебилност в лека степен, експерта сочи, че към момента на
деянието, подсъдимият разполагал с
възможности да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи
постъпките си,като е отразено, че тази степен на интелектуален дефицит не е
нарушила базисните му психически годности, макар и да е улеснила обвиняемият да
извърши деянието;
* от субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия по непредпазливост –деецът не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици,но е бил длъжен и емогъл да ги предвиди . Съставът на
чл. 331, ал. 3, предл. 2, вр. чл. 331, ал. 1 от НК, вр. чл.
330, ал. 1 от НК не е
бланкетна норма, която да препраща към предписания, правила и задължения в
друга правна норма от законов или подзаконов нормативен акт, които да я
допълват по съдържание. Посоченият наказателен състав санкционира извършено при
обикновена непредпазливост деяние.
Квалификацията на престъплението при
условията на чл.331, ал.3, пр.2 от НК
се определя от обстоятелството, че от процесното деяние са настъпили значителни вреди.
Константната практика на
ВКС на Република България относно съдържанието на понятието "значителни
вреди" е изразена в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н.д.№
273/2008 г., III н.о., Решение № 76 от 17.02.2010 г. на ВКС по н.д.№ 679/2009
г., III н.о. и др., и с указаното в ТР №
1/1998 г. на ОСНК на ВКС,като към
момента на деянието 14 МРЗ от 560 лв.
към 10.03.2019г. са 7840лв., а вредата общо е в размер на 13 288,80 лв., т.е. вредите в случая
безспорно са значителни.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
незачитане правилата за боравен с открит огън.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на
деянието, която преценява като висока,
а степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, предвид данните за
личността му, както и подбудите за извършване на престъплението.
Съдът прие, че за подсъдимия са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства чрез оказаното съдействие на органите на
разследването и изразената критичност към извършеното, заявена в съдебно
заседание.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати, като
наказанието за престъплението по чл.331, ал.3, пр.2 във вр. с чл. 331, ал.1 от НК, вр.чл.330,
ал.1 от НК, бъде определено при условията на
чл.58а от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.331, ал.3, пр.2, във вр. с чл. 331, ал.1 от НК, вр.чл.330,
ал.1 от НК,
е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 години.
Съдът счита, че
справедливо, съответно и адекватно на извършеното, ще бъде определяне на
следния размер "лишаване от свобода" –6 месеца.
На основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеният размер на наказанието
«лишаване от свобода»
следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде определено наказание в размер на 4 месеца “лишаване от свобода”.
Съдът счита, че по отношение подсъдимия са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, като приема, че условното осъждане би имало превантивен
ефект в най силна степен в настоящата хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок
от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения към момента на извършване на
процесното деяние, същият е неосъждан. Условното осъждане в процесния случай не
противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква
съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на
личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК,
следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода”
може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът
прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието
при изпитателен срок в по голям размер
от минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 / три/ години. В този смисъл е и константната практика
на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение №
386/1973г. на ВКС и др./.
Определеният
такъв размер на наказанието съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението,
извършено от подсъдимия и подходящ да му повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави. Освен това, съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По гражданският иск
Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за
вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди
влизат всички отрицателни последици, настъпили за пострадалата, при наличието
на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от
деянието в размер на 13 288,80 лв.
и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява.
Веществените
доказателства: 1 бр. червена
запалка, находяща се по делото, да се върне на собственика й - М.М.Х., ЕГН **********.
По
този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: