Р Е Ш Е Н И Е

188/25.2.2019г. , гр.Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание двадесет и първи януари , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3403 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ , чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от Б.Й.Б. с ЕГН: ********** *** срещу Р.Д.П. с ЕГН: ********** *** , в която посочва , че по силата на сключения между него и „ПИБ” АД договор за прехвърляне на вземания - Цесия от 28.04.2014г. е собственик на всички вземания към ответницата от страна на банката , произтичащи от сключен помежду им договор за кредит . Ищецът получил всички права и привилегии , уведомил я , че вземането е изцяло и предсрочно изискуемо . Към 15.06.2017г. задължението и възлизало на 56 224.51 лева, в т.ч. главница – 42054. 20 лв. и лихви - просрочени, наказателни и потенциални, съгласно Извлечението от счетоводните книги на „ПИБ” -АД към 28.04.2014г. - 803.51 лв. Договорни лихви, изчислени съгласно погасителния план за периода 29.04.2014г. - 15.06.2017г. - 13366.80 лв., общо лихви - 14170.31 лв. На 23.08.2015г. длъжникът е погасил 1010.00 лв. - лихви. Окончателният размер на изискуемото му вземане от г-жа П. към 15.06.17г. е 55214.51лв. С оглед горното , моли да бъде постановено решение , с което ответницата да бъде осъдена да му заплати част от горната сума , а именно 25 000 лева, в т.ч. главница - 10829.69 лв. и лихви 14170,31 лв. Претендира присъждане на разноски . В хода на делото поддържа предявените искове.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание , ответницата оспорва исковете . Оспорва валидността на цесията , оспорва твърдението , че е обявена предсрочна изискуемост на кредита , оспорва и размера на сумите , като твърди , че е заплатила част от претендираните суми , като в тази връзка въвежда възражение за прихващане за сумата 7 679,06 лева , с която е погасена част от претендираната главница .

С отговора по чл.131 от ГПК ответникът прави искане на негова страна да бъде конституирано трето лице-помагач А.И.П. с ЕГН: ********** ***. Съдът е счел , че искането е основателно , поради което с Определение от 29.01.2018г. е конституирал посоченото лице като помагач на страната на ответника .

В предоставения му срок , третото лице-помагач депозира отговор , в който заявява, че искът е основателен, като оспорва твърдението , че между него и ответника е налице солидарна отговорност, като излага аргументи, че отпуснатите по кредита средства не са употребени за семейни цели, а били вложени в търговска дейност на шивашки цех.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Ответницата Р.П. и третото лице помагач А.П. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 25.01.1992г., който бил прекратен с влязло в законна сила Решение № 94/30.06.2008г. на РРС на 11.08.2008г. По време на брака им , на 05.07.2007г. е сключен Договор за банков кредит № ***(наричан на краткост „Договор за кредит „ ) , между Първа Инвестиционна Банка АД-гр.София (наричана за краткост „Банката“ ) в качеството на кредитодател и ответницата Р.П., като кредитополучател, по силата на който и е предоставена парична сума в общ размер от 48 000 лв. за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения, срещу поето от нея задължение да върне същата съгласно уговорен погасителен план на 240 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 468,19лева, дължима на 15-то число от текущия месец. За отпуснатата парична сума кредитополучателят дължал лихви, съобразно раздел пети от договора. Крайният срок за погасяване на кредита бил 15.07.2027г. За обезпечаване на погасяването на кредита, в полза на банката била учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ дворно място и построени в него сгради, намиращо се в с.***, общ.Дряново, обл.Габрово. Към датата на сключване на договора, имотът бил собственост на трето лице- В. П. (брат на третото лице помагач и бивш съпруг на ответника А.П.), а към настоящия момент е съсобствен между това лице и ответницата, с оглед на влязло в законна сила съдебно решение №302 от 01.10.2012г. на ГОС. Видно от извлечение от счетоводни книги на банката, към 25.02.2014г. по предоставения кредит не били платени дължима част от вноска в размер на 212,29лв. и за периода на забавата били начислени просрочени и наказателни лихви върху цялата непогасената главница общо 1408,47лв. На 31.12.2013г. била вписана възбрана върху имота , което представлявало нарушение на поетите задължения по договора за кредит. С писма, които не били получени, от месец февруари 2014г., кредитната институция поканила ответника да заплати дължимата вноски и предприеме действия по отмяна на наложената възбрана или ще обяви кредита за предсрочно изискуем.

С Договор за цесия от 28.04.2014г. (наричан за краткост „ Договор за цесия “ ) , банката прехвърлила на ищеца вземането към ответника, индивидуализирано в договора срещу цена 42 857,71лв., заплатена на датата на сключване на договора. На 07.05.2014г. в СВ по молба на ищеца, на осн.чл.171 от ЗЗД било вписано обстоятелството за заместване на кредитора. Било изпратено уведомително писмо изх.№287-196/28.04.2014г., с което цедентът уведомил ответника за извършената цесия. Според посоченото в уведомлението от св.Р. и св.И., служители при ПИБ, същото било връчено на адресата на 30.04.2014г. на работното й място при условия на отказ.

Ищецът изпратил Уведомителни писма от 08.05.2014г., с които съобщил на ответника, че предвид допускането на вписване на възбрана върху имота, служещ за обезпечение на кредита и просрочие на част от месечна вноска, обявява вземането в размер на 42 857 лв. за предсрочно изискуемо. Писмата не били връчени чрез куриер и поща, като на едно от тях посочено, че било отказано получаването от съпруга на ответницата и трето лице помагач А.П., който бил упълномощен за целта от кредитора й.

При описаната по-горе фактическа обстановка , настоящият ищец подал Заявление по чл.410 от ГПК , в резултат на което е образувано ч.гр.дело №54/2015г. по описа на ШРС, съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 70/28.01.2015г., с която било разпоредено длъжникът и настоящ ответник да заплати цесионера , сумата 22 000лв., представляваща част от обща дължима сума 42 857,71лв. по Договор за цесия и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В срока по чл.414 ГПК постъпило писмено възражение от длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. Въз основа на иска по чл.422, ал.1 от ГПК е образувано гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС , по което е постановено влязло в сила Решение №231/23.03.2016г. , потвърдено по възз.гр.д.№256/2016г. по описа на ШОС.

Поради посоченото по-горе, първото и основно възражение на ответника е , че настоящият иск е недопустим поради наличието на „сила на пресъдено нещо“ – по арг. на чл..299 от ГПК Съдът в определението по чл.140 от ГПК изрично е посочил мотиви във връзка с възражението за недопустимост на иска , които към настоящият момент обаче отчита като неточни . Съдът е приел , че по гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС претенцията касае кредит с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост , докато по настоящото дело се претендират суми с настъпил първоначално уговорен падеж . видно от съдържанието на исковата молба , изводите на съда относно въведените обстоятелства са неточни . Ищецът отново претендира сумите по кредита въз основа на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост , но посочва , че изискуемостта е настъпила с връчване на представената по делото Нотариална покана рег №***. по описа на Нотариус рег.№*** на НК , с район на действие ШРС . От посоченото става ясно , че ищецът се позовава на обстоятелства настъпили след влизане в сила на решението по гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС, по отношение на които силата на пресъдено нещо не се разпростира , ето защо възражението за недопустимост на иска се явява неоснователно .

В настоящото производство ответникът прави аналогични възражения на изложените по гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС , оспорва настъпването на предсрочната изискуемост , валидността на цесията , както и размера на дълга .

Относно възраженията за валидността на цесията .

По делото е представен Договор за цесия , съобразно който банката прехвърля на ищеца своето вземане към ответницата , възникнало на основание сключен Договор за банков кредит № ***. Съгласно раздел II , т.4 от вземането преминава , такова каквото е в момента на сключването на договора , със съпътстващите го привилегии , обезпечения и други права , които цедентът има по отношение на длъжника .Ответникът твърди , че цесията е нищожно , т.к. противоречи на закона . Цесията може да бъде валидно извършена, само ако вземането е прехвърлимо, т. е., ако липсва законова или договорна забрана за разпореждане или ако естеството му позволява. Процесния договор за кредит е бил сключен при действието на изключението на чл.3 ал.5 т.1 от ЗПК/отм/, съгласно който предвиденото ограничение досежно прехвърлянето на вземания по потребителски кредити в чл.16 не се прилага при кредити обезпечени с ипотека. Доколкото в договора не е предвидена възможност за прехвърляне на вземането и липсват ОУ към него при действащото към момента на постановяване на решението законодателство /чл. 26 ЗПК, вр.чл.4 ал.1 т.2/ цесия би била недействителна, но обратно действие на нормите на ЗПК не е предвидено. Следващото възражение на ответницата е , че цесионера няма правоспособност да придобива вземането по банков кредит. Не съществува императивна правна норма , която да поставя ограничение относно приобретателите и да въвежда задължително изискване същите да разполагат с определена , специална правоспособност . Неоснователно е и възражението ,относно липса на представителна власт на лицето подписало договора за цесия . От представените в хода на делото документи :Удостоверение изх.№287-172/27.04.2018г. , издадено от „Първа инвестиционна банка „ АД и приложените към него Препис –извлечение от протокол от заседание на УС, 3 бр. пълномощни е видно , че титулярът на вземането надлежно е взел решение за извършване на цесията и и упълномощил лицето подписало договора . Спазена е и изискуемата от закона форма на цесията - за валидността на прехвърлянето е предвидена писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписване в имотния регистър, предвид обезпечаването на вземането с ипотека, което е било осъществено, видно от представените доказателства.

Следващото възражение свързано с цесията е , че е била съобщена , съответна не е породила целените правни последици . Съдът приема, че договорът за цесия има действие спрямо ответницата съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, тъй като същата е уведомена за прехвърлянето още на 07.05.2014г., когато на осн. чл.171 ал.1 от ЗЗД в СВ е вписан договора за цесия. Съгласно закона и съдебната практика, същото има само декларативно действие и именно то представлява съобщението до третите лица и длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено. Независимо от горното , по делото е представено Уведомление изх.№287-196/29.04.2014г. , от което се доказва , че цедента е направил опит на ответницата да бъде връчено посоченото писмо , но същата е заявила отказ да го получи , което обстоятелство е надлежно удостоверено . Поради посоченото съдът намира , че са настъпили последиците на чл.99,ал.4 от ЗЗД .

Дори и да не се възприеме горното становище , безспорно с подаването , респ. получаването от ответницата на исковата молба въз основа на която е образувано гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС , и приложените към нея доказателства , ответницата е узнала за извършената цесия , тя е уведомена за настъпилата промяна в носителя на вземането по кредита . Поради обстоятелството , че към посочената искова молба е приложено уведомлението изходящо от банката , съдът приема , че задължението по чл.99,ал.3 от ЗЗД е реализирано от цедента , поради и което не е необходимо да се излагат мотиви доколко цесионера е бил упълномощен да съобщи за цесията .

Относно предсрочната изискуемост на вземането .

Както беше посочено по-горе , в производството по чл.422 , ал.1 от ГПК , съдът е приел , че преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК , кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост . Изложени са мотиви , че исковата молба по чл.422,ал.1 от ГПК представлява уведомяване за предсрочната изискуемост , което обаче в производството по установителния иск не води до изискуемост на вземането .

От посоченото , което изцяло се споделя и от настоящият съдебен състав , изводът относим към делото е , че е извършено обявяване на предсрочната изискуемост . Това се е осъществило още с връчване на исковата молба по гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС . Ответникът възразява , че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем , поради което цесионерът не е придобил вземането в претендираните параметри и основано на предсрочна изискуемост . Съдът намира , че действително от представените писмени доказателства , може да се заключи , че банката не е реализирала правото да обяви кредита за предсрочно изискуем . Приложените към исковата молба Уведомително писмо-покана изх.№287-80/25.02.2014г. и Уведомително писмо-покана изх.№287-81/25.02.2014г. от банката за закъснение , които банката е направила опит да връчи , не съдържат волеизявление за обявяване на предрочна изискуемост , съответно уведомяване на кредитора за настъпването и . И двата документа съдържат описание на просрочените задължения , покана за изпълнението им в определен срок , но липсва заявена воля за упражняване правото на обявяване на предсрочната изискуемост . Обявяването на предсрочната изискуемост е направено от цесионера с изявлението обективирано в Уведомително писмо-покана , изходящо от цесионера , приложено като доказателство съм исковата молба по гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС . За разлика от ответницата , съдът счита , че цесионерът е разполагал , при наличието на предвидените в Договора за кредит предпоставки да обяви кредита за предсрочно изискуем . В Решение№204/25.01.2018г. по т.д.№2230/2016г. , I TO на ВКС , изрично е прието , че със сключване на договора за цесия , върху новия кредит преминават всички , които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на цесионната сделка вземане към длъжника , включително и за обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това . Съобразявяйки се с посоченото и като взе предвид съдържанието на Договора за цесия , съдът намира , че цесионера валидно , съобразно правата си е обявил кредита за предсрочно изискуем , за което ответницата е уведомена с получаване на исковата молба и приложеното към Уведомително писмо-покана , изходящо от цесионера по гр.д.№786/2015г. по описа на ШРС . След като съдът приема , че съобщението за обявената предсрочна изискуемост е извършено с връчване на исковата молба по посоченото дело , не намира за необходимо да изследва последващите действия на цесионера свързани със съобщаването и и по конкретно съставяне и връчване на визираната по-горе нотариална покана . Ответницата е заявила множество възражения , касаещи пороци при съставяне и връчване на нотариалната покана . Съдът счита , че са ирелевантни , т.к. дори и да са основателни , не касаят настъпилото вече обявяване на предсрочната изискуемост .

След като приема , че цесията е валидна , породила е действие спрямо ответницата и е обявена предсрочната изискуемост на кредита , съдът следва да обсъди обстоятелствата свързани с наличието на предвидените в договора за кредит предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост . От повторната ССЕ , изготвена от ВЛ С.Н. , съдът намира за доказано , че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост от цесионера , ответницата е просрочила заплащането на повече от две месечни вноски , което съгласно Договора за кредит - чл.30 ал.1 б.“а“ и чл.30 ал.2 б.“а“. , създава право на кредитора да иска цялото задължение предсрочно , или съдът счита , че са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост . Ответницата възразява , че банката не е изпълнила т.9 от Договора за кредит , касателно определяне размера на лихвата , в резултат на което справката –извлечение издадена от банката , относно размера на непогасената главница и лихви и неточна . Според заключението на по посочената експертиза , по представени данни от банката е видно , че за периода 15.08.2007г. до 15.04.2008г. има отразена промяна договорените главница и лихва . Експертизата приема , че осчетоводените операции отразяват промяната на лихвения процент по кредита и дават отговор на въпроса как се изменя главницата . Осчетоводяването е настъпило поради настъпилото просрочие на задължението . В Приложение №3 към експертизата е отразена промяната на главницата , съобразно договорените условия в т.9 от Договора за кредит . ВЛ посочва , че дължимата вноска по главницата се променя но надвнасянето е пренебрежимо малко , т.к. вноските се внасят със закъснение и надвнасянето покрива натрупаните наказателни лихви банката действително е налице разлика между посоченото дължимата и внесената главница , а именно сума от 757,42 лева . Според ВЛ , към дата 28.04.2014г. , като са взети предвид извършените плащания , остатъкът по кредита е (включващ редовна и просрочена главница ) е в размер на 42 054,20 лева , но е извършено „надвнасяне“ в размер на 757,42 лева , следователно действително дължимата главница е в размер на 41 299,78 лева . Тук е мястото да се посочи , че от ответницата е заявено възражение за прихващане за сума от 7 679,06 лева , представляваща именно „надвнасяне на главницата „ , което с оглед посоченото по-горе се явява основателно за сумата 754,42 лева . Поради посоченото искът за главницата за сума от 10829,69 лева (заявен в частичен размер от общо 42054,20 лева ) се явява основателен за сума от 10072,27 лева , за разликата от 754,42 лева е неоснователен поради прихващане с насрещното вземане на ответницата . Възражението за прихващане , за разликата от 754,42 лева , до пълния предявен размер от 7 679,06 лева е неоснователно .

Съдът намира , че от цитираното по горе заключение по ССЕ , се потвърждава изцяло претенцията за лихва , ето защо искът за сума от 10829,69 лв. – лихва , заявена като частична от 14170,31 лева следва да се уважи .

Накрая следва да се спомене , че по настоящото дело не е необходимо да се обсъждат събраните доказателства касаещи вътрешните отношения между ответницата и третото лице помагач , те ще са предмет на установяване в евентуален бъдещ регресен иск .

На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 2 230,59 лева - съразмерно на уважените искове .

На основание чл.78,ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 61,56 лева - съразмерно на отхвърлената част от иска .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на Б.Й.Б. с ЕГН: ********** ***  , в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Първа инвестиционна банка " АД ,  сумата 10 072,27 (десет хиляди седемдесет и два лева и двадесет и седем ст.)лева  -  главница по Договор за банков кредит № ***- представляващи частичен иск по чл.430 , ал.1 от ТЗ вр. с чл.99 от ЗЗД  , от общо 42054, 20 лева  – 

ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск по чл.430 , ал.1 от ТЗ вр. с чл.99 от ЗЗД , за разликата от 10 072,27 лева до пълния предявен размер на частичния иск от 10829,69 лева , като, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника в размер на 754,42 лева , представляващо надплащане на посочената главница по Договор за банков кредит № ***.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане заявено от Р.Д.П. с ЕГН: ********** , за разликата от 754,42 лева до пълния предявен размер от 7 679,06 лева , като НЕОСНОВАТЕЛНО .

ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на Б.Й.Б. с ЕГН: ********** *** , в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Първа инвестиционна банка " АД , на основание чл.430,ал.2 от ТЗ , чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД , сумата 14 170,31 (четиринадесет хиляди сто седемдесет лева и тридесет и една ст.) лева – лихва (просрочени , наказателни и потенциални ) лева , от които 803,51 лева – договорна лихва за периода 29.04.2014г. до 15.06.2017г. и 13 366,80 лева – наказателна лихва , считано до 15.06.2017г. , дължими по Договор за банков кредит № ***.

 ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН: **********  да заплати на Б.Й.Б. с ЕГН: ********** деловодни разноски в размер на 2 230,59  (две хиляди двеста и тридесет лева и петдесет и девет ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете .
 ОСЪЖДА Б.Й.Б. с ЕГН: **********  да заплати на  Р.Д.П. с ЕГН: ********** , сумата 61,56 (шестдесет и един лева и петдесет и шест ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете . 

Решението е постановено при участието на трето лице– помагач А.И.П. с ЕГН: ********** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: