Мотиви към Решение по АНД № 2143/2019 г. на ШРС

От Районна прокуратура – Шумен е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Б.К.И., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 113/2017 г. по описа на ОД на МВР - Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление чл. 227б, ал. 2 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” до 5 000 лв., към момент на извършване на деянието извършителят не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са настъпили имуществени вреди. Също така се сочи, че не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемият И. наказание “глоба” на минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

В проведеното по делото съдебно заседание обвиняемият И., редовно призован, се явява лично. Обвиняемото лице дава обяснения относно семейното си и материално състояние, като изразява съжаление за постъпката си и моли съда да му бъде наложено наказание “глоба” в минимален размер.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство № 113/2017 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

С решение на Окръжен съд – Шумен от 2008 г. в регистъра на търговските дружества на ШОС било вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност „Вигор – Рент – А – Кар“, със седалище ******и ЕИК **** При регистрирането му дружеството се управлявало и представлявало от управитела С.Б.М..

На 07.01.2009 г. дружеството сключило договор за финансов лизинг с „Интерлийз ауто“ ЕАД, клон Варна. Въз основа на този договор „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД получило владението върху лек автомобил „ВМВ Х5“ 350 и се задължило да заплаща регулярно дължимите на лизингодателя лизингови вноски. Дружеството не разполагало с краткосрочни активи, поради което започнало да изпитва финансови затруднения и още към датата 31.12.2011 г. не било в състояние да покрива краткосрочните си задължения със собствени средства. То обаче продължавало да заплаща възникналите задължения, произтичащи основно от настъпването на падежа на лизинговите вноски. Със затрудненото финансово състояние на дружеството бил запознат както неговият управител С.М., така и обвиняемия Б.К.И., който към края на 2011 г. бил назначен на трудов договор в две дружества, чийто управител бил С.М.. Трудовите задължения на обвиняемия включвали депозирането на документи пред различни институции във връзка с дейността на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД и физическото заплащане на всички суми, дължими от „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД, които му били предоставяни от С.М..

През месец януари 2012 г. управителят на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен С.М. предложил на обвиняемия да му прехвърли всички дружествени дялове, тъй като към този момент обвиняемият бил запознат и изцяло ангажиран с дейността на дружеството. Обвиняемият И. се съгласил и на 27.01.2012 г. като едноличен собственик на дяловете и управител на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен бил вписан обвиняемия Б.К.И.. От същата дата дружеството променило и адреса си на управление, който бил преместен на ******

През 2013 г. „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД за продължителен период от време преустановило плащането на дължимите вноски по лизинговия договор за лек автомобил „ВМВ Х5“ 350. Към датата 06.12.2013 г. дружеството дължало по договора за лизинг сумата от 8 697.15 евро и 3 034.07 лв. Обвиняемият И. настоявал пред бившия управител С.М., който ползвал автомобила, получен въз основа за лизинг, да бъдат заплатени всички дължими по лизинговия договор вноски. Това било сторено до края на 2013 г. На 11.03.2014 г. дружеството – лизингополучател заплатило и дължимия за текущата година данък за превозното средство. На 05.06.2015 г. „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД заплатило и дължимия годишен данък за превозното средство за 2015 г., а на 09.06.2015 г. между “Интерлийз ауто“ ЕАД и „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД бил сключен договор, по силата на който едноличното дружество с ограничена отговорност придобило лек автомобил „ВМВ Х5“ 350. След тази дата лицето, което ползвало автомобила – Смилен Марински, преустановило заплащането на задълженията, които възникнали за„Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД в следствие на дейността на дружеството, а самото дружество не разполагало с никакви активи, които да позволят тези задължения да бъдат платени.

Междувременно „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД, продължавало да подава дължимите данъчни декларации по ЗДДС. На 13.08.2015 г. била подадена пред данъчните власти поредната декларация по ЗДДС от дружеството, представлявано от обвиняемия Б.И.. Тази декларация била с Вх. № 27001214084 и в нея „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД декларирало, че дължимия за плащане данък върху добавената стойност за периода 01.07.2015 г. – 31.07.2015 г. е в размер на 1 044.08 лв. Падежът на това задължение настъпил на 14.08.2015 г. На посочената дата дружеството не заплатило това задължение, поради липса на средства. Обвиняемият бил добре информиран за това, че дружеството има публични задължения и не разполага със средства за тяхното заплащане. Той обаче смятал, че задълженията на дружеството следва да бъдат заплащани от бившия му управител С.М., макар, че дружеството не разполагало с никакви законови основания, за да го задължи да стори това. С.М. отказал да предостави средства, за да бъде заплатено задължението на дружеството, произтичащо от дължимия данък по ЗДДС и то останало незаплатено.

Макар, че знаел, че „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД няма средства да заплати задължението си, чийто падеж настъпил на 14.08.2015 г., обвиняемият не предприел обявяването на дружеството в несъстоятелност в срок до 30 дни от датата 14.08.2015 г. Този 30 – дневен срок започнал да тече от 15.08.2015 г. – датата, следваща датата на настъпването на падежа /14.08.2015 г./ и трябвало да изтече на 13.09.2015 г., но този ден бил почивен /неделя/ и следователно срокът е изтекъл в първия работен ден – на 14.09.2015 г.

От справката в Търговския регистър е видно, че към датата 15.09.2015 г. /датата, следваща изтичането на 30 – дневния срок/ не е било заведено или приключило производство по несъстоятелност на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен. Следователно в 30-дневния срок от спиране на плащанията от страна на дружеството, считано от 14.08.2015 г. обвиняемия И. в качеството си на управител и представител на дружеството си не е поискал откриване на производство по несъстоятелност.

Видно от заключението на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи е, че финансовите затруднения на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен не са били временни и още към 31.12.2011 г. дружеството не е могло да покрива краткосрочните си задължения със свои средства. Въпреки това задълженията, които възникнали за дружеството в периода 31.12.2011 г. – 05.06.2015 г. /датата на последното платено от дружеството задължение/ били заплащани. От 05.06.2015 г. до 14.08.2015 г. дружеството нямало незаплатени задължения. На 14.08.2015 г. настъпил падежът на публичното задължение, произтичащо от подадената от „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен Справка – декларация по ЗДДС № 27001214084, като това задължение останало незаплатено. На практика плащанията на дружеството към кредитори са спрели фактически на 14.08.2015 г.

Независимо от горното обаче, обвиняемият Б.И. в 30-дневен срок не е депозирал в Окръжен съд – Шумен искане по отношение на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен да бъде открито производство по несъстоятелност.

В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от обясненията на обвиняемото лице, от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводни експертизи /съдебно-счетоводна експертиза, две допълнителни съдебно–счетоводна експертиза и една повторна съдебно–счетоводна експертиза/, която дава заключение, че не се касае за временни финансови затруднения, а за трайни такива, произтичащи още от 31.12.2011 г., а на14.08.2015 г. настъпил падежът на публичното задължение, произтичащо от подадената от „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен Справка – декларация по ЗДДС № 27001214084, като това задължение останало незаплатено, както и че на практика плащанията на дружеството към кредитори са спрели фактически на 14.08.2015 г.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемият Б.К.И. на 15.09.2015 г. /т. е. един месец след датата - 14.08.2015 г., на която е настъпил падежът на публичното задължение, произтичащо от подадената от „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен Справка – декларация по ЗДДС № 27001214084/ в гр. Шумен като управител и представител на „Вигор – Рент – А – Кар“ ЕООД гр. Шумен в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК.

Според нормата на чл. 227б, ал. 2 от НК, субект на престъплението е лицето, което „управлява или представлява“ търговeца, като в случая решението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност е израз на негово правомощие, следователно такова искане може да бъде направено само от управителя и представителя на търговеца.

От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на умисъл.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Б.К.И., а именно:

- за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” до 5 000 лв.;

- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;

- с деянието не са причинени имуществени щети;

- не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 6 от НК отрицателни предпоставки за прилагането на този законов текст.

При определяне на наказанието, съдът отчете ниската степен на обществена опасност на дееца и добрите характеристични данни за личността му - чисто съдебно минало, предвид обстоятелството, че не е осъждан, липсата на данни за други противообществени прояви. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени и направеното от И. самопризнание, съдействието, което оказва на органите на досъдебното производство, дава подробни обяснения в разпита си пред органа на досъдебното производство и признава вината си. За да определи наказанието, съдът отчете и изказаното от негова страна искрено разкаяние и съжаление за извършеното, което става ясно от обясненията, дадени в досъдебното и съдебно производство. Също така, съдът отчете материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от обясненията, дадени в хода на съдебно производство, и обстоятелството, че съшия е получава месечни доходи в размер на 700 лв. – 800 лв.

Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от неговите обяснения, от които става ясно, че към настоящият момент работи постоянно по трудов договор, като реализира трудови доходи в размер на 700 лв. – 800 лв. месечно, като заедно със съпругата си полагат грижи за малолетното си дете.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, посочени в чл. 36 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 389 /триста осемдесет и девет/ лева, представляващи възнаграждение на експерти по назначените в хода на досъдебното производство експертиза и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист следва да се възложат на обвиняемия.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: