Р Е
Ш Е Н
И Е
745/26.7.2019г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание на осемнадесети
април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия
З.Иванова гр.д. №3522 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .
Депозирана
е искова молба от „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен,
ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1 представлявано от
Управителя срещу Е.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, ЕИК *** , представлявана от К. .
В
хода на делото ответницата Е.А. е починала, поради което с Определение от 27.11.2018г., на основание чл.227 от
ГПК, на нейно място са конституирани
наследниците и по закон: Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.А., ЕГН **********, адрес: ***,
С.А.А., ЕГН **********, адрес:г***, Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, П.А.А.,
ЕГН **********, адрес: *** и С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***.
В
исковата молба е посочено, че починалата ответница
Е.А.А. в качеството и на наемател
и ответникът Община Ш., в качеството на наемодател са
потребители на В и К услуги по смисъла
на чл. 2, ал.1, т.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
оператор „ВиК-Шумен“ ООД, като на същите била открита партида под № 501372. За
времето от 10.06.2013 г. до 15.08.2017 г. ответницата Е.А. е получила и ползвала В и К услуги изразяващи
се в доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води, които се осъществявали при публично известни ОУ. Ищецът твърди, че със
Заповед № РД251084/19.08.2004 г. в имота е пренастанена ответницата Е. А., като
от представения договор- заповед се установявало, че считано от тази дата
собственикът на имота Община Ш. е отдал под наем същия. Съгласно правилата на
договора за търговска продажба,
приложими към продажбата на питейна вода, цената се дължала от купувача
от момента на получаване от него на продадената стока, в случая питейна вода.
Излага, че доколкото наемателят не е
заплащал предоставената му услуга по ОУ солидарно задължен е и наемодателя.
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответниците му дължат
солидарно сумите по изадената по ч.гр.д. №3085/2017г. по описа
на ШРС Заповед за изпълнение, а именно сума в размер на 909.14 лв. представляваща
главница а периода от 10.06.2013 г. до
15.08.2017 г., мораторна лихва за периода от 10.06.2013 г. до 09.10.2017 г. в
размер на 135.50 лв., както и законовата
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и направените съдебни и деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание
ответниците С.А.А., Р.А.А., Р.А.А., П.А.А.
и С.А.Д., чрез назначеният им особен представител изразяват становище, че
предявеният иск е процесуално недопустим
и неоснователен. Излага, че искът е предявен срещу
ненадлежна страна - ненадлежно предявен, липса на пасивна процесуална
легитимация от страна на Е.А.А., което го правело порочен досежно наследниците
на Е.А.А.. т.е. те не били пасивно легитимирани да от отговарят по така
предявеният иск от ищеца. Този извод се налагал от задълженията породени за
страните въз основа разпоредбите на чл.7 ал.1 от Договора за отдаване под наем
на общинско имущество между Община Ш. и Е.А.А. във връзка с разпоредбата на
чл.2 ал.З от ОУ на договора за доставяне на В и К услуги. Излага, че така
предявения иск относно задължението на Е. А.А. срещу наследниците й е
неизискуем и те не са и забава поради липсата на покана по смисъла на чл.84
ал.1 от ЗЗД, до всеки един oт тях,
независимо дали от ищеца или
ответника Община гр.Ш., поради което е и неоснователен спрямо тях.За
първи път са уведомени за задължението по реда на чл.47 от 1 ГПК със
съобщението за настоящото производство.
Алтернативно, ответниците заявяват, че
искът е недоказан по основание и по размер. Твърдят, че подписите от карнетните листа за отчитане на В и К
услугите,тези под договора за отдаване под наем на общинско жилище и този под
молбата за спиране на производството не бил
идентични с подписа на Е. А.. Считат, че иска по чл.
86, ал.1 от ЗЗД е частично погасен под давност. Молят искът да бъде отхвърлен
като неоснователен или да бъде прекратено делото досежно наследниците на Е.А..
Ответникът
Ф.А. не представя писмен отговор, не се явява в съдебно заседание е не взема
становище по иска .
В отговора по чл.131 от ГПК и в открито
съдебно заседание, ответникът Община Ш. оспорва иска . Твърди, че е собственик
на имота, като излага, че имота е предоставен за управление на ОП „Общински
жилища и имоти“ и се отдава под наем по
реда на Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди за наставяне
под наем и за продажба на общински жилища на
Общински съвет – Ш., но оспорва твърдението на
ищеца, че е солидарно задължен за заплащане на изразходваната вода. Излага, че
наемателят Е.А. е била длъжна да
заплаща разходите за консумативи, в това число и за ползваните В и К услуги, да открие лична партида на свое име в съответното
предприятие, което било видно от представените от ищеца
фактури. Отв. Община Ш. излага, че тъй като не е потребявал и не
потребява В и К услуги в горепосоченото
жилище, не дължи и тяхното заплащане.
Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
по основание и размер. Алтернативно заявява, че ако съдът приеме, че искът
е основателен, по отговорността следвало
да носи наемателя Е.А.А.. Претендира
присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз
основа на депозирано от “Водоснабдяване и канализация“ ООД гр.Шумен, заявление
по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3085/2017г. по описа на ШРС, по което
е издадена Заповед №1820/12.10.2017г. Със заповедта е разпоредено на
длъжниците Община Ш. и Е.А. солидарно да
заплатят на заявителя сумата 909,14 лева – дължима сума за
консумирана и незаплатена вода по
партида №501372, за имот находящ се в гр.Ш., ***, по издадени
и незаплатени фактури по справка-извлечение №3834/09.10.2017г., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.10.2017г. , до окончателното и изплащане, както и сумата 135,50 лева –
законна лихва от 01.09.2013г. до 09.10.2017г., както и 30 лева – деловодни
разноски. В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът Община Ш. е депозирала възражение, а длъжникът
Е.А. е призован по реда на чл.47
от ГПК , поради което кредиторът
съгласно възможността предвидена от
чл.415 ал.1 и 2 от ГПК е предявил настоящият иск.
По
делото не е спорно, че процесният имот апартамент в гр.Ш., *** е
собственост на ответника Община Ш.. Също не е
спорно и се доказва от представените и приети като доказателства: Заповед № РД 251084/19.VІІІ.2004
г. на К. на Община Ш. и Договор № ЖИ050/15.03.2017 г., че в процесния период наемател на имота е била
починалата ответница Е.А..
От
ответниците са въведени различни възражения, като съдът намира, че е удачно на
първо място да се обсъдят заявените от Община Ш., според които, след като имотът е бил отдаден под
наем, собственикът не е пасивно материално легитимиран да отговаря за
задълженията свързани с използване на имота. Съдът намира възражението за частично
основателно, т.к. съобразно действащото към момента законодателство, наемателят на имот може да бъде самостоятелен
потребител, но само при определени условия, които съдът намира, че в настоящият
случай са налице, но само за част от процесния период. Съгласно §1,
т.2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. В чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4), също
е дефинирано понятието „потребител“ , а именно: собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Безспорно потребител по смисъла на горепосочените нормативни
текстове е собственикът на имота, като известни колебания в съдебната практика
са породени във връзка със значението на използвания термин „ползвател“, а
именно дали се касае само за лице, което ползва като притежател на вещно право
на ползване или е допустимо да се приеме, че „ползвател“ е и лице ползващо го
на договорно основание. Преобладаващото становище е, че съобразно изложените
по-горе правни норми , „ползвател“ е само титулярът на вещно право на ползване.
При описаната правна регламентация, съдът намира, че по аналогия могат да
намерят приложение разрешенията изложени
в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
В него е допусната възможността
клиенти на топлинна енергия за битови
нужди да могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ (собственици и титуляри на вещно право на ползване), ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
След
като настоящият съд възприема горното
становище, счита че в случая може да се
приеме, че съществува възможност наемателят да стане потребител на ВиК услуги,
но само ако се докажат визираните по-горе условия – съгласие от собственика,
сключване на договор с ВиК доставчика
при публично известните ОУ. В
цитираното ТР се приема още, че
договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. По настоящото дело се доказа, че още при
издаване на Заповед
№ РД251084/19.VІІІ.2004 г. на К. на Община Ш., с която процесният имот е отдаден под наем на Е.А., тя е открила и поддържала във ВиК партида на
свое име. Това според съда обаче е недостатъчно за да се приеме, че наемателят
е станал потребител, защото липсва съществен елемент от изискванията за промяна в страните в
договорното правоотношение за предоставяне на ВиК услуги - съгласие от
собственика на имота. От доказателствата по делото е видно, че едва на 28.04.2017г. е представена нотариално е
заверена Декларация-съгласие от К. на Община Ш., партидата на процесния имот да се води на името на
наемателя. Липсват доказателства, преди тази дата собственикът да е заявил
изрично съгласие за откриване на партида на името на наемателя. Поради посоченото съдът намира, че до подаването на декларацията
наемателят не е бил потребител на ВиК услуги, следователно наследниците му не са материално легитимирани длъжници. В
обобщение, съдът счита , че за периода 10.06.2013г. до 13.04.2017г. единствено
собственикът на имота е потребител на ВиК услуги.
След
като се приема, че единствено Община Ш. е
длъжник за визирания период, следва да се разгледат и следващите и възражения.
Община Ш. твърди, че разпоредбата на чл.8, ал.9 от Наредба №4 е
неравноправна клауза. Касае се за нормативен текст, а не клауза в договор,
поради което не е приложима разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, което е достатъчно
основание съдът да не разгледа по същество това възражение. Следващите
възражения касаят недоказаност на претенцията и са частично основателни. Твърди
се, че искът не е доказан по основание и размер, т.к. документите
удостоверяващи изразходваното количество вода за процесния период страдат от
формални недостатъци. Заявява, че не са спазени изискванията на чл.35 от
Наредба №4 и разпоредбите на ОУ за
отчитане на количествата питейна вода -
на много места в отчетните документи
(карнетни листи) липсва подпис на потребителя или положения не е на наемателя
на имота. Действително, видно от представените карнети липсва подпис при отчитане на водомера за
следните отчетни периоди: 10.06.2013г.
до 05.07.2013г., 05.07.2013г. до 05.08.2013г., 05.08.2013г. до 04.09.2013г.,
08.11.2013г. до 04.12.2013г.,
10.05.2014г. до 05.06.2014г., 14.10.2014г. до 13.11.2014г., 13.11.2014г.
до 08.12.2014г., 14.04.2015г. до 15.05.2015г.,
13.06.2016г
до 15.09.2016г. В тежест на ищеца е да
докаже вземането си, като в случая това може да стане чрез отчети, осъществени
по реда на чл.35 от Наредба №4 и и чл.23
от ОУ. Анотирана съдебна практикаВидно
е, че част от удостоверителните документи не са съставени съобразно изискванията
на закона, което отнема доказателствената им сила. Разпитаният по искане на
ищеца свидетел, който е извършвал част от отчетите, твърди, че когато в карнета
липсва подпис, това означава, че проверяващото
лице не е имало достъп до имота. От показанията се доказва, че въпреки
възникването на хипотезата по чл.35,ал.5 от Наредба №4 и чл.22,ал.4 от ОУ –
неосигуряване на достъп до имота,
проверяващото лице не е изпълнило регламентираната в посочените текстове
процедура – липсва подпис на свидетел. Съобразно посоченото съдът намира, че извършения отчет (когато липсва подпис) не може да послужи като доказателство за
изразходваното количество вода, съответно не води до задължение за заплащането
и. По делото е представен Споразумителен протокол от 18.10.2016 г., сключен между ищеца и наемателя, в който последният
декларира, че дължи определени суми. Този документ също не може да послужи като
доказателство за изразходваното количество вода, съответно за стойността и. Документът
е подписан от наемателя, който както беше посочено по-горе не е имал качеството
на потребител, следователно не може да признава задължения, които са чужди.
Няма пречка наемателят да подписва карнетите, т.к. отчетът може да бъде подписан
и от представител на собственика, какъвто наемателят се явява, но не притежава
права да извършва други действия по разпореждане със задълженията. В частта, в
която карнените съдържат подпис, съдът намира, че удостоверяват надлежно
консумацията на вода. Относно направеното от Община Ш. оспорване на
подписа на ищцата, същото не е извършено
по надлежния ред, не е поискано откриване на производство по оспорване
автентичността на документа, освен това
само факта, че подписа не е
положен лично от наемателя не води до нередовност на отчитането, т.к. съгласно
чл. 22,ал.4 от ОУ, подписът може да бъде
положен и от представител на потребителя, какъвто според съда се явява не само наемателят,
но и всеки член на домакинството му .
Претенцията за главница, за периода 10.06.2013г. до
13.04.2017г., в който съдът приема, че Община Ш. е единствен потребител, възлиза на стойност 760,85
лева, като съобразявайки се с посоченото по-горе, съдът намира, че е частично
основателна за сума от 574,48 лева ,
представляваща стойността на изразходваното количество вода за следните отчетни
периоди :
04.09.2013г. до 08.11.2013г., по фактура № 2005515814/02.12.2013 г., на
стойност 21,34 лева, 04.12.2013г. до 10.05.2014г., по фактура №2005890557/02.06.2014
г., на стойност 22,48 лева, 14.08.2014г. до 12.09.2014г., по фактура № 2006129266/01.10.2014 г., на
стойност 21,12 лева, 12.09.2014г. до 14.10.2014г. , по фактура № 2006188654/03.11.2014 г., на стойност 29,04
лева, 08.12.2014г. до 12.02.2015г. , по фактура № 2006421287/04.03.2015г., на
стойност 19,21 лева, 12.02.2015г. до 10.03.2015г., по фактура № 2006478785/01.04.2015
г., на стойност 14,59 лева, 10.03.2015г. до 14.04.2015г., по фактура № 2006536422/04.05.2015
г., на стойност 13,50 лева, 15.05.2015г. до 13.06.2016г., по фактура № 2007358657/01.07.2016
г., на стойност 52,80 лева, 12.11.2016г. до 14.12.2016г., по фактура №2007714774/03.01.2017
г., на стойност 22,04 лева, 14.12.2016г. до 15.01.2017г., по фактура № 2007772014/01.02.2017
г., на стойност 15,65 лева, 15.01.2017г. до 14.02.2017г., по фактура № 2007828893/01.03.2017
г., на стойност 300,96 лева, 14.02.2017г. до 09.03.2017г., по фактура № 2007885509/03.04.2017
г., на стойност 29,29 лева, 09.03.2017г.
до13.04.2017г., по фактура № 2007942417/02.05.2017
г., на стойност 12,46 лева.
За
сумата 186,37 лева , претендирана за следните отчетни периоди :10.06.2013г. до
05.07.2013г. , по фактура №2005254582/01.08.2013г., на стойност
2,80 лева, 05.07.2013г. до 05.08.2013г.
, по фактура №2005320505/02.09.2013г., на стойност 27,30 лева, 05.08.2013г. до 04.09.2013г.
, по фактура№2005386341/01.10.2013г., на стойност 27,08 лева, 08.11.2013г. до
04.12.2013г., по фактура №2005579709/02.01.2014 г., на стойност
23,48 лева, 10.05.2014г. до05.06.2014г. , по фактура№2005948988/01.07.2014 г., на стойност 21,24 лева, 14.10.2014г. до 13.11.2014г.
, по фактура№2006247366/01.12.2014
г., на стойност 15,84 лева, 13.11.2014г.
до 08.12.2014г. , по фактура 2006305636/05.01.2015 г., на стойност
15,84 лева, 14.04.2015г. до 15.05.2015г. , по фактура №2006594813/01.06.2015 г., на стойност 11,77 лева, 13.06.2016г до 15.09.2016г.,
по фактура № 2007539342/03.01.2016 г., на стойност 41,02 лева, искът се явява неоснователен.
С
оглед изхода от главните претенции, частично основателни се явяват и тези за
обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на първо място следва да се посочи,
че с оглед датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК -10.10.2017г. и предвид надлежно заявеното възражение от
Община Ш., съдът приема, че на основание чл.111,ал.1 , б.“в“ от ГПК,
погасени по давност са вземанията за законна лихва върху главниците за периода 10.06.2013г. до 12.09.2014г., а именно сума от 71,09 лева. След посочения период, до момента, в който
Община Шумен е била единствен потребител -13.04.2017г., основателни се явяват
акцесорните претенции върху главниците, за които по-горе е прието че искът е
доказан, в общ размер на 46,80 лева, както следва : върху главницата от 29,04 лева,
по фактура №2006188654/03.11.2014 г.–8,40 лева, за периода 03.12.2014г. до
09.10.2017г., върху главницата от 19,21 лева, по фактура №
2006421287/04.03.2015г.-4,91 лева, за периода
04.04.2015г. до 09.10.2017г., върху главницата от 14,59 лева, по фактура
№ 2006478785/01.04.2015 г.–3,62 лева, за периода 01.05.2015г. до 09.10.2017г., върху главницата от 13,50 лева, по
фактура № 2006536422/04.05.2015 г.–3,22
лева, за периода 04.06.2015г. до 09.10.2017г., върху главницата от 52,80 лева, по фактура № 2007358657/01.07.2016 г.–6,38 лева,
за периода 01.08.2016г. до 09.10.2017г., върху главницата от 22,04 лева, по
фактура №2007714774/03.01.2017 г.-1,52 лева, за периода 03.02.2017г. до 09.10.2017г.,
върху главницата 15,65 лева, по фактура№ 2007772014/01.02.2017 г.–0,96 лева, за
периода 01.03.2017г. до 09.10.2017г., върху главницата от 300,96 лева, по
фактура № 2007828893/01.03.2017 г.–16,05 лева, за периода 01.04.2017г. до 09.10.2017г. върху главницата от 29,29 лева, по фактура №
2007885509/03.04.2017 г.–1,29 лева, за периода 03.05.2017г. до 09.10.2017г., върху
главницата от 12,46 лева, по фактура №
2007942417/02.05.2017 г.- 0,45 лева , за периода 02.06.2017г. до 09.10.2017г.
В останалата част , относно описаните подробно по-горе главници, на стойност 186,37 лева, за които
съдът приема , че претенцията е неоснователна, ответникът Община Ш. не дължи и
обезщетение за забавено плащане по чл.86,ал.1 от ЗЗД, а именно сума от 15,38
лева.
Като
краен резултат, до 13.04.2017г., ответникът Община Ш. дължи следните суми:
574,48 лева – главница 46,80 лева – обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за периодите
подробно описани по-горе. За разликата, до пълния предявен размер на главницата
от 909,14 лева до пълния предявен размер на претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД - 135,50 лева, искът спрямо Община Ш. се явява
неоснователен.
Въз
основа на изложеното по-горе, основателно се налага въпросът кой е ползвател на
ВиК услуги след датата на подаване на цитираната по-горе декларация от Община Ш..
Съдът намира, че отново са относими разясненията в Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК .В него е посочено, че съдбата
на първоначалния договор за продажба на
топлинна енергия за същия топлоснабден имот, сключен със собственика или
титуляра на ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното в
последния, вкл. в публично известните общи условия към него. В зависимост от
постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, в
първоначално сключения договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
при сключване на такъв последващ договор с ползвател на договорно основание,
първоначалният договор или се прекратява през времетраенето на последващия
договор, или продължава да действа, като отговорността на собственика или
титуляра на вещното право на ползване може да е уговорена като такава при
встъпване в дълг (чл.
101 ЗЗД), в която хипотеза първоначалният и последващ длъжници ще отговарят
солидарно, или като такава при заместване в дълг (чл. 102
ЗЗД), в която хипотеза първоначалният длъжник се освобождава от
отговорност. Ако е договорено нещо различно, то следва да бъде зачетено при прилагане
на принципа за договорна свобода. Ако в общите условия към договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди със собственика или носителя на
ограниченото вещно право на ползване не е предвидена възможност за сключване на
такъв договор с трето ползващо топлоснабдения имот лице, това не е пречка за
валидното сключване на последния договор, който е независим от първоначалния
договор за продажба на топлинна енергия и обвързва сключилите го страни.
Възможно е в първоначалния договор със субектите по чл.
153, ал. 1 ЗЕ да не е уредено какво се случва с него при сключване на
последващ договор с ползвател - трето лице, при която хипотеза ще следва да се
преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда и от договорното
правоотношение между собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване и третото ползващо топлоснабдения имот лице, дали волята на страните е
старият длъжник да бъде освободен от отговорност или да отговаря при условията
на солидарна отговорност с новия длъжник.
В
настоящият случай според съда, с оглед конкретните обстоятелства, следва да се
приеме, че единствен потребител на ВиК услуги, след подаване на декларацията от
собственика е наемателят на имота. Той има открита партида на свое име,
собственикът е заявил съгласие за откриване на партидата, от друга страна
липсва основание да се приеме, че собственикът е поел солидарна отговорност за
заплащане на ВиК услугите. В ОУ на някои от ВиК дружествата в страната е предвидено
изрично, че при подаване на декларацията, собственикът се задължава солидарно
за задълженията на наемателя. В ОУ на ищеца не е залегнало подобно изискване, съгласно
чл.2 , ал.3 от ОУ, потребител може да
бъде и наемател на имот – за времето на наемното правоотношение, при условие,
че собственикът или титулярът на вещното право на ползване лично декларира
съгласие или подаде нотариално заверена декларация, наемателят да бъде
потребител. Декларацията подадена от Община Ш., в съответствие с чл.2, ал.3 от ОУ съдържа съгласие
наемателят да е потребител, без да е направено изрично волеизявление са поемане
на солидарна отговорност. Поради посоченото не може да се счете, че Община Ш. е
заявила встъпване в дълга на новия потребител, съответно не води до солидарно
задължение. Няма нормативен текст или друга договорка между страните –
кредитор, собственик и наемател, която да обоснове солидарна отговорност –арг.
чл.121 от ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че за периода 13.07.2017г. до 15.08.2017г.
по фактури №2008000051/01.06.2017г., 2008058645/ 03.07.2017г.,
2008118192/01.08.2017г. , **********/01.09.2017г. единствено наемателят дължи
заплащането на ВиК услугите. Искът за този период е изцяло основателен. Отчета
на изразходваното количество вода е извършено чрез електронни карнети , които
доказват стойността на ВиК услугите - 148,29 лева. Основателна е и акцесорната
претенция за заплащане на мораторно обезщетение за същия период в размер на
2,23 лева. Както беше посочено , в хода на делото ответницата Е.А. - наемател
на имота е починала, като на нейно място са конституирани наследниците и, които
са нейни деца. Всеки от тях отговаря за задълженията на наследодателя до размера
на наследствения си дял, в случая до размера на 1/6 ид.ч. Съобразно посоченото,
всеки от наследниците дължи на ищеца по 24,72 лева – главница и 0,37 лева - обезщетение по
чл.86,ал.1 от ЗЗД . Искът за установяване на вземането спрямо правоприемниците
на ответницата Е. А. , се явява неоснователен над посочените размери и
подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г.,
ответникът Община Ш. дължи на ищеца
деловодни разноски по настоящото и заповедното производство, съразмерно на
уважената част от иска , в размер на 62,39 лева . Необходимо е да се поясни, че
при изчисляване на разноските дължими от ответника Община Ш., съдът не е
включил заплатеното от ищеца възнаграждение за особен представител, т.к. тези
разходи са извършени с оглед процесуалното
представителство на част от останалите ответници.
Ответникът Община Ш. е направил искане
за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение .
Искането е основателно, т.к. по делото този ответник е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78,ал.8 от ГПК , вр. чл.37 от ЗПП и
чл.25,ал.1 от НЗПП, се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лева. Поради посоченото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
ищецът дължи на ответника Община Ш.
деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 121,72
лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013
г., всеки от ответниците Р.А.А., С.А.А., Р.А.А.,
П.А.А. и С.Д., дължи на ищеца по 9,86 лева – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска .
Водим от горното , съдът
Р
Е Ш И
:
На
основание чл.422,ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община Шумен, ЕИК *** дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1 представлявано от
Управителя обща сума от 621,28 (
шестстотин двадесет и един лева и двадесет и осем ст.), разпредЕ.както следва :
ü 21,34 лева- главница по
фактура № 2005515814/02.12.2013 г.,
ü 22,48 лева- главница по
фактура №2005890557/02.06.2014 г.,
ü 21,12 лева- главница по
фактура № 2006129266/01.10.2014 г.,
ü 29,04 лева – главница по фактура №2006188654/03.11.2014 г. и 8,40 лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената
главница , за периода 03.12.2014г. до
09.10.2017г.,
ü 19,21 лева –главница по фактура № 2006421287/04.03.2015г. и 4,91 лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената главница
, за периода 04.04.2015г. до
09.10.2017г.,
ü 14,59 лева –главница по фактура № 2006478785/01.04.2015 г. и 3,62 лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената
главница , за периода 01.05.2015г. до
09.10.2017г.,
ü 13,50 лева-главница по
фактура№ 2006536422/04.05.2015 г. и 3,22
лева- обезщетение
по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената главница , за периода 04.06.2015г. до
09.10.2017г.,
ü 52,80 лева-главница по фактура № 2007358657/01.07.2016 г. и 6,38
лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената главница , за периода 01.08.2016г. до 09.10.2017г.,
ü 22,04 лева- главница по фактура №2007714774/03.01.2017 г. и 1,52
лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената главница , за периода
03.02.2017г. до 09.10.2017г.,
ü 15,65 лева-главница по фактура № 2007772014/01.02.2017 г. и 0,96
лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената главница , за периода
01.03.2017г. до 09.10.2017г.,
ü 300,96 лева-главница по
фактура № 2007828893/01.03.2017 г. и 16,05 лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД
върху посочената главница , за периода 01.04.2017г. до 09.10.2017г.,
ü 29,29 лева –главница по
фактура № 2007885509/03.04.2017 г. и 1,29 лева- обезщетение по чл.86,ал.1 от
ЗЗД върху посочената главница , за периода 03.05.2017г. до 09.10.2017г.,
ü 12,46 лева-главница по фактура № 2007942417/02.05.2017 г. и 0,45
лева - обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху посочената главница , за периода
02.06.2017г. до 09.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка от посочените
главници , считано 10.10.2017г., до окончателното им
изплащане, за които суми има издадена Заповед
№1820/12.10.2017г. по Заповед №1820/12.10.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: *** срещу Община Ш., ЕИК ***, иск по чл.422,ал.1 от ГПК, за разликата от 574,48 лева, до пълния предявен размер на главницата от 909,14 лева
и за разликата от 46,80 лева , до пълния
предявен размер на обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД от 135,50 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
На
основание чл.422,ал.1 от ГПК, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, Ф.А.А., ЕГН **********, адрес:г***,
С.А.А., ЕГН **********, адрес:г***, Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, П.А.А.,
ЕГН **********, адрес: *** и С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***. (конституирани в хода на делото на основание чл.227 от ГПК ,
поради настъпилата смърт на ответника Е.А.А., ЕГН **********) дължат на „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: *** , всеки от тях по:
24,72 лева - главница по фактури
№2008000051/01.06.2017г., 2008058645/ 03.07.2017г., 2008118192/01.08.2017г. , **********/01.09.2017г.
и по 0,37 лева – обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за периода 01.07.2017г. до 09.10.2017г. ,ведно със законната лихва върху
всяка от посочените главници, считано от 10.10.2017г., до окончателното им
изплащане, за които суми има издадена Заповед
№1820/12.10.2017г. по ч.гр.д. №3085/2017г. по описа на
ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: *** срещу Р.А.А., ЕГН **********, Ф.А.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН**********, Р.А.А., ЕГН **********,
П.А.А., ЕГН ********** и С.Д., ЕГН ********** , иск по чл.422,ал.1 от ГПК, за разликата от 24,72 лева, до пълния предявен размер на главницата от 909,14 лева и за разликата от 0,37 лева , до пълния предявен размер на обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД от 135,50 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Община Ш., ЕИК *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: ***,
сумата 62,39 ( шестдесет и два
лева и тридесет и девет ст.)- деловодни разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен,
ЕИК: *** да
заплати на Община Ш., ЕИК ***, сумата
121,72 (сто двадесет и един лева и седемдесет и две ст.) лева – деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА всеки от ответниците Р.А.А., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН**********, Р.А.А., ЕГН **********,
П.А.А., ЕГН ********** и С.Д., ЕГН ********** , да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК:
837068284 , по 9,86 (девет лева и осемдесет и шест ст.) лева –
деловодни разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС
.
СЪДИЯ :