Р
Е Ш Е Н И Е
738/25.7.2019г., гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря М.Н., като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело № 3157 по описа за
2017 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е водено по предявени конститутивни искове от Д.И.Н. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН ********** *** против Д.И.С. с ЕГН ********** ***; А.Д.В. с ЕГН **********;
В.Д.В. с ЕГН ********** ***; Д. П. М. с ЕГН ********** *** и М.Г.М. с ЕГН **********
*** с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
Ищците обосновават съществуващия за тях
правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните
фактически твърдения:
Съгласно
Решение №19-2/1999г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Ивански, област Шумен
на Общинска служба но земеделие и гори-гр.Шумен от 25. 01.1999 г., ищците
притежавали по наследство от дядо си една втора идеална част от следните
земеделски имоти:
1.
НИВА от 3 104 дка /три декара сто и четири квадратни метра/, от които 3.033 дка
са четвърта категория, а 0.071 дка са седма категория, находяща се в землището
на с. Ивански, обл. Шумен, местност „УЗУНОВИ НИВИ”, представляваща ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №*** с адрес на поземления имот: с. Ивански, обл. Шумен,
местност „УЗУНОВИ НИВИ”;
2.
НИВА от 3.999 дка /три декара деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/,
представляща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** с адрес на поземления имот: с.
Ивански, обл. Шумен, местност „ВЪЛДЕРЕ”;
3.
НИВА от 6.001 дка /шест декара и един квадратен метра/, четвърта, категория, находяща
се в землището на с. Ивански, обл. Шумен, местност „ЛЕЩАКА”, представляваща
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** с адрес на имота: с. Ивански, обл. Шумен,
местност „ЛЕЩАКА”.
Посочените
земеделски имоти притежавали в
обикновена съсобственост с ответниците Д.И.С.
с ЕГН ********** ***; А.Д.В. с ЕГН **********; В.Д.В. с ЕГН ********** ***.08.2017
год. ищците разбрали, че съсобствениците - ответници са продали притежаваната
от тях една втора идеална част на Д.П.М., местен арендатор. Покупко-продажбата била
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №*** г. на нотариус С.С. с
рег. №024 на Нотариалната камара, с район на действие-района на Районен съд -
град Шумен. Сочат, че техните роднини и съсобственици до продажбата не са
изразявали намерение за разпореждане със земеделските имоти. Твърдят, че никога
не са уведомявани за намерението за продажба, както и не са били канени да
изкупят притежаваната от тях идеална част от съсобствеността. След като не
могли извънсъдебно да разрешат случилото се, подали исковата молба.
Посочват,
че на основание чл.ЗЗ от Закона за собствеността за тях се поражда правото да
изкупят продадената от първите трима ответника, на четвъртия ответник 1/2
идеална част от съсобствените им недвижими имоти за сумата от 830,62 лева, представляваща
договорена и платена продажна цена. Претендират решение в този смисъл и
разноски.
В съдебно заседание и в писмено
становище по делото, иска съдът да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, като основателни и
доказани. Сочат, че е доказана наличната
съсобственост върху недвижими имоти между ищците и първата група ответници по
делото; липсата на покана за изкупуване на идеална част от съсобственик предвид
чл. 33 от ЗС, както и спазването на преклузивния двумесечен срок за депозиране
на исковата претенция.
Възражения на ответната страна:
На
основание чл.131 ал.1 от ГПК, ответниците
депозират отговор, в който правят възражение за неоснователност на иска,
поради факта, че исковете са заведени след изтичане на двумесечния срок от
узнаването за продажбата от двамата ищци. Не оспорват факта на съсобственост
между ищците и първите трима ответника и факта на осъществената
покупко-продажба.
В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, твърдят, че обективно и
субективно съединените искове са изцяло неоснователни, тъй като не е спазен
срока по чл.33, ал.2 от ЗС, което се доказва от събраните по делото
доказателства. Според
ответните страни, най-късно на 28-ми или 29-ти юли 2017 г. ищците са узнали за
процесната сделка. Предвид на това, че исковата молба е депозирана на
17.10.2017 г. в РСШ, е изтекъл двумесечния преклузивен срок въведен с чл.33 от
ЗС. Иска от съда, отхвърляне на исковете, и присъждане на деловодните разноски.
При преценката на доказателствата, съдът е
взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени
доказателства, с исковата
молба: решение №19-2/25.01.1999 г. на ОСЗГ – Шумен, удостоверение за наследници
изх. №02-49/25.09.2017 г. от Община – Шумен, нот. акт №191, т. II, рег. №3269,
дело №251/2017 г. на нотариус С. при ШРС, скица на поземлен имот
№15-492157/09.10.2017 г. на СГКК – Шумен, скица на поземлен имот
№15-492160/09.10.2017 г. на СГКК – Шумен, скица на поземлен имот №15-492163/09.10.2017
г. на СГКК – Шумен, удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО005958/13.10.2017
г. от Община – Шумен, удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО005959/13.10.2017
г. от Община – Шумен, удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО005960/13.10.2017
г. от Община – Шумен, удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО005961/13.10.2017
г. от Община – Шумен; с отговора на исковата молба писмени доказателства –
ксерокопия на: извлечение от ел. поща на нотариус С., нот. акт №10, т. III,
рег. №3996, дело 0311/2017 г. на нотариус С. при ШРС; представените със
становище на ищеца от 20.06.2018 г. писмени доказателства – ксерокопия на: 3
бр. извадки от електронна поща Gmail от 19.06.2018 г., протокол от 30.05.2017
г. по адм. дело №53/2017 г. на ШАС, ръкописно написана бележка, договор за наем
№81/14.06.2017 г.; представените от ответника писмени доказателства –
ксерокопия на: Декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от Д. П. М., ведно с
приложенията към нея; нот. дело №251/2017 г. на нотариус Св. С., с район на
действие ШРС; представените от ответната страна писмени доказателства: писмо
изх. №РД-12-02-07-1/09.05.2019 г. от ОД „Земеделие“ – Шумен с приложена към
това писмо Декларация вх. №8/25.07.2017 г. от В.Д.Р.до ОСЗ Шумен, заедно с
Декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ; писмо
изх. №РД-12-02-07-1/09.05.2019 г. с приложена към това писмо Декларация вх.
№8/25.07.2017 г. от В.Д.Р., заедно с Декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във
вр. с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, от страна
на ищеца: Т.С.Р. с ЕГН ********** и В.Д.Р.с ЕГН **********; както и от страна
на ответника: С.Д.С. с ЕГН **********, А.Д.Я. **********. Съдът е изслушал по реда на чл.176
от ГПК ответниците Д.С. и Д.П.М..
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установени следните фактически констатации:
Между страните не се спори, че са съсобственици на процесните
недвижими имоти. С Нотариален акт за
покупко-продажба №141 том.2 рег.№3269 н.д.№251 от 04.05.2017г. на Нотариус
С., ответниците продали на
ответника ЗП Д.П.М. собствените им ½ ид.ч. от нивите за сумата 830,62
лв. Тримата ответници: Д.И.С.,
А.Д.В. и В.Д.В. не предложили земите
за изкупуване от ищците, т.е. липсвало предложение за продажба, отправено до
другите съсобственици. На 17.10.2017г., ищците подали искова молба по
настоящото дело.
При преценката на доказателствата, съдът формира мнение, че спорният въпрос по делото е:
Предявен ли е конститутивният иск от ищците в преклузивният срок по чл. 33, ал.
2 от ЗС, т.е. в двумесечен срок от продажбата, с оглед на това, че исковата
молба е входирана в съда на 17.10.2017г.?
По делото са
разпитани две групи свидетели. В първата група са свидетелите от страна на ищеца: Т.С.Р. и В.Д.Р..
Свидетелката Р. по същество сочи, че на 18.08.2017г. е разбрала за
сделката, която е довела до застъпване на имоти, във връзка с раздавана рента.
Тогава се е обадила на ищците, които са получили към 14.08.2017г. своята рента.
Свидетелят Р., не може да посочи
точната дата, когато е узнал за покупко-продажбата на земите, като сочи само
месец август.
Втората
група са от страна на ответника: С.Д.С. и А.Д.Я..
С.Д.С. е нотариус с рег.№ 024 на НК, с район
на действие РСШ, пред когото е изповяД.посочената по-горе сделка. Същият
посочва, че през май, юни или юли 2017 г. на 2 или 3 срещи е дискутирал с адв. С. /процесуален представител на ищците/ процесните земи в землището на с. Ивански. Това е станало
във връзка с намерение за споразумение между страните. С. бил помолен от отв.М.,
като негов клиент да разговаря с адв. С., защото е установила, че той представлява
другата страна. Копие от нотариалният акт предал на
адв. С..
Вторият
свидетел А.Д.Я., посочва, че в края на месец юли 2017г. е станал свидетел на
разговор между отв.Д.М. и ищцата Д.Н., във връзка с процесните ниви. По-късно
разговарял с М., която му обяснила ситуацията.
Съдът не
намира основание да не кредитира показанията на свидетелите С.Д.С. и А.Д.Я.. Същите съобщават
свои преки и непосредствени впечатления,
във връзка с продажбата на процесните земеделски земи. Няма данни за възможна заинтересованост на
тези свидетели от изхода на делото, както се твърди от представителя на
ищцовата страна.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.С.Р.. Същите
са отделни и не се подкрепят от другите доказателства по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид установените
фактически констатации, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, формира следните правни изводи:
Правото
на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС включва следното: съсобственикът–продавач
да се е разпоредил със своята идеална част от съсобствения недвижим имот в
полза на трето лице посредством действителна продажба; липса на предложение за
продажба, отправено до другите съсобственици; ищецът-изкупвач следва да предяви
конститутивният иск в преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС в двумесечен
срок от продажбата.
В
конкретният случай, тежестта на доказване пада върху ищеца, който следва да
установи спазването на двумесечния преклузивен срок, т.е. 17.08.2017г. –
17.10.2017г., тъй като за останалите предпоставки не се спори между страните.
От
страна на ищците, не беше доказано, че същите са узнали за процесната сделка,
след 17.08.2017г. Единственото доказателство за това са показанията на св. Р.,
като същите се явяват неподкрепени от другите доказателства по делото. Св.Р. не
сочи точна дата, а само месец август 2017г., което може да бъде и преди
17.08.2017г.
Другите
събрани доказателства по делото: показанията на св. С. и Я., отговорите на
въпросите по чл.176 от ГПК от Д.М., както и събраните писмени доказателства,
именно декларациите по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ
за стопанската 2017/2018г., налагат извода, че покупко-продажбата отразена в Нотариален
акт за покупко-продажба №141, том:2, рег.№3269. дело №251 от 04.05.2017 г. на
нотариус С.С. с рег. №024 на Нотариалната камара, с район на действие-района на
Районен съд - град Шумен, е станала известна на ищците преди 17.08.2017г.
Останалите
събрани доказателства, съдът намира, че са неотносими към спора по същество и
за това няма да бъдат обсъждани.
Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 33, ал. 2, изр.2-ро от ЗС.
По въпроса от кога започва да тече двумесечният преклузивен срок за
предявяване на иска по чл. 33, ал.2 от ЗС в доктрината съществува спор, тъй
като законодателят е предвидил началният момент да е момента на продажбата. Това
е така, във връзка с публичният характер на вписване на нотариалните сделки.
Утвърдилата се съдебна практика обаче е, че двумесечният преклузивен срок
започва да тече от момента на узнаването за продажбата от
съсобственика–изкупвач. По отношение и на двете становища, съдът е на мнение,
че в настоящото производство безспорно е установено, че ищците сами, или чрез
свой представител са предприели действия във връзка с продажбата на
земеделските земи преди 17.08.2017г. Предприемането на тези действия предполага
узнаване на нотариалната сделка сключена на 04.05.2017г.
Ето
защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен, тъй като не се установи спазването на двумесечния
преклузивен срок, т.е. 17.08.2017г. – 17.10.2017г.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
Относно разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
Предвид
изхода на спора, исканията на страните и представените доказателства за
извършените от тях разноски съдът намира, че следва да присъди на ответника
разноските, съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Н. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Д.И.С. с ЕГН ********** ***; А.Д.В. с ЕГН **********;
В.Д.В. с ЕГН ********** ***; Д. П. М. с ЕГН ********** *** и М.Г.М. с ЕГН **********
*** искове с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС, за изкупуване в полза на ищците
на ½ /една втора/ идеална част от следните земеделски имоти: НИВА от 3
104 дка /три декара сто и четири квадратни метра/, от които 3.033 дка са
четвърта категория, а 0.071 дка са седма категория, находяща се в землището на
с. Ивански, обл. Шумен, местност „УЗУНОВИ НИВИ”, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №*** с адрес на поземления имот: с. Ивански, обл. Шумен, местност
„УЗУНОВИ НИВИ”; НИВА от 3.999 дка /три декара деветстотин деветдесет и девет
квадратни метра/, представляща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** с адрес на
поземления имот: с. Ивански, обл. Шумен, местност „ВЪЛДЕРЕ”; НИВА от 6.001 дка
/шест декара и един квадратен метра/, четвърта, категория, находяща се в
землището на с. Ивански, обл. Шумен, местност „ЛЕЩАКА”, представляваща ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №*** с адрес на имота: с. Ивански, обл. Шумен, местност
„ЛЕЩАКА”; собствеността върху които идеални части е прехвърлена от Д.И.С. с ЕГН
**********, А.Д.В. с ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН ********** на Д. П. М. с ЕГН
********** с Нотариален акт за покупко-продажба №141, том II, рег.№3269. дело №251
от 04.05.2017 г. на нотариус С.С. с рег. №024 на Нотариалната камара, с район
на действие-района на Районен съд - град Шумен, вписан в Агенция по вписванията
– Служба по вписванията - гр. Пловдив под акт № 198, том 6, дело № 1232/17г.,
при уговорена между ответниците цена от 830,62 лева.
ОСЪЖДА Д.И.Н. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Дана И.С. с ЕГН **********; А.Д.В. с
ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН ********** сума в
размер на 365,00
лева, за направените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС -
Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: